The end of the Beginning!

by **Ромън Пиърс** Пон Май 30, 2011 7:28 am

Нещо, което правих на нетрезвен и набързо..

Часът беше 16:19
Денят беше 16 септември
Годината 6911.

Къде се намираме?? Стойм на средата на една пустиня. Всичко наоколо е пясък. Защо?? Защото дойде краят на светът. В момента имаше само едно същество, което можеше да ни спаси, но никой не знаеше къде е. Едно момиче на име Наоми беше тръгнало да търси "героят". Едрогърдестата, русокоса мацка вървеше из пустинята с едни много къси дънки, потниче, което беше вързано и много добре изпъкваше сутиенът й и коса спусната надолу до дупето. Тя крачеше боса бавно по пясъка, когато забеляза нещо в далечината. Енергията й се възвърна и се затича. Тичаше и тичаше, докато не се изкачи по пясъчен хълм и не видя... Нищо.. Там нямаше нищо... Но дали това беше истината. Изведнъж нещо изскочи под земята и я сграбчи. Бече грозно, огромно същество. Да.. Демон... Нисък клас демон, който се разхождаше в пустинята.. Защо??

Поради Армагедона по целия свят се пръснаха демони и всичко пресъхна. Остатъците от вода бяха само в телата на хората и сега ти се опитваха да се спасят от жаждата и демоните....

Русокоската беше хваната и след това притисната към пясъка. Грозното същество, което беше наречено демон, беше плечиво, с черна.. изсъхнала кожа, гълъг лигъв език, който облизваше тялото й в момента, сприхави ръце, който бяха доста силни.. абе приличаше на скелет с кожа на зомби, но.. със сила на гигант. Облиза я от стомана на горе и започна да развързва потничето й. Усмихна се самодоволно и каза "Ти си моя".. Момичето се опита да се измъкне, но тя усети само болка в ръцете от натиска му. Беше и горещо от пясъка под тялото й. Гадеше и се от демона над нея, но нямаше какво да направи. Тя усети само как гнусния му език разкопча сутиена й и големите й гърди изкочиха. Наоми изпищя "Помощ" но в тази пустощ нямаше на какво да се надява освен на лекия ветрец. Езика и я облиза от гърдите към вратлето и изведнъж спря. Момичето отвори очи и забеляза, че демона го няма. Тя се огледа и завеляза тялото на "езика" Беше разделено на две и стоеше около нея. Помисли си, че е спасена но точно тогава три пъти по-огромен и по-грозен демон стоеше зад нея. Усмихна се и каза "Сега ще видиш какво е истински мъж" след тези думи ръката му се засили към нея. Тя изпищя и явно разбра, че беше сгрешила да тръгне сама, но изведнъж времето се забави и спря...

Времето отново тръгна, но огромният демон изквича на умряло. Наоми погледна какво става и забеляза, как то се разпада на парченца. Помисли си.. Пак ли? По-грозен ли? Тоя беше едноок и кривокрак, сдухан.. сега какво? Тогава.. точно тогава се забеляза една фигура. Имаше дълго, черно, раздърпано наметало. Развяваше се от вятъра. На главата си имаше голяма, кафява шапка, а от нея изкачаше дългата му червена коса. Той се обърна и се забеляза белег на лицето му. Пишеше "SIN".. Грях.. да.. това беше той... Тя се усмихна и скочи върху него. Наоми го запрегръща и каза "ТОва си ти.. Намерих те.. Ти си.. Ти си Синър.. Героя, който ще спаси светът" Момчето леко се изчерви и подаде наметалото си, като само отговори "Горнището ти" След тези думи той преглътна и прибра катаната си. Тогава тя видя вялото му. Беше мускулест, малко по-висок от нея мъж. Облечен в тениска с дракон на нея и сини дънки. Маратонки на краката и ръкавици на ръцете. Погледна я и тя видя светло сините му очи. Червенокос със сини очи.. противоположностите за нея бяха толкова красиви. Наоми се усмихна, а той просто я хвана за ръка и тръгнаха на някъде. Стъмни се и започна да става студено. Момчето я заведе при един огън.. това беше лагерът му.. и я загъна с одеяло. Беше доста мълчалив. Седна до огъня и започна да готви. Наоми прекъсна тишината и започна да мърмори за различни работи "Кой си ти? От къде си? Къде си бил?" Тя не спря да момоти цяла вечер. Гледаше го.. Разпитваше го.. Накрая след като той и сервира храната тя си хапна добре и заспа. Синър легна близко до нея и двамата стояха един до друг, докато огънят не огасна. Наоми се разсъни и й беше студено. Легна под завивката на червенокосият и се сви в него. Студът още я изморяваше и не знаеше как да се стопли. Трябваше и топлина и нежност, а тя харесваше това момче. Беше решила, че ако ще живее няма да е зле поне да преспи с него и за това лекичко се надигна, като го целуна. Той се разсъни и отвори очи. Наоми се сецна и беше готова да се извини, когато усети как ръцете му го придърпаха. Езичето му се сплете с нейното и затанцуваха като красива двойка между устните на двамата. Ръцете на чевенокосия се спуснаха към дупето на Наоми и я преместиха върху него. Ръцете на момичето от друга страна бръкнаха под тениската му и нежно го погалиха, а след това я съблякоха. Тя притисна тялото си до неговото и целувката им продължи. Ръцете му започнаха да масажират дупето й и палаво да я придърпват нагоре. Изведнъж той я завъртя и се спусна под завивката. Устните му се насочиха към гърдите й или по-точно езичето му към зърната й. След като усети колко са твърди ръцете му тръгнаха надолу. Едната влезе под дънките и гащичките й и нежно я погали. Тогава Наоми изтена.. отдавна на се беше чувал гласът и... Той се усмихна и бавно разкопча и дънките. Съблече я и без да чака съблече и себе си. Надвесе се над нея и за малко да се разколебае, но краката на русокоската го обвиха, около кръста и го придърпаха. Тогава той рязко навлезе в нея и момичето го усети. Този път изпищя, целуна го, а ноктите й нежно удраха гърба му. Последваха страстни и палави движения между телата им, докато не се измориха и не свършиха едновременно. Тежностите им се сляха в Наоми и червенокоското се отпусна. Наоми го прегърна и се сви в него, а той я гушна с една ръка и двамата заспаха под завивката до огасналия огън...

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30