Бразилия 2010,На плажа

Още една почивка в която имах куп преследвачи, "пазители" или както там се наричаха.А като главна атракция брат ми бе нагърбен със задачата да ме следи през целия ден.За щастие с него се разбирахме и без много разговори и сега бях оставен на спокойствие.Бях в Рио, не бе възможно да мина без поне един ден на плажа.Щях да си потърся перфектното място, от което да оглеждам всички апетитни "парчета" на плажа и да релаксирам под лъчите на слънцето.
Най-накрая пристигнах и тръгнах да търся място където да почина за момнет, защото честно казано бях скапан в момента.Скоро се приближих до една жена, която привлече вниманието ми и без да усетя се бях изправил до нея, гледайки тялото криещо се под банския.усмивка се бе разляла по лицето ми и когато тя предложи да сложа кърпата си до нейната, ме изкара от "транса" в който бях попаднал.поех протегнатата към мен ръка и кимнах в отговор.
-Джейс, удоволствието е изцяло мое..-усмихнах се за момент и разперих кърпата си като легнах на нея и усетих как тялото ми се отпусна без дори да бях задал тази команда.
лъчите на слънцето погалиха кожата ми и в момента се сещах само за слънцезащитен крем.разрових из чантата си и намерих тубичката като започнах да го нанасям по кожата си.
-Ще ми помогнеш ли?-попитах накрая аз като подадох плажното масло на момичето и й намигнах съвсем леко.От доста време се чудех какво да кажа.не че всеки пък оставах без думи в присъствието на красива жена, но с това момиче имаше нещо различно...нещо странно...може би нечовешко.

тя започва да втрива лосиона в кожата ми и разхождащите се по гърба ми пръсти ме караха да се свам странно.усмихнах се когато поиска да й разкажа за себе си и реших, че една две думи няма да ми навредят.Извъртях главата си назад за да я погледна и се почудих какво точно да й кажа.Нямах представа какво иска да знае, но може би ако я попитам ще получа отговор, така че и тя да получи желания такъв.
-Какво искаш да знаеш?-попитах все така усмихнат и скоро усетих как ръцете й се отдалечават от кожата на гърба ми и аз се завъртях така, че да я виждам по-добре.Харесваше ми гледката и не бих пропуснал възможността да е пред мен.усещах, че тя не бе просто човек.В тялото й се криеше нещо по-могъщо...по-могъщо дори и от човек.Може би тя не би се шашнала толкова при факта че съм върколак и дори може да й хареса.срещал съм много същества които си умираха да поговорят в върколак.Не че намирах върколаците за необикновенно странни, но последният ми разговор със същество не от моя вид ме докара да лаборатория, от където ме измъкнаха за щстие.и все пак, каквато и голяма сила да притежавах като върколак, аз не разбирах предназначението й и може би това бе най-лошото.Не знаех от какво да се пазя, защото не знаех какво крия.а може би така бе още по-добре.Щом е скрито дори и от мен, няма да бъде намерено от другите.
И все пак, не я виждах подобно на лудият доктор, така че не вярвах да навреди ако споделя какво точно бях.
-Нека помисля...аз съм върколак разхождащ се по плажа, който търси малко приятна компания за да убие времето.-разсмях се леко и отново отпуснах тяло на кърпата като положих глава на ръцете си.погледнах нагоре към слънцето и светлината ме накара да затворя очи.
-Ами ти?Знам че не си просто човек.-рискувах да кажа аз и в този момент отново в мен нахлу съмнението.Ами ако грешах, ако бе просто човек...?Не, нямаше начин да греша, бях сигурен в изводите си...прекалено сигурен.

Богиня на вийната?!това трябва да е забавно.Винаги съм си падал по скандинавска митология и това ме накара да се усмихна.Всичко което ми каза за излъчването ми пък ме накара да се засмея някак странно, не знех какво точно искаше да каже, но за себе си не бях по-различен от всички останали.Е, може би си имах своите предимства, но както казват "Всеки луд с номера си!".Май и аз си имах, но честно казано не бях сигурен какъв бе.Сега беше моят ред и смятах да не се увличам много в подробности, а може би те не биха били толкова интересни.по скоро биха отегчили Богинята на Войната.Мамка му, не спирам да го повтарям и да си мисля за това.хах това май бе най-интересното същество с което се бях срещал някога.
-знаеш ли, сигурно да си Богиня на Войната е интересно, а?Не би могло да се побере в едва няколко изречения.-промълвих аз като се изправих леко.Може би никога не бях подозирал, че ще срещна точно дъщерята на Тор.
Май малко отклоних темата за моето минало, но скоро и до там щяхме да стигнем.исках да разбера повече за живата Богиня седяща до мен.усмивката ми отново се покачи ан лицето и сега бе отправена по скоро към богитяна скрита в тялото й, отколкото към човешката й половина...

Последното й определение ме накара да се засмея.Май наистина любопитствах прекалено.Но какео пък, бе ми приятно с нея.Може би наистина е било забавно да играеш с гръмотевични кълба и да предизвикваш войни.
-добре, нека сега аз.-засмях се отново като осъзнах че се усмихвах дори без да разбера.Беше ми един вид неприятно, че не можех да се контролирам, но в същото време някак необходимо.
-ами моята история е един много скучен сапунен сериал.-иронична усмивка лъсна на лицето ми и загледах в пространството пред мен.
-След като съм върколак, живея с огромното си семейсво или така наречената от баща ми глутница.Тя стои и ме чака, но аз искам да се връщам там.Не ми харесват всичките отговорности с които знам, че ще ме нагърбят когато баща ми пукне.-казах "пукне" и започнах да се смея, защото съм го убивал няколко пъти в мислите си, но той все оспяваше да преживее поредната тежка болест покосила мнозина.И все пак, може би до някъде желаех смъртта му.
-Както казах, няма нищо интересно.за разлика от световните войни.-поредния лек кикот и отново я загледах.
-Ти ли избираш кой печели и кой не?-попитах накрая аз като се вгледах в очите й.сякаш смятах, че под кожата й живее онази могъща Богиня на Войната!

Хъм, беше права.Не ми се нравеше идеята за водач на глутницата.предпочитах да заемем второстепенна роля и просто да следвам правилата, а не да ги създавам.Не си падах по отговорностите, за това горещо се надявах накрая брат ми да поеме всичкото това бреме, което той така желаеше.
-Не разбирам какво толкова му намират всички.За мен е просто поредната невъзнаградена отговорност и само и единствено проблеми.най-лошото е, че това не са твои проблеми, решаваш чужди а накрая не получаваш нищо.-започнах аз сякаш вече четях лекцията си за това колко глупаво е цялото това нещо, но изведнъж спрях.Май прекалих, все пак не харесвах да натрапвам идеите си.
Погледа ми се спусна по тялото й като го огледа добре и се сумихнах доволно.След това отново я погледнах в очите и казах:
-Знаеш ли, имаш краисво тяло.Не знам дали е от божествената ти или от човешката страна, но е красиво.-каза аз и си представих тази картинка на бялото платно.всичките линии се личаха и всяка една подробност бе изразена върху листа.изглеждаше красиво, а най-важното за мен бе че този който стоеше до платното с четка в ръка бях аз...

Леко се изненадах от целувката по бузата, не разбирах какво означаваше, но пък и да разбирах, нямаше да има голямо значение.Усмихнах й се когато каза че също съм бил неустоим и го приех като комплимент...май това точно трябваше да бъде...мисля.
Ръцете ми започнаха да втриват лосиона по кожата й и ръцете ми сега бяха най-щастливата част от тялото ми.проклети късметлии!
-И аз си имам проблеми.-засмях се леко аз когато започнах да й обяснявам защо съм сам.Може би най-вече дрогата, която в последно време започваше да се увеличава все повее и повече, бе проблема ми но сега не ми се мислеше за това.В момента не ми тярвбаше и смятах, че все още се контрулирам...
-ами ти?Какво толкова има, че неземна богиня като теб лежи сама с на плажа и един досаден върколак разтрива в кожата й слънцезащитен крем?-попитах с несмешка аз, но като се замисля, май наистина нямаше причина да е сама.И все пак, може би това че е дошла сама не значеше че е сама.Тоест може би си имаше още някой Бог който я чакаше да се върне с неустоимия си загар...

историята й ми се стори позната, но просто се усмихнах и се опитах да се съсредоточа върху следващото й твърдение.каза че не съм бил з аизпускане.Хах, какво толкова необичайно притежавах?!Просто поредния върколак с малко объркано чувство за алфа.
усмихнах се когато ми го каза и отвърнах бързо:
-нали казах че не харесвам задълженията.предпочитам да съм свободен да се пусна някой път по течението, без маминка да вика по мен.-засмях се леко и помислих и над последвалия й въпрос.каква музика слушах?Мисля че си падах по хип хоп, рап и подобни неща, най-разпространените в страната.
-ами нищо необикновенно.по принцип харесвам всичко, но музиката не е изкуството което обожава най-много.-казах аз като отново в мислите ми като спасителен сал изплува платното и четката.предпочитах изобразителното изкуство и честно да си кажа бих могъл да прекарам дни сам в стаята си рисувайки поредната картина...
-Ами ти?какво е твоето изкуство...освен войната, разбира се.-засмях се още веднъж и се надигнах съвсем малко като се наместих така че да ми е по удобно и преместих тежестта на друбата страна.

усмихнах се, не бях свикнал да ме черпят.По скоро аз плащах питиетата на момичетата които бяха с мен, но сега ми стана приятно.
-За мен същото.-казах на бармана който скоро се отдалечи.Отново погледнах към богинята насреща ми и очите ми се "поразходиха" по тялото й.Не можех да си я представя с китара в ръце, но може би не бе толкова необичайно, както никой не би предположил, че аз си губя времето в четка и платно.
-Богинята на Войната и китара?-отбелязах невярвайки аз и се засмях леко като отново преместих тялото си, че да ми бъде по удобно.
-Защо не ми посвириш?-подхвърлих идеята преди дори да я обмисля пред това.усмихнах се като че ли бях направил несъзнателна грешка, но се надявах да не е толкова фатална.и все пак, изражението й не ми го показваше, което ме накара да се поуспокоя малко.

Музиката излизащо изпод пръстите й не бе нещо особено, но ушите ми бяха на друго мнение и се наслаждаваха на гласа й, докато очите ми търсеха вдъхновението в нейните.Усмихнах й се когато попита дали ще й анрисувам нещо някой път и бавно станах като поех китарата от ръцете й.
-Щом това желаеш.Ще бъда полъскан ако ми позираш.Би ли го направила за мен?-казах аз като бавно оставих китарата настрана и отново погледнах към нея.Нещо ме караше да се опитвам да видя през нея, и янмам предвид през дрехите или подобно, исках да кажа през кожата й.Какво се крие отвътре.Очите й бяха прозореца който разкриваше гледката, но пердетата спуснали се над тях ми пречеха и образите които виждах бяха съвсем неясни.Май не ме биваше в това...просто трябваше да намеря някое друго занимание, а не да зяпам очите й.
изчаках отговора на предложението ми и започвах да си я представям легнала неподвижно, а аз до нея опитвайки се да изрисувам всеки един кичур от косите й по правилния начин, така че да си прилича с орегинала възможно най-много.

усмихнах се и се обърнах към нея още съвсем малко и си поех дълбоко дъх, мислех да не говоря дълго, но понякога се отплесвах.
-Ами по принцип харесвам да правя портрети, но понякога рисувам и цели тяла, а дори и пейзажи.Но харесвам неща с много повече детайли и затова избирам предимно хора.извивките, светлосенките, детайлите...просто ме поглъщат.понякога рисувам цели нощои по спомен от снимка или дори от случайно срещнат човек на пътя, чието име дори не знам.-заразказвах аз и когао се осъзнах бях казал толкова много думи а дори не бях усетил как се изплъзнаха от устата ми.усмихнах се накрая като да обобщя и се облегнах назад.
-Не ми е нужна подготовка, само вдъхновение.ти си богиня на войната, май вече имам.-засмях сеь леко и я погледнах.

Хъм, мисленето й не бе обичайно за мен, но ми допадна до известна степен.Харесваше ми това което прави и въпреки, че не исках нищо повече се усмихнах за да й покажа, че не се притеснявам от това, че тя плаща и отново върнах мислите си върху изказването й, че съм бил един вид "приятна компания".
-Знаеш ли, удоволствието е изцяло мое.Не бях срещал толкова...различно жена.Но ти все пак не си просто жена...разговарям с цяла богиня, трябва да се държа на ниво.-засмях се леко на шегата си, може би е бе от най-остроумните, но аз си я харесвах.
П.П.Съжалявам че толкова късно...

Явно си падаше по хвърченето, но аз предпочитах да съм здраво стъпил на земята, където се чувствах по сигурен.
-Ами..може би...аз предпочитам нещо което те кара да усетиш скоростта.Като върколак обичам да тичам като луд, но повече харесвам возилата на две колела.Тоест на кратко интересувам се от мотори.-засмях се аз защото цялото това увъртане би могло да бъде заменено само с една дума.Погледнах я, исках да разбера какво мисли в момента, за всичко което наговорих, но изгарях от нетърпение и то се четеше в очите ми, така че може би тя ме разгада преди самия аз да разбера това...

- Мотори.. - повторих загледана - Обожавам моторите! - засмях се и го погледнах.
- Любимите ми,естествено са Харли Дейвидсън. - усмихнах му се. Водата ми изглеждаше много приятна.
- Искаш ли да влезем малко във водата? - не изчаках отговора му,а настойчиво го задърпах към водата,а след това и двамата паднахме във нея. Той ме изгледа някак удивено,а аз се засмях невинно и казах :
- Нямаше право на отказ! - намигнах му и започнах да го пръскам като някое малко дете.

П.П - Съжалявам ,че не пиша често,просто имам изпити и трябва да преговарям поне малко ;д