Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Юни 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

Календар Календар

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Джейсън on Чет Юни 23, 2011 4:18 pm

Ръката ми леко я погали по лицето като я накара да ме погледне.Усмивката ми слезна бавно и периодично от лицето ми и сериозната гримаса я измести като бутна доста грубо и силно.тя какво иамше предвид под физически?да не би да я е биел?Ама този човек наистина е или много объркан или просто не наред.Как може да причинява това на такова мило и невинно момиче като нея.Дори не можех да я нарека жена, струваше ми се толкова чиста и....
-Съжалявам, че те карам да плачеш, Ади.-прошепнах аз нежно и отдръпнах ръката си, като я поставих на масата.не исках да я карам да си спомня лоши моменти, но може би проклетото ми любопитство надделяваше пред чувството за оценяване на личното пространство.
-Той да не би...ами...виж ако не ти се говори ще те разбера, но...ами...той да не би да ти е посягал?-казах аз като в гласа ми се четеше някакъв гняв.не разбирах как някой би могъл да направи подобно нещо, и не само на нея, но и на детето й.По цялото ми тяло премина гневна вълна, изпитах чувството, че ако сега знаех кой й го е причинил ще го намеря и ще му потърся сметка, но не разбирах защо толкова исках да й се извини за всичко.преглътнах тежко, като се помъчих да избутам мислите от главата си и отново се съсредоточих върху лицето й, но когато очите ми срещнаха нейните, пред тях се появиха сцени които май бяха само плод на въображението ми.
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Адриана Коул on Чет Юни 23, 2011 8:42 pm

Адриана усети нежната ръка на Джейс на лицето и и как мило и леко я погали. Той я накара да го погледна. Тя лахо вдигна поглед и се реши че точно сега и точно пред него едва ли има смисъл да плаче. Не искаше ничие съжеление просто такива бяха обстоятелствата. Наистина и трябваше подкрепа, която да я обеди че животът и има смисъл до такава степен, че изобщо никога да не се замисле за миналото си. Бе доста невъзможно за нея, но тя винаги си бе казвала, че няма невъзможни неща. Бе си давала примери за невъзможни неща и за нея и те съществуваха. Отново потъна в някакви мисли, докато въпзросът му не ги прекъсна.
Силно бе казано да я е бил. Всъщност до тези два месеца всичко си беше невероятно. Докато не дойде и денят в който тя бе решена че ще задържи и роди това дете и че непременно трябваше да му каже. Все пак това дете бе от него не можеше той да не знае. Дори и да не иска да ги вижда просто трябваше да знае. Той спокйно прие това и първите му думи бяха обеждение тя да направи аборт. Но тя нямаше ни най малко това намерени. След това ей така като гръм и трясък той и каза че детето и ще има емонки ген, защото той бил такъв. От ужасните думи на демона, Ади се чувстваше ужасно и ядосано. За това застана пред него и претърпя всички обиди към нея и детето и не чак токковата голяма болка. От думите изречени в защита на Ади мъжът се бе ядосал и не се стърпи като я удари диста силно като тя падна. Всичко това се бе случило в един обикновен ден, който Ади нямаше никога да забрави. Това отново и мин в спомените и след малко се усети че и бе зададенвъпрос. Тя само поклати положително глава и започна отново да говори.
- Всъщност не го правеше често. Просто ме удари не толкова леко и ми връчи една болезнена целувка, която разкървави устните ми.- каза тихо и накрая докосна устните си, които си бяха много добре. Всичко бе отминало, но това винаги щеше да е спомен на Ади.
avatar
Адриана Коул

Posts : 577
Join date : 29.05.2011
Age : 29

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Джейсън on Чет Юни 23, 2011 10:43 pm

По дяволите, не можех да си представя какво би трябвало да е това нищожество, че да уари една беззащитна човешка жена.Да признавам си и аз може би съм удрял някоя, но честно да си кажа всички до една бяха лицемерни кучки...но не и Ади.Тя не бе от тях, не заслужаваше това отношение и знам, че каквото и да бе направила, тя бе просто едно невинно човешко същество...
Поех си дъх, гневът все още се бонтуваше в мен.Не можех да преглътна всичко това.Имах нужда от нещо, което да ме разсее.нещо което да ме накара да забравя за всичко.идваше ми в повече...и може би не само нейната история, може би в всичко надвиснало над главата ми беше крайновреме да бъде избутано назад от нещо красиво...
-Извини ме за момент...-прошепнах аз едва и облизах пресъхналите си устни.Очакването ме караше да се притеснявам и бързо закрачих към тоалетната.Затворих вратата и когато се уверих, че няма никой в кабинките, заключих вратата и седнах на пода до нея.изкарах от джоба си една кутийка и я отворих.В нея имаше спринцовка, връв и малка доза.Привързах ръката си здраво и скоро намерих една вена, в която забих иглата и вкарах отровата в тялото си.Бавно отпуснах тяло и за миг затворих очи.не усетих какво точно стана, може би съм заспал за момент, но след малко отново ги отворих и усетих как някой се опитва да отвори вратата на тоалетната, но без успех.Станах бързо и с новодошлите си сили прибрах сръчно всичко в металната кутийка и я върнах в джоба си.отключих вратата и излязох без да обяснявам нищо, а мъжете пред тоалетната само ме проследиха с поглед/единия явно бе управителя, а другия може би недоволен клиент.Тръгнах към масата където ме чакаше Ади, която бе загледана в нещо някъде през прозореца...
изведнъж усетих как тялото ми се блъска в сервитьорката носеща поднос с празни чаши.Стъклата се разхвърчаха и се чу силен шум, но не ми направи впечатление и аз просто се извиних и продължих към масата където вече привлякъл вниманието й, ме чакаше Адриана.
-Ъм...аз...май съм малко непохванет, а?-казах аз и се загледах в очите й, като изведнъж усетих, че навярно зениците ми бяха големи колкото ябълка, а сега те бяха право пред нея.погледа ми се заби в покривката на масата, но реших, че това е просто много тъпо от моя старна, защото нямаше смисъл да крия.сега се чувствах много по добре.Бе ми по весело и знаех, че да взема дозата бе най-правилното нещо, което направих до сега...
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Адриана Коул on Вто Юни 28, 2011 7:42 am

За малко Джейсън стана от масата и тръгна може би към тоалетните. Адриана спокойно го извини и го прослди с поглед докато той вървеше към онази врата. Влезе вътре и Ади леко учудена се обурна напред забила поглед в чашата си и си помняше някакви моменти от иналото си и лоши и хубави. Когато в главата и се появи нзи залитащ шамар тя поклати отрицателно глава и си казваше че всичко това трябва да го забрави, но на нея точно това и бе проблема- никога не забравяше най- лошите си дни. Реши вече да се върне в обстановката. Минаха почти десет минути, а Адриана просто гледаше през прозореца вече леко притснена за Джейс и решена да отиде да види какво става, но точно след тези мисли се чу как някой счупи някакви чаши точно до масата на Ади и Джейсън. Адриана леко подскочи и се обърна като видя приятеля си, който всъщнос се блъснал в сервитьорката и тя изпуснала чашите. Тя поклати глава и леко се засмя като видя някаква прменя в него. Толкова бързо ли се променяха хората само за десет минути.
- Мхм!- отговори като видя големите му зиници. Това ставаше май само при наркоманите. Поне така знаеше Ади. Почеса се по главата и сбръчка чело като Джейс забеляза че Ади подозира нещо и той заби поглед в покривката.
- Ти ?- каза учудено като го хвана за брадичката и обърна главата му така че да я погледне. Тя започна да гледа тези кафеви големи очи и мислеше че изобщо не греши- какво направи там?- продължи и не каза направо думата, за да не го поставя в гадно положение пред нея.
avatar
Адриана Коул

Posts : 577
Join date : 29.05.2011
Age : 29

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Джейсън on Вто Юни 28, 2011 8:08 am

наклоних глава напред и се захилих когато си помислих какво може да прави някой толкова време в тоалетната.Стана ми смешно, досъщ като на онези 6 годишни деца, които смятат че заради големия си речник разбират всичко, а всъщност са поредните деца...
-Какво?-казах сухо аз като след момент започнах да с ехиля, продължавайки с блестящите си мисли-Бях до тоалетната.
След малко главата ми и цялото ми тяло мина назад и се облегнах на облегалката, като погледа ми зашари по тавана.Тя какво?искаше да разбере какво бях правил?!Еми, щом толкова се интересува, защо пък да не й кажа?
-Само информативно, не правех това за което е предназначена.-засмях се отново аз и осъзнах че това бе единственият страничен ефект, който не харесвах.не можех да се контрулирам и говорех всичко което мислех, то просто излизаше без да се допита първо до шефовете горе...хах дали наистина в главата ми имаше няколко Джейс?Може би би било забавно да съм горе при тях, щяхме да се надрусаме заедно и нищо вече нямаше да има значение....Пак започнах да се отнасям в мисли, блеейки в тавана.И преди го правех, но когато се друсах, можех да стоя така с минути.
Не че не ми харесваше, напротив беше ми приятно да оставам на саме със себе си, но сега пред мен имаше момиче за което май ми пукаше...преди да се заключа в тоалетната...шибаният смях отново се намести в главата ми и започваше да ме дразни.Но може би това бе по добре отколкото всички други подобни чувства, които сега бях забравил напълно.
Трябвашеда призная едно, колкото и глупаво да изглеждах когато се друсах, всичко около мен просто изчезваше и вече за нищо не ми пукаше и нищо нямаше значение...
Погледнах я отново и след момент "шибания смях" се замени с оюе по-гадно чувство.
Главата ми се настани върху ръцете които положих на масата и започнах да усещам колко жалък бях наистина.Всичко което правех бе абсурдно.Някакви тъпи прости проблеми ме караха да правя неща, без които вече не знаех че мога да живея.
Повдигнах главата си и погледнах Ади, може би в момента не бях най-добрата компания...
-Виж, ъм...ще разбера ако искаш да си идеш още сега, но...-но какво?Не знаех как да продължа изречението ли?..., но искам да останеш?Какво по дяволите целях в момента?Ако исках да бъда в компанията й, нямаше ли да стоя чист?Но защо тогава не исках да се махна?и все пак, най вероятно би си тръгнала както повечето правеха...дори се надявах да стане преди да направя нещо което няма да се хареса нито на един от нас...Може би бих съжалявал повече ако направя някоя глупост и й покажа колко тъпо може да се държи надрусан върколак...хах аз бях надрусания вътколак, нали?
Смехът отново се издигна в мислите мии започнах да се хиля, но за щастие това остана само в главата ми.Ссамо лека смивка се появи на лицето ми и очите и зашариха по лицето й, търсейки нещо, което сам не знаех...
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Адриана Коул on Вто Юни 28, 2011 8:23 am

Адриана го гледаше възмутено докато се хилеше след като тя го попита какво е правил там. Беше сигурно че не е правил това което се прави там. Заби поглед в масата и отново се замисли за нещо. Изобщо не и пукаше как се държи момчето в момента. Изобщо не искаше да остава сама, но и минаха мислите дали да си тръгне. По-добре щеше да е ако осане. Беше сигурно че ще разбере дали Джейсън е от онези, които се друсат. Точно тези мисли в главата и и се появиха и нколко спомена. Когато бе едва на 17 я бяха отвлекли наркомани, които щеха да я пристрастят, но за нейно щастие точно на време откриха онова подземие. Ади благодарно се усмихна на себе си и хвана ръцете си като ги сложи на масата.Идваше и точно сга да зашливи някой шамар на Джейсън, но не и стискаше изобщо.
- Как стана?- каза като имаше предвид как го е направил или по-точно как се е пристрастил към наркотиците. Беше сигурен, че е правил това в тоалетната. Погледна отново Джейсън, който може би искаше Ади да остане, а тя в момента мислеше само за неговото здраве. Защо бе толкова загрижена за мъж който познава от по малко от два часа.
Тя започна да трака с нокти по масата като вече си бе отпуснала ръката и го зяпаше като го караше да изплюе камъчето. наистина се интересуваше от него и може би и на него щеше да му олекне като сподели.
avatar
Адриана Коул

Posts : 577
Join date : 29.05.2011
Age : 29

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Джейсън on Вто Юни 28, 2011 9:50 am

Хъм, явно нямашеда ме остави...може би така бе по-добре...не бях сигурен а и в момента просто не исках да мисля за това.Тя ме попита как съм започнал, но историята не бе от най-трогващите или пък много оправдаваща действията ми, но не ми пречеше да й я кажа.
-Наистина ли искаш да знаеш?-повдигнах вежди аз, сякаш се правех на интересен, а може би това бе каквото исках в моментна.Отново вдигнах тялото си нагоре като се облегнах назад и я загледах.Май искаше да чуе всичко и затова преглътнах тежко и започнах да разказвам...
-Сещаш ли се мъжа който ме следеше когато се запознахме?-тя само кимна и аз продължих разказа си без да й давам възможност да каже каквото и да било за да потвърди.
-той е изпратен от баща ми да ме "пази"-направих лек жест с пръсти за да покажа, че използвах сърказъм, защото сега не бях сигурен как точно излизаха думите от устата ми.
-Аз съм първородният син и трябва да поема глутницата, но аз не искам.Онези идиоти, нуждаещи се от лидер са жалки а и не си заслужава да се жертвам з атях, когато те не ми помагт въобще.-казх аз като дори не се усетох, че този път не смених думата "глутница" с онази с която й я представих-"бизнес"
-заради това копеле, той и всички шибани преследвачи ппащани от онзи амбициозен задник, наричан от мен "такто".-засмях се, обичах да иронизирам баща си и цялата си смешна и конфузна история.
-Нямам причина която да ме оправдае, Ади.-казах накрая аз с привидно тъжен тон и отново я загледах в очите.
-знам, че това което правя не е най-доброто, но ми харесва...изважда ме от шибания затвор в който сам съм се поставил.
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Адриана Коул on Нед Юли 03, 2011 5:09 pm

Адриана нищо не казваше, защото Джейс не и позволяваше да обели дори думичка само поклащаше положително глава след зададените въпроси и до края го изслуша внимателно като това по думите му и се стори съвсем нормално, каквото всъщност не е. Тя помисли че ако тя опита няма какво да се провали в живота и затова накрая просто се усмихна. Все едно след последната капка в кафето си тя се почувства доста странно. Поклати глава и си каза, че никога няма да допусне да опита и започна да се чуди защо се държи така. Погледна Джейс леко притеснено и сега искаше веднага да излезе от кафенето, но нямаше никакво намерение да се отърва от компанията на момчето.
Силна болка почувства момичето в корема и се сви като изобщо нямаше никаква представа от какво е това. Стана от стола си и се забърза към тоалетната.
- Извини ме!- каза притеснено държейки ръка на корема си. Започна да и се повдига и си спомняше точно това чувство че бе и когати тя беше бремена с Али. Влезе и се погледна като започна да плаче пред огледалото. Започна да си спомня всичката болка преживяна и усещаше как капките се спускаха по очите и. Започна бавно да диша и издиша и отиде до стената като извади от джоба си хапчета за корем и глътна три. Плъзна се по стената и седна на мръсния под като хвана главата си, която я болеше. Бе навела глава и не виждаше кой влиза.
avatar
Адриана Коул

Posts : 577
Join date : 29.05.2011
Age : 29

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Джейсън on Пон Юли 04, 2011 4:55 pm

Ади тръгна към тоалетната, когато забелязах че се държеше за корема.Какво й имаше?Може би бе нещо за което трябваше да я оставя да се справи сама...Май така ще е най-добре, нали?Да се справи с проблема сама...Точно това си мислех докато отварях вратата на тоалетната и я зърнах да седи на пода.
Лека усмивка пробягна по лицето ми докато се наместих до нея и ръката ми мина зад гърба й, придърпвайки я към тялото ми, а другата бавно мина по лицето й карайки я да ме погледне в очите.
-Какво има Ади?какво стана?-попитах аз с известна загриженост в тона, която дори ме стресна.Обикновено не правех така и това не бе обичайната поза в която се намирах в женската тоалетна...Като се замисля, тоалетните в това заведение бяха доста удобни, може би най-удобните в които съм се друсал...не, май не са тези.Веднъж се друсах в тоалетната на един ресторант не далеч от родното ми място.Хъм определено трябва отново да отида там...храната им бе вкусна, а виното уникално.Дори мисля че имах някъде номера на една сервитьорка...ако още работи там...Дори можеше да поканя и Ади, аз ще се друсам в мъжката, а тя ще плаче в женската тоалетна...
Май твърде много се отплеснах от темата ни.А тя бе защо Ади седеше на пода, държейки главата си, която очевидно я болеше...?Дали всичко това бе заради въпросите ми по рано, които я връщаха в миналото?Дали не бях прекалил с личната информация която поисках?Не че целях нещо лошо, но...на нея май не й се говореше за всичко това и не трябваше да я карам...
Очите й бяха зачервени и си личеше че до преди момент от там бяха капали сълзи.Пръстите ми нежно минаха по страните й, опитвайки се да изтрия невидимите сълзи.те бяха в съзнанието ми и все още капеха, когато изведнъж усетих че по лицето й наистина няма сълзи отдръпнах леко ръката си, но не прекалено бързо, а по скоро с плавни движения показващи че това което правех не бе заради халюцинации или подобно...
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Адриана Коул on Пон Юли 04, 2011 5:45 pm

Джейс отиде при Ади и седна до нея загрижен за състоянието и. Самата тя не знаеше защо такава гадна и рязка болка се появи в корема и. Може би заради седмицата, която трябваше да е цикъл, но това бе първият път в който изпитва такава огромна болка. Това бе усетила, когато бе бременна с Али. Замисли се и си каза, че може би е за това че започна твърде много да си спомня за миналото.
- Незнам наистина. Сигурно е заради спомените!- каза отвратена и го погледна. Облегна се на рамото му. Замисли се за нещо отново за онези дни. Трябваше малко да се разсея.
- Добре съм!- каза и издиша рязко като погледна и видя загриженост в очите му. Леко разтърси глава като си мислеше че веднага ще се оправи, но това все още бе невъзможно, а и едно човешко същество трудно издържаше на тези болки. Ади взе от джоба си другите хапчета които бяха витамини и без да се замисля сложи три в устата си като започна да ги смуче. Обичаше киселия им вкус.

п.п съжелявам че е толкова късо ):[/i]
avatar
Адриана Коул

Posts : 577
Join date : 29.05.2011
Age : 29

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Джейсън on Пон Юли 04, 2011 10:42 pm

Усмихнах се тъжно, не ми харесваше че я бях накарал да се чувства така.Не целях това..може би прекалено големият ми интерес към личността й и следователно миналото й, ме бяха подтикнали към задаването на тази поредица от въпроси, връщащи я към неприятни моменти.Ако знаех че биха й причинили такава болка, нямаше да питам...хъм колко странно не смяташ ли, тя се тъпча с хапчета а аз се друсам...Не е ли подобно?Не точно, но...един вид май да.Не, не може да е така...нали?Все пак тя не бе такава...
Не и Ади, тя бе толкова невинна и нежна...не бе способна...нали?
Не бе това нещото за което да мисля сега.Ръцете ми бавно я придърпаха към мен и усетих топлината на тялото й.Беше приятно когато го докосвах и меката й кожа се допираше до моята и усещах колко мека бе на допир.Пръстите на ръката ми която бе зад гърба й се покачиха на рамото й като правеха малко кръгчета.Усмихнах й се още веднъж и я погледнах в очите.
-Тук ли ще стоим или искаш да седнем на масата?Ще си поръчаме по още едно кафе...какво ще кажеш?-попитах аз като отхлабих хватката си готов да ставам от пода.
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Адриана Коул on Пон Юли 04, 2011 11:02 pm

Ади се досети за нещо! Той се друсаше, а тя се тъпчеше с хапчета не бе едно и също но си приличаше. Едва ли тя щеше да опита наркотиците, нямаше никакво желание а и знаеше че на жена като нея няма да и ходи надрусваането. Тя реши че е време да тръгват към масата и зарязания куфар. Джейсън стана и и подаде ръка за да се изправи и тя. Първоначално леко залитна и усети ужасна болка в главата но момчето я хвана. Ади наплиска лицето си с вода. Отиде до Джейс и по необяснима причина хвана ръката му излизайки от тоалетната. Това и бе навик с малката Али, но това не бе тя. Още щом излязох тя рязко махна ръката си и го погледна като поклати глава.
- Съжелявам навик ми е!- каза разтроено и виновно като спокойно седна на стола си. Видя огромния куфар и се засмя тихо. Тя го погледна и забеляза че е на бара и си поръчва второ кафе. Нямаше сила за да изпие цялото. Тя седна в ъгъла на диванчето и се облегна заглеждайки отново през прозореца. Погледна го и се замисли дали ше и направи проблем за случилото се преди малко. Едва ли бе голям проблем. Той седна, а нейния поглед зашари вънка където имаше дечица.
avatar
Адриана Коул

Posts : 577
Join date : 29.05.2011
Age : 29

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Джейсън on Вто Юли 05, 2011 5:01 pm

Когато усетих ръката й хванала моята, на лицето ми се появи усмивка.Не бях сигуен дали бе зради учудването ми или заради самото й деистивие, но се появи на лицето ми без дори да усетя кога.Каза, че било по навик и я пусна, когато се замислих за детето й.Хъх толкова ли приличах на малкото дете?Онова сладко слъщество, което бе висчко за нея?Оо, аз определено не бях като нея, но...като се замисля май наистна приличах на дете.Малко безпомощно дете, което не знае какво иска и как да го получи...Може би бе така, но сега точно не ми се мисеше.Надрусах се за да спра всички мисли в главата си, а това не ставаша...Защо?Защо по дяволите все още мислех...?Искам отново да получа някоя друга халюцинация, да видя нещо невъзможно и да забравя за всичко около мен...защо ми бе толкова трудно?Къде беше шибаната причина все още да се мъча да разбера неща, които дори не ме засягат?Тя ли бе причината?Защо една непозната толкова лесно ми пречеше да се насладя на дрогата...?Толкова голяма сила ли имаше че да ме лиши от това толкова желано чувство?И най ваното защо й го позволявах?Защо??
Скоро вече бяхме седнали на масата си с по още едно кафе в ръце.Тя отново се загледа през прозореца, когато моя поглед разглеждаше лицето й не пропускайки нито една извивка или детайл.Исках да запомня точно как изглеждаше.След няколко минутки взиране бях готов да се закълан, че и със затворени очи бих я нарисувал със всяка една подробност.Бях запомнил лицето й така, както ничие друго...Спомням си че когато рисувах картините с които украсявах коридорите в къщи, се взирах в пейзажите на живо точно по същия начин.Наблюдавах ги с часове и после просто рисувах...без да ги поглеждам повече...
-Ади, всичко е наред, нали?-попитах несигурно аз, като се изкарах сам от мислите си.Може би този път дрогата ми действаше по друг начин, а?Спомени...?Хъм за сега бяха само добри спомени...очаквах скоро време и не чак толкова приятни.Може би скоро и те щяха да ме навестят, не мислиш ли?
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Адриана Коул on Чет Юли 07, 2011 6:22 am

Той седна срещу нея и я обеди че всичко е наред. Погледна го и се усмихна. Всъщност не бе кой знае какво да хванеш някой за ръка, но Ади просто се притесни от това че той може да има приятелка или на него да не му е приятно. Той бе донесал и за нея кафе, а тя реши че ще е добре да изпие поне половината. Усети как главата леко я отпусна и болката почти изчезна, а корема и щеше до няколко минути да мине.
- Хм Джейс ти имаш ли си приятелка?- запита любопитна и вече по-спокойна като взе чашата в ръце топлейки ръцете си. Никога не бяха действали хапчетата толкова бързо а бяха едни и същи с каквито винаги се нагилтва. Действаха по-бързо от обикновенното или просто Ади прекарваше времето неусетно.
Кръстотса кръка, за да се стопли леко и загледа Джейсън въпросително чакаща да му каже отговора.
Точно сега тя трябваше да е в университета в Виена, но заради бебето, което тя се радваше да има си бе взела майчинство. Искаше да има някой който да я подкрепя и да и се доверява. Просто един най-добър приятел на който да разчита. Дали търсеше в Джейсън такова приятелство. Погледна го и се опита да си отговори на въпроса в мислите си?
avatar
Адриана Коул

Posts : 577
Join date : 29.05.2011
Age : 29

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Джейсън on Чет Юли 07, 2011 11:20 am

Тя ме попита дали имам приятелка и за момент в главата ми прехвръкнаха всички онези увлечения и краткотрайни връзки, които толкова харесвах и по лицето ми пробягна усмивка.Дори не усетих кога се бе появила, но сега определено ми харесваше.Просто няколко спомена, за които не съжалявах че се връщах назад във времето.
Погледа ми отново се върна на нея и се усмихнах за пореден път, като сега усмивката бе само заради нея.
-Приятелка ли?-повторих въпроса й, сякаш да спечеля време за отговора си, но той бе повече от простичък.
-Не, нямам, но в момента не мисля че ми трябва.-казах накрая аз като поех чашата и отпих голяма глътка от топлата течност.Кафето се спусна надолу по гърло ми, затопляйки всяка част от тялото ми, а една топла вълна сякаш мина през тялото ми.леко потръпнах защото за момент по тялото ми минаха и студени тръпки, но това от части ми харесваше.Един красив ефект от дрогата...
-Може би не съм най-добрата партия...особено когато се друсам.-засмях се аз и отново отпих от кафето.Май наистина бе смешно, все пак гледката аз в тоалетната, на пода, с игла в ръка е просто... несравнима.Мамка му, дори не знаех как да я опиша...толкова зле ли беше?Може би дори повече.О, не, стига, ше се пръсна от смях.Сякаш цял живот само съм се иронизирал...колко ме бива само...
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Адриана Коул on Чет Юли 07, 2011 8:23 pm

Aди се усмихна като се засмя след последните му думи, но наистина в моемнта той не я дразнеше от смеха. Всеки се смееше, всички притежаваха тази емоция, но наистина след като той се върна от тоалетната преди тя да разбере, че той се друса смехът му я дразнеше, не заради самия него, а защото не е точно когато трябва, но сега наистина си беше смешно това за партиите. Той и бе приятна компания нямаше против него.
Разбираше това че той няма приятелката, защото и дя беше в същото състояние. В моемнта наистина не и трябваше. Имаше да гледа едно бебе, но пък нямаше против да намери някой да я подкрепя, уважава и най-вече обича. Усмихна се и може би бяха в едно и също положение с малки изключения като че Джейсън си нямаше детенце, а тя не бе преследвана от някакви типове.
Отпи отново от кафето си като не каза нищо и усети как останаха в гробна тишина.
- Джейсън защо си в Аржентина?- попита акто не помнеше дали му е задала до сега този въпрос. Повдигна вежди и се надяваше той да не се учуди че паметта е била доста слаба, но тя наистина си бе доста добре.
avatar
Адриана Коул

Posts : 577
Join date : 29.05.2011
Age : 29

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Джейсън on Чет Юли 07, 2011 8:45 pm

Като се замисля, май вече й отговарях на този въпрос, но честно не си спомнях вече...Не, точно така сетих се, вече ме пита това...А аз попитах защо тя е е тук и каза че имала някаква работа...Дам, точно така...
-Ъм...мисля че тези хапчета не са само за корема и главата, а?-засмях се съвсем леко, не исках да звучи сякаш я обиждах, което не бе вярно.Просто леко се пошегувах с нея и не исках да звуча грубо...
-Мисля че вече ме пита това.-усмихнах се сякаш да поясня за какво се смеех.Отпих отново от кафето си, като не исках да спираме с приказките, не й сега...
-Ами ти?Няма ли нечие рамо на за което да се хващаш когато имаш нужда от помощ с малката?-попитах аз на свой ред, отново връщайки ни на темата за половинките.
Ръцете ми се опряха на масата в лактите и подпрях глава на свитите си длани, като се замислих дали наистина би имало човек, който да приема чуждо дете като свое...Може би вероятността не бе голяма, но определено имаше.Все пак ако детето бе толкова миличко и приятно колкото всяка майка изкарва своето, то тогава не виждах проблем, но...Винаги съм си мислел, че по големия проблем би бил в отношението на детето.Ако наистина е по голямо и разбира, че това не е истинския му баща, може би нещата щяха да се по различни.Все пак ако те насилват да живееш с мъж, който не смяташ за роден баща и който се опитва да се разпорежда с живота ти в опит да ти помогне...не би било най-желаното преживяване...
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Адриана Коул on Пет Юли 08, 2011 4:16 pm

Адриана поклати глава след като той я подсети, че го е питал това. Отново започна да се смее, но не му обърна особенно внимание. Погледна го леко разсеяна след като той и обясни че вече го е питала. Поклати глава и наистина не се сети за отговора на въпроса , който явно наистина беше го задавала преди да се нагълта с хапчетата. Не и действаха добре забравяпе бързо.
Той отново се върна на темата с половинките , а тя леко се засмя като се замисли че наистина и трябва помощ за детето. Не искаше за сега сродна душа, защото знаеше че нещата няма да се завържат добре и отново щеше да го напусне.
- Не знам мисля, че нямам голяма нужда от това!- засмя се и го погледна като погледна от другата страна, че може и да обича мъжа до себе си и ще запълни празнотата от щастието в сърцето си. Може би наистина се нуждаеше и от това. Трябваше да се отпусне и да се забавлява, което можеше да се свърже и с отеглеждането на Али.
- Едва ли ще е зле да се обвържа с някого но не съм се срещана с половинката!- каза и отново се засмя като леко се замисли в думите си. Може би го познаваше но не знаеше, че ще се получат нещата в за бъдещето. Може би той се намираше някъде из приятелите им, но наистина не бе сигурна кой е точния мъж.
avatar
Адриана Коул

Posts : 577
Join date : 29.05.2011
Age : 29

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Джейсън on Пет Юли 08, 2011 5:43 pm

Може би бе права, не бе зле да се обвържеш...стига да е с правилния човек.И все пак, мисля че бяхме свършили с тази тема и може би бе време да минем на друга.Но аз просто нямах и бегла представа каква да е тя и просто загледах през прозореца, оставяйки чашата си пред мен полупразна
Като се замисля това което ми направи впечатление в нея май бяха цели две неща...Първо, начинът по който ме караше да се чувствам.познавахме се само от няколко часа, а на мен ми пукаше за живота й...Може би не бях най-перверзния човек на света че да мисля само как бих могъл да я използвам, но определено не бях проявявал такива силни чувства към никой...с изключение може би на сестра ми...Като се замисля може би бе добра идея скоро да звънна един телефон и да се уверя как е...все пак бившия й не бе стока...а бяхме добри приятели...Май и аз бях като него, а?Не бях стока...
И все пак, тази "не стока" или иначе казано аз, все пак се интересуваше от това момиче заради самата нея?Може би се променях, а?...
Та..второто нещо бе че си приличаме толкова много.Като започнем с това в тоалетната...сега това с половинките...Чакай малко, това в тоалетната...тези хапчета...щом ги взимаше значи трябваше да са й предписани...А щом са предписани значи не може да не знае какво й е.Странна работа, не мислиш ли?
-Ъм, Ади...тези хапчета...предписани ли са ти?-попитах аз като си спомних жалките ми опити да заблудя брат си че не се друсам...Гълта толкова хапчета, че май бе по здравословно да си се върна на хероина...О, спомени, спомен...жалки спомени, които не разбирам защо, но все още ме караха да се усмихвам тъжно...
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Адриана Коул on Пет Юли 08, 2011 6:09 pm

Отново се омълчаха докато той не започна и нова тема. Ади отпи от кафето си и почти не се задави като чу въпроса му. Не и бяха предписани, но в аптеката и казаха че тези хапчета са за болки в корема и за главата, а нея това я мъчеше. Тя не обичаше лекарите, за това изобщо не се беше явявала на преглед за да разбере дали и има нещо, защото се чувстваше в повечето време повече от перфектно, а едва ли щеше да и е приятно да и кажат че има някаква болест за която никога не бе чувала и през цялото време да се чувства застрашена и уплашена от това че скоро може да умре. Разтърси глава като не искаше да мисли за края на живота си и го погледна.
- Не! Нося ги за всеки случай ако ме заболи или главата или корема, но в случая се случи едновременно!- каза спокойна и го погледна като потрака с пръс по чашата мислейки си че двамата си приличаха доста. Познаваше го от малко време а го чувстваше близък и може би можеше да раазчита на него. Да го чувства като приятел и да му се доверява знаейки че той в всеки труден момент може а и помогне.
- Мразя онези ужасни хора наречени доктори. Това е причината, че хапчетата ми не са предписани!- каза и се засмя гледайки го в очите.
avatar
Адриана Коул

Posts : 577
Join date : 29.05.2011
Age : 29

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Джейсън on Пет Юли 08, 2011 10:33 pm

Хъм на мен го кажи!Може би аз бях единствения върколак който се страхуваше от болници...Не знам какво бе, но си умирах от страх само от сградите...Спомням си че когато си счупих крака докторът идваше в къщи за да ми помогне, защото не исках да стъпя в болница...
Засмях се заедно с нея и на свой ред я погледнах в очите.Може би наистина си приличахме...мой вариант в женски род?Не, няма как да се побере такова зло в това нежно и крехко същество, а и нека имаме предвид, че тя бе просто човек...
-Знаеш ли, май наистина трябва да идеш на лекар.Може би нещата не са само за хапчета които дори не си сигурна че трябва да вземаш.-казах аз с известна загриженост в тона си.Мамка му, като майка си ли звучах?!О да, определено бе тя...Как можех да забравя този тон, този глас...постоянно крещейки че ще се нараня и баща ми ще ми отреже опашката...Всъщност историята е смешно, за малко не се сбогувах с опашчицата си именно защото не се подчинявах...И все пак, тя нямаше опашка която да заплаша че ще отрежа, че да се затича към най близката болница...
-След като имаш детенце, подозирам че често посещаваш болници, все пак до колкото знам майките откачате при всяка малка рана...така че може следващия път да се отбиеш за някое друго профилактично изследване...-предложих аз като се усмихвах през цялото време и накрая дори усетих как се бях засмял...това ми бе още от дрогата...
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Адриана Коул on Пет Юли 08, 2011 11:02 pm

Tя се засмя с него, защото дори тогава не посещава това място. Грижеше се съвсем сама за нея, но з сега наистина не се бяха случвали толкова гадни случки с Али. Ади не искаше да се случват такива. Просто не се бе налагало да ходят там след раждането на мъника.
- Може и да отида, но ако ми кажат че имам някакво сериозно заболяване после ще съм притеснена през цялото време от живота и че скоро мога да умра!- каза като се засмя това което преди малко бе в главата и. Погледна към прзореца и се замисли че някой път наистина може да отиде и да взема правилните хапета, но наистина единствено това я мъчеше като ходеше на прегледи.
- Ами ти посещаваш ли болницата мили ми Джейсън! Не ходиш ли от време на време на се преглеждаш!- каза и се засмя като го погледна.
Не му личеше че е зле или болен. Може би единствения проблем са наркотиците. Попита го за да разбере дали той обича да посещава личния си лекар
и ако е бил от болен дали си е пил правилните хапчета. Засмя се на мислите си и го загледа като търсеше още прилики в двамата. Сякаш това пред нея беше мъжката Ади. Отново се засмя гледайки ги в очите.
avatar
Адриана Коул

Posts : 577
Join date : 29.05.2011
Age : 29

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Джейсън on Съб Юли 09, 2011 11:10 am

Засмях се когато попита дали аз не се преглеждам когато трябва, но може би положението ми не бе толкова розаво че да му се смея.Никога не си бях представял, че дори толкова пораснал бих се страхувал от болници и въобще всички хора работещи там...е може би с изключение на сестрите.Може би тях харесвах още като тийнейджър, но и за това си имах причини...Една стая, секси сестра и 15 годишен върколак, който си умира от страх от инжекцията за имунизация...почти рай...
-Подкосяват ми се краката само като вляза в сградата.-засмях се пак и намерих кафето оставено някъде на масата пред мен и отново отпих, като се сетих за това че се страхувала от факта че може да й открият някое заболяване, което да съсипе живота й...Хъм не бе права.
-Ъм, Ади...не мислиш ли че ако наистина има нещо сериозно няма да е по-добре да се открие по-скоро.Все пак на теб разчита един съвсем свеж живот и трябва да се постараеш да живееш, ако не за себе си, то поне за Али.-отново започнах аз и вече наистина си представях майка ми на моето място.Мамка му, а уж жените приличали на майките си когато стигнат определена възраст...Каква ирония само...И все пак, този факт нямаше да ми попречи да защитя тезата си, а именно че трябва да отиде да се прегледа.
-Виж, дори и да е нещо по сериозно, в което се съмнявам, можеш бързо да се оправиш ако е в началото, така че не се бави повече.-засмях се съвсем леко, сякаш да премахна спомена за майка си и отново я загледах любопитно, като си мислех как ли ще ми се изсмее в лицето...
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Адриана Коул on Съб Юли 09, 2011 11:30 am

Адриана се засмя като го загледа учудено и замислено. Започна да мисли от другата страна и наистина може би трябваше да се прегледа. Ако имаше някякво заболява, голема бе вероятноста на време ако отида да се оправи.
Усмихна се като се учуди, че той, мъжът който познава от има няма един час я обеждава успешно да иде на лекар и да се прегледа.
Наистина не помисли за малката Али, която ако на Ади и се случи нещо тя ще остане съвсем самичка. Това беше добра идея. Ади изпрати рязък поглед на Джейсън и отново се усмихна като наистина намери това за добре. Щеше да е повече от добре тя ако имаше проблем да го оправи и едва ли сега щеше да е късно да се прегледа сега.
- Да трябва да отида!- каза вече сигурна и благодарна усмивка се качи на лицето и като отново нещо се замисли за малката Али.
Мислеше още като пристигне във Виена да се отправи към болницата, я която след това едва ли щеше да посети. Мразеше тази дума болница просто я отвращаваше. Само при погледа и на сградата си личеше че няма начин да влезе, но явно Джйесън я разобеди и тя щеше да я посети.
- Ей не мислиш ли че и ти може да се прегледаш?- подхеърли като го загледа въпросително и учудващо, че той я приканваше да се прегледа, а той самия не стъпваше там.
avatar
Адриана Коул

Posts : 577
Join date : 29.05.2011
Age : 29

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Джейсън on Съб Юли 09, 2011 11:48 am

Когато спомена идеята и аз да се прегледам не се сдържах и избухнах в смях.Не си се представях в кабинета на някой застаряващ лекар, който те гледа изморено изпод очилцата си и няма търпение да затвориш вратата след себе си.
-Няма начин!-казах аз, като едва не се задавих от смеха си.Звучеше ми нелепо да ходя на преглед, като имаме в предвид че бягах от вкъщи всеки месец когато знаех че онзи стар вълк, провъзгласен за доктор от глутницата ще идва вкъщи.Не го харесвах и след като научех от някой че той е някъде наоколо просто бягах с часове из гората, надявайки да си е тръгнал...И винаги ме намираше копелето му...Все още чувам писъците излизащи от устата ми, може би не бе от най-мъжките ми постъпки, но просто не можех да преодолея тази фобия...
-Най-много да ми кажат че съм заклет наркоман и много рядко съм чист.-засмях се и я загледах като й намеквах че е време да се откаже от тази идея, нямаше начин да отида...
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите