Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребителиНай-новият потребител е Ема Хънт
Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
При водопада
+4
Ашли Стоун
Alex Stewart
Tyler Hawkins
Alex McNamara
8 posters
Wien :: Виена. :: Гори и околности.
Страница 1 от 2
Страница 1 от 2 • 1, 2
Re: При водопада
Жегата беше ужасна. Цял ден не можах да излезна от къщата. Тя убиваше и най-малката ми проява на щастие. Сякаш времето си отмъщаваше. Веднъж да барнех този, който го решаваше... охо, имаше на какво да го науча. Разбирам, че всички обичаха лятото повече и затова предполагам то съществуваше, но толкова ли бе трудно да направи още няколко страни, освен Аляска, в които да е постоянна зима. Виена, например. Щеше да е идеалният зимен к*рорт. Ама не - слънцето е по-важно!
Затова целият си петък прекарах вътре, близо до вентилатора. Бях включил телевизора, но освен да ме отегчаваше още повече друга полза нямаше. Само сериали и анимации. Сигурно бях на 171-вият епизод на "Спондж Боб" когато забелязах, че навън се е стъмнило. Е, време беше!
С най-голямата усмивка, на която бях способен в последно време, взех якето и се изстрелях навън. Имах още мнооого да чета от дневниците на Майкъл, но и за това имаше време. В момента имах нужда от чист въздух и спокойствие. Да, и сега можеше да се каже, че е топло, но със сигурност по-добре от през деня. А и слънцето го нямаше, което бе още една причина за празнуване.
Както си се разхождах се натъкнах на водопад. Хиляди щури идеи ми минаха през главата какво бих направил, ако бях тук с Майкъл, но не бях. Така че се примирих и продължих да вървя. Така, докато не видях нещо да мърда във водата. Не бях усетил, че зад мен има друго създание. Честно! Слушалките бяха виновни! И затова съвсем спокойно си се наведох да го взема, подхлъзнах се, разбира се, и по законите на Мърфи замъкнах и другия човек с мен към водопада. Беше просто вода... нали?!
Затова целият си петък прекарах вътре, близо до вентилатора. Бях включил телевизора, но освен да ме отегчаваше още повече друга полза нямаше. Само сериали и анимации. Сигурно бях на 171-вият епизод на "Спондж Боб" когато забелязах, че навън се е стъмнило. Е, време беше!
С най-голямата усмивка, на която бях способен в последно време, взех якето и се изстрелях навън. Имах още мнооого да чета от дневниците на Майкъл, но и за това имаше време. В момента имах нужда от чист въздух и спокойствие. Да, и сега можеше да се каже, че е топло, но със сигурност по-добре от през деня. А и слънцето го нямаше, което бе още една причина за празнуване.
Както си се разхождах се натъкнах на водопад. Хиляди щури идеи ми минаха през главата какво бих направил, ако бях тук с Майкъл, но не бях. Така че се примирих и продължих да вървя. Така, докато не видях нещо да мърда във водата. Не бях усетил, че зад мен има друго създание. Честно! Слушалките бяха виновни! И затова съвсем спокойно си се наведох да го взема, подхлъзнах се, разбира се, и по законите на Мърфи замъкнах и другия човек с мен към водопада. Беше просто вода... нали?!
Tyler Hawkins- Posts : 23
Join date : 27.05.2011
Re: При водопада
След бара исках да остана насаме със себе си.Не знаех какво ме беше прихвананло тогава.Аз бях добор момиче.Не правех секс в тоалетните на дискотеки и барове.не бях такава.Реших да отида на водопада.Това беше единственото място на което можех да се усамотя и да обмисля нещата.Имах чуството че съм .... След доста дълго вървене стигнах до него.Беше толкова красиво наоколо.Усетих някакво присъствие близо до мен.Приближих се и видях някакво момче.Излгеждаше добре.Тъкмо да кажа нещо,то изпусна нещо и се наведе да го вземе.но съдбата имаше други планове.Той се подхлъзна и ме хвана.Двамата паднахме във водата.Просто не знаех какво да направя.Беше само вода.Нищо нямаше да ми стане.Пък и малко да ми поохлади мозъка.беше направо прегрял в онзи бар.
-Добре ли си?-попитах го и го погледнах.Все още седяхме във водата.
-Добре ли си?-попитах го и го погледнах.Все още седяхме във водата.
Alex Stewart- Posts : 133
Join date : 26.05.2011
Re: При водопада
Падахме, падахме... е нямаше ли най-сетне да се приземим?! Лошото да си вампир е, че времето ти течеше по-бавно от обикновено. Понякога беше супер, но в повечето случаи - не! А и тази вина, че завлякох друг със себе си също не бе от чаровните емоции при падане. Удряхме се в камъни, краката ни се оплитаха във водорасли. Супер, нали?! Другия път щях да отида в Аляска. Там поне имаше само сняг и лед. Никаква растителност. Никакъв пясък. Никакви камъни. Почивка мечта!
Накрая водата ни изхвърли на брега. Ако изобщо това можеше да се нарече бряг де. Отвсякъде прииждаше вода, но с малко повече сила се измъкнах. Обърнах се назад да се огледам за човека. И определено бях изненадан като забелязах, че е жив. Жива... и красива, и вампир, разбира се. Не стига, че щях да си навлека нечии гняв, но той щеше да е този на вампир. Честно, понякога бе по-добре просто да не си излизаш от вкъщи.
- Добре ли си? - попита тя, като водата спря да залива главите ни. Целите бяхме вир вода. О да, направо върха сме. Попринцип обичах вода, но не и когато се озовавах вътре в нея с всичките и камъни, дървета и каквото още се намереше по нея.
- Да, добре съм. Ти? Нещо счупено? - наистина очаквах да си получа боя като се измъкнехме от тук. Може би трябваше да компенсирам станалото по някакъв начин...?!
Накрая водата ни изхвърли на брега. Ако изобщо това можеше да се нарече бряг де. Отвсякъде прииждаше вода, но с малко повече сила се измъкнах. Обърнах се назад да се огледам за човека. И определено бях изненадан като забелязах, че е жив. Жива... и красива, и вампир, разбира се. Не стига, че щях да си навлека нечии гняв, но той щеше да е този на вампир. Честно, понякога бе по-добре просто да не си излизаш от вкъщи.
- Добре ли си? - попита тя, като водата спря да залива главите ни. Целите бяхме вир вода. О да, направо върха сме. Попринцип обичах вода, но не и когато се озовавах вътре в нея с всичките и камъни, дървета и каквото още се намереше по нея.
- Да, добре съм. Ти? Нещо счупено? - наистина очаквах да си получа боя като се измъкнехме от тук. Може би трябваше да компенсирам станалото по някакъв начин...?!
Tyler Hawkins- Posts : 23
Join date : 27.05.2011
Re: При водопада
-Нещо счупено.-засмях се.Даже ми беше доста забавно.Не бях някаква скумрия която да се разкрещи или да направи някаква драматична сцена.Изправих се леко и махнах едно водорасло от косата си.Много ги мразех.Беше ме някак гнус от тях.Предпочитах да ме удрят с камъни отколкото да ги пипам.Погледнах надолу и се оказа че обувките ми са останали някъде на дъното.Е,това бяха обувки все пак.Беше ми кофти,но щях да го преживея.Погледнах момчето и се усмихнах.
-Даже да си призная.Беше доста забавно.-усмихнах се.Имах чуството че ме мисли за някоя луда.Видях един камък и отдох да седна.Огледах се наоколо.Беше толкова тихо и спокойно.Можех да стоя с часове и нямаше да ми писне.Изстисках роклята си оправих косата си така че да не ми капе вода върху лицето.
-Даже да си призная.Беше доста забавно.-усмихнах се.Имах чуството че ме мисли за някоя луда.Видях един камък и отдох да седна.Огледах се наоколо.Беше толкова тихо и спокойно.Можех да стоя с часове и нямаше да ми писне.Изстисках роклята си оправих косата си така че да не ми капе вода върху лицето.
Alex Stewart- Posts : 133
Join date : 26.05.2011
Re: При водопада
Приближих се към момичето, с объркано изражение. Ръцете и краката й бяха на място. Носа, очите... всичко. Затова й не разбрах защо се засмя. Предполагам, че за някои това можеше да бъде забавно, но попринцип когато не участваш пряко в събитията, като да падаш от този, този... 20-метров водопад. Определено не беше толкова, но сега не ми се напрягаше да мисля.
- Добре, вече съм абсолютно сигурен, че имате сътресение. - мисли, мисли как да изкупиш вината. Повече нямаше да се заглеждам в блестящи нещо под водата. Бяха прави като казваха, че не всичко, което блести е злато, но кой ги слушаше?! Така и не видях какво имаше. А и си загубих слушалките някъде. И якето сега като се замисля... Ето как забогатяваше реката и тези покрай нея.
Огледах се наоколо в търсене на загубените ни вещи. Като гледах и обувките на момичето липсваха. Дано ги беше застраховала. Друг начин за възстановяване просто не виждах. Всичко беше потънало във водорасли тук долу. А и водата се движеше прекалено бързо, помитайки всичко със себе си, за да можеш да видиш това, което ти трябва. Е, щеше да се наложи да се сбогуваме с нещата си. Какво пък, едно кожено яке от 20 години. Голяма работа!
Отказах се да търся. Беше безнадеждно. Затова се настаних на един камък като момичето и се загледах в нея. Наистина ми изглеждаше весела, което малко ме плашеше.
- Е, как се казвате? - ако успееше да ми отговори поне малко щях да се успокоя. После щях да попитам и за адрес, за да съм сигурен, че ще знае къде да се прибере. Затресенията и амнезията бяха пряко свързани, нали?!
- Добре, вече съм абсолютно сигурен, че имате сътресение. - мисли, мисли как да изкупиш вината. Повече нямаше да се заглеждам в блестящи нещо под водата. Бяха прави като казваха, че не всичко, което блести е злато, но кой ги слушаше?! Така и не видях какво имаше. А и си загубих слушалките някъде. И якето сега като се замисля... Ето как забогатяваше реката и тези покрай нея.
Огледах се наоколо в търсене на загубените ни вещи. Като гледах и обувките на момичето липсваха. Дано ги беше застраховала. Друг начин за възстановяване просто не виждах. Всичко беше потънало във водорасли тук долу. А и водата се движеше прекалено бързо, помитайки всичко със себе си, за да можеш да видиш това, което ти трябва. Е, щеше да се наложи да се сбогуваме с нещата си. Какво пък, едно кожено яке от 20 години. Голяма работа!
Отказах се да търся. Беше безнадеждно. Затова се настаних на един камък като момичето и се загледах в нея. Наистина ми изглеждаше весела, което малко ме плашеше.
- Е, как се казвате? - ако успееше да ми отговори поне малко щях да се успокоя. После щях да попитам и за адрес, за да съм сигурен, че ще знае къде да се прибере. Затресенията и амнезията бяха пряко свързани, нали?!
Tyler Hawkins- Posts : 23
Join date : 27.05.2011
Re: При водопада
Да.Определено ме мислеше за умопобъркана или ненормално.Имаше ли значение кое от двете е.Седях на камъка и се оптвах да изчистя косата си от водораслите които се бяха вплели в нея/Беше ужасно направо.Той ме погледна и може би наистина имам сътресение.
-Не знаех че вампирите имат сътресение.За първи път го чувам това.-казах и се засмях леко.Не исках да го плаша.Просто си бях такава.Не всеки ден може да ти се случи да паднеш от водопад.И особено като си безсмъртен.Нищо ми нямаше.Всичко си беше на мястото.Поне така се надявах.Огледах тялото си и след това с ръка обходих лицето си.Когато се уверих че всичко си е наред продължих да чистя косата си.Той седна на един камък и ми се представи.
-Аз съм Бела-усмихнах се и подадох ръка за да се здрависаме.Не исках да бъда неучтива.
-Не знаех че вампирите имат сътресение.За първи път го чувам това.-казах и се засмях леко.Не исках да го плаша.Просто си бях такава.Не всеки ден може да ти се случи да паднеш от водопад.И особено като си безсмъртен.Нищо ми нямаше.Всичко си беше на мястото.Поне така се надявах.Огледах тялото си и след това с ръка обходих лицето си.Когато се уверих че всичко си е наред продължих да чистя косата си.Той седна на един камък и ми се представи.
-Аз съм Бела-усмихнах се и подадох ръка за да се здрависаме.Не исках да бъда неучтива.
Alex Stewart- Posts : 133
Join date : 26.05.2011
Re: При водопада
Може би пък й нямаше нищо. Както казах има си ги и попринцип веселите. И сигурно бе по-добре, ако си един от тях. Да се смееш, а дори да не знаеш за какво. Така като го кажеш, звучеше нелепо, но и аз съм го правил. Отдавна, но пак се брои. Вече някак си ми бе... безинтересно дали щеше водопад или бездънна яма - беше просто един пореден ден във Виена. Нямах големи очаквания за този град, както вече се вижда. Идвах колкото да се разнообразя за няколко дни и дори това не ми се отдаваше. От гората във водата! Чудех се как прекарваха дните си тези, на които не им се налагаше да падат във водопади и други такива преживявания. Но вече бях привикнал с лошият си късмет и това не ми правеше голямо впечатление.
- Приятно ми е да се запознаем, Бела. Аз съм Тайлър. - здрависахме се. Погледнах към нея. Цялата беше мокра, както се и очакваше, но имаше и някакви водорасли, които се бяха настанили между косата й. Не исках да се поглеждам. Понякога животът в заблуда бе по-добрият избор! - От тук ли си?
Предполагах, че е. Или пък бе тук заради добрата реализация. Всеки си имаше някаква причина. Смислена, най-вече. Тя ми изглеждаше добро момиче, въпреки вампирската част. И съм сигурен, че би прекарала вечерта по-добре от това да стои цялата вир вода на студен камък в опити да води разговор, с този, който я повлече към този развой на събитията.
- Приятно ми е да се запознаем, Бела. Аз съм Тайлър. - здрависахме се. Погледнах към нея. Цялата беше мокра, както се и очакваше, но имаше и някакви водорасли, които се бяха настанили между косата й. Не исках да се поглеждам. Понякога животът в заблуда бе по-добрият избор! - От тук ли си?
Предполагах, че е. Или пък бе тук заради добрата реализация. Всеки си имаше някаква причина. Смислена, най-вече. Тя ми изглеждаше добро момиче, въпреки вампирската част. И съм сигурен, че би прекарала вечерта по-добре от това да стои цялата вир вода на студен камък в опити да води разговор, с този, който я повлече към този развой на събитията.
Tyler Hawkins- Posts : 23
Join date : 27.05.2011
Re: При водопада
Той ме погледнаи ме попита дали съм от тук.Оставих оправянето на косата си и го погледнах.
-Ми преди месец пристигнах.Още съм нова тук.Ами ти?-попитах и се усмихнах.Усетих че все още не можеше да спре да мисли затова как ме повлече със себе си във водата.Колкото и брутално да звучеше ми трябваше нещо подобно.Исках да се оттърся от постоянните мисли за дома и за т.м подобни работи.Изстисках още веднъж роклята си кръстосах крака.Не беше чак толкова лошо във Виене.Определено беше по-различно от мястото на което бях живяла през тези години,но ми харесваше.
-Какво те води насам Тайлър?-попитах любопитно и се усмихнах.
-Ми преди месец пристигнах.Още съм нова тук.Ами ти?-попитах и се усмихнах.Усетих че все още не можеше да спре да мисли затова как ме повлече със себе си във водата.Колкото и брутално да звучеше ми трябваше нещо подобно.Исках да се оттърся от постоянните мисли за дома и за т.м подобни работи.Изстисках още веднъж роклята си кръстосах крака.Не беше чак толкова лошо във Виене.Определено беше по-различно от мястото на което бях живяла през тези години,но ми харесваше.
-Какво те води насам Тайлър?-попитах любопитно и се усмихнах.
Alex Stewart- Posts : 133
Join date : 26.05.2011
Re: При водопада
Не съм бил тук от доста време и сега ми се струваше сякаш е минала цяла вечност. Всичко беше толкова променено. Включително и аз. Ни можех да преценя дали промяната е към по-добро или обратното, но и нямаше голямо значение.
- Тук съм от няколко дни. - бегла усмивка се появи на лицето ми. Не знаех колко ще оставам. Всичко бе въпрос на... време общо взето. Колкото по-бързо откриех причината за внезапната смърт на брат си, толкова по-бързо щях да си тръгна. Но както се виждаше, това щеше да почака. В жегата не можеше да се мисли. Оставаха ми само нощите.
Бела ме попита защо съм тук. Хубав въпрос. Един от тези, на които и аз търсех отговорите. Ако кажех времето или мястото щеше да е лъжа и определено щеше да си проличи. Затова измислих нещо простичко.
- На почивка при сестра ми. - донякъде признавам, че беше вярно. Но донякъде... - Ами ти? От къде си била преди и какво ти харесва сега тук?
- Тук съм от няколко дни. - бегла усмивка се появи на лицето ми. Не знаех колко ще оставам. Всичко бе въпрос на... време общо взето. Колкото по-бързо откриех причината за внезапната смърт на брат си, толкова по-бързо щях да си тръгна. Но както се виждаше, това щеше да почака. В жегата не можеше да се мисли. Оставаха ми само нощите.
Бела ме попита защо съм тук. Хубав въпрос. Един от тези, на които и аз търсех отговорите. Ако кажех времето или мястото щеше да е лъжа и определено щеше да си проличи. Затова измислих нещо простичко.
- На почивка при сестра ми. - донякъде признавам, че беше вярно. Но донякъде... - Ами ти? От къде си била преди и какво ти харесва сега тук?
Tyler Hawkins- Posts : 23
Join date : 27.05.2011
Re: При водопада
Усмихнах се и отговорих на въпроса му.
-Ми преди живях в Италия.Но реших да избягам от там.Кофти минало.И ето ме тук.Приятно е.Не е толкова зле.-беше ми вече неудобно на камъка и затова седнах на земята.Исках просто да се махна от онова място.Не исках да си спомням миналото си.Исках всичко да остане зад гърба ми.Но нямаше да стане толкова лесно.
-Ами ти?Откъде си?-попитах и се усмихнах.
-Ми преди живях в Италия.Но реших да избягам от там.Кофти минало.И ето ме тук.Приятно е.Не е толкова зле.-беше ми вече неудобно на камъка и затова седнах на земята.Исках просто да се махна от онова място.Не исках да си спомням миналото си.Исках всичко да остане зад гърба ми.Но нямаше да стане толкова лесно.
-Ами ти?Откъде си?-попитах и се усмихнах.
Alex Stewart- Posts : 133
Join date : 26.05.2011
Re: При водопада
Италия... един от най-хубавите градове, които някога съм посещавал. Беше голям, красив, пълен със заблудени хорица. Имаше време когато не бях на себе си. Бях се убедил, че съм чудовище и това не ме притесняваше. Напротив даже. Успявах да извличам хубавото от съществуването си. И до скоро бях с това мислене, но то бързо се преобърна.
- Лондон. От онзи стар Лондон. Когато улиците още бяха сиви и нямаше такова голямо движение. - обичах града си или поне това, което беше. Сега беше прекалено пренаселен за моя вкус. Самотата беше едно от нещата, които ме радваха.
- Как си превърната? - не знаех дали това има пряка връзка с града й.
- Лондон. От онзи стар Лондон. Когато улиците още бяха сиви и нямаше такова голямо движение. - обичах града си или поне това, което беше. Сега беше прекалено пренаселен за моя вкус. Самотата беше едно от нещата, които ме радваха.
- Как си превърната? - не знаех дали това има пряка връзка с града й.
Tyler Hawkins- Posts : 23
Join date : 27.05.2011
Re: При водопада
-Не ми се говори за това.Съжалявам.-усмихнах се леко и погледнах водата.
За момент все едно бях там отново.Когато смейството ми бе убито.Когато и аз бях мъртва,а не това.Не съм искала да стана вампир.Но се научих да приема новата си същтност.
Години на агония които се опитвах да забравя.Само в един момент минаха през съзнанието ми като късометражен филм.Оправих леко косата си и се облегнах на камъка.Не искам да мисля повече за това.Беше минало и щеше да си остане такова.Нямах намерение да се сдухвам.
-Сигурно е хубаво в Лондон.-усмихнах се и го погледнах.
За момент все едно бях там отново.Когато смейството ми бе убито.Когато и аз бях мъртва,а не това.Не съм искала да стана вампир.Но се научих да приема новата си същтност.
Години на агония които се опитвах да забравя.Само в един момент минаха през съзнанието ми като късометражен филм.Оправих леко косата си и се облегнах на камъка.Не искам да мисля повече за това.Беше минало и щеше да си остане такова.Нямах намерение да се сдухвам.
-Сигурно е хубаво в Лондон.-усмихнах се и го погледнах.
Alex Stewart- Posts : 133
Join date : 26.05.2011
Re: При водопада
Май трябваше да си мълча относно превръщането. То се знаеше, че няма да е нещо хубаво, щом каза, че не е имала особено приятно минало, ама аз нали съм излишно любопитен, и реших да попитам. Трябваше бързо да измисля нещо друго, с което да замажа положението.
Но точно тогава тя се обади. Явно не беше ходила в Лондон. Жалко. Там беше хубаво. Ако знаеш къде да ходиш, разбира се. А и като си вампир имаш много повече възможности за обикаляне. Повече места, които можеш да достигнеш. И повече скрити неща, които можеш да видиш. Но всичко зависеше от времето.
- Да, така е. Като изключим летния сезон, определено е хубаво. - трябваше да измисля нещо, с което да я разсея. По едно време ми се стори, че изпада в мрачни мисли. Познато. Като свикнеш не е толкова лошо, колкото ми звучи. Но тя не ми изглеждаше депресиран човек, който да познава тази страна на живота. - Искаш ли да отидем някъде на сухо? Някое заведение може би?
Но точно тогава тя се обади. Явно не беше ходила в Лондон. Жалко. Там беше хубаво. Ако знаеш къде да ходиш, разбира се. А и като си вампир имаш много повече възможности за обикаляне. Повече места, които можеш да достигнеш. И повече скрити неща, които можеш да видиш. Но всичко зависеше от времето.
- Да, така е. Като изключим летния сезон, определено е хубаво. - трябваше да измисля нещо, с което да я разсея. По едно време ми се стори, че изпада в мрачни мисли. Познато. Като свикнеш не е толкова лошо, колкото ми звучи. Но тя не ми изглеждаше депресиран човек, който да познава тази страна на живота. - Искаш ли да отидем някъде на сухо? Някое заведение може би?
Tyler Hawkins- Posts : 23
Join date : 27.05.2011
Re: При водопада
Беше приятно навън.Никога не се бях застоявала на едно място дълго освен при водопада.Това беше любимото ми място.Ако можех да живея просто тук.Засмях се на ум.
- Искаш ли да отидем някъде на сухо? Някое заведение може би?-попита ме той.Пипнах косата си.Вече беше почти суха.Обърнах се срещу него и го погледнах.
-Добре.Поне няма да има откъде да падна.-засмях се и му намигнах шеговито.Тайлър се оказа добро момче.Изглеждаше затворен в себе си.И доста притеснителен.Такива мъже трудно се намираха в днешно време.Станах бавно от земята и казах:
-Е,ще тръгваме ли?-усмихнах се приятелски.
- Искаш ли да отидем някъде на сухо? Някое заведение може би?-попита ме той.Пипнах косата си.Вече беше почти суха.Обърнах се срещу него и го погледнах.
-Добре.Поне няма да има откъде да падна.-засмях се и му намигнах шеговито.Тайлър се оказа добро момче.Изглеждаше затворен в себе си.И доста притеснителен.Такива мъже трудно се намираха в днешно време.Станах бавно от земята и казах:
-Е,ще тръгваме ли?-усмихнах се приятелски.
Alex Stewart- Posts : 133
Join date : 26.05.2011
Re: При водопада
"Да. И аз няма от къде да те бутна!" казах си на ум. Въпреки че имаше някаква вероятност да разлея нещо върху нея. А не, стига с тия течности! Този път щях да се оглеждам повече. Доста повече.
Вече бяхме почти сухи. Малко краищата на панталоните ми бяха още мокри, но сигурно щяха да изсъхнат докато стигнем. За косата нямаше да си правя и труда да проверявам, защото вече знаех отговора. Блузата беше наред. Якето го нямаше. Брей, какъв късмет!
- Тръгваме. А и впрочем... - нов съм, беше ми простено. - Знаеш ли някое хубаво място за ядене тук? - освен с телефона на доставчикът на пица, с друго не разполагах.
П.С. Пиши направо където решиш ;)
Вече бяхме почти сухи. Малко краищата на панталоните ми бяха още мокри, но сигурно щяха да изсъхнат докато стигнем. За косата нямаше да си правя и труда да проверявам, защото вече знаех отговора. Блузата беше наред. Якето го нямаше. Брей, какъв късмет!
- Тръгваме. А и впрочем... - нов съм, беше ми простено. - Знаеш ли някое хубаво място за ядене тук? - освен с телефона на доставчикът на пица, с друго не разполагах.
П.С. Пиши направо където решиш ;)
Tyler Hawkins- Posts : 23
Join date : 27.05.2011
Re: При водопада
Не знам защо нещо в мен ме карашеда отида и да плувам някъде.Изведнъж се сетих за водопада.Беше идеалното място.набързо се оправих и тръгнах натам.Когато стигнах се огледах да видя дали има някой.След като се уверих че съм сама си събух обувките и скочих във водата.Чуствах се превъзходно когато бях русалка.Бях свободна.Бях себе си.Седнах на един камък и се заиграх с косата си.
Ашли Стоун- Posts : 27
Join date : 28.05.2011
Re: При водопада
Виена беше красив и приятен град. Имаше нещо очарователно... о, я стига. Никога няма да чуете това от подлата уста на един демон, дори и от Ана, най-малко от Аня. Отегчена се разхождаше в покрайнините, търсейки забавление, което в повечето случаи бе да легне някъде, а в редките да се сбие и да посече някой, което бе специалитет на Аня - второто съзнание на демона. Въпреки това сега просто искаше да се просне на меката трева и да помисли. На скоро накуп й се изтърси цялото минало на главата й и трябваше малко да помисли. Като например защо е поискала от вещицата да й направи магия за забрава и да унищожи старото й тяло, давайки му ново начало?
Подобни мисли се въртяха в главата й, докато най-сетне не разтърси глава и не литна в небето. Чувстваше се толкова тежка и закотвена, а в следващия миг бе свободна. Чувството бе толкова неописуемо и опияняващо, че й се искаше на моменти вечно да лети. Въпреки това видя едно прекрасно местенце и с леко тупване кацна. Нощта бе топла, но това не й попречи да изтръпне за миг, усещайки че не е сама. Все още с крилете си навън, които се извиха назад, готови за атака, се извърна, поглеждайки човека срещу себе си. В първия момент по лицето й проигра изненада. Че как иначе - та там седеше русалка. След това се почувства нелепо и заби поглед в дърветата зад съществото.
Подобни мисли се въртяха в главата й, докато най-сетне не разтърси глава и не литна в небето. Чувстваше се толкова тежка и закотвена, а в следващия миг бе свободна. Чувството бе толкова неописуемо и опияняващо, че й се искаше на моменти вечно да лети. Въпреки това видя едно прекрасно местенце и с леко тупване кацна. Нощта бе топла, но това не й попречи да изтръпне за миг, усещайки че не е сама. Все още с крилете си навън, които се извиха назад, готови за атака, се извърна, поглеждайки човека срещу себе си. В първия момент по лицето й проигра изненада. Че как иначе - та там седеше русалка. След това се почувства нелепо и заби поглед в дърветата зад съществото.
Re: При водопада
Докато стоях и си ихраех с косата ми усетих някой зад мен.Стоеше и ме наблюдаваше.
-Не е възпитано да зяпваш така?-казах и се засмях леко.Влязох въвводата и се гмурнах.Беше невероятно.Никога нямаше да ми писне да плувам.Успях да забележа че беше момиче.Но тя не ме видя понеже бях под водата.Докато тя се озърташе аз излязох на повърхността точно пред нея.
-Здрасти.Аз съм Ашли.-казах усмихнато и подадох ръката си за да се здрависаме.
-Не е възпитано да зяпваш така?-казах и се засмях леко.Влязох въвводата и се гмурнах.Беше невероятно.Никога нямаше да ми писне да плувам.Успях да забележа че беше момиче.Но тя не ме видя понеже бях под водата.Докато тя се озърташе аз излязох на повърхността точно пред нея.
-Здрасти.Аз съм Ашли.-казах усмихнато и подадох ръката си за да се здрависаме.
Ашли Стоун- Posts : 27
Join date : 28.05.2011
Re: При водопада
- Уоу! - отвърна демона, отскачайки крачка назад и леко понасяйки се във въздуха. Очите й бяха разширени от изненада и недоумение.
"Добре, спокойно. Просто позитивен човек имаш насреща си. По дяволите, та тя има опашка... О, да вярно. И преди бях виждала тези същества. Но не това беше проблема. Та как можеше някой да е толкова позитивен по това време?!" - мислите й бясно препускаха като файтон с подплашени коне. Попадайки в неловко мълчание, тя тръсна глава в опит да прогони всичко ненужно от ума си.
- Ти си русалка?!... Имам предвид: Здрасти. Аз пък съм Ана. - след което не успя да сдържи усмивката си и стисна ръката на момичето. Проклета Емпатия, чувствата на Ашли, които ако се опишеха в цветове, щяха да са бонбонено розови. Въпреки това о части й се хареса и не се възпротиви.
- Много извинявай, че така ти връхлетях.. в буквален смисъл. - извини се, правейки виновна гримаса.
"Добре, това е откачено. Ти не се извиняваш!" - сопна се Аня.
"Извинявай, но в последните години живях сред хора и не е толкова лошо да признаеш грешката си. А сега млъквай!" - скастри я набързо-набързо.
- Аз... много си търся някое приятно местенце, а тук е направо... божествено. Надявам се, че няма да преча. Ако ли не просто ще отлитам. - след което се издигна още няколко сантиметра, гледайки любопитно Ашли, чудеща се каква ли ще е реакцията й.
"Добре, спокойно. Просто позитивен човек имаш насреща си. По дяволите, та тя има опашка... О, да вярно. И преди бях виждала тези същества. Но не това беше проблема. Та как можеше някой да е толкова позитивен по това време?!" - мислите й бясно препускаха като файтон с подплашени коне. Попадайки в неловко мълчание, тя тръсна глава в опит да прогони всичко ненужно от ума си.
- Ти си русалка?!... Имам предвид: Здрасти. Аз пък съм Ана. - след което не успя да сдържи усмивката си и стисна ръката на момичето. Проклета Емпатия, чувствата на Ашли, които ако се опишеха в цветове, щяха да са бонбонено розови. Въпреки това о части й се хареса и не се възпротиви.
- Много извинявай, че така ти връхлетях.. в буквален смисъл. - извини се, правейки виновна гримаса.
"Добре, това е откачено. Ти не се извиняваш!" - сопна се Аня.
"Извинявай, но в последните години живях сред хора и не е толкова лошо да признаеш грешката си. А сега млъквай!" - скастри я набързо-набързо.
- Аз... много си търся някое приятно местенце, а тук е направо... божествено. Надявам се, че няма да преча. Ако ли не просто ще отлитам. - след което се издигна още няколко сантиметра, гледайки любопитно Ашли, чудеща се каква ли ще е реакцията й.
Re: При водопада
-Спокойно всичко е наред.Ти си единствената която ми казва че не съм озрод може би-засмях се и я погледнах.Беше доста хубаво момиче.Седнах на брега и казах:
-Хубави криле има.-усмихнах се тръснах в опашка водата.бях позитивен човек.
Не обичах да се сдухвам или т.м подобни глупости.
-Стой тук.И без това ми трябваше компания.-засмях се.
-Хубави криле има.-усмихнах се тръснах в опашка водата.бях позитивен човек.
Не обичах да се сдухвам или т.м подобни глупости.
-Стой тук.И без това ми трябваше компания.-засмях се.
Ашли Стоун- Posts : 27
Join date : 28.05.2011
Re: При водопада
- Мелодия за ушите ми. - каза, след което се настани до Ашли.
- Мерси. А и спокойно, нямаш си на идея какви същества съм виждала, които добре се подреждат в класацията "кошмар за период от една седмица". - след което се засмя и потопи краката си във водата. О Б... да кажем, че водата бе нещо великолепно.
- Та, началото ми се струва, че не започнахме добре. Ако добре се нарича това, че бях готова да те нарежа на парченца, докато се усмихваш. Та, ти си сирена, нали? - попита Блейк, гледайки спокойно събеседничката си. Изпитваше облекчение, че можеше да бъде в истинския... е в голяма степен истинския си вид. Крилата, който сякаш се сливаха с нощта, леко се размърдаха, след което се отпуснаха покрай тялото на демона.
- Мерси. А и спокойно, нямаш си на идея какви същества съм виждала, които добре се подреждат в класацията "кошмар за период от една седмица". - след което се засмя и потопи краката си във водата. О Б... да кажем, че водата бе нещо великолепно.
- Та, началото ми се струва, че не започнахме добре. Ако добре се нарича това, че бях готова да те нарежа на парченца, докато се усмихваш. Та, ти си сирена, нали? - попита Блейк, гледайки спокойно събеседничката си. Изпитваше облекчение, че можеше да бъде в истинския... е в голяма степен истинския си вид. Крилата, който сякаш се сливаха с нощта, леко се размърдаха, след което се отпуснаха покрай тялото на демона.
Re: При водопада
-Не,не,не не съм сирена.Русалка съм.Не убивам хора.-засмях се.
Погалих опашката си.Достаси я харесвах.Беше златиста и дълга.
Обърнах се към момичето и го огледах:
-Е,какво те води насам Ана?-попитах любопитно.
Погалих опашката си.Достаси я харесвах.Беше златиста и дълга.
Обърнах се към момичето и го огледах:
-Е,какво те води насам Ана?-попитах любопитно.
Ашли Стоун- Posts : 27
Join date : 28.05.2011
Re: При водопада
- Ооо, значи от отбора на добрите. - отвърна й Ана, след което се засмя. Имаше нещо приятно в нея, което си е наистина постижение. Често такива добрички и милички я изкарваха от релси и ги убиваше... буквално. Е, не че бе някакъв психопат... макар, че в действителност влизаше в рамките на тази категория и нищо не можеше да я измъкне от нея благодарение на Аня. Е, каквото и да е, тя си харесваше положението и не си го даваше току-така. Потънала в тези си мисли, леко се сепна от въпроса на русалката. Отмятайки глава нагоре, се загледа в небето. Хиляди звезди блещукаха плахо около Луната, която беше застинала в сиянието си. Това винаги караше демона да се успокои.
- Ммм, скучно ми. Исках да се поразтъпча. Е, не ми казвай, че като съм демона мисля само за убийства и унищожението на света. Да речем, че съм от "по-чувствителните"... колкото и смахнато да звучи.
- Ммм, скучно ми. Исках да се поразтъпча. Е, не ми казвай, че като съм демона мисля само за убийства и унищожението на света. Да речем, че съм от "по-чувствителните"... колкото и смахнато да звучи.
Re: При водопада
Бях от доста време в града, а почти не се бях разхождала тук.Трябваше да направя нещо по въпроса.Облякох някакви дрехи набързо и тръгнах нанякъде.Все щях да стигне до някое хубаво местенце.Захладняваше, но това не ми пречеше пък и можех да се прибера бързо ако ми станеше студено.По някое време осъзнах, че съм се озовала до някакъв водопад.Гледката беше красива и то доста.Попринцип тази вечер исках да се забавлявам, но нямаше с кого пък и не познавах местата в този град и не ми се рискуваше. Седнах близо до водопада и оставих кутията с цигарите си настрани. И аз се учудвах от самата себе си, а уж се бях заклела да не пуша, но такъв е живота... Мястото беше толкова хубаво.Рядко се срещаха такива места където човек може да се отпусне и да се наслади на обстановката, но въпреки това ги имаше. Сложих слушалките си и се излегнах на тревата. Нямаше никой наоколо затова не ми пречеше да се излегна. След няколко минути усетих крачки в далечината.Защо точно сега някой разваляше момента ми на усамотение. Винаги се получаваше така. Махнах слушалките и се надигнах в седнало положение.Огледах се, а в далечината се виждаше силует на момче. Станах и се изтупах направих няколко крачки, а пред мен се появи една до болка позната фигура.
-Тейлър! - казах тихо аз, а от устата ми не можа да излезе нищо повече. Бях повече от шокирана.Цялата изтръпнах. Не можеше да бъде той. Просто не можеше. Стоях на едно място и нещо ме караше да не помръдвам, а той се приближаваше по-близо и по-близо.
-Тейлър! - казах тихо аз, а от устата ми не можа да излезе нищо повече. Бях повече от шокирана.Цялата изтръпнах. Не можеше да бъде той. Просто не можеше. Стоях на едно място и нещо ме караше да не помръдвам, а той се приближаваше по-близо и по-близо.
Kaya Martinez- Posts : 32
Join date : 05.06.2011
Страница 1 от 2 • 1, 2
Wien :: Виена. :: Гори и околности.
Страница 1 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън
» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс
» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс
» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky
» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen
» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen
» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky
» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky
» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky