Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Декември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Календар Календар

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Алеса Фиоре

Go down

Алеса Фиоре

Писане by Алеса Фиоре on Съб Юли 09, 2011 7:02 pm


Astrid Berges-Frisbey

На вратата на сиропиталището сe почука. Госпожица Флейминг отвори вратата и поздрави двамата съпрузи, които седяха пред нея. Тя ги покани вътре и те бавно пристъпиха напред. Седнаха в уютна стая. Имаше камина, която беше запалена, едно бюро в единия край, два стола пред него и голям дървен гардероб.
Госпожица Флейминг седна зад бюрото, а Бруно и Жизел Фиоре - на двата стола пред бюрото. Водеха дълъг разговор, засягащ бъдещето на детето, увито в меко одеало и държано от Жизел.
- Казва се Алеса. Родих я едва преди месец, но ние с Бруно не можем да се грижим за нея. - каза Жизел и сведе глава.
- Нямаме достатъчно парични средства, макар че цялото ни време е запълнено с работа. Искаме да оставим Алеса тук, колкото и трудно да е...
Госпожа Фиоре изхлипа, но от буйната й коса не се виждаше тъжното й лице. Господин Фиоре не обърна внимание на това, а гледаше госпожица Флейминг. По погледа му се четеше тъгa, защото неуспешно се опитваше да я прикрие.
- Ще я вземем, а вие не се безпокойте - тук е в добри ръце. - усмихна се госпожица Флейминг и пое дъщеря им от ръцете на мъжката.
След час двамата съпрузи станаха от столовете си и тръгнаха към вратата.
- Моля ви, грижете се за нея. - пророни Жизел през сълзи.
Изхлипа още веднъж и излязоха с мъжа й. Госпожица Флейминг стана от стола си и тръгна към една от стаите за децата - 207 номер. Отвори вратата съвсем тихо, защото беше към осем суринта и не искаше да събуди никого. В стаята имаше шест легла - на пет от тях спяха бебета, а шестото, което беше в единствения слънчев ъгъл, беше празно. Госпожица Флейминг бавно заприщъпва към свободното креватче и щом стигна, положи заспалата Алеса. Излезе от стаята с усмивка, както и тишина.
Сякаш бяха минали секунди, когато Алеса се събуди. Слънцето огряваше цялата стая. Момичето се прозина широко и се изправи. Погледна към другите легла, но те бяха празни. След като се приготви и отиде за закуска, видя всички от стаята на един куп.
- Добро утро, Алеса! - поздрави я къдраво русо момче с прекрасни кафяви очи.
Алеса кимна и отмина да си вземе таблата с храната.
- Дали някога ще проговори? - попита същото момче другите си приятели, докато на връщане Алеса отиде на свободна маса.
- Съмнявам се. Вече седемнадесет години не продумва. - отвърна червенокосо момиче с много луничаво лице.
Алеса имаше дълга черна коса и прелестни светли очи. Тя познаваше всички в сиропиталището, както и те познаваха нея. Но никога не обелваше и дума. Всички мислеха, че е няма, но всъщност не беше така - беше прекалено срамежлива дори и да се чуе гласа й. Изобразяваше всичките си чувства върху платната - рисуваше божествено, пък и обичаше да го прави. Най-голяма част от деня й отиваше в запълването на листите и платната с цветове - любимото й занимание. Караше всичко да оживява в своите картини.
Един ден, след като Алеса беше слязла за закуска, я посрещнаха радостни новини.
- Днес официално ставаш на осемнадесет! - усмихна й се настояшата госпожа Флейминг.
Алеса знаеше, че днес има рожден ден - все пак можеше ли да пропусне такова събитие? Официално става пълнолетна и има всякакви права да се изнесе от дома. Но все пак тя не го искаше, защото нямаше къде да отиде.
- Госпожица Фиоре? - чу се студен и гърлен глас иззад Алеса.
Тя рязко се обърна и кимна. Мъжът се усмихна и се приближи. Беше висок, възрастен, със сребриста коса и беше пъхнал ръце в чобовете на сакото си.
- Може ли да поговорим за секунда?
Алеса погледна гопожица Флейминг, а тя й кимна да върви. Момичето тръгна след господина. След малко се озоваха в необитаем коридор.
- Госпожице Фиоре, имате страхотен талант да рисувате. Виждал съм вашите картини, никoй не може да го отрече. Бих искал да... - някой го прекъсна и той не моя да довърши изречението.
- Какво става тук? - обади се момчешки глас. Алеса съзря Питър - русото къдраво момче, с което беше в стая.
- Нищо. А Вас, господин Джеймс, засяга ли ви? - изсумтя мъжът.
- Разбира се. Та това е най-добрата ми приятелка. - подсмихна се Питър.
- Добре тогава... Както казвах, госпожице, искам да купя някои от картините ви... - съгласи се и продължи господина.
- Вие не можете просто ей така да... - поде Питър, но друг, изящен и нежен глас го прекъсна.
- Рисувам за удоволствие, господине. Във всичките картини, които съм нарисувала съм описала своите чувства и емоции, не мога просто да ги захвърля. Съжалявам, но ще трябва да ви откажа. - беше се обадила Алеса.
Питър заби изненадан поглед в нея, а тя просто се усмихна на господина. Тръгна напред, хващайки Питър за ръка и повеждайки го към стола.
Минаха две години от срещата с въпросния господин. Алеса вече беше на двадесет години и живееше с Питър Джеймс в прекрасен апартамент във Виена. Много странни неща се бяха случили в последно време - Алеса започна да се превръща в животно, колкото и странно да звучи.
- Зооморф? - попита стъписан Питър, защото Алеса тъкмо му беше обяснила за какво става въпрос.
- Да, да. Зооморф. Плюс това имам допълнителна сила, което също е обезпокояващо. Когато поискам фигурите от картините ми оживяват. - каза Алеса и се усмихна.
- Алеса... чуваш ли се?
- Да, Питър, чувам се! За каква ме мислиш?! - извика Алеса.
Отиде в стаята си и се преоблече. Напълни куфара си с всичките си дрехи и се върна във всекидневната, където стоеше нейният любим - Питър. Той не се обърна към нея, затова тя се възползва от момента и излезе от апартамента. "Ще си намеря нов дом, няма да живея с човек, който не ми вярва", помисли си Алеса, намръщвайки се.
След половин година Алеса си изкарваше хляба, като организираше изложби и излагаше своите картини. Но никoй не знаеше, че може да се превръща в планинска котка и че можеше да съживява фигури от картините си...
avatar
Алеса Фиоре

Posts : 13
Join date : 12.06.2011
Age : 20

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алеса Фиоре

Писане by Freaky on Съб Юли 09, 2011 7:30 pm

Одобрена!

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .



avatar
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 23

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите