Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребителиНай-новият потребител е Ема Хънт
Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Из тъмните улици на града
+3
Джейсън Томас Даркъс
Александра Стивънс
Александра Джеймс
7 posters
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Из тъмните улици на града
Искате дрога или нещо друго нелегално, или просто търсите смъртта си...Тук можете да намерите всичко това.
Александра Джеймс- Posts : 14
Join date : 25.06.2011
Re: Из тъмните улици на града
Облаци бяха покрили небето а в пансиона всичко спеше.Само единстено аз бях будна дори и възпитателите спяха.Крачех из него бавно а дъскито по пода скърцаха доближих се до прозореца и чух една светкавица да прорязва небето.Поставих ръката си на стъклото и усетих студенината му.Рязко напипах металната дръжка и отворих прозореца като вятъра развя косите ми.Крилата ми се показаха и перата леко се поклатиха.Качих се на дивана който беше под прозореца и излетях.Беше трудно да се лети в този вятър и на няколко пъти губех контрол,но успявах да го възстановя.Стигнах до някакви тъмни улички и тогава нова светкавица разряза небето и аз паднах на земята ако бях обикновен човек до сега да съм мъртва,но не бях.Оживях,но имаше кръв защото паднах между две коли и нараних ръката си."Ауч"КАзах тихо и погледнах ръката си като се изправих.Седнах на земята и поставихй ранената ръка на краката си а другата отпусната на земята.
Александра Стивънс- Posts : 14
Join date : 13.06.2011
Re: Из тъмните улици на града
Разхождах се съвсем спокойно, когато видях едно малко момиченце, притискайки окървавената си ръка. Притесних се и отидох до нея. Коленичих до нея и попитах:
-Добре ли си? Как се нарани? - вгледах се в дрехите си и веднага познах емблемата на пансиона. Милвах момичето нежно по главата, а селд това казах:
-Сега ще дойдеш с мен до аптеката, за да се погрижим за раната, а после ще те върна там от където си избягала. - казах аз и подадох ръка на момиченцето. Усмихнах се приветливо, за да знае, че не съм опасен и зачаках да се изправи.
-Добре ли си? Как се нарани? - вгледах се в дрехите си и веднага познах емблемата на пансиона. Милвах момичето нежно по главата, а селд това казах:
-Сега ще дойдеш с мен до аптеката, за да се погрижим за раната, а после ще те върна там от където си избягала. - казах аз и подадох ръка на момиченцето. Усмихнах се приветливо, за да знае, че не съм опасен и зачаках да се изправи.
Джейсън Томас Даркъс- Posts : 52
Join date : 12.07.2011
Re: Из тъмните улици на града
-Не...не моля ви не ме връщайте там..не искам да се връщам в онова място.-Казах тихо и се изправих като го погледнах умолително.Мразех онова място и ако трябваше да се върна там щях да убия всички.Изправих се по заповед на господина пред мен и му се усмихнах .Ако започнеше да ме дърпа към пансона щях да му покажа своята дяволска страна.
Погледнах го в очите и зачаках да видя неговата реакция.
Нямаше да се върна каквото и да ставаше дори и да трябваше да го убия.
Погледнах го в очите и зачаках да видя неговата реакция.
Нямаше да се върна каквото и да ставаше дори и да трябваше да го убия.
Александра Стивънс- Posts : 14
Join date : 13.06.2011
Re: Из тъмните улици на града
Коленичих до нея и казах:
-Знам защо не искаш да се връщаш там и не те виня, но за да те осиновя и да те взема с мен, трябва да си там, нали? - попитах аз и се усмихнах. Не знаех какво ми стана, но това момиченце докосна направо сърцето ми. Разбира се усетих какво всъщност е, затова си замълчах и я попитах:
-Искаш ли... Искаш да да дойдеш с мен у дома? На безопасно.... - попитах я аз и й се усмихнах, милвайки я по главата и зачаках отговор.
-Знам защо не искаш да се връщаш там и не те виня, но за да те осиновя и да те взема с мен, трябва да си там, нали? - попитах аз и се усмихнах. Не знаех какво ми стана, но това момиченце докосна направо сърцето ми. Разбира се усетих какво всъщност е, затова си замълчах и я попитах:
-Искаш ли... Искаш да да дойдеш с мен у дома? На безопасно.... - попитах я аз и й се усмихнах, милвайки я по главата и зачаках отговор.
Джейсън Томас Даркъс- Posts : 52
Join date : 12.07.2011
Re: Из тъмните улици на града
Поклатих глава в знак на съгласие и сълзи започнаха да се падат от очите..но не бяха сълзи от мъка а от радост най-сетне щях да се махна от там.
-Аз съм Алекс.-Усмихнах се и подадох ръката си като се запътихме към аптеката.Толкова много се радвах,че най-сетне ще се махна от там бях най-щастливото момиче на света.
-Аз съм Алекс.-Усмихнах се и подадох ръката си като се запътихме към аптеката.Толкова много се радвах,че най-сетне ще се махна от там бях най-щастливото момиче на света.
Александра Стивънс- Posts : 14
Join date : 13.06.2011
Re: Из тъмните улици на града
Влязохме в аптеката и купихме всичко нужно. Превързах ръката й и казах:
-Аз съм Джейсън, но можеш да ме наричаш Джей. - казах аз и заличих сълзите й. Усмихнах се и казах, хващайки я за ръката:
-Хайде да те отървем от там. - засмях се и заедно тръгнахме към пансиона. Влязохме и Алекс ме заведе до възпитателите. За жалост малко ги събудихме, но когато видях страстта и радостта в детските очи, реших да не се спирам пред нищо, докато не постигна това, което искам.
Когато всичко приключи, хванах Алекс за ръка и тихо й прошепнах в ухото:
-Свободна си.
-Аз съм Джейсън, но можеш да ме наричаш Джей. - казах аз и заличих сълзите й. Усмихнах се и казах, хващайки я за ръката:
-Хайде да те отървем от там. - засмях се и заедно тръгнахме към пансиона. Влязохме и Алекс ме заведе до възпитателите. За жалост малко ги събудихме, но когато видях страстта и радостта в детските очи, реших да не се спирам пред нищо, докато не постигна това, което искам.
Когато всичко приключи, хванах Алекс за ръка и тихо й прошепнах в ухото:
-Свободна си.
Джейсън Томас Даркъс- Posts : 52
Join date : 12.07.2011
Re: Из тъмните улици на града
-О боже много ти благодаря не мога да повярвам,че съм свободна и си имам.....баща?Предполагам.-Усмихнах се и изписках от радост.
Дали той бе добър или щеше след време да когато му омръзна да ме изхвърли на улицата.Погледнах го в очите и активирах дарбата си усетих чувствата му бяха добри,но това не променяше нищо този въпрос не ми даваше мира.
-Много ти Благодаря Джейсън.-Целунах бузата му.
Дали той бе добър или щеше след време да когато му омръзна да ме изхвърли на улицата.Погледнах го в очите и активирах дарбата си усетих чувствата му бяха добри,но това не променяше нищо този въпрос не ми даваше мира.
-Много ти Благодаря Джейсън.-Целунах бузата му.
Александра Стивънс- Posts : 14
Join date : 13.06.2011
Re: Из тъмните улици на града
-Така...така... За теб съм каквото решиш. Ако искаш ме приеми като баща, а ако искаш като много, много по-голям брат. - казах аз и й се усмихнах. Вдигнах я и я понесох навън към изхода и излязохме отново на мрачните улици.
-Сега трябва или да останем в хотела или първо да се позабавляваме заедно. - казах аз на Алекс и я качих на врата си.
-Хей, как са нещата там горе? - попитах аз и се засмях. Вече почти излизайки от тъмната улица, но всеки можеше да си навлече беда там. Е, бедата не закъсня. Един непознат изскочи пред нас, искайки пари. Той не знаеше, че съм вампир и не очакваше да го нападна, което сторих.
Казах на Алекс:
-Съжалявам, че трябваше да видиш това, но бе неизбежно. - отново я качих на конче на врата си и продължих да си ходя сякаш нищо не е станало.
-Сега трябва или да останем в хотела или първо да се позабавляваме заедно. - казах аз на Алекс и я качих на врата си.
-Хей, как са нещата там горе? - попитах аз и се засмях. Вече почти излизайки от тъмната улица, но всеки можеше да си навлече беда там. Е, бедата не закъсня. Един непознат изскочи пред нас, искайки пари. Той не знаеше, че съм вампир и не очакваше да го нападна, което сторих.
Казах на Алекс:
-Съжалявам, че трябваше да видиш това, но бе неизбежно. - отново я качих на конче на врата си и продължих да си ходя сякаш нищо не е станало.
Джейсън Томас Даркъс- Posts : 52
Join date : 12.07.2011
Re: Из тъмните улици на града
-Той беше беше просто един беден човек...-Казах тихо.-Точно като мен.-Продължих да говоря все така тихо.
-Къде отиваме?-Попитах и се закикотих изнервено къде ли ме водеше.
Не исках да му казвам какво съм,защото не исках и той да ме сметне за ку-ку.
-Джейсън аз съм изрод.-Казах натъжено и го погледнах.
-Къде отиваме?-Попитах и се закикотих изнервено къде ли ме водеше.
Не исках да му казвам какво съм,защото не исках и той да ме сметне за ку-ку.
-Джейсън аз съм изрод.-Казах натъжено и го погледнах.
Александра Стивънс- Posts : 14
Join date : 13.06.2011
Re: Из тъмните улици на града
-Аз също съм изрод. - казах на Алекс и я свалих от врата си. Коленичих до нея и казах:
-Аз не съм на 29 години, макар че изглеждам на толкова. Аз съм на 375 години и съм вампир, а този пръстен ми позволява да излизам денем. - казах аз и се усмихнах на Алекс. - Предполагам ти също си нещо свръхестествено, но нямам представа какво точно. - казах аз и я милвах по косата.
-Аз не съм на 29 години, макар че изглеждам на толкова. Аз съм на 375 години и съм вампир, а този пръстен ми позволява да излизам денем. - казах аз и се усмихнах на Алекс. - Предполагам ти също си нещо свръхестествено, но нямам представа какво точно. - казах аз и я милвах по косата.
Джейсън Томас Даркъс- Posts : 52
Join date : 12.07.2011
Re: Из тъмните улици на града
-Аз съм Ангел макар външно да съм малко момиче въсщност съм на 3000.-Усмихнах се.
Затворих очи и от гърба ми излязоха две бели пухкави крила с много пера.
Навън ставаше горещо след бурята която се беше изсипала обичах дъжда.
Погледнах Джейсън.
-Нали няма да ме изриташ?-Попитах тихо.
Затворих очи и от гърба ми излязоха две бели пухкави крила с много пера.
Навън ставаше горещо след бурята която се беше изсипала обичах дъжда.
Погледнах Джейсън.
-Нали няма да ме изриташ?-Попитах тихо.
Александра Стивънс- Posts : 14
Join date : 13.06.2011
Re: Из тъмните улици на града
-Ако исках да си далеч от мен, нямаше да те осиновя. - казах аз и прегърнах Алекс. Усмихнах й се и казах:
-Ако искаш ме наричай тате, татко, Джей или каквото избереш и моля те, не се наричай изрод. Забрави, че всички различни от теб се боят. Аз не се боя и не се страхувам. - казах аз и се усмихнах.
-Искаш ли да се разходим или си уморена. - попитах я аз и се засмях. - Ако ти се спи, ще се отбием в хотела до следващия ден.
-Ако искаш ме наричай тате, татко, Джей или каквото избереш и моля те, не се наричай изрод. Забрави, че всички различни от теб се боят. Аз не се боя и не се страхувам. - казах аз и се усмихнах.
-Искаш ли да се разходим или си уморена. - попитах я аз и се засмях. - Ако ти се спи, ще се отбием в хотела до следващия ден.
Джейсън Томас Даркъс- Posts : 52
Join date : 12.07.2011
Re: Из тъмните улици на града
-Не аз не спя много..почти никога седя будна и гледам зведите.-Усмихнах се и се изкикотих.
-Не съм уморена тате.Само да ти кажа аз няма да порастна винаги ще съм на толкова.-Вдигнах рамене явно такава ми била съдбата.
-Добре няма да сенаричам изрод.-Усмивка грейна на лицето ми.
-Къде отивам,къде отиваме?-Попитах и подскочих.
-Не съм уморена тате.Само да ти кажа аз няма да порастна винаги ще съм на толкова.-Вдигнах рамене явно такава ми била съдбата.
-Добре няма да сенаричам изрод.-Усмивка грейна на лицето ми.
-Къде отивам,къде отиваме?-Попитах и подскочих.
Александра Стивънс- Posts : 14
Join date : 13.06.2011
Re: Из тъмните улици на града
След като излязохме от кафенето тръгнахме по някакви улички. Беше тъмно, но не се притеснявах от това. Нямаше какво да ми се случи. Крачехме бавно, а аз оглеждах наоколо. Не бях идвала тук от много време. Надигнах глава към небето. Цялото бе обсипано със звезди.
- Обожавам да се разхождам под звездите! - казах и въздъхнах дълбоко. Не беше много топло, но не беше и много студено - беше перфектно. Около няс нямаше никой, което бе добре, поне за мен.
- Обожавам да се разхождам под звездите! - казах и въздъхнах дълбоко. Не беше много топло, но не беше и много студено - беше перфектно. Около няс нямаше никой, което бе добре, поне за мен.
Ейми Джонсънс- Posts : 45
Join date : 05.08.2011
Re: Из тъмните улици на града
- Имаме общи интереси - вметнах аз. "Ако беше и вампир...." помислих си веднага след това. - Ако тези пусти улици те притесняват може да отидем в някой по-оживен квартал?
Прозорците на сградите наоколо светеха, но въпреки това тук преспокойно можеше да се случи нещо. Нямаше да се обидя, ако признае, че я е страх да броди из този район с непознат като мен. Все пак се срещнахме в кафето преди десетина минути.
Прозорците на сградите наоколо светеха, но въпреки това тук преспокойно можеше да се случи нещо. Нямаше да се обидя, ако признае, че я е страх да броди из този район с непознат като мен. Все пак се срещнахме в кафето преди десетина минути.
Тран Дюбос- Posts : 45
Join date : 05.08.2011
Re: Из тъмните улици на града
- Радвам се! - казах и сведох поглед.
- Не, нищо подобно! Аз съм безстрашна. - казах и се засмях. И наистина не се страхувах от каквото и да било. Все пак съм вампир и нямаше нищо да ми направят.
- Да не би теб да те плашат тези улици? - запитах и го погледнах. Прехапах долната си устна и с дясната ръка бръкнах в джоба си.
- Не, нищо подобно! Аз съм безстрашна. - казах и се засмях. И наистина не се страхувах от каквото и да било. Все пак съм вампир и нямаше нищо да ми направят.
- Да не би теб да те плашат тези улици? - запитах и го погледнах. Прехапах долната си устна и с дясната ръка бръкнах в джоба си.
Ейми Джонсънс- Posts : 45
Join date : 05.08.2011
Re: Из тъмните улици на града
- Не знам. Изглеждам ли ти изплашен? - казах и я погледнах с нагла усмивка. - Ти си тази, която трябва да се страхува, не аз.
Обърнах се напред и загледах пътя. Явно щяхме да продължим из този мрачен квартал. Броденето нощем винаги ми е доставяло удоволствие, защото е далеч по тихо, спокойно и релаксиращо. В такава атмосфера можех спокойно да се отдам на мисли и неусетно да стигна до края на града, но сега нямаше как да стане това, защото имах компания. Доста приятна при това. Огледах я от глава до пети и пак насочих вниманието си към далечината.
Обърнах се напред и загледах пътя. Явно щяхме да продължим из този мрачен квартал. Броденето нощем винаги ми е доставяло удоволствие, защото е далеч по тихо, спокойно и релаксиращо. В такава атмосфера можех спокойно да се отдам на мисли и неусетно да стигна до края на града, но сега нямаше как да стане това, защото имах компания. Доста приятна при това. Огледах я от глава до пети и пак насочих вниманието си към далечината.
Тран Дюбос- Posts : 45
Join date : 05.08.2011
Re: Из тъмните улици на града
Изсмях се.
- Не, ни най-малко не ми изглеждаш изплашен, което срашно много ме учудва. - заявих - Хъм.. Не ти ли казах преди малко, че съм безстрашна? - попитах и му хвърлих един пронизващ поглед. С ръка на сърцето си мога призная, че той е възможно най-добрата компания, която съм имала до сега.
- Предтави си, ако някой в този момент ти се нахвърли... да те убие, да речем. Няма ли да се изплашиш? - запитах и повдигнах леко едната си вежда.
- Не, ни най-малко не ми изглеждаш изплашен, което срашно много ме учудва. - заявих - Хъм.. Не ти ли казах преди малко, че съм безстрашна? - попитах и му хвърлих един пронизващ поглед. С ръка на сърцето си мога призная, че той е възможно най-добрата компания, която съм имала до сега.
- Предтави си, ако някой в този момент ти се нахвърли... да те убие, да речем. Няма ли да се изплашиш? - запитах и повдигнах леко едната си вежда.
Ейми Джонсънс- Posts : 45
Join date : 05.08.2011
Re: Из тъмните улици на града
- Не - отвърнах честно. Тя, разбира се, не знаеше що за създание съм, но аз да и за това бях убеден, че нищо не може да ме нарани, освен друг вампир, а в този район не бях срещал непознати такива от много време.
Забелязах, че едната й ръка е в джоба и за това веднага ми дойда на ум въпроса, който мнозина задават просто от учтивост, но аз винаги го отправям само към хората, за които съм загрижен. Не че държа много на нея, но ми дапада, поне за сега.
- Студено ли ти е? Виена си е хладен град, дори и през лятото.
Забелязах, че едната й ръка е в джоба и за това веднага ми дойда на ум въпроса, който мнозина задават просто от учтивост, но аз винаги го отправям само към хората, за които съм загрижен. Не че държа много на нея, но ми дапада, поне за сега.
- Студено ли ти е? Виена си е хладен град, дори и през лятото.
Тран Дюбос- Posts : 45
Join date : 05.08.2011
Re: Из тъмните улици на града
Явно забеляза ръката в джоба ми и ме попита дали ми е студено.
- Не. - отвърнах - Добре де, малко, но нищо ми няма. Чувствам се страхотно! - казах съвсем честно и му се усмихнах.
"Явно и той е безстрашен, като мен." - помислих си и го погледнах с усмивка. Скитахме се вече от около половин час из улиците, като си говорехме и се смеехме. Определено днешния ден щях да го запомня. Ако не бе дошъл при мен в кафенето сега сигурно щях да съм си в стаята и да прещраквам каналите на телевизора.
- Не. - отвърнах - Добре де, малко, но нищо ми няма. Чувствам се страхотно! - казах съвсем честно и му се усмихнах.
"Явно и той е безстрашен, като мен." - помислих си и го погледнах с усмивка. Скитахме се вече от около половин час из улиците, като си говорехме и се смеехме. Определено днешния ден щях да го запомня. Ако не бе дошъл при мен в кафенето сега сигурно щях да съм си в стаята и да прещраквам каналите на телевизора.
Ейми Джонсънс- Posts : 45
Join date : 05.08.2011
Re: Из тъмните улици на града
Щом чух нейното признание на мига свалих връхната си дреха и я наметнах върху раменете й. Очаквах да се възпротиви, но нямаше да отстъпя. Недопустимо е да я оставя да мръзне в това време. Може би щеше да си помисли, че го правя, за да постигна някаква цел, като например да я вкарам в леглото си, но ако пожелае да си тръгне, явно първоначалното впечатление, което ми остави, е било грешно. Ако пък въпреки риска остане, с удоволствие ще прекарам още няколко часа из улиците с нея, без каквито и да е подли намерения.
Тран Дюбос- Posts : 45
Join date : 05.08.2011
Re: Из тъмните улици на града
Тран свали якето си и го наметна на раменете ми. Първоначално се вцепених.
- Благодаря, но... - замлъкнах - Много мило от твоя страна! - казах и с ръце хванах якето, за да не се изплъзне и да падне. Продължихме да крачим напред, да си говорим и да се шегуваме, а времето летеше неуморно. Сетне поех дълбоко въздух.
- Ако не беше ти, сега сигурно щях да съм вкъщи и да прещраквам каналите на телевизора. Раздвам се, че се запознахме! - признах - Нямаш си и на представа колко е скучно да правиш това всеки ден...
- Благодаря, но... - замлъкнах - Много мило от твоя страна! - казах и с ръце хванах якето, за да не се изплъзне и да падне. Продължихме да крачим напред, да си говорим и да се шегуваме, а времето летеше неуморно. Сетне поех дълбоко въздух.
- Ако не беше ти, сега сигурно щях да съм вкъщи и да прещраквам каналите на телевизора. Раздвам се, че се запознахме! - признах - Нямаш си и на представа колко е скучно да правиш това всеки ден...
Ейми Джонсънс- Posts : 45
Join date : 05.08.2011
Re: Из тъмните улици на града
Не знаех как да й отговоря и за това просто се усмихнах.
Още десетина минутки с нея вървяхме и говорехме за всякакви теми. Разговора беше толкова приятен, а времето летеше така бързо, че не усетих кога стана полунощ.
- Това е най-страшната част от денонощието. Сигурна ли си, че не се страхуваш да си с мен в този късен час?
Приближих се леко до нея, за да я стресна. Не знаех дали щеше да подейства, но бях длъжен да опитам.
Още десетина минутки с нея вървяхме и говорехме за всякакви теми. Разговора беше толкова приятен, а времето летеше така бързо, че не усетих кога стана полунощ.
- Това е най-страшната част от денонощието. Сигурна ли си, че не се страхуваш да си с мен в този късен час?
Приближих се леко до нея, за да я стресна. Не знаех дали щеше да подейства, но бях длъжен да опитам.
Тран Дюбос- Posts : 45
Join date : 05.08.2011
Re: Из тъмните улици на града
Тран се приближи до мен, сякаш се опитваше да ме изплаши. Обърнах глава към него и заявих:
- Ни най-малко! Аз съм от нощните птици, които не се страхуват от тъмното. - усмихнах се и направих муцунка. Вдигнах глава и погледнах към небето.
- Хей! - възкликнах - Видях падаща звезда! - затворих очи и започнах да си мисля желание...
- Ни най-малко! Аз съм от нощните птици, които не се страхуват от тъмното. - усмихнах се и направих муцунка. Вдигнах глава и погледнах към небето.
- Хей! - възкликнах - Видях падаща звезда! - затворих очи и започнах да си мисля желание...
Ейми Джонсънс- Posts : 45
Join date : 05.08.2011
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън
» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс
» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс
» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky
» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen
» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen
» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky
» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky
» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky