Re: Езерото с кървавата вода

by **Сюзан** Пет Юни 03, 2011 1:54 pm

-Ами породата му е чао-чао.. Много са сладки. Имам го от един месец. Още е мъничко, ами хайде да тръгваме към в къщи.. - отговорих на всичките му въпроси..
Зачаках отговора на въпроса ми а през това време си махнах главата от рамото му и го погледнах.

by **Кико Макико** Пет Юни 03, 2011 1:59 pm

-Ами хайде, тъкмо ще видя къде живееш, нали се премести.....
-А пък и ще видя малката бубинка....
Прегърнах я и тръгнахме заедно по пътя към тях....

by **Александра Стивънс** Вто Юни 14, 2011 6:13 pm

Летях си из Виена,не знаех къде да се приземя.От горе всичко се виждаше перфектно целия град.Завъртях се два пъти във въздуха,и след това реших да се поразходя из гората.Прилетях до там,и после се приземих с плавни движения на крилата като след това те се изпариха на малки огнени листенца във въздуха.Винаги обичах да гледам как те изчезваха.
Седнах на земята и се загледах във водата.

by **Jessica Jason** Вто Юни 14, 2011 6:32 pm

Вървях из гората с бавни и спокойни крачки .. Днес определено бях в лошо настроение.. Беше цяло чудо, че около мен нямаше никой върху когото да си излея гнева.. Огледах обстойно всяко едно дърво.. Беше спокойно и тихо.. В града обаче не беше точно така.. Улиците бяха нашумели, а дразнещият звук от автомобилите се чуваше почти навсякъде.. Тук-там се усещаше и лекото цвърчене от нечия кухня, което ме вбесяваше още повече..
Вървях бавно докато не чух звук от към север.. Туптенето на нечие сърце мигновено изостри сетивата ми.. Спуснах се през нефритения лабиринт от зеленина опитвайки се да открия дразнителя си.. Когато достигнах точка Б обаче забелязах малко момиче загледано в проклетото езеро, което определено миришеше на съсирена кръв.. Сбърчих нос и се приближих към момичето..
- Какво правиш тук, хлапе ? - попитах сухо оглеждайки района за още някой.. Колкото и отвратителна да бях беше трудно да нараня дете при положение, че аз самата имах шанса да имам..

by **Александра Стивънс** Вто Юни 14, 2011 6:51 pm

Докато гледах кървавата вода изведнъж чух женски глас и той ми каза "Какво правиш тук,хлапе"веднага се обърнах и косата ми се разпиля из въздуха.
-Нищо госпожица.-Казах постових ръцете си на краката си.
Усмихнах се мило и реших да се представя.
-АЗ съм Алекс..-Усмихнах се мило и я погледнах беше красива.

by **Ник Даркъс** Сря Юли 06, 2011 6:19 pm

- Ммм, обичам да ям свинско... добре де, шегувам се. В смисъл наистина харесвам свинското, но ако не говорим за храна, обичам котки. Даже имам котка - Стъки. Е, аз от части съм котка, така че се разбираме. Сигурно пак се е попилял някъде из квартала. Имам го отдавна. Разбираме се идеално - не забравям да му сложа вода и храна, той ми яде плъховете или ми ги лови, ако ми свършат запасите. Не държи да получава грижи, но мисля, че малко внимание от моя страна няма да са му излишни, най-много да получи инфаркт, от моята драстична промяна... - след което се засмя. - Децата... ммм приятни са, ако не са някакви суперактивни. Тогава ми иде да ги провеся с краката нагоре над някой кладенец, но не ги мразя. - след което замълча, чудейки се какво да я попита. Малко информация за нея нямаше да му е излишна. - Имаш ли любим цвят? - реши да попита нещо простичко като за начало.
През това време колата продължаваше по улиците, излизайки от града. Магьосникът се отправи покрай гората, където не след дълго паркира в една закътана отбивка, където нямаше опасност някой да види колата. Все пак си я харесваше, ползваше я от доста време и й бе свикнал.
- Още малко остана и скоро ще стигнем. - каза той усмихвайки се. Излезе и отвори вратата на Лиса. Стъпвайки, тя леко залитна, но той прокара ръка зад кръста й я придърпа в прегръдката си. След това я пусна и отиде до багажника, откъде изкара плетена кошница за пикник. Заключи колата и прегръщайки вампирката тръгна по пътеката, където дърветата ниско свеждаха клоните си. Лек ветрец подухваше, а тишината величествено бе заела мястото си в гората...

by **Лиса Евънс** Сря Юли 06, 2011 6:39 pm

-Котка?Ще се понасям ли с нея?И да имам любим цвят-синия,а ти?-попитха го докато вървяхме из гората.Той май беше решил да си направим среднощен пикник.Луната светеше силно и огряваше пътя ни.Страна му работа,но красива.
-Къде отиваме?-реших да попитам.Нещо ми говорише,че няма да получа отговор,а само усмивка и мълчание или нещо от сорта "Скоро сама ще разбереш".Направих няколко крачки несигорно защото усетих нещо..страно,но после се отпуснах.
-Хъм..какво обичаш да ядеш?Пиеш..освен алкохол?-зададох поредния си въпрос.С Ник не се познавахме много добре,но се обичахме.Човек може да каже,че сме луди,но..щях да се съглася с него.Вървяхме бавно из гората,а в края и се откри езеро.Учудих се,но не казах нищо,а продължих да вървя до Ник който ме беше прегърнал.Отделих се от него и улових свободната му ръка.

by **Ник Даркъс** Сря Юли 06, 2011 7:09 pm

Тя улови ръката му и той я стисна, галейки я с палеца си. С другата ръка носеше кошницата, докато вървяха по пътеката. Скоро стигнаха езерото. На едно място дърветата образуваха закътано пространство с изглед към кристалната повърхност, леко закривана от листата. Те се спряха там и той извади една тъмносиня покривка, обсипана с бели точки, подобни на звездно небе. Всъщност наистина това представляваше кърпата. Остави кошницата на нея, след което хвана за ръката Лис, приканвайки я да седне. Ник свали якето си и опря гръб в кората на дървото, като Лис легна в него.
- Ще се разбирате, колкото и да е дръпнат, той е доста мил котарак... Любим цвят. Ами, харесвам тъмните и наситени цветове, най-много черно и червено. - говореше той, прокарвайки пръсти през косата й. Гласът му бе тих и нежен, леещ се като водите на спокойна реката, навлизащи в морската синева. - Обичам месо главно, друго... сега като се замисля обичам много неща, не мога да се сетя. А за пиене, от вода, студен чай и плодов сок до джин с тоник, бърбан, текила, водка. Аз не се ограничавам, а обичам да опитвам нови неща, особено мои, които често приключват с халюцинации и други приятни и не толкова приятни симптоми. Ами ти? - попита я той, след което се пресегна през нея и придърпа кошницата, от която изкара един сандвич и го задъвка. Какво? И той си имаше своите нужди!...

by **Лиса Евънс** Чет Юли 07, 2011 9:11 am

-Ммм за цветовете съм съгласна.А относно храната..ами кръв.За пиеше и ядене кръв.-заострих зъбките си и го погледнах с отворена уста.Доближих устата си до вратът му и го целунах,а после се отдръпнах с усмивка и облизах устните си.
-Но ако става дума за обикновена храна...много неща.Спагети,пица...и такам.Пиене сокове,безалкохолни,алкохол.-той беше споменал за собствено производствто.Когато се запознахме спонеа и,че цигарите му са собствено производство и има какво ли не в тях.Бяха и доста силни.
-Ам...собствено производство?Да не е нещо като онези твои цигари...това си е чисто самоубийство.Нищо лично,но са ацки силни..бог знае какво има в тях.-е той знаеше какво има в тях,но аз не горях от желание да разбера.Сгуших се в него.Подуха лек ветрец и раздвижи червеникавата вода пред нас.Бях идвала тук преди години...,но сега не познах мястото което беше страно.Водата ми беше кърваво позната,но...не знам защо.Отново получих някаква страно чуство което обаче изчезна почти мигновено.Огледах се наоколо.Нищо необичайно.Ник беше извадил един сандвиш от кошницата и отхапа от него.
-Хъм...какво още да те попитам?Обичаш ли водата?Котките не я обичат,а ти спомена,че си като котките..,но...-леко се изкикотих,а после го погалих по косата.Той измърка.Явно му харесваше така...явно наиситна си приличаше с котките.А очите му...бяха точно като на котка.Бяха хубави.На мен ми харесваха.Някой човек би се изплашил и получил удар,но не и аз.Е аз не бях и човек.А ако и котарака му ме понесе...те двамата щяха да плучават доста ласки от мен.Долепих устни до тези на Ник.Целувката беше хубава,жива,изпълнена със страст.Не исках да я спирам.Харесваше ми,но се отдръпнах от него.Очите ми срещнаха неговите.
-Обичам те!-улових свободната му ръка и почнах да я галя с палеца си.

by **Ник Даркъс** Чет Юли 07, 2011 9:37 am

Ник измърка доволно, доизяждайки сандвича си. Когато Лиса му каза "Обичам те!" едва не се задави с последната хапка. Е, сега, не си мислете, че е получил удар от ужас! Точно обратното - бе щастлив, че Лиса каза тези така прости, но силни думи.
- И аз те обичам. Да ти покажа ли колко? - отвърна и я прегърна, след което я събори внимателно върху покривката, впивайки устните си в нейните. Ръцете му плавно се пресегнаха и свалиха якето й. След това се спусна по шията й с целувки, и започна да съблича първо якето си, после и жилетката остана захвърлена на тревата, оставайки по риза, връзка, дънки и гуменки.
- Питаше дали обичам водата? Аз съм котка, но по дяволите, обожавам водата. Е, не е на същото мнение моят съквартирант, затова често ме гледа странно за няколко секунди, след това вече съм го отегчил. - започна да говори, изправил Лиса в седнало положение, така, че тя да седне в него, обгърнала кръста му с ръце. Той прокара ръце под мишниците й, кръстосвайки ги на гърба й, целувайки я със същата отдаденост, както преди малко.
Внезапно се изправи, хващайки в желязната си прегръдка вампирката.
- Обичаш ме нали? Вярваш ли ме? - попита я но не дочака отговор а тръгна към езерото. Лиса започна да се дърпа, усещайки накъде отиват нещата, но той само я прегърна, хващайки я по-здраво, докато тя се впи в него, сложи глава на рамото й и затвори очи, пристъпвайки към водната повърхност... започвайки да върви по нея така докато не стигнаха в осветената от пълната луна част, сякаш прожектор се бе включил в тъмната и мрачна нощ.

by **Лиса Евънс** Чет Юли 07, 2011 10:07 am

-Ммм да.Вярвам ти.-казах му.Той ме хвана и закрачи към водата.Почнах да се дърпам.Да не беше полудял.
-Ник пусни ме!Ник!Казах ти да ме пуснеш!-неспирах да повтарям.Той затегна хватката си,но аз не спирах да се дърпам.Той полови глава на рамото ми и стъпи върхо водата.Всички мои протести заглъхнаха.От устата ми повече не излезна думата "Пусни ме".Обвих ръце около вратът му.
-Дръж ме!-казах тихичко.Той май се забавляваше с моят страх.Не се страхувах от водата.Можех да плувам и нямаше да се одавя,но щях да съм цялата мокра,а и не всеки ден някой ме хваща и почва да ходи по вода.Стигнахме средата на езерот оили по-точно там където луната хвърляше сребристата си светлина.Беше красиво,но аз не смеех да мръдна.Бях се вкопчила в Ник сякаш е моето спасение.Е и той беше.Той ходише по вода,а не аз.
-Красиво е,но...-дори не знаех какво да кажа.Страхът ми се изпарявааше и аз леко разхлабих хватката си около вратът му,но ако още малко я разхлабя..ем щях да цопна във водата.
-Дръж ме!-повторих тихичко.Лек ветрец подуха за пореден път и направи вълнички в езерото.Червеникавата вода се раздивижи и мен ме побиха тръпки.Бях чувала истрои защо тук водата има кървав отенък,но не вярвах на всичките.Е не вярвах на никои от тях,но сега малко се плашех.

by **Ник Даркъс** Чет Юли 07, 2011 10:41 am

Лиса се бе вкопчила в него с всички сили, повтаряйки единствено молбата си да я държи. Той се засмя и се завъртя, целувайки я.
- Спокойно, няма да те пусна. - говореше й, докато я галеше. Под него водата правеше малки вълнички, а сврака самотно изграчи някъде дълбоко в гората, но крясъкът и се понесе надалече около езерото. Друг път нямаше и да й обърне внимание, но сега звукът сякаш го поля със студена вода, от което го побиха тръпки.
- Спокойно, няма да те пусна. - каза сякаш за да успокои себе си. - Погледни водата, точно там където луната хвърля светлина. Виж как сребърното прелива с червеното. - каза оживено, насочвайки погледа и с едната си ръка, при което тя още повече се залепи за него, но нямаше за какво да се притеснява - тя му бе лека и можеше да я носи спокойно и с едната си ръка.
Докато Лиса гледаше, той бръкна в джоба си, понечвайки да извади нещо.
- Лиса, аз... - започна да говори той...
... Внезапно, сякаш времето спря, той остана застинал, с леко разтворена уста и очи, леко разширени. След това сякаш времето тръгна отново и се забърза. Ник подбели очи и изпусна вампирката, като водите на езерото погълнаха и двамата, последвани с писъка на Лиса, който заглъхна, щом останаха потопени под водата. Тялото на магьосникът се вцепени, като нещо червеникаво проблясна от вратът му... стреличка...

by **Лиса Евънс** Чет Юли 07, 2011 1:42 pm

Ник тъкмо щеше да каже нещо,но изведлъж млъкна.Времето сякаш застина и изведнъж той ме пусна.Паднах във водата и той също.Излезнах на повърхноста отмятайки коса назад.
-Ник!-извиках,но отй не излизаше.Гмурнах се в кървавата вода и видях Ник да потъва надоло.Бързо заплувха към него.Добре,че бях вампир иначе нямаше да мога да го мрънда и сантиметър.Затеглих го нагоре към повърхноста.Главите ни се подадоха.
-Ник,Ник!-завиках,но той не помръдна.Имаше забита стелична във вратът.Издърпах я и го завалчих към брегът.Цялата бях мокра.
-Ник моля те!-замолих му се аз,но той не мърдаше.Чух шум от храстите и наострих слухът си на макс.Знаех,че нещо не е наред.Разтърсих тялото му,но нищо.Задуха доста по-силен вятър и го усетих чак до костите си,а не би трябвало.Нещо ставаше тук."Съвземи се Лиса!Ти не си на пет и не си човек.Ти си вампир!"-казах си приклекнала до безжизненото тяло на Ник.

by **Ник Даркъс** Чет Юли 07, 2011 2:02 pm

Ник бе парализиран , докато потъваше в езерото.
"Сега е момента да се помолим..." - сети се реплика от някакъв филм, където един от пътниците в самолета сподели на съседа си. Искаше да се засмее, но всяка частичка не бе подвластна на мозъка му... както и факта, че потъваше все по-надълбоко и надълбоко. Единствено можеше да чува и да гледа, докато Лиса първо изплува, а след това се гмурна и го издърпа със себе си. Ако се бе забавила още малко, едва ли щеше да е жив, тъй като нямаше да може да се изкашля, но вампирката бе наистина бърза и Ник успя да не погълне вода. Скоро бе на брега, където можеше да диша и да съсредоточи силите си в премахване на отровата. Момичето разтревожено бе клекнала до него, викайки го по име. Скоро вече не бе нужно, защото той с усилие се преобърна и повърна черна кръв, в която бе цялата отрова. Започна да кашля и да плю, усещайки ръцете на приятелката си на раменете над подгизналата му риза. Накъсано си поемаше дъх, докато ръцете му трепереха, опрени в каменистата земя.
- Добре съм!... Пази се! - изкрещя и я блъсна, предпазвайки я от хвърлен нож, който се заби с тътен в земята.
- Махате се! Колко пъти ще трябва да дойдете и аз да ви убивам, за да се разкарате! Харесвам компанията ви, но точно тази вечер не е подходяща! - крещеше ми видимо побеснял. Той стисна юмруци, пое си дълбоко въздух и го изпусна... превръщайки се целият в огън. Огромните му огнени криле замахнаха издигайки го във въздуха. От радиус 10-15 метра лъхна огромна жега, нажежавайки въздухът.
- Предайте на шефа си, че няма да му дам от дрогата си! - извика отново, поразявайки мъжът, хвърлил ножа. Той избухна в пламъци и след секунди се бе превърнал на пепел.
Изведнъж се разнесе писък. Магьосникът моментално се обърна, виждайки, че вторият от тримата мъже бе ударил Лиса през лицето и насочваше сребърен кол към нея.
"Те знаят!" - бе единствената му мисъл, преди да се спусне към него, но не успя да го стигне. Огледа се и видя, че онзи се намира в пентаграм.
- Лиса! - изкрещя Даркъс...

by **Лиса Евънс** Чет Юли 07, 2011 2:20 pm

Ник се съвзе и бързо ме избута от себе си с дуите "Пази се!".Разбрах чак когато ножът се заби на мясотот на което седят.ПОтръпнах.Ник почна да вика на някаки мъже.Издигна се над земята целяи в пламаци,а наоколо беше толкова горещо,че чак лошо ми стана.Вампирите не обичахме топлината и светлината,а Ник правише всичко наоколо толкова светло...е да не беше слънце,но не беше и приятно,а и да гледам как той гори,но да не гори...пламъци обгърнаха пламаци и той изгобря.Цялата тази топлина,светлина и какво ли още не не ми действаше добре.Преди да се усетя един от мъжете ме удари и ме избута на земята насочвайки сребърен кол към мен.Изпищях.
-Мълчи!-нареди ми той.Опитах се да се измъкна от него,но той ме поряза със сребърния кол при корема.Ужасно болка пробяга по тялото ми.Писък който направо смръзи кръвта ми се изтръгна от устата ми.Вампирите можехме да бъдем убити със сребърен кол.Е можеха да ни отрежат и главата,но най-често го правеха с кол.
-Ник..-изрекох,но той опря кола в гърлото ми.Пеглътнах тежко.Нападателят ми се разсея за миг и това беше моя момент.Избутах го от себе си и се изправих бързо на крака.От коремът ми още течеше кръв,а и сребърния кол беше отслабил силите ми драстично.Приложих изцелението върхо себе си и раната се затвори."Това стига за сега"-казах си.

by **Ник Даркъс** Чет Юли 07, 2011 2:51 pm

Ник, обезумял от гняв, кацна пред Лиса, прекъсна пентаграма с крака си и удари натрапника. Веднъж, два, три... той продължаваше и продължаваше, дори след като онзи вече бе повален на земята, мъртъв, с разбито лице. Не можеше да се спре, докато накрая Лиса не го извика. С бясно изражение я погледна, не виждайки, че това е тя.
Вампирката го гледаше изплашено, с наистина бледо лице, с огромна резка на корема, като кръвта й бе попил по тениската й, от която се процеждаха капки вода. С периферното си зрение видя, че третия, стоял през цялото време в сенките главорез, извади стрела от колчана, привързан към десния му крак и я слага на лъкът, опъвайки тетивата. Тънката, но изключително остра пръчка, пропита с отрова политна към сърцето му, но малко преди да срещне плътта се възпламени и изгоря.
- Разкарай се! - извика му и онзи в единия миг бе там, а в другия вече се бе скрил в сенките на дърветата.
- Лис, добре ли си? - попита я притеснено и пристъпи към нея, но видя, че тя се одтръпна, пребледнявайки още повече. В първия момент не разбра нищо. Проследявайки погледа й обаче, който се плъзгаше по тялото му, особено към огромните огнени прилепови криле, той схвана. Затвори очи и въпреки, че му отне малко време, пламъците намаляха, пълзейки по кожата му, докато накрая се стопиха. След това се втурна към нея и я хвана, точно когато щеше да политне към земята.
- Добре ли си? - попита, хващайки лицето й в ръце, все още бяло като мрамор.

by **Лиса Евънс** Чет Юли 07, 2011 3:07 pm

-Ник!-извиках след като той уби мъжът който ме нападна.Той ме изгледа с ядосано изражение от което пребледнях.След като третия избяга Ник се приближи към мен,а аз се отдръпнах назад и още повече пребледнях.Той беше обгърнат в пламаци.Можеше да ме убие...той спря пламъците и ме хвана преди да падна.
-Добре ли си?-попита ме за втори път.Кимнах.
-Аз..да...добре съм.-излъгах го аз.Знаех,че няма да му хареса,че го лъжа,но не исках и да го притеснявам.А и щях да се "закърпя" и оправя с изцелението.Какво толкова?
-Дано бебето е добре.-надигнах се и стъпих на краката си,но леко се олюлах и се подпрях на Ник.Опитах се да се усмихна,но без успех.
-Съжалявам.-казах му и се опрях на едно дърво зад мен.Погледнах кървавата вода.Знаех,че нещо не е наред,а просто се отпуснах.Поклатих глава и повдигнха леко тениската си до там където онзи беше забил кола.Имаше драскотина,но благодарение на изцелението беше зараснала.

by **Ник Даркъс** Чет Юли 07, 2011 3:27 pm

Ник я хвана през краката, повдигайки я от земята. Лиса отпусна глава на рамото му, като през това време, той подсушаваше я подсушаваше. Хубаво е когато гаджето ти е ходеща акумулираща печка, нали?!
Той я остави на покривката, като седна зад нея и я прегърна. вече бе суха, но все още бледа.
- Детето,... мислиш ли, че е добре? И моля те, не ме лъжи, с лъжи няма да промениш нищо. - говореше, бавно и притеснено. Котешките му очи шареха от лицето й, към корема й. - Чакай! - каза той и се пресегна към кошницата си, изваждайки един термос. - Направих го за всеки случай. Дори това, че няма да ходим в ресторант, което си бе отклоняване на вниманието ти, защото не исках да се сещаш за езерото, пак винаги трябва да сме подготвени. Може и да бъда добър баща. - шегуваше се, докато гласът му потрепваше разтревожено. Плаха усмивка се качи на лицето му, която заплашваше бързо да слезе. Отвори бутилката и й подаде да пие, с потреперващи ръце. Не искаше да личи тази му слабост, за това се притисна към нея.

by **Лиса Евънс** Чет Юли 07, 2011 3:43 pm

Без да задавам въпроси поех термоса и почнах да пия.Много не ми хареса вкуса на това което е вътре.Имаше вкус на мед и ломон..повече лимон.Зареди Ник щях да го изпия.
-Аз..не знам дали висчко е наред с него.Просто..страх ме е за него.Той ме прободе далеч от мястото където трябва да е плодът,но...а и малко ме боли от това,че онзи ме наръга...все пак сребърняи кол отслабва силите на вампирите,а да ни наръгат с кол си е опасно.-обясних му.Чудех се кои бяха тези.Ник щеше да знае тъйкато те го познаваха.Малко ме беше страх да го попитам,но трябваше.
-Ник...кои бяха тези мъже?Този...който ме нападна май знаеше,че съм вампир.Все пак не би използвам сребърен кол срещо човек.Хората сигорно не знаят,че съществува нещо като сребърен кол и вампири.Е те бяха хора,но както и да е.Кои бяха?Какво искаха?-запитах го.Те бяха споменали нещо за шеф,наркотици и какво ли още не.А Ник..беше целяи избухнал в пламъци...това ме уплаши.
-И моля те..окоо мен се сдържай да не избухваш в пламъци..защото до колкото съм чувала един от начините да убиеш вампир е да го изгориш..до основи и ме е страх моля те..-замолих му се тихичко и му подадох празния термус.Поставих ръка на корема си и почнах да се лекувам...така и аз и бебето щяхме да сме добре.

by **Ник Даркъс** Чет Юли 07, 2011 4:02 pm

- Хей, спокойно. Обещавам няма... Само понякога, може ли? Добре де, шегувам се. - каза той, вече по-спокоен. Лиса се зае да се лекува, а той просто я прегърна. Целуна я по главата и разбрал, че повече няма какво да направи, освен да обясни случилото се, въздъхна. Лицето му придоби отегчен вид, опитващо се да прикрие колко е сериозно това, което говори.
- Преди доста време се намесих в работите на един наркодилър. Тъй като стоката му не е качествена и доста го унизих, като отмъкнах клиентите му и събрах толкова пари, колкото той събира за повече от месец. Сега той си търси нови спонсори и го е страх да не му ги прогоня. Макар, че е човек, е запознат със нашия свят и е решил наистина да ме премахне. Досега не са ползвали пентаграм... А и последния път ги видях преди повече от половин година. Спокойно, няма да дойдат отново, а ако посмеят, имам приятел, който ще се погрижи за него. - каза, успокоявайки Лиса и не искайки да я тревожи повече.
- Няма ги вече и можем да си продължим с пикника. А и исках да ти кажа нещо. - каза той развеселен и повдигна Лиса от земята (нещо много често взе да прави действията вместо нея, а O.o). Тя изненадана стоеше пред него, гледайки го неразбиращо. Той бе хванал раменете й взирайки се в нея няколко секунди.
- Спомняш си, че днес трябваше за малко да те оставя сама. Е, не беше само за да подготвя пикника. Знам, че е внезапно и прекалено рано, но...- започна да говори и бръкна в джоба си, като след това извади ръката си стисната в юмрук. Ник коленичи пред нея и разтвори кутийката, от която на лунната светлина заблестя пръстен.
- ...Лиса, ще се омъжиш ли за мен?

by **Лиса Евънс** Чет Юли 07, 2011 4:23 pm

Той ми обесни кои бяха онези мъже.Бих се забъркал с дилар.Ясно.Преди да кажа нещо Ник ме изправи на крака.Той отново почна да говори.Бръкна в джоба си.Коленичи и отоври една кутийка с пръстен.
-Лиса, ще се омъжиш ли за мен?-каза той,а аз ококорих очи.Той сериозо ли?Предлагаше ми брак?Не можех да повярвам на очите и ушите си.Опитах се да кажа нещо,но изгубих дар слово.Само леко мънкане се отрони от устата ми.Погледнах пръстена,а после Ник."Той ми предлага брак...да приема ли?Да..обичах го!Щяхме да имаме бебе.Обаче като изгубих дар слово какво да направя?"-мрънках умствено преди и мислите ми да се изпарят.Целия свят сякаш замря и останахме само ние-аз и Ник.Той още беше коленичил пред мен,а аз стоях като кол забих в земята пред него.Подуха лек ветрец който разроши косата ми и ме върна в реалноста.
-...Ник...-опитах се да кажа,но не чух думите да излизат от устата ми.Очите ми срещана неговите.Исках да му кажа "Да!",но като не можех да изрека нищо..дори не бях сигорна,че името му е изнезнало от устата ми."О Никс благодаря ти!"-измърморих аз.Затворих очи и след миг ги отворих.
-Ник...аз..не го очаквах.-изрекох тихо,но поне беше по-силно от миналия път..от миналото ми мълчание ако трябва да съм по-точно.Вятърът беше спрял,но отово задуха правейки вълнички в езерото.Луната се отразяваше на мясотото където преди малко бяхме паднали.Всичко беше като преди....освен,че Ник беше коленичил пред мен с пръстен в ръка.
-Аз....Да.Ще се омъжа за теб!-казах му.Дори не знаех какво да правя.Бях на седемнадесет...и не обичах филмите със сватни за да гледам след предлагане какво прави жената..с мъжът или нещо от сорта.Не бях и присъствала на предлагане за мое щастие,но ето виж,че сега е моето...на мен ми предлагаха брак и аз приех.
-Обичам те Ник!

by **Ник Даркъс** Чет Юли 07, 2011 4:35 pm

Мълчанието на Лиса го уплаши и сърцето му се сви. Тя гледаше изненадано, но с нищо не потвърждавайки, че е съгласна.
"Беше ужасна идея..." - беше единствената му мисъл, минаваща през мозъка. "Как може да съм такъв кретен. Магьосник развратник, егоист, дебил, забъркал се с дилъри, говорещ глупости и правещ още по-големи, надул корема на седемнадесет годишно момиче и то вампир. И ти искаш тя да приеме. Я отивай да се метнеш в езерото..." - продължаваше, с доста обилни и цветисти ругатни. - "...И то какво дете - полу-вампир, полу-демон! Страхотен живот му осигори, няма що, непрокопсаник такъв!..."
Сигурно щеше да продължи така още наистина доооооста дълго време, което му бе осигурено, ако не бе забелязал, че Лиса иска да каже нещо.
"Сигурно се опитва да ми каже "не". Хайде, просто го кажи и да се свършва..." - едва не каза последните си думи на глас, когато...
- Аз... Да. Ще се омъжа за тебе!
ето сега ченето му удари земята.
"Правилно ли чух?" - този въпрос се завъртя, повтарян като ехо. Така стоя по-вцепенен и от отровата, с която решиха да го нагостят онези главорези. Чак, когато Лиса каза "Обичам те, Ник!", чак тогава даже премигна, изправи се и я прегърна силна, завъртайки я около себе си. Изпусна въздуха, насъбрал се в дробовете му... и извика от щастие.
- По дяволите, обичам те, Лиса! - след което я целуна, впивайки устните си с огромна благодарност, примесена с любовта му. Щом се успокои и я освободи от целувката извади пръстена, пускайки кутийката на земята. Взе дясната й ръка и надяна пръстена на безименния й пръст.
- Ако не си сигурна или решиш, че не искаш да се женим, винаги можеш да го хвърлиш по мене... - започна той, но тя не го остави да довърши, а го целуна. В първия момент ръцете му просто висяха във въздуха, а след това намериха мястото си на кръста й. Ник отново я повдигна и я положи да легне, не откъсвайки се от нея.

by **Лиса Евънс** Чет Юли 07, 2011 4:54 pm

Усмихнах се.
-И аз те обичам.-казах му.Той беше щаслив.Наистина щаслив...или поне на мен така ми изглеждаше.Той сложи пръстена на безимения ми пръст.
-Ако не си сигурна или решиш, че не искаш да се женим, винаги можеш да го хвърлиш по мене...-започна той,но аз се засмях и го целунах като не му позволих да продължи.
-Нямам никакво намерение да го мятам по теб.А ако ще мята мнещо..най-вероятно ще е диван,тостер..някой дург нож.Може меч...нищи опасно.-ухилих му се дяволито.Легнахме на кърпата и аз се подпрях на едната си ръка,а другата прокарах по гърдите му.Приближих се до него и го целунах по бузата,а после прошепнах в ухото му:
-Правил ли си го в гора?-отдръпнах се от него,а изражението което видях върхо лицето му сякаш гласеше "Да не си луда?".Засмях се.
-Какво?Просто питам...-побързах да кажа.

by **Ник Даркъс** Чет Юли 07, 2011 5:19 pm

- Нищо опасно, а. - отвърна й, смеейки се с цял глас. След това спусна ръцете си по тялото й, целувайки я. Лиса прокара пръсти по гърдите му. Усещайки я под себе си започна да се възбужда. Очите му светнаха, като зениците му се разшириха още повече.
- О-о, повярвай, не само в гората. За толкова много години има толкова малко места, където да не съм го правил. - отвърна с гърлен и плътен смях, който постепенно стихна.
Внезапно небето падна ниско, нощта стана още по-плътна, звезди сякаш изгаснаха. Ник гледаше Лиса кротко, като лицето му казваше, че иска просто да я люби, а не да я чука и да прави див секс. Прокара дългите си на пианист пръсти по ръба на тениската й и я съблече, хвърляйки я до другите им дрехи. После последваха и дънките, като се спусна с целувки по корема й. ръцете й се бяха вплели в косата му, а краката й се бяха сгънали. Платът се хлъзгаше по бедрата й, разкривайки бельото й. Свали и обувките й и чорапите й, разкривайки прекрасните й малки и изящни стъпала. Той отново започна да се изскача, наблюдавайки как ръката му преминавайки по кожата й, допирайки я леко, като че ли се боеше, ако я натисне случайно по силно, да не би да се счупи. После пое лицето и в шепите си, целувайки я нежно.
- Но както никога досега ще го направя... с теб. - след което започна да притиска устните си нежно към кожата й, докато тя лежеше кротко. Щом стигна гърдите й, тя ги изду, надигайки гърба си и потърка бедрата си едно в друго. Шепите му идеално се запълваха от нежната й гръд. Той свали ризата и тънката връзка, а после гуменки и чорапите си, оставайки само по дънки. Със зъби откопча от преде сутиена й, който разкри прекрасните й гърди и зърната й, потъмнели и втвърдени така както той долу бе възбуден. Но въпреки това не бързаше, искаше само да я задоволи и да я люби. Направи кръгче с език около едното й зърно, след което го целуна, леко засмуквайки го. След това с целувки се спусна по гладкия й корем и стигна ръба на бикините й. Тя разтвори краката й леко с ръка, напипвайки гащичките й, който бяха вече влажни. Досега на пръстите с нежната й кожа през плата накара вампирката да се извие в дъга, изпускайки стон измежду устните си, който не бе сравним с никой друг. Той промъкна пръстите си през бикините и докосна клитора и, правейки въртеливи движения. В същото време лицето му отново намери това на Лиса, и се притисна в нея, като можеше да усети цялото й тяло със своето.
- Както никой друг път. - отново повтори целувайки я, засмуквайки езика й и вкарвайки своя в нейната уста, като средния му пръст навлизаше в нея в такт с езика му. Беше тясна, гореща, влажна, точно както я харесваше. Лицето му се зачерви и започна да се поти, а Еванс да трепери от възбуда.

by **Лиса Евънс** Чет Юли 07, 2011 6:26 pm

Харесваше ми това което той правише с тялото ми.Извих тялото си вдъга от удоволствие и възбуда.От устата ми излизаха стонове на удоволствие.Ник обхождаше тялото ми с ръце и с устни,а аз се оставих в ръцете му.Той знаеше какво прави.Не ме беше страх...с него не.Ако трябваше да го правя с някой друг в гора..е определено щеше да ме е страх,но с Ник-не.
-Ник...-изрекох възбудено и извиках от удоволствие.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30