Wien
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Алеса Фиоре EmptyНед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Алеса Фиоре EmptyЧет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Алеса Фиоре EmptyПон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Алеса Фиоре EmptyНед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Алеса Фиоре EmptyНед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Алеса Фиоре EmptyВто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Алеса Фиоре EmptyПон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Алеса Фиоре EmptyСъб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Алеса Фиоре EmptyСъб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Март 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Календар Календар

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates
Алеса Фиоре Pageviews=1

Алеса Фиоре

2 posters

Go down

Алеса Фиоре Empty Алеса Фиоре

Писане by Алеса Фиоре Съб Юли 09, 2011 7:02 pm

Алеса Фиоре 3549834V
Astrid Berges-Frisbey

На вратата на сиропиталището сe почука. Госпожица Флейминг отвори вратата и поздрави двамата съпрузи, които седяха пред нея. Тя ги покани вътре и те бавно пристъпиха напред. Седнаха в уютна стая. Имаше камина, която беше запалена, едно бюро в единия край, два стола пред него и голям дървен гардероб.
Госпожица Флейминг седна зад бюрото, а Бруно и Жизел Фиоре - на двата стола пред бюрото. Водеха дълъг разговор, засягащ бъдещето на детето, увито в меко одеало и държано от Жизел.
- Казва се Алеса. Родих я едва преди месец, но ние с Бруно не можем да се грижим за нея. - каза Жизел и сведе глава.
- Нямаме достатъчно парични средства, макар че цялото ни време е запълнено с работа. Искаме да оставим Алеса тук, колкото и трудно да е...
Госпожа Фиоре изхлипа, но от буйната й коса не се виждаше тъжното й лице. Господин Фиоре не обърна внимание на това, а гледаше госпожица Флейминг. По погледа му се четеше тъгa, защото неуспешно се опитваше да я прикрие.
- Ще я вземем, а вие не се безпокойте - тук е в добри ръце. - усмихна се госпожица Флейминг и пое дъщеря им от ръцете на мъжката.
След час двамата съпрузи станаха от столовете си и тръгнаха към вратата.
- Моля ви, грижете се за нея. - пророни Жизел през сълзи.
Изхлипа още веднъж и излязоха с мъжа й. Госпожица Флейминг стана от стола си и тръгна към една от стаите за децата - 207 номер. Отвори вратата съвсем тихо, защото беше към осем суринта и не искаше да събуди никого. В стаята имаше шест легла - на пет от тях спяха бебета, а шестото, което беше в единствения слънчев ъгъл, беше празно. Госпожица Флейминг бавно заприщъпва към свободното креватче и щом стигна, положи заспалата Алеса. Излезе от стаята с усмивка, както и тишина.
Сякаш бяха минали секунди, когато Алеса се събуди. Слънцето огряваше цялата стая. Момичето се прозина широко и се изправи. Погледна към другите легла, но те бяха празни. След като се приготви и отиде за закуска, видя всички от стаята на един куп.
- Добро утро, Алеса! - поздрави я къдраво русо момче с прекрасни кафяви очи.
Алеса кимна и отмина да си вземе таблата с храната.
- Дали някога ще проговори? - попита същото момче другите си приятели, докато на връщане Алеса отиде на свободна маса.
- Съмнявам се. Вече седемнадесет години не продумва. - отвърна червенокосо момиче с много луничаво лице.
Алеса имаше дълга черна коса и прелестни светли очи. Тя познаваше всички в сиропиталището, както и те познаваха нея. Но никога не обелваше и дума. Всички мислеха, че е няма, но всъщност не беше така - беше прекалено срамежлива дори и да се чуе гласа й. Изобразяваше всичките си чувства върху платната - рисуваше божествено, пък и обичаше да го прави. Най-голяма част от деня й отиваше в запълването на листите и платната с цветове - любимото й занимание. Караше всичко да оживява в своите картини.
Един ден, след като Алеса беше слязла за закуска, я посрещнаха радостни новини.
- Днес официално ставаш на осемнадесет! - усмихна й се настояшата госпожа Флейминг.
Алеса знаеше, че днес има рожден ден - все пак можеше ли да пропусне такова събитие? Официално става пълнолетна и има всякакви права да се изнесе от дома. Но все пак тя не го искаше, защото нямаше къде да отиде.
- Госпожица Фиоре? - чу се студен и гърлен глас иззад Алеса.
Тя рязко се обърна и кимна. Мъжът се усмихна и се приближи. Беше висок, възрастен, със сребриста коса и беше пъхнал ръце в чобовете на сакото си.
- Може ли да поговорим за секунда?
Алеса погледна гопожица Флейминг, а тя й кимна да върви. Момичето тръгна след господина. След малко се озоваха в необитаем коридор.
- Госпожице Фиоре, имате страхотен талант да рисувате. Виждал съм вашите картини, никoй не може да го отрече. Бих искал да... - някой го прекъсна и той не моя да довърши изречението.
- Какво става тук? - обади се момчешки глас. Алеса съзря Питър - русото къдраво момче, с което беше в стая.
- Нищо. А Вас, господин Джеймс, засяга ли ви? - изсумтя мъжът.
- Разбира се. Та това е най-добрата ми приятелка. - подсмихна се Питър.
- Добре тогава... Както казвах, госпожице, искам да купя някои от картините ви... - съгласи се и продължи господина.
- Вие не можете просто ей така да... - поде Питър, но друг, изящен и нежен глас го прекъсна.
- Рисувам за удоволствие, господине. Във всичките картини, които съм нарисувала съм описала своите чувства и емоции, не мога просто да ги захвърля. Съжалявам, но ще трябва да ви откажа. - беше се обадила Алеса.
Питър заби изненадан поглед в нея, а тя просто се усмихна на господина. Тръгна напред, хващайки Питър за ръка и повеждайки го към стола.
Минаха две години от срещата с въпросния господин. Алеса вече беше на двадесет години и живееше с Питър Джеймс в прекрасен апартамент във Виена. Много странни неща се бяха случили в последно време - Алеса започна да се превръща в животно, колкото и странно да звучи.
- Зооморф? - попита стъписан Питър, защото Алеса тъкмо му беше обяснила за какво става въпрос.
- Да, да. Зооморф. Плюс това имам допълнителна сила, което също е обезпокояващо. Когато поискам фигурите от картините ми оживяват. - каза Алеса и се усмихна.
- Алеса... чуваш ли се?
- Да, Питър, чувам се! За каква ме мислиш?! - извика Алеса.
Отиде в стаята си и се преоблече. Напълни куфара си с всичките си дрехи и се върна във всекидневната, където стоеше нейният любим - Питър. Той не се обърна към нея, затова тя се възползва от момента и излезе от апартамента. "Ще си намеря нов дом, няма да живея с човек, който не ми вярва", помисли си Алеса, намръщвайки се.
След половин година Алеса си изкарваше хляба, като организираше изложби и излагаше своите картини. Но никoй не знаеше, че може да се превръща в планинска котка и че можеше да съживява фигури от картините си...
Алеса Фиоре
Алеса Фиоре

Posts : 13
Join date : 12.06.2011
Age : 26

Върнете се в началото Go down

Алеса Фиоре Empty Re: Алеса Фиоре

Писане by Freaky Съб Юли 09, 2011 7:30 pm

Одобрена!
Freaky
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите