Wien
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Балната зала EmptyНед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Балната зала EmptyЧет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Балната зала EmptyПон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Балната зала EmptyНед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Балната зала EmptyНед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Балната зала EmptyВто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Балната зала EmptyПон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Балната зала EmptyСъб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Балната зала EmptyСъб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Март 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Календар Календар

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates
Балната зала Pageviews=1

Балната зала

+2
Ана Уинтър
Freaky
6 posters

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Балната зала Empty Балната зала

Писане by Freaky Сря Юли 27, 2011 3:08 pm

Балната зала Hughrgrand20ballroom1ug

Начало 19.00


Последната промяна е направена от Freaky на Чет Авг 25, 2011 7:12 am; мнението е било променяно общо 1 път
Freaky
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Ана Уинтър Сря Юли 27, 2011 5:33 pm

Ана с бе облякла с роклята си, стегна кожените каиши около дясното си бедро, където носеше Артемис, наметна си красив шал и вземайки чантичката си, тръгна към бала...
...Беше красива виенска вечер - топла, безветрена, без никакви облаци, а пълната луна се издигаше на небосклона тиха, кротка и приветлива. Всички във Виена бяха съгласни, че времето е идеално за навън и го показваха, разхождайки се по улиците на разходка или бързайки към някой клуб, или приседнали с компания на някоя пейка.
Ана се наслаждаваше на луната, докато пътуваше в колата на един приятел, шофирана от иконома му. Той беше възрастен, на около 70-80 години, но с жив поглед и весел характер, който в никакъв случай не бе натрапчив и досаден.
- Мадам, пристигнахме. - оповести щастлив, от бързо свършената си работа. Излезе и й отвори врата. - Приятна вечер, госпожице. - изпрати я с думите, след което се качи отново в автомобила и скоро се скри от погледа й...
... Токчетата й отекваха в коридора, под приглушения съпровод на красива салонна музика. Прокара пръсти през косата си, остави си нещата й се отправи към залата. За съжаление нямаше кавалер, но това не й пречеше да отиде на тържеството необезпокоявано. Вече се виждаха големи врати, разтворени широко.
Салонът бе огромен и все още значително празен, въпреки присъствието на няколкото души. Никой не й обърна внимание, въпреки, че някои от погледите се плъзнаха по нея, изучавайки я... не, по-точно оценявайки я. Без да им отвръща тя продължи да върви, отправяйки се до единия прозорец, като плъзгаше очите си наоколо за да проучи обстановката, придобит рефлекс от работата...
Ана Уинтър
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 28
Location : In the Hell xD ^^

http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Джоузеф Шулц Сря Юли 27, 2011 5:47 pm

Прекрачвайки прага на залата, изсумтях. Това определено не беше моята вечер. Чувствах се като свинче със звънче, носейки викториански костюм. От много време не го бях правил. Бях си свикнал със съвременните порядъци, където дрескодът беше дънки, тениска или риза. И все пак се чувствах, сякаш съм се върнал назад във времето - балове, дами, ядене, пиене без пари. Все още не осъзнавах как клошар като мен бе успял да се вмъкне в листата на гостите, но това може би се дължеше на моята прекрасна дама за вечерта. А аз определено мисля, че тя заслужава цялото внимание за вечерта. Разкошна рокля, симпатична шапка, лице като на богиня, страхотна прическа, неустоима фигура и прекрасен характер, това бяха само малка част от нейните характеристики, които мисловно отбелязвах. Най-важното обаче може би беше, че тя беше моят пропуск за тази вечер. Запознахме се преди няколко дни, докато свирех на улицата. Изкарахме кратък романс и ето вече бяхме тук като двойка за вечерта. Определено се чувствах късметлия. Но както винаги имаше едно все пак в тази перфектна за мен картина освен костюма. Това беше факта, че съм без слънчевите си очила. Бях свикнал с тях и сега се чувствах уязвим. Сините ми очи бяха изложени на пряк поглед от друг и се чувствах некомфортно.
Балната зала беше сравнително празна. С влизането си обаче всички погледи бяха насочени към нас. В някои се четеше изненада, в други изумление, а в трети шок. Явно ние щяхме да бъдем изненадата на вечерта. Отново изсумтях.
- Спокойно! - прошепна ми тя. Всичко ще е супер.
- Отивам да ти донеса питие. - казах, привеждайки се и целувайки я за ръката, като един истински джентълмен. - Какво ще искаш? Вино? Уиски? Коктейл? Нека аз ти избера става ли?
Преди да изчакам отговора и, изчезнах. Няколко човека отидоха при нея и почнаха да говорят живо. По пътя видях Ана, изкуших се да я подразня, но бях обещал да се държа прилично и затова само и кимнах леко. Отидох до масата с напитките и взех две чаши с шампанско. Реших обаче да изчакам дамата ми да се освободи и тогава да се върна при нея.
Джоузеф Шулц
Джоузеф Шулц

Posts : 88
Join date : 19.07.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Доминик Уинтър Чет Юли 28, 2011 6:54 am

Луксозния бял автомобил спря по възможно най- неправилния начин по средата на улицата, предизвиквайки недоволството на останалите шофьори, натискащи клаксоните на колите си, с идеята да пришпорят некадърния шофьор, но ако знаеха кой е в тази кола... всъщност, ако имаха някаква бегла представа с какво се заинмава мъжът вътре определено щяха да потеглят обратно към домовете си, напускайки Виена заедно със семействата си. Толкова просто беше... толкова бързо Виена щеше да остане без смъртно население и толкова бързо можеше да се превърне в седалище на демоните, но за това винаги можеха да се изберат и по- добри места.
Доминик въздъхна и облегна глава назад, затваряйки очи. Имаше някакво смътно отвратително усещане, че тази вечер щеше да бъде белязана съдбоносно, то ако не за другите, поне за него. Не знаеше какво щеше да се случи, но предчувствието го гризеше и не го оставяше да диша нормално. Сякаш нещо го присвиваше там от ляво, дето казват, че имало сърце, ама той не вярваше особено много. Лично се съмняваше някаква глобална опастност да бе надвиснала над града, пък и вече бе говорил с Белфагор и той бе отрекъл да организира каквото и да е... следователно се съмняваше и Луцифер да пристъпи към подобен план. Най- вероятно си въобразяваше и всичко щеше да мине по реда си.
Слезе от колата заедно със свитата си охрана, състояща се от пет на брой специално обучени самодиви, способни да го защитят, ако станеше нещо, но в интерес на истината, Доминик ги използваше повече като окраса, отколкото като защита, все пак беше достатъчно силен, за да се справя и сам като за трима- четирима. Затвори вратата и се запъти към лъскавата врата на балната зала... белият плащ, който бе елегантно допълнение към викторианския му костюм, се развя след него от лекия вятър. Ръцете на демона докоснаха плата и сложиха дълбоката качулка на главата му, закривайки лицето му от всички. Точно от това имаше нужда- да остане скрит поне за малко. Стъпките му отекваха по мрамора, докато изкачваше стълбите забързано, а бастунът, който държеше в едната си ръка, играещ роля отново на украшение си беше чист лукс.
Забави ход, преди да стигне до вратата на същинската зала. Две от самодивите избързаха и отвориха двукрилата врата, в момента в ойто името му бе оповестено:
- Господин Доминик Персивал Уинтър!
Мъжът пристъпи напред и без да обръща внимание на вперените в него погледи се смеси с тълпата.
Доминик Уинтър
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Джулиън Девънпорт Чет Юли 28, 2011 10:19 am

Къде беше изчезнала Лети? Бяха дошли заедно, тя щеше да е негова дама а сега... я нямаше никаква. Или може би Джулс бе виновен за това- от както бяха започнали да поднасят шампаснкото той се бе понесъл в някакъв свят на газирана алкохолна зависимост. В момента му бе леко замаяно и жегата в помещението му идваше в повече. Искаше да свали помпозният костюм или малко да разхлаби тесните дрехи по някакъв начин... дори и за момент, но това щеше да е отвратително невъзпитано. Всички около него бяха така издокарани, че сигурно щяха да го изядат жив за нещо такова. Наистина мразеше подобни събития... но го бяха накарали да се появи и да бъде достоен кавалер. Понякога се ненавиждаше за нещата, които обещава... но наистина не можеше да издържа на онова изражение, което Лети изкарваше на яве когато искаше да го работи за нещо.
Младият професор се замисли за това, че наистина трябва да я намери. О, само да не бе прекалявал с алкохола. Не, не беше пиян, просто замаян, но и това бе много. Валсовете, които се въртяха срещу него му се струваха хипнотични и като че ли цялата стая се гънеше в ритъма на музиката. Джулиън се пресегна и с леко извъртане си открадна още една чаша шампанско от току що миналият покрай него сервитьор. Тази щеше да е десетата. И липсата на храна в стомахът му като че ли оставяше място за още много. Изкушаваше се да стигне до някоя от зоните в залата, където можеше да си набави ордьоври, но в момента май беше прекалено подтиснат за да поглъща храна.
Само алкохол.
Младият мъж въздъхна и отпи солидна глътка от високата чаша. С още една такава... щеше да я пресуши цялата. Слава богу, никой не го гледаше, за да забележи нещо подобно. Беше поредното лице в помещението и никой не се интересуваше.
Джулиън Девънпорт
Джулиън Девънпорт

Posts : 528
Join date : 26.06.2011
Age : 30

http://metropolis.bulgarianforum.net/forum

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Доминик Уинтър Чет Юли 28, 2011 1:06 pm

Балът се оказа изключително не по вкус на Доминик, но това щеше да го преглътне. Определено не беше бал като бал, още си спомняше онези прелестни вечери от онова време... огромни зали с много посетители, дами с пищни, натруфени рокли, мъже с изящни костюми и в общи линии всички балове завършваха с преяли с хайвер и препили с вино знатни особи, наслаждаващи се на някой случаен бой на улицата между хора от простолюдието, сдърпали се за малко от изпуснатите от знатните особи пари. Обожаваше тези дребни забавления едно време, колкото и жестоки да бяха не можеше да отрече, че не го привличаха достатъчно, за да иска да присъства пак.
Отдалечи се от танцуващите и си намери място в един от ъглите на залата. Нямаше никакво желание да се присъедини към танците. Дамите му се бяха разтанцували с непознати господа и очевидно се забавляваха, което обаче не интересуваше работодателя им. Стига да не го закачаха щеше да бъде доволен и беше доволен от положението си в момента. Пресегна се през една от двойките, присъединяващи се към танците и взе високата чаша от подноса на сервитьора. Ръба на чашата докосна устните му и газираната течност, наречена шампанско се разле в устата му. Вкуса му беше лек и не натрпчив, факт, който се хареса на мъжът.
Извърна поглед на една страна и забеляза едно от лицата, които бе видял на влизане. Определено му бе познато от преди минути, може би вече бе минал половин час... не знаеше.
Доминик Уинтър
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Хелена Салвадор Чет Юли 28, 2011 5:47 pm

Хелена в началото бе доста по-въодушевена за бала, но постепенно желанието й се бе изпарило. Първо, защото нямаше с кой да отиде. Не й бе толкова за това, че й липсваше кавалер, а по-скоро бе, защото щеше да се наложи да стои там сред тълпата без да открие някой познат и да бъде мълчелива и незабележима, а в последно време тя си умираше за чуждото внимание. Не й бе никак трудно да се впише, но как можеше да заговори някой, след като все някога щеше да открие, че не й се говори с дадения човек? Въпреки това накрая се реши да отиде и както винаги пристигна със закъснение. Всичко бе започнало, въпреки че не виждаха много хора от по-висшия елит на Виена, за който приемаше всички свои събратя и сестри по съдба. И не говорим само за демони, а и за всякакви други същества. Всъщност другата причина, която я караше да се възспре от идването бе темата на бала. Разбира се, че винаги щеше да открие какво да облече, но проблемът бе друг. Тази тема някакси й напомняше времето, в което бе живяла тя. Нямаше нищо против това време, дори го харесваше, но имаше моменти от него, които желаеше с цялото си същество да забрави. Но още с решението си все пак да се появи на бала, бе решила, че тези спомени за нищо на света нямаха да развалят доброто й настроение, а и в последно време все повече започваше да прилича по характер на своята създателка и някакси вече не се приемаше като предателка на собственот си семейство. Все пак защо сега да ги оплаква, след като в момента, в който би било смела постъпка да се предаде и да ги защити, тя бе избягала, подписвайки смъртната им присъда, а след години на демонски живот бе решила да ги съжелява. Вече не виждаше смисъл в това и тотално бе затворила тази страна от живота си. По време на тези разсъждения бе достигнала и до друг извод. Тя никога не се интересуваше от останалите, винаги мислеше първо за себе си и през целия си живот само веднъж бе посмислила за другите и то отново криейки своя изгода, защото тогава тя бе загубена без родителите си, но сега можеше сама да се оправя и постепенно Хелена откри колко себична бе всъщност и този факт я караше да се усмихва самодоволно от хитростта си. Точно тези открития си припомняше Салвадор, идвайки към залата, където щеше да се състои бала и именно те подобриха настроението й. Още с влизането си тя остана незабелязана, но това не й пречеше. Все някога щеше да получи своя звезден миг. Бе сигурна в това и всичко бе само въпрос на време, а докато очакваше това чудо, Ел се отегли към бара, взимайки си нещо за пиене и бавно тръгна сред тълпата, чудейки се дали познаваше някой сред всичките, тези скрити зад различни маски, лица.
Хелена Салвадор
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 28

http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Freaky Чет Юли 28, 2011 6:35 pm

След като се бях прибрала по нощите (или по скоро в 4 сутринта ) след тежка вечер нямах време да си отпочина. Прибрах се, проснах се на кревата и съм заспала толкова дълбоко, че когато в 6 вечерта камериерката дойде да почисти стаята ме сабуди с ритници (метафора бе хора, не ме рита чак толкова много, сдобих се само с няколко дребни синки). След като едвам се надигнах от пода, се огледах в огледалото, и останових че имам тъмни кръгове под очите... В пристъп на паника почнах да търся къде съм забутала кутията с гримовете. Просто бе невъзможно да изляза в този вид навън. Слава Богу намерих ги затрупани под купа дрехи на пода. Сложих малко пудра и коректор, и нещатата си дойдоха на мястото. Облякох набързо един от костюмите който бях взел от химическото преди няколко дена,черния корсет с дългата червена пола.
Сложих си маската и съжалих, че я взех с такова голямо перо - само ми пречеше. Взех червеното яке и малка бутикова шапка, които бяха в същия цвят като полата и пасваха идеално на тоалет. Навлякох всичко, завързах маската и отидох да хвърля последен поглед върху себе си. Изглеждах перфектно. Излязох навън и за втори път извадих късмет.
Джоузеф ме чакаше отпред.. Дано не бе чакал много.. Излеждаше прелестно в костюма си, въпреки че изражението му го издаваше. Поднесе ми букет от любимите ми цветя. Истински кавалер беше, признавам му го.
Шофьора ми, ме видя от другата страна на улицатаи сбръчка чело. Пресякох улицата и се запътих към Ник. Той веднага започна с конското:
- Госпожице, имахте проба на костюми преди 3 часа. Ужасно закъсняхте... - отсече той и свъси вежди.
- Знам, знам - безцеремонно отвърнах аз и с Джо влязохме в колата - Карай натам. -заповеднически казах аз и му дадох поканата за бала.
Ник запали колата и форсира двигателя. Първоначално тръгна по главния болевард, по който имаше задръстване, а след това се запромъква из малките улички на града. Не след дълго бях пред залата, в което вече се провеждаше ежегодния бал. Влязох вътре под ръка с Джо..
Залата не бе много пълна но се разпознаваха приятелски лица из гостите. В далечината мярнах Доминик..
Джо се чувстваше не на място. Това бе първото му светско излизане. Притесняваше се, и това му личеше. Целуна ме по дланта и отиде да ни вземе питиета.
Помахах на Доминик, с надеждата да ме види. Беше се заговорил някого, но все пак таях надежди да ме е видял. Докато се отърся от мислите си Джо се беше върнал с две чаши с две чаши шампанско.
- Заповядай – каза нежно той и ми подаде едната.
- Наздраве – отвърнах, отпивайки.
Freaky
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Джоузеф Шулц Чет Юли 28, 2011 7:02 pm

Цигара... Трябваше ми цигара. Бях нервен. Усещах всички същества наоколо. Видях и Хелена, можеше да я удостоя с вниманието си, но това бяха планове за по-късно. Сега ми трябваше начин да си успокоя нервната система. Нямах под ръка нито дъвки, нито цигари, така че... Очаквах арогантността ми и самовлюбеността ми да изпъкнат отново. Обърнах чашата си с шампанско на екс и казах:
- Нормално ли е да ми е скучно на този бал или това се дължи факта, че не сме насаме?
Добре... Въпреки нежеланието ми отново бях изръсил нещо арогантно. Господи, ако имаше Оскар за най-добра арогантна мъжка роля, мисля, че щях да си построя къщичка от Оскари. Погледнах я многозначително. Не знаех какъв отговор чакам и защо по дяволите чаках. Сега беше времето да действам. Тъкмо започваше музика с нещо типично за Виена - валс. Е, явно щеше да е банална вечер, но можех да се постарая поне за мен и Фрийки да не е такава. Завъртях я и притиснах до мен в поза за танцуване на валс.
- Дано само помня стъпките. - казах самонадеяно.
Определено помнех стъпките и се понесохме в магията на танца. Като двама изкусни танцьори ние се понесохме из цялата зала, оставяйки залата да ахка на свобода. Въртях я нежно, галантно и все пак самоуверено, както французите бяха въртели шпаги и рапири едно време. Погледнати отгоре може би приличахме на бурен ураган, но от страни бяхме като плавно носещи се птици. След като свърши музиката, аз се наведох целунах ръката и и казах:
- Благодаря за танца. Но преди следващия ще трябва да презаредя с още една чаша шампанско.
Джоузеф Шулц
Джоузеф Шулц

Posts : 88
Join date : 19.07.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Ана Уинтър Чет Юли 28, 2011 7:30 pm

Викторианска Англия - друго определение не й хрумна за това събитие. Не бе във възторг, не бе и в ужас, все пак сама бе решила да удостои със своето присъствие тази зала. Въпреки това можеше да усети същия хлад, стаен във оковите на етикета, разпростиращ се из между гостите. Същите премерени и изпипани движения, същата игра, където всеки влизаше в дадена роля, застанал зад маската си и на щрек за всяка една грешка на човека срещу него. Сега дори бе очевидна тази игра с всичкия този маскарад. Но не бе ли това хубавото? Не бе ли това тръпката от тази така иначе скучна вечер, в която ще седнеш пред телевизора, сам, окупиран с мазна и вредна храна, гледайки поредния скучен филм? Това обожаваше в тези балове, освен танците. Сега бе дори по-забавно, защото ако преди всеки можеше да долови по езика на тялото мислите, тайните на другия, то сега бе цяло изкуство, за да разбереш кога партньорът ти е в ролята си на галантен джентълмен или изискана и сдържана дама. Ах, тези маски! Толкова шарени и красиви, зад които цял един свят се криеше. И колко такива светове имаше само в една зала. И колко бе трудно да проникнеш в тази плетеница от тайни, в тази паяжина от лъжи и заблуди, разчитайки само на очите и някое друго необмислено движение, без възможността да се погледне лицето, тази карта.
Точно в такива лица се взираше тя, опитвайки се да разбере нещо за тях.
"Работохолик, пияница,... ммм сладур..., о Джо,... сексуален маниак." - такива мисли се въртяха в ума ми, докато стоеше до прозореца. Една маска обаче й привлече вниманието й. Колкото и дълго да се взираше в нея... нищо не можа да разбере. Беше толкова потаен, вдигнал своята бариера пред себе си. Светлите му очи спокойно се лутаха из територията на балната зала, аx тези светли очи. Защо тогава той й се струваше познат? Не, не бе Джоузеф. Чувстваше обаче, че нещо в този мъж й е толкова познато - маниерите му, походката му, начина по който взимаше чашата и я поднасяше към устните си, но защо не можеше да си спомни, защо?
Но нищо. Това бе нещо незначително в момента, в който някаква непозната фигура се приближи към нея. Подаде ръката си и с лек поклон я покани на един танц, виенски валс.
- С удоволствие. - тихо му отвърна. усмихвайки се леко и пое подадената длан измежду пръстите си. Двамата поеха през огромната зала, по мраморния под, по който токчетата й тихо потракваха с такт с музиката. Въпреки, че се опита да не отделя очи от тези на партньора си... доста често поглеждаше към онзи странник. Накрая леко разтърси глава, като косата й леко се развя и вниманието й бе окончателно заето от случващото се пред нея. Двамата се въртяха леко, но уверено...
Сякаш танцът продължи с години, но накрая и той свърши. Беше й приятно и с усмивка му благодари за оказаната чест, поклони се и се отправи към една от многобройните масички с ордьоври, като по пътя пое една от чашите с шампанско, които келнера й поднесе...
Ана Уинтър
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 28
Location : In the Hell xD ^^

http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Freaky Чет Юли 28, 2011 7:33 pm

Джоузеф Шулц написа:...


Тъкмо привърших питието си, когато зазвуча традиционния виенски валс, и Джо ме понесе към средата на залата. Беше ми трудно да се движа на такъв ток, особено с такова налудничево облекло.
Хвана ме през кръста и ме доближи до себе си. Усещах дъха му по врата си с лек примес на алкохол. Отпуснах се, и оставих музиката да ме води. Не бях танцувала отдавна. Носехме се по дансига, както кораб по вълните. Плавно и без притеснения.
На един от музикалните орнаменти, който съвпадна с едно завъртане, лицата ни се доближиха едно до друго, на достатъчно разстояние, та да мога да си открадна една целувка. Скъсих разстоянието помежду ни с лек стъпка напред и долепих устните си в крайчеца на плътните му устни.
Накрая песента свърши. Аз направих реверанс, и Джо целуна дланта ми, точно като по филмите.
- Удоволствието бе изцяло мое - ухилих се аз. - И аз ще се включа при питието, обаче ще се наложи да изпуша една цигара, би ле ме придружил? - попитах учтиво аз.
Freaky
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Джоузеф Шулц Чет Юли 28, 2011 8:16 pm

Грабвайки бързо нови две чаши шампанско, излязох с Фрийки на терасата, която беше точно до залата. Беше късно вечер и както беше обичайно за виенските нощи, беше студено. Като един истински джентълмен я наметнах със сакото си и като един истински клошар си отмъкнах една цигара от нея в замяна на целувка. И двамата пушехме страстно, сякаш изживявахме своя душевен оргазъм, пушейки. Загледах се в нея... По-точно в очите и. Бяха красиви, а от там надничаше красива душа. Замислих се за миг. Хрумна ми нещо и без друго нямах какво да губя. Следователно щях да го направя. Нищо не ми костваше. Целунах я отново. Разкопчах няколко копчета от ризата си, защото ми беше наистина неудобно да бързам в нея. Фрийки ме погледна странно... Може би очакваше нещо друго, но аз само казах:
- Връщам се след малко!
Целунах я отново. Замислих се отново. Достраша ме леко, но в крайна сметка си казах "какво пък и без друго имам цяла вечност пред себе си, ще го преживея". Усмихнах се отново. Обърнах втора чаша шампанско на екс и полетях в нощта...
Джоузеф Шулц
Джоузеф Шулц

Posts : 88
Join date : 19.07.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Джулиън Девънпорт Съб Юли 30, 2011 9:30 am

Младият мъж тамън бе надигнал смело чашата с цел все пак да я пресуши на един дъх, когато внезапно го бе озарило натрапчиво усещане. Тялото му замръзна на средата на действието, сякаш го бяха хванали на местопрестъплението. С шарещи очи Джулс веднага мерна присъствието, което го бе стреснало и зрителният контакт се осъществи веднага- очи в очи, лице в лице. Пред него, на сигурно около... метър имаше някакъв мъж, който не познаваше. И който го гледаше; може би това бе нещо моментно, може би просто го бяха парнали с един бърз поглед нямаше нищо интересно. Просто Джулиън бе достатъчно замаян за да му отдаде някакво значение, което сигурно не е там. И няма да бъде намерено.
Младият мъж пресуши чашата си и с това прекрати зрителното общуване, което всъщност бе напълно пасивно и за двамата непознати. Беше нещо свързано с малко неловката ситуация, но това може би важеше като оправдание само от страна на телепатът. Високата стъклена чаша се плъзна лекичко, когато я оставиха на подноса на минаващ келнер. Автоматично, сякаш прави нещо съвсем нормално и е в естествената си среда на живот, Джулиън си открадна друга, подготвяйки се да я пресуши по сходен маниер. Не трябваше да пие толкова много, нали? Не трябваше и да не знае къде е Лети в момента. Може би всичко случващо се бе просто... някакъв смешен сън. Това би обяснило защо Джулиън реално се чуства нелепо и не на място сред всички тези хора. Дали непознатият още го гледаше? СИгурно бе пренесъл поглед през тълпата или въобще не бе на мястото, на което очите му го бяха оставили. Професорът се извърна, защото временно бе обърнал гръб... чакай, това как бе станало?
Е, поне все още можеше да се държи солидно на краката си и да не залита. Така, кого търсеше отново? Джулиън се опита да си припомни какво му трябва- тъмна коса, приятно лице.. и по дяволите, защо просто не ...?
Тъй като не бе особено трезвен силите му се активираха по-леко и се оказаха малко по-буйни от обикновенно. Телепатът остави вълната да залее цялото помещение, но учтиво отказа това да стане ясно за присъстващите. Беше почти като... воайорство. Дори и да не намереше този, който го бе зяпал за малко... все пак щеше да поразкърши съзнание и дори да си намери нещо интересно.
Джулиън Девънпорт
Джулиън Девънпорт

Posts : 528
Join date : 26.06.2011
Age : 30

http://metropolis.bulgarianforum.net/forum

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Доминик Уинтър Съб Юли 30, 2011 9:52 am

В полезрението на Доминик попаднаха няколко интересни личности, които по никакъв начин не представляваха заплаха за непоклатимото му спокойствие. Една от персоните сякаш приличаше на Фрийки, която отдавна не бе виждал и въобще не бе контактувал с нея, което си беше чиста грешка от страна и на двамата, обаче последните дни Доминик бе по- зает с това да опази малката си дъщеря от лошотиите във Виена, които ставаха все повече и повече. Фрийки беше приятна персона, но определено би държал дъщеря му да се запознае с нея като по отрасне с тази мисъл, че фрийки беше по- разкрепостена от жените, с които му се щеше да дружи Ани, която по някаква странна шега на съдбата нямаше нищо демонско в себе си... беше дори нещо обратно на това да си демон- беше муза. Е, голяма работа, щеше да преживее че чистокръвната му потомка беше муза, а и за Доминик това не бе особено важно.
Друга интересна дама, която случайно мярна приличаше много на нея... жената, с която се бе запознал в северна Норвегия. Още си спомняше грешката, която направи тогава да се довери на двама идиота, които му доведоха нея- демон, макар и не от неговия ранг, но все пак демон, сбъркан с напълно човешко момиче, което трябваше да бъде поднесено в жертвоприношение на Лу- Лу, както обичаше да го нарича Уинтър и Белфагор. Не можеше да отрече, обаче, че тогава си изкарваше крайно прекрасно с Хелена. Помаха й вяло, сякаш само, за да отбележи присъствието си, докато умът му сякаш се свързваше с нея, карайки я да чува тихите му нашепвания, отправени към нея... най- вероятно всеки телепат щеше да чуе това, което изпращаше демона като съобщение до своята ненагледна прелестна. Гласът му галеше слуха й, както и този на Джулс някак тайнствено, обещавайки завръщането към онази странна игра на въпроси, която ги бе застигнала през далечната студена, норвежка година. Сякаш я привикваше, както и чуждото съзнание, което не фигурираше в плановете на Доминик, да се обърне и да се хвърли в обятията му, а най- добре щеше да е просто да сведе глава пред него и да го остави отново да се забавлява с нея... по онзи начин, игра на думи.
Доминик Уинтър
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Хелена Салвадор Съб Юли 30, 2011 10:25 am

Хелена веднага разпозна стария си познайник... Бяха минали години от онази среща в Норвегия, но и за това време Хелена се бе променила доста. Вече не беше толкова наивна, колкото тогава. Не се подаваше леко на думите му, въпреки че и тогава показваше леки признаци на инат, но не и коварство, което сякаш с годините бе израстнало в нея. Въпреки това Салвадор откриваше в тази среща някакъв изход от скучната обстановка на бала. В началото дори се замисли за каква игра на думи й припомняше Доминик, но така и не успя да си припомни тази част от онази далечна тяхна среща, но дори не съжали, че не можеше да си я припомни. Щом срещнеше такъв проблем, тя просто приемаше, че е било нещо, което не е било толкова важно да запомни, защото тя винаги пазеше спомени за важните събития в живота си, а останалите просто остяваше да се случат и да подминат вечното й съществуване. Хелена допи чашата си, но остана крайно недоволна, защото мразеше шампанско. Мразеше бе силна дума, но наистина не ге понасяше, освен в определени случаи, когато не настояваше задължително да се усеща алкохолния вкус на напитката. След това хвърли още един поглед към своя стар познат и след минута бе срещу него.
- Нима се криеш от тези, които винаги ще знаят кой си? - попита го с лека надсмешка. След кратката им среща в Норвегия бе проучила всичко за него, до което можеше да се докопа без да се забърква с Луцифер, след като от край време двамата не бяха в най-добри отношения, които главно бяха по нейна вина, защото отказваше да се подчинява на заповедите.
- За теб всеки знае по малко, дори и тези, които не знаят как изглеждаш и какво вършиш или просто не знаят, че сега си сред тях. Но въпросът ми е какво правиш тук? - продължи Хелена като го заобиколи и се увери, че не бе сбъркала човека и определено Доминик не се бе променил през годините. Дори по характер си бе същия.
Хелена Салвадор
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 28

http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Джулиън Девънпорт Съб Юли 30, 2011 10:30 am

В момента в който връзката му с всяко едно присъстващо съзнание се заздрави- до колкото бе възможно, защото тук явно имаше и същества, в които да бе прекалено трудно да се настани без да се концентрира; може би това и че трябваше да е дискретен на не едно място, в не една глава допълнително го лишаваше от възможността да се справи. Не че имаше значение... просто спонтанно констатиране на факт. Напълно маловажно. Младият мъж отново опря устни в ръбчето на чашата и се накани да отпие- бълбукащата течност обаче само бегло успя да го докосне, защото...
Какво всъщност? Как да обясни случилото се? Беше като че ли някой се бе възползвал от телепатичната мрежа, която бе хвърлил... или я бе завладял, може би замествайки я със своя. Доста особено усещане- като че ли въздухът се изпълни с почти статично електричество, което всъщност бе просто резултат от притока адреналин, който бе завладял младият професор при откритието. А какво съобщение течеше? Да, беше съобщение и Джулс се почувства още повече като перверзен натрапник, защото... защото тематиката бе малко интимна. Или поне частично. Странното в случая бе, че не можеше да хване края и началото, но това като че ли бе най-малкият проблем. Дали съществото, което го бе предприело като маневра съзнаваше присъствието му? Джулиън дори не подозираше, че това е същият човек, с който бяха споделили поглед преди малко. Човекът, който всъщност търсеше. В момента се чувстваше като затънал в блато и това нямаше изгледите да се промени; поне не и докато не направеше нещо по въпроса.
Да захване неясната нишка, която идваше от още по-мистериозната персона с не особено чисти намерения? Или пък, съвсем обратното, да захапе стръвта, към която оригинално бе пратено съобщението. И в двата случая трябваше да има свободни елементи, които да действат в главата му, а с розовата мъгла на предалкохолното натравяне бе почти невъзможно. И все пак Джулс направи опит да се концентрира и да проследи връзката...
Джулиън Девънпорт
Джулиън Девънпорт

Posts : 528
Join date : 26.06.2011
Age : 30

http://metropolis.bulgarianforum.net/forum

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Доминик Уинтър Съб Юли 30, 2011 11:27 am

От къде можеш да си сигурна, че говоря на теб Хелена... не едно същество попадна в ръцете ми в Норвегия, мислено заговори Доминик, сякаш го мързеше да използва устните си за това, вместо да се лигави с телепатичната връзка, до която се бе добрал. Прекалено самонадеяна личност си, отново си помисли демона, не знайно отправено към кого. Можеше да е отправено както към Хелена, така и към останалите, които случайно бяха включени в личният им, а може би не чак толкова разговор.
Уинтър надигна чашата си, отпивайки лека, почти незабележима глътка от леко алкохолната течност. Щеше му се да отпие от нещо доста по- силно, нещо подходящо като... като... водка? Джин? Просто някоя силно спиртна напитка, доставяща достатъчното количество алкохол на организма му. Знаеше, че Хелена е напълно права... криеше се от тези, които знаят за него- напълно безмислено от негова страна, но му харесваше да остава незабележим поне за някои същества, дори и бройката им да беше малка. Огледа се. Очите му отново попаднаха на мъжа, който стоеше сам, но не се задържаха там дълго, сякаш някаква невидима сила се опитваше неистово да отвлича вниманието му от него, връщайки го върху друг, доста по- стар мъж. Мозъкът на Доминик отново заработи, свързвайки се с този на Хелена и останалите му тайни събеседници:
Отвлякох дъщеря му преди четири години, най- вероятно е единственият в тази зала, който няма представа какво съм направил, но какво тогава би могъл да знае за мен?
Доминик Уинтър
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Хелена Салвадор Съб Юли 30, 2011 11:46 am

Не бе самонадеяна, а достатъчно умна и може би леко хитра. Отново започваше да мисли първо за себе си. Дори не би си помислила да отиде при него, ако имаше някакво по-забавно занимание, но поради липсата на такова сега бе там. Вместо да си сподели мислите, Хелена предпочете да си запази за себе си, а и щом Доминик се хвалеше толкова наперено с новото си откритие, то все някога щеше да открие отговора й или пък не. Дали можеше да забрани достъпа на мислите му до своите? Представяше си колко можеше да го вбеси с подобна постъпка, защото тогава щеше да му се наложи да говори, но тя не бе толкова зла, поне засега не бе, а за близкото бъдеще не можеше да отговаря. В последни дни бе открила толкова много нови неща за себе си, че нямаше да се учуди, ако тази вечер откриеше още нещо. И така тя отказа да казва каквото и да било повече, но отмести погледа си към същия човек, който Уинтър гледаше. За момент в нея се породи съжеление, но дори то не бе искрено, защото едва ли тя някога бе почувствала подобна човешка емоция. Ако имаше награда за най-лош човек, то тя определено щеше да я получи, защото сега се замисляше дали и като човек бе наистина такъв... Може би тогава просто е била заблудена от прекалено бляскавия си живот или пък е била прекалено разглезена, за да осъзнае, че света не се върти около нея.
Не се хаби в приказките си по мен, защото преди бе доста по-мил. Накрая си позволи да му отговори и огледа цялата тълпа. Странно как не виждаше почти никой познат или просто не ги разпознаваше. Хелена смяташе, че познава много от жителите на Виена, а сега не срещаше дори един познат поглед, но погледът й се спря на млад мъж, който също като тях оглеждаше всички присъстващи в търсене на някой определен човек. Кой ли можеше да търси? Нима си бе загубил другарчето из цялата навалица от хора или не знаеше кой търси, но просто така го търсеше? На тези въпроси Салвадор не успя да открие отговор, но задържа погледа си върху още минута преди да се огледа дали имаше нещо по-стойностно, което да предлагат на този бал от съвсем обикновено шампанско.
Хелена Салвадор
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 28

http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Джулиън Девънпорт Съб Юли 30, 2011 12:18 pm

Зави му се свят. Каква можеше да е причината? Или алкохола говореше в тялото му, активно подскачайки из кръвоносните съдове, или натоварването, което пращеше в телепатичната връзка, поддръжана от вече не едно същество, го изтощаваше и се опитваше да смути храносмилането му. Не че бе ял нещо, не, просто... му се повдигаше. И професорът се опита да го прикрие, или поне забави като процес, просто като изпие поредната чаша шампанско на екс. Имаше чувството, че когато Лети се появи и го намери ще настане грозна картинка; тя сигурно щеше да намери за какво да се засегне и да му се нацупи сериозно. Летиша бе силна и самостоятелна жена, която присъстваше в живота му от много години. Дължеше й много. Приятелството й значеше достатъчно, че в момента на нетрезва глава да се притесни от реакцията й. Но като се имаше в предвид, че тя липсва още от началото на мероприятието... може би щеше да изтрезнее докато се намерят. Ако някога се намерят. В момента ситуацията бе достойна да получи златна статуетка за безполезност и обреченост. Дали връчваха такива все още? Трябваше да провери...
Мислите му бяха готови да се залетят съвсем в странична посока и това да доведе до пълно изключване на системата, но Джулс се стресна от нещо, което бе подучул съвсем случайно. Овличане? Чакай, това не беше... това...
Това не беше хубаво. Нима тук присъстваше някой, който влизаше в категорията "Голям Лош Вълк"? Младият мъж усети как лекичко прехапва долната си устна, докато в него бушуваше дебат как да постъпи. Може би не бе разбрал нещо като хората? Трябваше да разузнае. И все още не бе избрал над кое от двете съзнания да се концентрира. За момент обаче дланите го засърбяха и Джулиън осъзна, че напред в тълпата някаква млада жена го наблюдава. В момента в който очите му се спряха на нея, той направи връзката и осъзна, че единият "канал" който улавяше, идваше от нея. Но кой точно?
Жената можеше да е и Злодеят и Жертвата. Или каквото там представляваха, освен стари познати. Беше му трудно да различи полове само на телепатично ниво; като нищо алкохола в системата му си казваше думата. И понеже той наистина бе много. Джулиън продължи да зяпа в Хелена, преди да осъзнае, че това, което прави е невъзпитано и с неловка усмивка да се извърне отново.
Джулиън Девънпорт
Джулиън Девънпорт

Posts : 528
Join date : 26.06.2011
Age : 30

http://metropolis.bulgarianforum.net/forum

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Доминик Уинтър Пон Авг 01, 2011 7:22 am

Погледа на Доминик се впи в мъжа по настоятелно. Някакво усещане, че с Хелена не са съвсем сами в главите си го заля мигновено, макар да му се струваше крайно безпочвено от всякакви гледни точки. Уж се бе уверил, че влиза само в нейната глава, но изведнъж като се замисли се оказа, че не е така... все пак, Доминик се бе прикачил към чужда мисловна мрежа, както турист с лаптоп към безжичен интернет от някое плажно кафене. Това значеше, че без никакви съмнения някой чуваше абсолютно същото, което чуваше Салвадор, абсолютно същото, което чуваше и това, но този факт остана някак на заден план по простата причина, че нямаше какво да направи, а очарованието на това да не си отваря устата, а да излива всички тези думи си оставаше незамнимо.
Имаше нещо толкова прекрасно в това да не говориш, използвайки устата си, че то приканваше иначе предпазливия демон да зареже факта, че ако думите му достигнат до някой служител на реда ще си има проблеми със смъртната полиция, с която щеше да се оправи по някакъв начин, но после трябваше да смени самоличността си напълно и да напусне Виена, а в момента тя бе достатъчно благоприятна за живеене, каквото и да говореше.
Но, аз винаги мога да ви поканя на танц, мис Салвадор, сякаш изтананика Доминик, но гласът му прозвуча като шепот в съзнанията им, винаги мога да бъда толкова учтив, но смея да кажа, че съм по- мрачен от обикновеното.
Продължи да наблюдава мъжа, но вече с доста по напрегната физиономия, сякаш изчакваше да се случи нещо грандиозно гадно за него и Хелена. Изведнъж доверието му към всички същества в залата спадна и го накара да се изпълни с още по- мрачни мисли свързани със ситуацията, в която можеше да попадне.
Доминик Уинтър
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Джулиън Девънпорт Пон Авг 01, 2011 10:39 am

И все пак... все пак Джулиън върна поглед към дамата, продължавайки да проявява нахалство и липса на елементарно дворцово възпитание. И всъщност ежедневно, защото дори и тогава не бе възпитано да зяпаш разни хора просто така, просто защото са ти интересни. Особено ако го правиш очевидно и си личи от километри; дамата знае; набива се на очи като постъпка. Гърлото му бе пресъхнало и чашата с шампанско отново се оказа надигната, но за да създаде усещане за неприятност- кога бе изпил и нея? Ха! Имаше чувството, че въобще не е докосвал поредната доза от сладникавата газирана напитка, но това бе като че ли просто някаква илюзия. Очевидно бе пресушил и нея.
Тук Джулиън сведе лекичко глава и прокара длан по челото си- то бе лепкаво от избилата съвсем леко, на капчици, пот по челото му. В залата беше започнало да става задушно; може би част от този парников ефект идваше от наличието на алкохол в тялото му. Все още обаче имаше известна сетивност в крайниците си и успя да усети меките кичурчета коса, в които се заровиха пръстите му. Негова, определено негова. Дробовете му се напълниха с въздух когато Джулиън ги застави да го направят- и той задържа така за момент, опитвайки се да успокои малко дивите подскоци на собственото си сърце, вдъхновено от наличието на много адреналин в системата.
Самите му мисли бяха почти изцяло трезви- само тялото пречеше, то бе като тежка метална обвивка, която го влечеше надолу... все към дъното на езерото с вероятно лилава вода. От онова гадното като цвят лилавеещо се, което е почти черно и все пак не е.
Онази жена обаче му бе позната... да, сега когато се опитваше да се концентрира насила спомените му се бяха раздвижили. Поне едно бе хубаво- не бе разместил телепатичната мрежа и все още поддържаше някакво участие в нея; просто така, колкото да има.
Но от къде познаваше тази жена? Никога преди обаче не бе срещал мъжа, който го наблюдаваше така напрегнато; освен разбира се преди малко, когато бе решил да го проследи. Ето, бе намерил мъжа, който му трябваше... макар че в момента не искаше да е сигурен в това, защото светът бавно започваше да се върти.
И все пак, какво да прави? Джулиън изпусна събраният въздух точно преди да почне сериозно да се задушава. Лети, Лети, къде си?
Джулиън Девънпорт
Джулиън Девънпорт

Posts : 528
Join date : 26.06.2011
Age : 30

http://metropolis.bulgarianforum.net/forum

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Хелена Салвадор Пон Авг 01, 2011 3:45 pm

Хелена се засмя. Колко самонадеяно само звучеше този неин познат Доминик, че чак се чудеше дали бе същия човек. Мислеше си, че всичко е свързано с него. Той бе единствения човек в света. Защо ли си въобразяваше, че светът бе единствено негов? Сега Салвадор не бе затворена зад четири стени и той нямаше власт над действията, така че силите им бяха равни. Откриваше и лошата страна от неговия характер и Уинтър падна в очите й. Дори съжели, че бе откликнала на повикването му.
Нямам нужда от твоя танц. Тук има достатъчно други млади дами, които да поканиш... Салвадор се почувства изключително горда от думите си. Можеше да бъде гадна и точно сега го доказваше. Повтори си, че няма стени, които да я ограничават и можеше да бъде където си пожелае. Погледът й отново зашари сред тълпата в търсене на по-достойна компания за скромната й персона. Отново спря върху наблюдаващия ги непознат и срещна неговия поглед. Колко познат й се стори в този внезапен момент на подобен далечен контакт. За съжеление Хелена си бе внушила, че не познава никой от присъстващите, освен може би Доминик, но дори за него вече не бе сигурна, след като той доста се бе променил. А може би просто тя не го познаваше толкова добре, колкото предполагаше. Все още чуваше неговите мисли в главата си, които съвсем несъзнателно за Уинтър достигаха до нея, но вниманието й бе приковано към познатия непознат. Дали наистина не се бяха срещали преди? Любопитството й я караше да се лиши от компанията на демона и да се приближи към тази така мистериозна личност. Дори я караше да забрави всичко друго освен него и онова странно чувство, че се познават, която я тормозеше непрекъснато от момента, в който бе открила тази възможност. Осъзнавайки, че действията й вече едва не граничеха с вманиаченост, Хелена отмести поглед към друга част от залата, но все още не се бе отказал от намерението да разбере защо той и бе познат, нито от това в даден момент да се приближи, ако дотогава не бе открила отговора някъде из спомените си.
Хелена Салвадор
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 28

http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Доминик Уинтър Вто Авг 02, 2011 3:31 pm

Няколкото крачки, които направи Доминик Уинтър осигуриха на Хелена освобождение от присъствието му. Усети как интереса му към закачките внезапно бе спаднал, както се и бе появил. Нямаше никакво намерение да продължава отекчителните си задявки с нея. Предпочиташе да се отдаде на своят отчаян живот, прекаран главно в запой или пък просто в опияняване с всевъзможни вредни и не чак толкова вещества. Днешната вечер нямаше да е по- различна от другите. Щеше да присъства на забавното мероприятие, правейки се на абсолютно щастлив и безгрижен.
Върху лицето му се изписа приятна, но фалшива усмивка, която изглеждаше достатъчно истинска. Дълбоката качулка на плаща му отново бе сложена, закривайки лицето му доста повече от преди. Оттегли се отново в края на залата, лишавайки всички от присъствието си.
Доминик Уинтър
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Джулиън Девънпорт Сря Авг 03, 2011 11:21 am

Смяна на чаша, нова чаша, нова доза алкохол. А уж шампанското не е силно; уж е лек алкохол. Сигурно на другият ден щеше да има отвратително главоболие и така нататък. Вече можеше да си представи острата болка там, където не трябва да я има- от вътрешната страна на черепната му кутия, засилваща се при всяко погрешно движение. Нетърпимоста към светлина, която допълнително да го изтощава. Какво още? О, дехидратацията. И това, че когато поемаше вода стомахът му винаги се бунтуваше, а в случая само течностите можеха да го спасят. Джулиън познаваше добре цялата тази система и я ненавиждаше, но това не бе гаранция, че щеше да се откаже от алкохолният живот като цяло.
И все пак, защо бе изпил толкова много тази вечер? Може би някаква остатъчна депресия или нещо такова... макар че Джулиън се депресираше само веднъж годишно и то на точно определен ден. И този ден не бе днес, нали? Не беше. Младият професор си удари въображаем шамар за това, че се държеше като пълен идиот. Може би му трябваше нещо ново, което да го разсее.
Но не сега, определено не сега. Все още се опитваше да разнищи от къде познава онази жена- а ако мине на вълна нещо ново в сегашното му състояние най-много да изпусне нишката и на малкото спомени, които се опитваха да се топнат в алкохолизираното му съзнание. Трябваше да се концентрира. Очите му отново огледаха цялостната форма, която тялото й заемаше в пространството. В момента нямаше свободни импулси да проследи факта, че и тя го бе изучавала, макар и за кратко. Познато, познато... малко познато. Но все пак му навяваше нещо- ако успееше да хване правилната нишка може би щеше да...
О, богове, защо се опитваше?
Джулиън метафорично се вкопчи в телепатичната мрежа която поддържаше с всички в помещението, търсейки нейното съзнание. Нали бе водила разговор до сега? Гадничко гласче в главата му се обади, че е изпуснал другият интересен персонаж, но сигурно бе само временно.
Тя нямаше да се стресира много, нали? Алкохолизираният малко над умереното мъж се надяваше да е така.
Думите отекнаха много меко и приятелски в главата на Хелена;
Познаваме ли се?
Джулиън Девънпорт
Джулиън Девънпорт

Posts : 528
Join date : 26.06.2011
Age : 30

http://metropolis.bulgarianforum.net/forum

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Хелена Салвадор Сря Авг 03, 2011 6:35 pm

За момент Хелена бе готова да се обърне към Доминик и да го накара да спре да пълни главата с мислите си, но тогава осъзна, че гласът не бе същия. Бе познат, но не бе този на демона и тя съвсем инстинктивно отново погледна към младия мъж. Той също гледаше към нея. Дали не бъркаше човека, защото в този момент всеки можеше да бъде виновникът, задал този въпрос по един толкова тих начин. Искаше й се само те тримата да бяха в една стая, за да бъде сигурна в предположението си, но това желание бе неосъществимо. Но това не я спираше да търси някакъв отговор в очите на мъжът.
Не съм сигурна, но мисля, че да.
Богове, как можеше да забрави някой, който е познавала... Освен, ако не бе била в много трезво и бодро настроение, когато се е срещала с въпросния мъж, но това бяха позорни мисли, над които да продължи своите разсъждения. Още повече, че ако в момента някой можеше да разбере какво точно се случва в главата й, то това не бяха мисли, които искаше да сподели със света, дори и пред света да имаше предвид още само един или двама човека. Но можеха да бъдат и повече, което още повече я караше да запрати подобни мисли в най-мрачното кътче от съзнанието, откъдето всъщност се бяха появили те.
Може да сме се срещали някъде из града или в някой минал живот.
Предвид ситуацията Хелена просто не можеше да възспре думите си и сигурно скоро би докарала ужасно главоболие на човека. Надяваше се само той да не припаднеше от това главоболие преди да бе разбрала цялата тази история, защото лошите мисли направо я изяждаха, а за първи път съвестта й се обаждаше. Досега никога не се бе притеснявала как ще я приемат останалите, но сега имаше чувството, че е главна героиня във филм, която има всичко, докато не се появява един непознат, който знае някоя нейна тайна и не разрушава розовия й живот. Не, че Хелена можеше да се похвали с толкова хубав живот, но сега желаеше да разбере единствено, че не бе объркала нещо, защото винаги запазваше репутацията чрез бягство, а Виена бе хубав град. Никога досега не бе харесвала някой от градовете, в които живееше и просто нямаше желание да си тръгва от тук.
Хелена Салвадор
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 28

http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Балната зала Empty Re: Балната зала

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите