Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Нед Юни 05, 2011 7:00 pm
Statistics
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

Calendar Calendar

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Дълбоко в гората

Предишната тема Следващата тема Go down

Дълбоко в гората

Писане by Елена Гилбърт on Сря Юни 01, 2011 3:49 pm

avatar
Елена Гилбърт

Posts : 116
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Елена Гилбърт on Сря Юни 01, 2011 11:12 pm

Бях изплашена до смърт.Какво стана с очите му?Те се промениха... - казах на ум.Тичах с всички сили,без да поглеждам назад.Може би след десет минути се спрях.Осъзнах,че съм доста навътре в гората,а се стъмваше,но бях прекалено уморена да се върна.За това седнах под едно дърво и се облегнах на него.
avatar
Елена Гилбърт

Posts : 116
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Ромън Пиърс on Чет Юни 02, 2011 6:49 am

Изведнъж се чу:
-Хей.. това си е моето дърво - казано с лек ироничен глас и вложен хумор в него. Изведнъж от другата страна на дървото се показа тяло. Не се забелязваше много в момента, но щом седна до момичето образът му се откри. Млад, красив.. абе.. просто я погледна и каза:
-Изглеждаш изморена и бяхаш от проблемите си.. сигурна ли си, че навътре, надълбоко в тъмнта гора е правилното място? Знаеш ли какви същества се крият тук?
avatar
Ромън Пиърс

Posts : 413
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Елена Гилбърт on Чет Юни 02, 2011 12:06 pm

Изведнъж се чу глас,който каза,че това е неговото дърво.Огледах се и забелязах приближаващо се тяло. - Ами ако беше онова момче? - Изтръпнах.След малко до мен седна някакъв мъж и след малко лицето му се откри.Беше доста хубав!Той ми каза,че изглеждам уморена,което си беше и самата истина!Той ме попита дали съм сигурна,че тук навътре в тъмнта гора е правилното място за да избягаш от проблемите си.Погледнах го и казах:
- Всъщност не съм много сигурна!
Опитах да се усмихна.
avatar
Елена Гилбърт

Posts : 116
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Ромън Пиърс on Пон Юни 06, 2011 1:54 pm

Той я загледа и лекичко се приближи. Усмихна се и каза:
-Еми.. явно трябва да помислиш.. или да ти дам насока. Представи си.. изнасилвачи, убийци или пък чудовища.. - след тези думи се засмях и я загледах любопитно. Усмихнах се и допълних:
-Не се притеснявай.. не съм убиец... нито пък изнасилвач.. може би.. - засмях се и допълних:
-Ромън Пиърс. Приятно ми е - след това последва и познатата целувка по ръка, а когато устните ми докоснеха нежно ръката на момичето отсреща то изтръпваше и усещаше топла възбуждаща вълна.
avatar
Ромън Пиърс

Posts : 413
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Елизабет Морган on Вто Юли 12, 2011 8:59 pm

От скоро бях в града и не познавах почти никого. Бях се настанила в една къща и живеех сама. Беше поредната скучна вечер , в която изобщо не ми се спеше. Затова реших да се поразходя. Какво по-добро място от гората по това време? Отидох именно там. Навлязох дълбоко в гората, където нямаше абсолютно никого и седнах до едно дърво. Загледах се нагоре, към звездите. Онези малки частички, които блестяха върху небето. Бяха толкова красиви. Изведнъж дочух звук зад себе си, а след това и стъпки. Станах от мястото, където бях седнала и започнах да се оглеждам за някого.
avatar
Елизабет Морган

Posts : 38
Join date : 08.07.2011
Age : 21

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Макс Фрей on Вто Юли 12, 2011 9:11 pm

Кръв. Защо всички ние само за това мислим?
Но това беше цената. За да живея. Не, че ми беше приятно.
Сега трябва да се оправям сам. Джеръми умря.
Джеръми. Този педофил. Да живее леко женското ми излъчване, и дългата коса. Че поне се хващат да ми помагат. Защото си мислят, че съм момиче. Колко са тъпи само. Тъпака пукна. Заля се с киселина, крещейки момичешкото ми име.

Бях адски жаден. Както нямаше никой да ми носи кръв, ела му мисли. Тръгнах в гората, но явно не случих. Момиче. Жена. Вампир? Оглеждаше се, явно ме беше чула. Приближ се доколкото да вижда само сянката ми.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
    you are the cheese in my...


    macaroni.
avatar
Макс Фрей

Posts : 35
Join date : 12.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Елизабет Морган on Вто Юли 12, 2011 9:24 pm

Стъпките , които чух наближиха до мен. Беше вампир , момче.
Спря се така, че виждах само сянката му и нищо друго. Може би го беше страх?
Съдейки по това , сигурно беше млад вампир , а може би и жаден.
- Здравей. - казах му докато гледах към него, но не виждах нищо. Момчето се бе скрило добре в тъмнината.
- Защо се криеш? Няма да те нараня. - добавих към думите си и отново седнах под дървото , обръщайки му гръб.
Може би така щеше да е по-спокоен , че няма да го нападна.
avatar
Елизабет Морган

Posts : 38
Join date : 08.07.2011
Age : 21

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Макс Фрей on Пет Юли 15, 2011 8:30 am

Жената стоеше и ме гледаше, а после се обърна. Да беше вампир, явно тази вечер нямаше да ям. Трябваше най-скоро да си намеря някой 'помощник', въпреки, че пак трябваше да се правя на момиче. Простотия. Защо ли трябваше да спя 4 месеца без да спра и после да съм слаб само една седмица? Е, добре. Но последно. Не ми трябваха повече педофили.
- Знам, че няма да ме нараниш. - казах. Много ясно, самия аз не можах да се самоубия. Като Аби. Само защото съм малък и сърце не ми дава... Въпреки, че точно то трябваше да умре. Там беше проклетата зараза. Приближих се и седнах на дървото до нея. Видях я от по-близо. Дълга кестенява коса, висока. Приличаше на майка ми. Какво ли е станало с нея? Сигурно вече е умряла. Къде е моя Макс?

/извинявам се за закъснението, но бях наказан./

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
    you are the cheese in my...


    macaroni.
avatar
Макс Фрей

Posts : 35
Join date : 12.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Ана Уинтър on Пет Юли 22, 2011 1:24 pm

Денят бе дълъг, особено щом чуваше виковете на Ник и момичето с него. Не й беше добре и реши да отиде до близкия бар, но настроението й си остана все същото мрачно. Сигурно се дължеше на това, че от близо седмица нямаше никаква работа. Единственото й спасение остана да се усамоти дълбоко в гората, където нямаше нищо и никого. За повечето хора бе опасно или отегчително, но имаше нещо, което я успокояваше. Може би факта, че можеше да остане сама със себе си... и Аня и да помисли трезво. Затова сега крачеше с бавна крачка между дърветата, толкова гъсти, че едва късчета от нощното небе можеха да бъдат видени. Вятър се бе извил, но постепенно стихна, оставяйки лек полъх да се носи. Времето бе наистина хладно, облаци закриваха звездите.
След наистина доста вървене най-сетне стигна до търсеното място. Бе малка и открита полянка, с разредени дървета. С наистина огромно удоволствие момичето се отпусна върху студената трева, облягайки гръб в дебелата кора. Изкара Артемис и след секунди малката пръчка се разгъна до тояга, а след това и до коса. Замислено започна да прокарва пръст по острието. Случваха се странни неща. Говореше се, че някой започнал да избива хора и долноземци. Не, че бе новина, но имаше нещо странно в действията му, според Блейк...
Внезапно нещо прошумоля и стреснато се извърна...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 21
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Джоузеф Шулц on Пет Юли 22, 2011 5:32 pm

След цялата в драма в ресторанта ми се искаше да остана насаме, за да това казах на Джак да ме чака у дома - в кашона. Аз се насочих към дълбоката част на гората, където исках да получа усамотение и спокойствие, за да помедитирам. Вървях, без да обръщам внимание на околността. Бях шумен и непредпазлив, но знаех пътя към малката и открита полянка, с разредени дървета. Беше едно от любимите ми места за медитация. За моя изненада там имаше. Едно младо момиче с черна коса, което държеше друга коса. Загледах се в лицето. За миг в очите ми се появи странен блясък, за последно го имах през далечната 1975 година в Бруклин... Да, всичко си спомних за нея. Имахме бурна вечер, страхотен секс и накрая тя беше натопена заради мен. Огледах я отново. Забелязах халката на пръста и.
- Виждам, че си се опитала да ме замениш. Повярвай, няма да стане! Аз съм единствен и неповторим, а за езикът ми да не говорим. - казах аз и се засмях.
Знаех, че ме мрази след онази нощ. Четях го в нейните очи, но не ми се искаше да спирам.
- За доброто старо време. - казах аз и се наведох към нея.
Наврях езика си в нейната уста. За миг, сякаш нищо не се беше променила същата страст, същата сладост, същият мой дъх на алкохол, с който можеше да се напие един трезвеник... Но в следващия миг всичко бе друго. Тя ме изненада и повали на земята. Настъпи ме по гърдите, забивайки пета в мен и каза:
avatar
Джоузеф Шулц

Posts : 88
Join date : 19.07.2011
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Ана Уинтър on Пет Юли 22, 2011 6:43 pm

"Край със спокойната вечер." - помисли си с огромна досада. Извъртя очи и облегна гръб към дървото, показвайки, че нямаше да се мръдне за нищо на света от мястото си. Въпреки това, не откъсваше очи от натрапника, следейки всяко едно негово движение.
"Висок, слаб, руса коса и... слънчеви очила? Посред нощ!... НО защо ми е толкова познато?" - мислеше в началото през смях, после учудено, а накрая в опит да си спомни.
Време е да споменем, че Ана наскоро си бе върнала паметта, но само като цяло. Още имаше вечери, в които се будеше, цялата обляна в пот и трепереща, съпроводена от писъците й, след което се отпускаше върху завивките и се взираше в тавана.
Точно по-същия начин се взираше и в него, докато напрягаше мозъка си, но напразно. Внезапно, но късно, осъзна, че той бе прекалено близко до нея. Говореше глупости, които още повече я объркаха, а да не говорим и последвалите действия. Езикът му се оказа в устата й и се заигра с нейния. Отне й време, докато се съвземе, но накрая успя.
- По дяволите, стига си дрънкал глупости и казвай кой си! - говореше високо, с желязна нотка в гласа си. Крака й, обвит от меко кадифе и с остър ток се заби грубо в гърдите му, а острието на косата - в гърлото му, откъдето струйка кръв започна да се стича по бялата кожа, изцапвайки тениската му.
И се сети. Нощ, Бруклин, бар, провалено убийство, секс, наркотици, полиция... Всичко това я връхлетя изведнъж и многото информация я заслепи. Коленете й се подкосиха и се отпусна назад...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 21
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Джоузеф Шулц on Пет Юли 22, 2011 6:59 pm

- Нима се стресна от малко кръв?! - продължих саркастично. - Или просто си спомни нощта в Бруклин и краката ти се подкосиха от възбуда. Знам, че имам тази способност.
Напереният ми смях отново отекна в тишината. Беше ми весело, но не заради алкохола. Арогантността ми, придружена с голямото ми его не бяха добра комбинация особено във вечери, в които исках да си спечеля повторение на онази така красива вечер, но може би с по-различен завършек. Приближих се до нея. Хванах нейната ръка и с уста измъкнах брачната халка. Хвърлих я в тревата и казах:
- Това не ти трябва в мое присъствие!
След това отново я целунах този път по продължително от преди, но тя пак ме отблъсна грубо. В този момент обаче до мен падна едно листче. Беше ми някак прекалено познато, сякаш беше от същата 1975 година. Бързо стрелнах ръка и го взех преди нея. Разгърнах го и видях на него нарисувани две сини очи... Прекалено истински нарисувани - моята рисунка на моите очи.
- И все пак си го запазила. - казах аз с огромна изненада.
Определено не го очаквах. За миг загубих самообладание, но след това продължих със същия арогантен и наперен тон:
- Е, явно наистина е било велика нощ за теб!
Отново се засмях. Очаквах да получа удар от нея, но не стана така. Вместо това получих удар в гръб. Изключително силен удар... Излетях над нея и се приземих на минимум 10 метра от нея. Някой имаше свръхсила. Обърнах се да видя какво е това нещо. Определено бях шокиран от гледката, която се разкри пред очите ми...
avatar
Джоузеф Шулц

Posts : 88
Join date : 19.07.2011
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Ана Уинтър on Пет Юли 22, 2011 7:26 pm

Ан се оказа в хватката на онова животно... отново. Не можа да го спре, преди да я целуне, но поне можа да го отблъсне. До този момент бе просто сърдита заради присъстието му. Вярно, бяха изминали повече от 35 години, но проблемите, дето й причини... е, вярно, че ги бе забравила, но си ги припомни и то доста добре. Колко обаче се вбеси, когато пръстенът й се оказа отделен от пръста й и захвърлен като мръсно коте в тревата.
- Никой не те пита дали ми трябва. - каза хладно. Харесва малкия пръстен, инструктиран с красиви и завъртяни знаци, с малък черен камък, проблясващ срамежливо дори в тъмното. Имаше го откакто бе малка, не знаеше откъде и по-важното - защо толкова бе привързана към него. В момента това нямаше значение, а по-важното да го вземе. И малкото листче, което бе изкарала по-рано от портмонето си, с надеждата да си припомни още нещо. С вече не изненадващата си нахалност, видимо подпийналият демон взе листа, който й бе оставил като "спомен". Докато той го разглеждаше, си взе пръстена и го наниза отново на пръста си, като по този начин застана зад гърба му.
- Е, явно наистина е било велика нощ за тебе!
Това бяха думите преляли чашата. Добре, можеше да понесе случилото се, с всичкото негодувание на света. Можеше да изтърпи хапливите му забележки и глупости, но това изказване мина границите. С всичко сила пристъпи крачка напред, което бе разстоянието между тях и го блъсна. Като чувал с картофи се приземи, видимо озадачен от реакцията й. Не можеше да види през очилата му, но явно гледката го бе смаяла, тъй като челюстта му щеше да удари земята всеки момент.
Сигурно бе защото Аня, с косата в ръката си, цялата в пламъци, с огнени криле и червени очи се смееше, пристъпвайки към него.
- Ох бе незабравима. С приятната компания на лекари, полицай и сновящи кучета, пеленаче такова. Връщай се в Пъкъла, малък демон такъв, откъдето си изникнал! - викаше ядосана, като огънят още повече се разрастваше. Тревата започна да гори около нея, а въздухът се нажежи като във фурна. След миг бе застанала лице в лице с него. Косата, по която пъплеха пламъчетата, бе зад нея, но с едно движение можеше да се окаже в тялото на "партньора" й. Очите й, в които не си личаха нито зеници, нито ириси, бяха просто две кървави дупки.
- На такива като тебе съм се нагледала с векове, малък демоне. Още откакто пристъпих в дверите на Луцифер, след като напуснахме Господ. Така че, ако случайно си решил, че искаш да пилееш живота си по проститутки, с наркотици и алкохол, се махай от очите ми! - косата й, вдигнала се към небето, се вееше като огън в камина, дългите й кучешки зъби, подобно на кръвопиец се показваха, а ноктите й, а един, от издължените й нокти се бе забил в гърдите, горейки тениската й кожата под него...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 21
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Джоузеф Шулц on Пет Юли 22, 2011 7:48 pm

- Нима си мислиш, че ще е толкова лесно?! - отново се изсмях високомерно. - Някога замисляла ли си се кой е направил Артемис? Оооо и не изглеждай изненадана, че знам името на играчката ти, която служи по-скоро за докарване на душевен оргазъм на егото ти, отколкото има някакво практично приложение. Аз съм от създателите и.
Саркастичният ми смях отново раздра тишината, като все повече заприличваше на откачения смях на някой луд злодей. А може би бях наистина такъв. Изненадващо за нея може би на гърба изникнаха огромни криле, които приличаха на прилепски. Тялото ми нарасна значително като вече имах сигурно метра и половина, както на височина, така и на ширина. Кожата ми посивя и се втвърди, а косата ми потъмня. Очилата ми паднаха, но вместо обичайните студени сини очи на тяхно място се появиха дивашки жълти очи, които отиваха повече на някой звяр. Челюстта ми също се удължи напред и зъбите ми пораснаха. Бях се трансформирал напълно в демонската си форма.
Ана замахна отново с косата си, но парирах удара с ръка. Това я изненада и ми позволи да нанеса удар. Тя излетя на 100 метра, а косата и беше на метри от нея. Долетях над нея и хванах нейните ръце. Стоях над нея и тогава ми хрумна нещо. Върнах нормалната си глава, като я оставих да се огледа хубаво в ледено студените ми очи. Това я смути за миг, но не колкото последвалата нова целувка. Мислейки, че съм я хванал на тясно забравих за краката и. Получих един силен ритник в топките, от когото ми причерня. Бяха няколко фатални секунди. Видях я да стои над мен вдигнала коса, готова да ме запрати в пъкъла, но тогава нещо я прекъсна...
avatar
Джоузеф Шулц

Posts : 88
Join date : 19.07.2011
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Ана Уинтър on Пет Юли 22, 2011 8:32 pm

- Ха! И изпечен лъжец при това, а! Когато правеха тази коса, аз присъствах там, защото им трябваше кръвта им. Много добре знам кой й е създателят, недораслече! И не си мисли, че в този си вид ме плашиш. Ако не виждаш имам същите крила, глупако! - крещеше в злобен смях, размахала оръжието си. Замахна няколко пъти, но той все успяваше да се измъкне. Щом я удари... добре, това можеше и да попадне в списъка "Неприятни моменти". Пред очите й заблестяха звезди и няколкото секунди, които имаше далеч от него, ги използва за да си поеме дъх и да се съвземе,... както и още повече да се ядоса. Заприлича на супернова, когато от нея се изригна огнена вълна, изпепелявайки мястото около нея в радиус 15-20 метра.
- Майка ти не те ли е учила да не удряш жени! Ако съдя по обноските ти, сигурно горчиво е съжалявала, че те е родила и не се е справила с отглеждането ти. - говореше злобно, докато ръцете й, въпреки горящи, бяха в лапите му и зад гърба й. Явно останал с погрешното впечатление, че харесва да го целува, отново долепи устните си до нейните.
"Ще играем мръсно, а!" - помисли си тя и действа...
...Като го удари в слабините.
"Да ти е сладко." - бе удовлетворяващата мисъл, минала в съзнанието й, гледайки го загърчил се по земята.
Вдигна косата си, готова да замахне,... но изведнъж реши, друго. Огънят изгасна, въпреки, че очите й останаха целите кървавочервени, а крилете й се вееха зад гърба й като крилете на прилеп. Щракна ядно със зъби, при което удължените кучешки проблеснаха на лунната светлина, прокраднала се за миг. Ноктите й си възвърнаха обичайната дължина, която не бе никак малка. Уморено седна върху него, със все още притиснато към сънната му артерия оръжие.
- Какво искаш? - бяха единствените думи, отронили се от устните й. Гласът й бе провлачен, уморен, но в никакъв случай не твърдящ, че в следващия момент нямаше да е готова за действие...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 21
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Джоузеф Шулц on Пет Юли 22, 2011 8:59 pm

- Какво ли искам? Не знам може би да стоим така за следващата вечност? - отново подходих саркастично към ситуацията.
Замислих се какво ли искам наистина и в главата ми ясно се оформя мисълта за секс, но не мисля, че беше да казвам на жена, която ме мрази в лицето "Искам да те чукам!". Особено прибавяйки факта, че оръжието така секси пробождаше врата ми.
Прозях се. Беше започнало да ми става скучно. Бях и позволил да води танцът прекалено дълго. Отпусках се с вековете и ставах все по-мекушав с жените и най-вече с тези, с които съм бил. Знаех как ще я изненадам. Като всеки един велик илюзионист имах нещо скрито в ръкава си. Наричаше се дарба.
Изведнъж пред очите и се появи разплакано малко момиченце на не повече от 5, което може би приличаше на нея на млади години. То пищеше и раздираше тишината в тази иначе така спокойна нощ.
- Не!!! Моля те пусни ме!! Не виждаш ли, че той те кара да ме виждаш като него, за да ме нараниш!!! Това е просто част от неговата игра!!! - момиченцето ревеше все по-силно и по-силно.
Ана се разконцетрира за миг и отпусна захвата. Това беше моят шанс. Ловко се измъкнах и отново арогантно казах:
- Как можа да се хванеш на този стар и изтъркан трик?!
Карайки я да вижда нормалната ми форма, аз и обърнах гръб в очакване да ме атакува. За моя изненада обаче, а предполагам и за нейна нещо ме атакува отпред и това определено не беше Ана...
avatar
Джоузеф Шулц

Posts : 88
Join date : 19.07.2011
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Ана Уинтър on Пон Юли 25, 2011 7:34 am

Внезапно нещо се промени. Пред нея Джо се сви, разтресе, погледът й се размаза... и се появи малко телце на хлапе, момиче. Това я стресна, особено при вида й. Като че ли Ана гледаше в огледало себе си, но преди доста време. Дългата кестенява коса, мрачните черни и големи очи, черната и скъсана рокля. Хватката й само за миг се разхлаби, но си имаше работа не с обикновен човек, а с демон. Затова нямаше нищо чудно, че Джо се бе извисил пред нея, надсмивайки се над проявилата слабост от нейна страна.
- Да, хванах се, само защото ти си стар и изтъркан като номерата са. - заяви му троснато. Щеше и още да му наговори, но нещо я прекъсна. То нападна първо мъжът, а после и нея, удряйки я в тила. Всичко притъмня и някакъв смях се разнесе, преди черната дупка да я погълне...
- Събуди се! - някой прошепна в ухото й, а след това едната й буза пламна. Нещото я бе ударила, при което раздра кожата й и топла струйка се спусна по лицето й. Опита се да я избърши, но нещо стегнато бе приковало ръцете й към гърба й.
"Окови." - осъзна след секунди на изследване и уморено отпусна глава назад.
- Внимавай малко! - изрепчи й се познат глас.
- Пак ли ти! - вложи всичкото си презрение в думите си. Не стига, че бе окована, а ми и то за онзи егоцентрик...
Тук идваше въпроса "От кого?"...
Нещо привлече вниманието й. Някаква фигура се спотайваше в тъмното.
- Излез от там! Покажи се! - провикна се нетърпеливо Блейк и се размърда.
Отново същия смях - висок, фалцетен, показващ лудостта таяща се в собственика.
- Ако не искам? - попита... детски глас. Добре, не бе детски, но не бе и на възрастен човек...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 21
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Джоузеф Шулц on Пон Юли 25, 2011 8:14 am

Зрението ми отново започна да фокусира. Въпреки това виждах все още размазано като фотоапарат Канон със зацапан обектив. В същия момент усетих как ръцете ми биват дърпани. Почувствах и студения метал, който стягаше ръцете ми над китките.
- Внимавай малко. - казах троснато на Ана.
- Излез от там! Покажи се! - провикна се нетърпеливо Блейк и се размърда.
Отново същия смях - висок, фалцетен, показващ лудостта таяща се в собственика.
- Ако не искам? - попита... детски глас. Добре, не бе детски, но не бе и на възрастен човек...
Добре щом планината нямаше да дойде при Мохамед, Мохамед щеше да отиде при нея. Изправих се и започнах да тичам към мястото, от където идваше гласът. Забравил, че Ана е вързана за мен, аз се бях засилил към нещото. Чувах нейните викове да спра и какъв идиот съм, но не обръщах внимание. Скочих в движение, готов да забода смъртоносен ритник със завъртане тип Чък Норис в слепоочието, но тогава забелязах нещо, което въпреки размазаното ми възприятие не можех да сбъркам - сини очи, но не обикновено сини, а ледени сини, от които обикновен човек можеше да умре от страх, защото от тях лъхаше смърт. Знаех само за един, който има такива очи и това бях аз... Как беше възможно?
Свалянето на гарда ми коства скъпо. Този някой ме удари във въздуха и аз отлетях заедно с Ана.
- Идиот! Малоумник! Нищожество! - почна да ме реди тя.
- Млъкни малко и свърши нещо полезно с пирокинезата! - троснах се аз, концентрирайки се върху нашия нападател със сини очи.
В този момент той отново започна да говори...
avatar
Джоузеф Шулц

Posts : 88
Join date : 19.07.2011
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Ана Уинтър on Пон Юли 25, 2011 8:41 am

- По дяволите, идиот такъв! - започна да крещи побесняла, след като се озова във въздуха по особено неприятен начин... Поне бе привързана за кръста му, иначе щеше да се влачи като чувал с картофи зад него... Какво говорим, бе още по-отвратително! Особено когато с още по-голяма скорост изхвърчаха назад и познайте кой се срещна първи със земята.
- Ти малоумно животно такова! Няма ли първо да помислиш поне веднъж! - крещеше бясна, мъчейки се да се извърти изпод товара си. Цялата бе мръсна, кална, със синини и ожулена. - Ще свърша аз нещо като свърша с теб и те затрия от лицето на земята, малоумник такъв! - разгорещяваше се като фурна, пусната да се загрява. Той благоволи да й помогне като се сгъна и седна, последван от момичето.
Внезапно тя избухна в огън, от което изгори тениската на гърба му... и кожата му. Доволна, че му го е върнала, съсредоточи се върху цялата стомана, с която бяха накичени по краката, ръцете, врата и кръста. Метала се нагорещи болезнено и най-накрая започна да се топи. Кожата под оковите започна да мирише на изгоряло, тъй като бяха стегнати.
- Какви примерни родители...
- Я, млъквай! - тросна му се тя.
- Внимавай, майко. - облещи очи и се ухили, след което вдигна ръцете си. Блейк го изгледа злобно...
...докато внезапно не започна да се задушава. Нещо я блъсна силно в гърдите и те се строполи на земята. Сякаш бе попаднала във вакум. Хвана се за гърлото но не помогна особено... да не кажем никак. Черни петна започнаха да танцуват пред поглед ай. Помисли си за огън, но щеше само да влоши нещата...
- Твой ред е, баща ми. - обърна се към него момчето. Сините му ледени очи станаха червени и празни, точно като на Ан. Изгледа го от високо, продължавайки да се хили като невменяем...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 21
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Джоузеф Шулц on Пон Юли 25, 2011 9:31 am

Майка ми... Баща ми... Думите му отекваха в главата ми. Нима беше възможно... И все пак нямаше да е първото ми копеле. Имах много през годините на разврат и безразборен секс, но все пак... Дете и то от нея... Това не го пожелавах никога. А за да е перфектна семейната картинка детето беше архидемон, който се получаваше от комбинацията на две силни тъмни същества. И като черешка на тортата можехме да добавим факта, че се опитваше ни убие. Какво прекрасно семейство бяхме!!! Направо лицето ми засия като си представих, че и двамата искат смъртта ми.
В този момент вниманието ми се насочи към Ана, която се задушаваше. Трябваше да бъда бърз. Използвах илюзия, за да не ме вижда копелето и се приближих зад него... Заклевам се, досега не бях удрял някого толкова силно в лицето. Дишането на Ана се възстанови, но сега имах други проблеми - едно копеле ме налагаше с юмруци в лицето. Въпреки това бях подготвен за това и бързо се измъкнах от захвата му.
- Мисля, че заслужавам поне целувка за това. - казах отново арогантно на Ана, след като изритах копелето в носа и то падна назад.
Тръгнах към Ана готов за целувка, но тя размаха Артемис към мен. Избегнах няколко от ударите и казах:
- Пффффф разбирам от намеци... Знам, че искаш да ми отсечеш главата, но в случая си имаме работа с архидемон и няма да имаме шанс срещу него освен ако не работим в екип, ясно?
Ана изсумтя и преди да каже нещо, копелето вече беше до нас..
avatar
Джоузеф Шулц

Posts : 88
Join date : 19.07.2011
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Ана Уинтър on Пон Юли 25, 2011 6:10 pm

- Ако се измъкнем от тук без липсващи крайници, то... тогава може и да те целуна. - отвърна му, извъртвайки очи.
- Не толкова бързо. - каза синът й и замахна, но не улучи момичето. Благодарение на дребния си ръст тя бързо приклекна и се отдалечи от него, размахала криле. Вдигна пред себе си отбранително косата си. Щеше да нападне,...
...когато "Дон Жуан" реши да атакува. Замахна с юмрук, но хлапето го избегна. Последва ритник като ответна реакция, но с едно завъртване Джо му блъсна другия крак и го повали на земята.
Само това й трябваше и след миг бе до тях, спусна косата си,... но не успя да го улучи. Вместо това той изрита Джо и изби косата от ръцете й. Два чифта огромни криле изникнаха от него. Размаха веднъж, два пъти и след по-малко от секунда Ан бе прикована за едно дърво. Демонът я стискаше за врата, приближил лицето си на сантиметри от нейното.
- Спомни ли си сега, майче! Спомни ли си как съсипа още един живот само за да се забавляваш!
- Пусни ме! - изхриптя, ритайки с всичка сила. Използва и пирокинезата, но когато тя избухна и синът й избухна.
- Не само ти ги можеш тези номера! - изсмя й се в лицето и стисна още по-силно шията й. Нейният огън започна да намалява, а неговият едновременно нарастваше, изсмуквайки силите й...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 21
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Елизабет Морган on Сря Юли 27, 2011 6:33 pm

Момчето се приближи и седна до мен. Успях да го видя , въпреки липсата на светлина.
Беше с не много дълга коса, на която не можах да видя добре цвета дали е черна или тъмно кестенява.
Момчето също беше високо и слабо.
- Гладен ли си? - попитах го като го погледнах.
Сигурно умираше от жажда щом беше тук и по това време. А може би се криеше от някого? Нямаше да го питам за това, поне не сега.
Щеше да прозвучи нахално от моя страна и най-много щях да накарам момчето да си тръгне.
Изглеждаше ми млад вампир, на около 30-40 години.


/ и аз се извинявам за закъснението, нямах възможност да влизам/
avatar
Елизабет Морган

Posts : 38
Join date : 08.07.2011
Age : 21

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дълбоко в гората

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите