Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Нед Юни 05, 2011 7:00 pm
Statistics
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

Calendar Calendar

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Полицейско управление

Предишната тема Следващата тема Go down

Полицейско управление

Писане by Александра Джеймс on Чет Юли 07, 2011 3:34 pm


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
In the darkness of the night,
be my beacon, shine your light.
In the brightness of the
sun,
Show me that you are the one...


I've been a prisoner, can't you see?
Break my chains and set me free.
Release my soul held deep within...
I'm ready now, let
love begin.
Spoiler:





avatar
Александра Джеймс

Posts : 14
Join date : 25.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Risha Ellsworth on Чет Юли 07, 2011 4:05 pm

Сериозно? Наистина? Господи...
Да, сега си имах основание щом се озова пред Макс да въртя очи на жалките му опити да ме убеди че е безопасно без да си изям боя.
Вътрешно бях някак щастлива, понеже се бях оказала права. Напоследък прикритието го нямаше никакво, а дилърите които знаеха как става без да се появят напомпани ченгета, бяха на изчезване.
И сега какво... Всичко се отразяваше върху мен. Щяха да ме задържат, недай си Боже да намерят причина да ме бавят още, аз така или иначе оставах без нужното количество стока и за капак щом Макс разбереше щеше да ме направи на пихтия.
Звукът, оповестил че вратите на колата са заключени ме изкара от нерви... По дяволите.
- Нямате право да ме задържате... Нищо не съм направила, дявол го взел! Закопчахте проклетата нарко гад, мен пре-спокойно може да ме освободите! - извиках към ченгето което ме бе хванало.
На показ бе излязъл онзи остър глас, който се появяваше когато в гърлото ми заседнеше непреодолима буца, а в главата ми изникваха само псувни и оригинални обиди по адрес на униформените.
От предната седалка се разнесе невесел смях, който ме накара да се зачудя. Той звучеше някак със съжаление, което ме ядоса до известна степен.
Често се случваше погледите, мислите около мен да изразяват точно това. Съжаление. Сякаш съм безпомощна нещастница, която не е могла да се пребори със съдбата. Може би бе вярно за някои но аз не мислех че спадам към тази бройка. А може би спадах, но не исках да го призная...
Изпувтях, опитвайки се да извия ръцете си по начин, който да не ми причинява болка. Е, май не се получаваше особено добре...
Изведнъж колата закова на място. Вдигнах поглед и с вътрешна тъга осъзнах че се намираме пред полицейското управление.
Вратите се отключиха, ала миг преди да се усетя униформеният вече бе отворил тази от моята страна, гледайки ме стого.
Скръцнах със зъби и се размърдах на място. Знаех си че не трябва да се доверявам на Браян! Но нали имах ужасното качество да правя обратното на това което ми подсказва разума се бях озовала в полицията. Направо перфектно!
Светлокосият мъж се намръщи, хващайки ме малко над лакътя като ме издърпа навън от колата.
Не успях да спра изохкването, макар искрено да се постарах. Той ме държеше точно за едно от местата, които бяха придобили естествена мораво-червена боя, допълнени от лилави кръговидни форми.
Макс искаше да е сигурен че помня думата. Знаех че се бе убедил в това доста отдавна но това не пречеше той профилактично да тества качеставата ми като боксова круша. А мен кой ме питаше? Точно така... Никой.
- Ъхх.. пусни ме копеле! - извиках щом хватката му се затегна.
avatar
Risha Ellsworth

Posts : 25
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Ейдриън Джеймс on Чет Юли 07, 2011 4:44 pm

Затръшнах вратата и я заключих пред лицето на момичето, което се беше разприказвало и реши, че със остър тон ще си постигне желанията. Качих се на предната седалка, сложих ключовете в стартера на черният мустанг и след малко вече летях по улицата. Тя започна да се обяснява, че нямам основание да я задържам. Всъщност имах доста, но не ми се спореше с нея, затова само се засмях иронично. Наистина я съжалявах... Едва ли имаше 18, а вече се занимаваше с такива неща. Знаех, че в момента такива неща са много модерни, но не знайно защо тинейджърите не можеха да проумеят, че единственото, което правеха тези боклуци, е да им съсипват живота. Да, аз също бях буен тинейджър, пиех, пушех и още го правя, правил съм какви ли не глупости, но с чиста съвест мога да се закълна, че не съм пробвал наркотици.
След около десет минути спрях рязко пред управлението. Отключих вратите и отидох до нейната. Отворих й вратата, но тя не излезе. Въздъхнах, извъртайки поглед и я хванах за горната част на ръката и я издърпах от там, затваряйки колата. Натиснах копчето за заключване и я поведох към вътрешната част на сградата.
- Ъхх.. пусни ме копеле! - изкрещя тя, а аз я погледнах строго.
- Укроти си езика, малката. Ако не искаш да стоиш по- дълго време на топло за обида на полицай. - казах и нагла усмивка се настани по лицето ми.
- Никой не те е карал на сила да ходиш в онзи клуб. - допълни съвсем спокойно и взех чантата й.
- Това се конфискува за обиск. - казах и я отдалечих от нея, а нея вкарах в една килия, заключвайки. Седнах на бюрото на няколко метра от тази килия, свалих палтото си и качих краката на масата, започвайки най- спокойно да изваждам всяко нещо от чантата й. Забелязах няколко бели пакетчета и я погледнах многозначително. Обадих се на Саманта и Райли, за да дойдат и след малко те бяха при мен и тримата преровихме чантите. Фалшива лична карта... Кредитни карти... Кокаин.. Обадих се тук там и дадох номерата на кредитните карти за идентификация, тъй като личната карта бе фалшива, а трябваше да научим името й.
Измина половин час и телефонът иззвъня. Попитах Том за името, а той отвърна, че картите са обявени за откраднати. Я, виж ти. Явно и сестра ми ще се намесва... Предадох чантата на Саманта и Райли за цялостна проверка, а аз си взех един стол и застанах пред килията.
- Знаеш, че положението ти не е никак розово, нали? - попитах със сериозно изражение.
avatar
Ейдриън Джеймс

Posts : 11
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Risha Ellsworth on Чет Юли 07, 2011 5:11 pm

Как мразех тези решетки.. Ъхх. Да.. така беше.
Но решетките бяха никакъв проблем в сравнение с това което означаваха и факта че нямаше как се оттърва току-така. В това вече бях сигурна.
По дяволите откъде го бях прихванала този отвратителен късмет? Проклетата чанта можеше да ми докара само неприятности. Вече щеше да ми е за урок. Всичко що би ми навредило пред ченгетата щях да държа в дрехите си...
И да... можех да се ядосвам само на себе си което допринасяше допълнително за нажежената обстановка.
Стиснах устни в противоречива гримаса, а погледът ми попадна на полицая, който ме гледаше от другата страна на килията.
- Знаеш, че положението ти не е никак розово, нали? - каза, а очите му изразяваха сериозността, която принципно бе нужна на един тийнейджър за да разбере колко е загазил.
Погледът ми придоби леко печален оттенък докато сядах на мръсната кушетка. Внимателно свалих обувките си с ток, висок поне 17 сантиметра, и ги захвърлих към ъгъла на килията.
Краката ми най-вероятно вече бяха посинели, не се нуждаеха от още.
Поех лице в шепи, издишвайки шумно.
- Как бих могла да не знам - отвърнах, макар да не прозвуча хапливо както се надявах.
Сега за капак ми трябваха само няколко по-възрастни индивида, които да ми натякват как съм провалила живота си и бля-бля. Този пред мен най-вероятно бе такъв.
- И.. чуй - продължих след кратка пауза - Не ми се слушат проповеди... Спести си ги за някой, който ще ги вземе предвид.
Вдигнах очи, взирайки се напред. Сякаш всичко ставаше все по-зле с всяка изминала секунда. И не можех да го спра.
- Какво сега.. Ще дойдат няколко от онези горили и ще ме помъкнат към съда ли? - прошепнах остро, надявайки се така да съм заглушила треперенето в гласа си...
Полицаят поклати глава, сякаш и на самият него му бе тягостно.
- Вие не разбирате.. Аз имам нужда от тях - кимнах към няколко пликчета на бюрото - Трябват ми, просто ми трябват... - гласът ми заглъхна противно на желанието ми, понеже може би единственото говоренето ме държеше вън от нервна криза.
Не исках да се замислям какво ме очакваше като се измъкнех.. поправка, ако се измъкнех. Лошото бе че и в двата случая аз щях да търпя чудовищните последтствия. Не че не бях опитала почти всичко що касае насилие на този свят, но някак нямах желание да затъвам още...
avatar
Risha Ellsworth

Posts : 25
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Ейдриън Джеймс on Чет Юли 07, 2011 5:35 pm

Тя разкара обувките си и въздъхна съкрушено... Явно наистина осъзнаваше в каква ситуация се намира.
- Бъди спокойна. Не си първият тинейджър- наркоман, нито ще си последният, с когото се разправям и от опит знам, че каквото кажа минава покрай ушите ви незабелязано, така че няма да си правя труда.- отвърнах съвсем спокойно. Ах, колко щеше да се проточи всичко това. Щяха да се намесят адвокати, прок*рори, да има дела и какво ли още не. Прокарах ръка през косата си и кимнах отрицателно, когато тя ме пита дали сега ще я заведат в съда.
- Не още. Ще пренощуваш тук, ще се водят преговори със собственичките на картите... Ще се намеси и сестра ми, най - вероятно да те защитава... Ако жените повдигнат обвинения ще има дело... И ще стане дъълга и широка. - обясних накратко ситуацията и тя сякаш съвсем загуби надежда.
Погледна към дрогата на бюрото ми и се опита да обясни, че се нуждае от нея.
- Повярвай, не се нуждаеш от нея. Просто имаш това чувство. Нужни са ти няколко дена на чисто и ще видиш, че не е толкова трудно. - отвърнах съвсем спокойно и свих рамене.
- Ох, пак се очертават няколко дни с Александра. - измърморих отегчен и се облегнах назад за няколко минути, заглеждайки се в тавана, след което погледнах пак към нея.
- Как се казваш и на колко години си? - зададох следващият си въпрос, с надеждата да получа отговор минус 18. Така нямаше да я съдят по всички закони и най- лошият вариант бе изправително училище.
- Имаш ли майка, баща, батко, или някой на когото да се обадиш... Някой над 18, който може да ти помогне? - попитах.
avatar
Ейдриън Джеймс

Posts : 11
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Risha Ellsworth on Чет Юли 07, 2011 6:07 pm

Потока от въпроси предизвика тихият ми смях. Именно защото смятах да отговоря.. Нямах друг избор. А и ако си мълчах и държах детински само рискувах да си навлека още проблеми.
Сериозно, мислех да се придържам към основната версия, която ме оневиняваше донякъде. Противно на принципите си щях да се опитам, колкото и жалка да изглеждах да се измъкна тихо и нелабелязано от големите шефото с недомлъвки и пелтечене. Все щеше да се получи.. по един или друг начин.
Издишах шумно и заговорих, без да поглеждам униформеният.
- Казвам се Риша. Тази година навърших 17 - подсмихнах се леко, знаейки какъв шок предизвиква тази цифра по лицата на околните. - Родителите ми ме изхвърлиха от вкъщи преди около две години така че едва ли ше искат да ми помогнат точно сега - засмях се ехидно с едва личаща тъга в гласа.
Заех се да разтривам натъртените места докато говорех, все така забила поглед някъде в пространството.
- Имах един приятел, който ми е като брат, но един Бог знае къде е сега. - заърших и най-сетне се заставих да погледна мъжа пред мен.
Надявах се полицаите да не се закопаят в досието ми, понеже тогава съвсем щях да загубя шанс за бърза и лесна процедура. Съвсем умишлено реших да премълча професията си, понеже най-вероятно щяха да го прибавят като фактор към кирливите ризи.
- Мога ли да ви помоля нещо? - прошепнах неочаквано дори за себе си.
- Зависи... Но слушам.
- Аз... Не знам дали имам право да го искам, но бих предпочела да не се разчува много че сте ме задържали. Тоест.. възможно е да пострадам, поради този факт, така че.. - не довърших, потънала в мисли.
avatar
Risha Ellsworth

Posts : 25
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Ейдриън Джеймс on Чет Юли 07, 2011 6:36 pm

Изслушах я най- спокойно, без да я прекъсвам. Очевидно живота й не е особено лесен.
Подпрях лакти на колената си и се загледах в нея, огледах внимателно всяка част от облеклото й и всичко останало, опитвайки се да намеря някаква логика. Едва сега забелязах, че всъщност цялата е в синини.
- Няма ли начин да се свържеш с този човек...Телефон, адрес? - продължих с въпросите, гледайки я напрегнато. Лошото в ситуацията бе, че и аз не знаех как да й помогна, макар, че беше непълнолетна и присъдата й нямаше да бъде толкова строга.
- Може да те пратят в Трудововъзпитателно Училище, нали знаеш? - въздъхнах, разтривайки слепоочието си. - И повярвай, там никак не е забавно. Ще имаш двойно повече синини от сега... Впрочем кой ти причини това? - попитах отново. Трябваше да знам всичко, за да знам как да действам. Тя ме помоли за нещо, но не виждах как щеше да се изпълни...
- Съжалявам, но не мисля, че има такава вероятност. В смисъл, че стигне ли се до дело ще има свидетели, комисия, която да решава присъдата ти, прок*рор, както и винаги има "публика" на задните редове, така че... Моли се да не се стига до съд. - отвърнах и свих рамене.
- След като родителите ти са те изгонили от вас къде живееш? И с какво се прехранваш? Знаеш, че не е това начина, нали? - не спирах с въпросите, но имаше толкова неща, които трябва да се изяснят.
- Имаш ли нужда от доктор? Имаме такъв под ръка.. - допълних и станах от стола си, разхождайки се около килията й.
Може би трябваше да се обадя на сестра ми от сега... Тя щеше да знае какво да правим, въпреки, че каквото и да става никой не я кара да взима наркотици, така че за този случай е виновна, но разровим ли се по- назад, а и заради тези карти...Ще стане страшно.
avatar
Ейдриън Джеймс

Posts : 11
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Risha Ellsworth on Пет Юли 08, 2011 4:21 pm

На лицето ми се лепна онази горчива гримаса, която винаги се опитвах да ския щом и е гадно и.. всъщност ника не успявах.
Поех си дълбоко въздух, спускайки ръцете около тялото си подобно на крайници на кукла.
- Хм.. Откъде да започна.. - казах по-скоро на себе си от колкото на мъжа. Той бе задал цяла лавина от въпроси, което впрочем ме объркваше допълнително.
Разтрих слепоочието си с две ръце, надявайки се това което ще изрека да е свързано и да има поне грам смисъл. Факт бе че дълбоко се съмнявах, незначителен, но безспорен...
- Хм.. живея под наем - заставих се ако не стане прекалено наложително да не издавам своята малка тайна относно работата си - Ъм един човек, с който не сме в цветущи отношения е виновен за това - посочих моравите кръпки, красящи тялото ми - Колкото до доктора.. Не, била съм и по-зле и съм се оправяла без намесата на подобни лица.
Твърдението че съм калена от бой изникна в ума като палава маймунка, търсеща банан, и ме накара да се усмихна вяло. Може би вече дори не ми пукаше какво ще става...
- Оу и.. някой който да помогне.. мога да ви дам само име. Пък от там нантатък може вие да се занимаете с намирането му. Нали на ченгетата това им е хоби.
Покашлях се едва забелязано. Исках да вярвам че всичко може да свърши с едно щракване на пръстите. Исках да мога да се осланям да твърдения, гласящи че всеки момент моят ангел-пазител ще долети и ще ме измъкне от дупката в която без да се усетя с ентусиазъм се бях напъхала. Исках да мога да сънувам че живота ми е обикновен и че мога да реша проклетото квадратно уравнение наум.
Но дори и да успеех да си внуша че лека-полека ще се оправя, това нямаше да промени реалността, която ми се хилеше зловещо...
avatar
Risha Ellsworth

Posts : 25
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Ейдриън Джеймс on Съб Юли 16, 2011 10:00 am

По чертите на лицето й, а и по погледа й можех да позная, че това момиче е преживяло доста повече, отколкото мнозина на нейната възраст.
Подпрях се на стената в близост до решетките и се загледах в нея... Ясно си личаха сините петна по крехкото й тяло, които на места вече са започнали да променят цвета си на лилав.
- Кой е той? Защо тогава още си около него, или със него, или каквото е там? Защо не си избягала от него? Защо не потърси помощ? - зададох следващата партида въпроси. От казаното до сега можех да съдя, че е мазохист... Той я бие, а тя продължава да стои при него.
След това спомена, че може да ми даде само име, и ако изявя желание да го потърся мога да го сторя... Върнах се отново на стола си и се загледах отново в нея, след което въздъхнах, отпускайки глава назад.
- Добре, кажи го, а аз ще видя какво мога да направя. - примирих се и станах. Взех лист и химикал и записах името, което ми каза. Отидох до отдел разследвания и се приближих до бюрото на Чък.
- Какво става, Джеймс..? - попита весело той. Странно, но макар ежедневно да вижда разкъсани трупове и какво ли още не, беше един ужасно позитивен човек.
- Имам нужда от малка помощ. - отвърнах сериозно.
- Искаш да те убия, защото си прекалено сериозен? - попита, опитвайки се той самият да бъде сериозен, но накрая се засмя.
- Много смешно, както и да е. - казах смутено и му подадох листчето. - Даденото лице до утре трябва да е в участъка... Кажи му, че са задържали Риша Елсуорт и положението й е доста зле. - обясних нещото, което исках от него.
- Няма проблем, ще го завлека тук жив или мъртъв. - отвърна с ухилена физиономия и започна да се рови из компютъра, а аз се върнах при "затворничката".
avatar
Ейдриън Джеймс

Posts : 11
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Risha Ellsworth on Вто Юли 19, 2011 7:23 pm

За миг съзнанието ми бе изпълнено само от нищожни мисли, появили се от нищото, отчаяно опитвайки се да ми вдъхнат доза разум относно "оцеляването" ми.
"Ами ако е по добре да си затворена? Тогава като че ли има по-голям шанс да останеш жива.." - изскочи първата.
"Глупости! По-добре свободна и умираща, отколкото затворена и побъркваща се от клаустрофобия" подаде се втората.
- Сложно е! - почти извиках, регистрирайки че униформеният се е върнал.
Не знаех точно на кого го казах. На себе си или на полицаят, който все още се чудеше какво търся при Макс, като се има предвид какво ми причинява.
- Така или иначе вече е ясно, че няма оправия, нали - промърморих, клатейки глава. - Поне може ли да ми обясните цялата процедура? - въздъхнах все едно няма какво да се направи. Така де, то наистина нямаше. - Имам предвид адвокати и прочее.

ПП: Съжалявам че е толкова кратко и бозаво, но майка ми се върти около мен постоянно. Знаеш ги майките... :@
avatar
Risha Ellsworth

Posts : 25
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Ейдриън Джеймс on Сря Юли 20, 2011 8:02 am

Когато се върнах се настаних обратно на стола, в близост до килията. Тя повиши тон, отвръщайки на въпроса ми от по- рано, че положението й е прекалено сложно.
- Така или иначе ще те накарат да го обясниш. Ако не пред мен, то в съда, така че си е твой избор...- отвърнах съвсем спокойно. Постоях още малко в това положение, но накрая станах и отидох до бюрото си. Извадих кутията с цигарите, измъкнах една от тях и я поставих между устните си, запалвайки я със запалката в джоба ми. Седнах на стола зад бюрото си и облегнах ръка на него, а глава на ръката си и я погледнах, издишвайки гъстият дим.
- Името, което ми даде.. Ще бъде тук до утре. - съобщих монотонно и забих поглед в земята.
- Процедурата...Ами като за начало в момента можеш да се молиш само да не повдигнат обвинение, но шансът е много малък. Утре адвокатите на онези жени ще задействат съдебният процес и най- вероятно до два дни ще е първото изслушване на случая пред съда. Трябва да имаш адвокат, задължително...Ако нямаш такъв ще ти се назначи служебно, но си мисля, че сестра ми ще се намеси на твоя страна. Адвокатите на жените, които подават искове срещу теб ще се разровят доста надълбоко в досието ти, до самото ти раждане и ще изкарат всяка твоя мръсна тайна и ще я използват срещу теб. Така, че...приготви се, ще бъде грандиозно. - обясних и подробно и отново вдишах цигареният дим.
- Ако нещо не ти е ясно питай. - допълних, макар да бях сигурен, че картинката й е кристално ясна.

П.П. Както виждаш и моя не е особено голям и умен, така че не се притеснявай ;]]
avatar
Ейдриън Джеймс

Posts : 11
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Risha Ellsworth on Пон Авг 15, 2011 11:19 am

О.Боже.Мой. Как, по дяволите, се очакваше, че щях да оцелея? Вярно, затварянето ми нямаше да ми докара нищо по-особено от преждевременна клаустрофобия, често наподобяваща кризата на средната възраст. Но какво повече можеше да се обърка? Хм.. Нищо.. нали?
Да, може би решетките бяха предпочитаният варинт в случая, понеже ако трябва да сме честни те представляваха полувинчата защита от това, което Макс би ми направил щом изляза. Защото когато бях зад тях, той нямаше как да ме докопа. А направеше ли го, бях убедена, че кокалаците, които щеха да останат от мен нямаше да тежат повече от печена гъска... без блюдото от препечени картофи.
- Да разбирам, че обстоятелствата не са на моя страна, така ли? – промърморих вяло, а гласът ми звучеше като че ли току що съм станала от сън – И.. ако чаплите, така де, адвокатите на онези ъм.. възрастните жени се закопаят в досието ми ще си остана първа приятелка с килийните мишки... – не бях усетила как ръцете ми бяха отпуснали хватката си около бедрата ми и се бяха проснали покрай тялото досущ като крайници принадлежащи на кукла на конци.
Защо ми трябваше да се вкарвам в това беше въпросът.. Защо.. Та аз си бях предостатъчно затънала в проблемите, които ме следваха като консерви, закачени за ауспуха на сватбена кола.. Не ми трябваха още!
И, за протокола, към самата мен. Никой не ме питаше. Можех да си опявам мислено и единственото което печелех по този начин се изчерпваше със запълването на времето. Именно, това което не ме пожелало да ми помогне.
Едва сподавих въздишката си. Така, де, не успях. Тя се отдели от устните ми като мъртвешко дихание, а илюзията се засили от факта, че въздухът наоколо бе не повече от десет градуса, което само по себе си караше изплъзващото се от устната ми кухина да подражава на бял пушек.
Каквото човек сам си направеше, никой друг не можеше да му го стори... Колкото и нелепо да звучи тези думи придобиваха все по-голям смисъл в уморената ми глава. Да, тази заради чиито решения в момента стоях въху мръсната кушетка и си мислех колко ли е относителната маса на буреносен облак.. Защото сама си бях виновна.
avatar
Risha Ellsworth

Posts : 25
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Ейдриън Джеймс on Пон Авг 15, 2011 11:55 am

Видях отчаянието в очите й... И имаше право. Положението ставаше от зле, по - зле и нямах представа как ще я измъкнем него. Станах и отидох до килията. Отворих вратата и влязох до нея, намятайки я с якето си, тъй като бе студено, а тя бе толкова слаба и уморена, че имах чувството, че всеки момент ще издъхне.
- Поспи, утре те чака доста дълъг и уморителен ден. - посъветвах я и излязох, отново заключвайки я. Издишах последният цигарен дим и загасих цигарата си, след което тръгнах надолу, тръшвайки вратата след себе си. Слязох надолу до подземният етаж, където бяха архивите и започнах да търся папката с името й. Отне ми някъде около час, но успях да намеря пълното й досие. Взех папката и се качих нагоре. Влязох тихо, в случай, че тя спи и седнах на бюрото си, включвайки единственото лампата на бюрото си. Започнах да разглеждам документите вътре, обмисляйки различните варианти.
avatar
Ейдриън Джеймс

Posts : 11
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Доминик Уинтър on Вто Авг 23, 2011 6:57 am

Та дааа! Пак излезе от тъпото полицейско управление, или по- скоро го пуснаха, след като видяха, че е напълно излишен по случая пък и... познаваха си стоката в града- Доминик Персивал Уинтър не би се занимавал с дребни убийства като това, което дори не беше в негов стил (изключвахме факта, че Доминик отдавна не вършеше мръсната работа сам, а лично си плащаше на достатъчно добри наемни убийци, които скоро, много скоро сигурно щяха да останат без работа, предвид мирния живот, който водеше демона в моемнта). Но този път, Уинтър наистина не бе посегнал на бедния фермер от малко селце съвсем близо до Виена, който гледал няколко декара марихуана в големия си заден двор. Доминик, както винаги, бе привикан и разпитан, а след няколко часов безмислен разпит, който само и единствено губеше времето му, най- накрая проумяха, че го разпитват за нещо, за което няма представа и съответно го оставиха да си ходи.
Прекрачи прага на сгградата, излизайки под жаркото сутринно слънце, във Виена, което просто си умираше да го изпече, но милият наш Доминик беше по- предпазлив от обикновеното и беше изпил едно от онези неща, които го предпазваха от пържене, същите, с които Моргана го бе снабдила преди известно време, когато пристигна отново във Виена. Пръстите му разгърнаха стрраниците на малката книжка, която носеше със себе си до желаната, а кристално сините му очи веднага зашариха по страниците, докато крачеше по тротоара пред полицейското управление, изпаднал в собствени мисли.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Alice Lepard on Вто Авг 23, 2011 7:15 am

Бяха минали едва два дни от пристигането на мис Лепард, а тя вече не понасяше спокойствието тук. Бе свикнала да посещава места с по-див живот. Вярно, че тук имаше доста създания от фантазията на нормалните хора, но все пак бе рекалено тихо. Алис само се молеше това затишие да предвещава буря, а не друго затишие.
Докато мислеше по темата за спокойния живот на жителите на Виена, Лис набързо навлече едни дънки и тениска и напусна затънтеното хотелче. Искаше й се да си намри нещо по-така, но уви нямаше време да търси. Лепард сложи слушалките в ушите си и тръгна безцелно.
Музиката бе отвлякла вниманието й и момичето не усети кога бе се натъкнало на една от бившите й любими сгради - Полицейското управление. Преди доста често пращаше по някой невинен индивид тук, карайки го да си "признава" разни прояви. Но това вече беше минало от около десе години бе скъсала с този живот. Сега просто почистваше след себе си.
Един млад мъж с книжка привлече вниманието на Лепард.тя го видя да излиза от сградата и да разтваря книжката. Нима беше от онези досадни туристи, дето нямаха и понятие от езика на дадената държава но все пак държаха да я посетят и почваха да разпитват всеки срещнат за еди кое си място. И то най-често на равален английски.
Лис огледа непознатия и се усмихна. Изглеждаше на не повече от 20 г. И май не беше обикновен човек.
avatar
Alice Lepard

Posts : 5
Join date : 21.08.2011
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полицейско управление

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите