Тъмната гора, Париж преди 1 месец

Тъмната гора в Париж преди 1 месец.

От толкова магии и заклинания вече ми се въртеше главата, но пък бях научила доста неща. Поне достатъчно за да отмъстя на вампира който уби баба ми. Трябваше ми почивка за това дойдох в прекрасния Париж. След като видях Айфеловата кула и останалите забележителности, реших да изпробвам силата си в една тъмна и усамотена гора където никой човек нямаше да ме намери. Направих няколко експерименти върху дивите зверове и после седнах под едно дърво да си почина.

Деня беше към края си а на мен ми беше ужасно скучно.Реших да се поразходя...ходех бавно и безцелно...Времето започваше да става мрачно сигурно щеше да вали но не ми пукаше особенно.Стигнах до гората а там имаше ужасна мъгла.Започнах да подскачам и след това седнах на един камък.Усмихнах сеи погледнах небето,след около пет минути гледане към мрачнитеоблаци дочух стъпки.
-Ехо кой е там?-Попитах и погледнах към далечината.Видях момиче и и се усмихнах.

Намерих едно момиче което гледаше небето. Тя беше различна чувствах го. Но не беше вампир, да определено не беше. Тази мъгла беше дразнеща тъй като не можех да я видя добре. После си спомних за едно заклинание на което ме беше научила баба. Концентрирах се и след няколко минути отстраних мъглата.
- Здравей аз съм Бони - казах усмихнато и седнах до нея. Принципно можех да разбера какви са съществата срещу мен но това момиче сякаш беше много по - различно от останалите.

-Здравей Бони приятно ми.-Казах и протегнах ръката си.-Аз съм Селена.-Усмихнах се и я погледнах беше много красива.
Мъглата започна да се разсейа и след като вече нямаше и следа от нея я видях.БЕше прекрасна с хубава черна коса и красиви очи.
-Много си красива.-Усмихнах се до уши.

Честно казано не очаквах да ми каже точно това.
- Ами... Благодаря - казах учудено. Седяхме няколко минути в мълчание. Исках да знам какво е, бях много любопитна.
- Какво си ти? - изведнъж я питах. Дали можех да кажа че съм вещица? Или пък не? От толкова много мисли пак ме заболя главата.

-АЗ ъммм...човек съм..-КАзха и я погледнах наистина не исках да знаят за мен и другите от моя вид.
-Добре излъгах сирена съм.-Признах си и сведох глава.
-Но моля те не казвай на никого за нас.-Помолих и се надявах се да ме разбере и след това отново погледнах небето.Започваше да вали поне не бях като русаките да се намокря от водата.Можех да сепревръна дори на сушата въпреки,че щеше да е малко гадно за мен.Понеже ми трябваше вода за да мога да живея,но пък затова си имах дробове.

Сирена? Уау! Започна да вали а това май не беше добре за сирените. Дъжд обаче до сега не бях спирала. Ако направех заклинанието може би щеше да има страничен ефект и беше опасно.
- Аз... Не съм сигурна дали мога да спра дъжда. Иначе съм вещица - не знам как но сякаш и имах доверие. Чудех се дали щеше да се превърне във сирена.

-Оуу не за мен дъжда не е проблем аз не съм русалка.-Засмях се и и япогледнах значи беше вещица до сега не бях срещала вещица.
-От колко време практикуваш магията?-Попитах и я погледнах любопитно.
-АЗ мога да приемам своята форма когато си поискам.-Засмях се още веднъж.
-Мога да издържам на дъжд.-Казах и изведнъж започна да гърми и да вали силно.

- От много години. От както научих че съм вещица а това беше преди твърде много време. А истина ли е че сирените могат да омайват моряците с песните си? - я попитах. Да, вярно така беше в приказките но вече бях сигурна че всичко е възможно на този свят. Когато бях малка мислех че това са пълни глупости, но после се уверих че съществуват вещици, вампири, върколаци и какво ли още не.

-Да вярно е,че могат да накарат всеки мъж да се самоубие.И точно зареди това се мразя.-Казах и я погледнах ако имаше начин да се отърва от тази дарба щях да направя всичко.
-ММм значи си вещица от дълго време...трудно ли е?-Попитах и я погледнах любопитно беше ми странно да говоря с друг като мен въпреки толкова различен.

- В началото беше но после свикнах. Според мен не трябва да се мразиш заради дарбата си. Дарбите са част от нас. - усмихнах се.
- Сигурно се чудиш дали ние вещиците летим с метла... Всъщност много рядко се случва това и го правят само най старите.

-Не избщо не си го мислих.-Засмях се и се усмихнах.
-А колко магии знаеш?-Отново се засмях и я погледнах любопитно.
За първи път срещах вещица и искам знам всичко за тях.
УСмихнах се и зачаках отговор.