Wien
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Кафе-книжарницата  EmptyНед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Кафе-книжарницата  EmptyЧет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Кафе-книжарницата  EmptyПон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Кафе-книжарницата  EmptyНед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Кафе-книжарницата  EmptyНед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Кафе-книжарницата  EmptyВто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Кафе-книжарницата  EmptyПон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Кафе-книжарницата  EmptyСъб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Кафе-книжарницата  EmptyСъб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Март 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Календар Календар

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates
Кафе-книжарницата  Pageviews=1

Кафе-книжарницата

5 posters

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Кафе-книжарницата  Empty Кафе-книжарницата

Писане by Freaky Сря Юни 08, 2011 7:19 pm

Кафе-книжарницата  Dynamo%20Cafe%20and%20Shop%20II
Freaky
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Xavier Deveraux Чет Юни 09, 2011 5:20 pm

Завиер мразеше изненадите. Съвсем искрено ги ненавиждаше. И проблемът не беше точно в тях, а в чакането, последвано от разочарование. Защото никога след дългото ожидание той не получаваше това, което иска.
Съмняваше се, че сега ще е по-различно, но щеше да се довери на Фрийки.
Двамата вървяха дълго през кривите, тъмни улички на града, които бяха толкова затънтени, че ако Завиер не беше вампир сериозно щеше да се замисли дали би избрал именно този маршрут.
- Стигнахме ли вече? - започна да подпитва той нетърпеливо като хлапе, което иска час по-скоро да стигне до лунапарка. След още десет минути пеша двамата със съседката си се озоваха пред малко, схлупено заведение, което вампирът погледна недоверчиво, но все пак влезе.
Беше кафе-книжарница. Ей, това беше...доста хубаво, може би беше време да си промени отношението към изненадите.
Завиер и Фрийки се настаниха на една от малкото свободни маси и си избраха книги, след което си поръчаха и питиета.
Явно беше някаква вечер на рециталите, защото хората излизаха на импровизираната сцена и започваха да четат или рецитират стихове на различен език и тематика.
- Ти ще рецитираш ли, защото аз мисля да се пробвам.
Xavier Deveraux
Xavier Deveraux

Posts : 35
Join date : 04.06.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Freaky Пет Юни 10, 2011 9:26 am

Вървяхме по тъмните улици, докато в края на един от булевардите се показа осветеното заведение.
Отправих се директно към щанда. Имах чувството, че отне години на момчето зад бара, да вземе моята поръчка, но въпреки това се усмихнах.
- Здравей сладур- казах му, тъй като не бе на повече от 19- Искам силно ирланандско кафе във възможно най-голямата ви чаша- намигнах му, а той ме погледна леко смутено, но въпреки това ми кимна и се зае с поръчката. А аз от своя страна се усмихвах на Зави, който вече беше взел своята. Подадох няколко банкноти на момчето, и той ми подаде кафето.
Седнахме на една маса, и си оставихме багажа. Набързо избрах част от любимите си книги.
Беше вторник вечер, и както винаги имаше рецитали на малката сцена.
- Не обичам голяма аудитория - казах аз свеждайки глава, усещайки как се изчервявам - Но много бих искала да те чуя как рецитираш!
Седнах обратно на масата, и заразлиствах книгите, за любимите ми цитати.
Freaky
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Xavier Deveraux Пет Юни 10, 2011 9:34 am

- Хайде, ще бъде забавно! Няма смисъл да се срамуваш, тук всички са аматьор. - "освен мен", добави си гордо на ум Завиер и се подмихна леко и доста доволно. Какво да се прави, беше добил известна доза самочувствие след толкова сценични изяви, които доста често завършваха с бурни като море аплаузи и просълзените очи на женската част от аудиторията.
- В крайна сметка, всичко това е с цел забавление. Ако не можеш да избереш стих - аз ще ти избера. Но държа да се качиш на сцената и да ги сразиш. А после, естествено, ще участвам и аз. Честна скаутска. - той направи някакъв смешен и безсмислен знак, който да затвори клетвата му и седна на стола, очаквайки отговора на Фрийки. Като се надяваше той да е положителен, защото ако не беше, щеше да се наложи Завиер да включи специалните си убедителни средства.
Xavier Deveraux
Xavier Deveraux

Posts : 35
Join date : 04.06.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Freaky Съб Юни 11, 2011 8:26 am

Нямах намерение да рецитирам нищо, но не ми беше по силите да му откажа. Зави беше адски чаровен, и ме омагьосваше.
Преди години, вярно много отдавна, бях играла на сцена. падах си човек на изкуството. Рисуване, пеене, танци, музика, кино, театър, литература.. падах се креативен човек по душа.
- Е добре хайде! - смирих се аз. Присъединихме се към събралата се група на сцената.
Бях си наумила да прочета част от една от любимите ми книги - Приказки за размисъл на Хорхе Букай!
Седнахме на два съседни стола и сръчках Зави е ребрата.
- Ти си първи да знаеш!
Freaky
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Xavier Deveraux Нед Юни 12, 2011 10:40 am

- Това е изключително нечестно! Може да ме измамиш! - каза Завиер и присви очи имитирайки недоверие, след което остави книгата, която беше избрал, прокашля се леко, за да настрои гласа си и направи няколко бодри и уверени крачки към импровизираната сцена.
Качи се на нея и настана там така, сякаш беше роден да стои на пиедестал именно на това място. Самото му присъствие беше смразяващо, защото вампирът стоеше там със харизмата не на един човек, а на цял полк войници, готови на щурм.
Началото бе поставено с размах...

"— Скажи-ка, дядя, ведь не даром
Москва, спаленная пожаром,
Французу отдана?
Ведь были ж схватки боевые,
Да, говорят, еще какие!
Недаром помнит вся Россия
Про день Бородина!"

След което гласът му стихна, изгуби се, приглушен от мъртвата тишина в залата, която бе настъпила след появата му на сцената. Завиер направи кратка пауза, и въпреки, че не дишаше, пое една дълбока глътка въздух и продължи. По-тихо, по-спокойно, с гордост стаена в гласа.

"— Да, были люди в наше время,
Не то, что нынешнее племя:
Богатыри — не вы!
Плохая им досталась доля:
Немногие вернулись с поля...
Не будь на то господня воля,
Не отдали б Москвы!"
Xavier Deveraux
Xavier Deveraux

Posts : 35
Join date : 04.06.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Freaky Нед Юни 12, 2011 11:40 am

- Няма да те измамя! - успокоих го аз.
Той зае централно място и шокира всички. Започна да рецитира толкова умело, че имах чувството че дори не гледа думите.
Слушах опиянена кадифения му глас, който обхващаше цялото помещение. Отпих една глътка от кафето си.
Докарваше и руски акцент, което го правеше още по изкусителен. Всички го слушаха в захлас, не можейки да отлепят поглед от него.
Накрая той стана и се поклони. Всички станахме на крака и го аплодирахме шумно. Ехидна усмивка, като че ли се плъзна по лицето му.
Взех книгата, от която смятах да чета и заех неговото място. Не ми се вярваше че ще постигна неговото самообладание, но поне се надявах.

"МИМОЛЕТНОСТ

Родих се призори,
детството ми мина сутринта,
а около пладне
прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх,
че времето минава толкоз бързо.
Само малко ме тревожи мисълта,
че може би утре
ще съм твърде стар,
за да направя всичко,
което съм отлагал."


"ИЛЮЗИЯ

Имало някога един дебел и грозен селянин,
който се влюбил (и как иначе?)
в прелестна русокоса принцеса....
Един ден принцесата – иди, че разбери защо-
целунала дебелия и грозен селянин...
и той магически се превърнал
в строен и напет принц.
(Такъв поне го виждала тя...)
(Такъв поне се чувствал той...)"
Freaky
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Xavier Deveraux Нед Юни 12, 2011 11:52 am

Завиер се върна на мястото си в публиката. Чувстваше се божествено след аплодисментите на тълпата и блесналите им погледи, които попиваха всяка негова дума, сякаш тя беше целебна.
Извод:
Театърът му липсваше. Липсваше му до болка. Без работата си животът му се бе свел до елементарно биологично съществуване и това не го удовлетворяваше ни най-малко. Трябваше да си върне работата, трябваше да стъпи отново на голямата сцена.
Вампирът се усмихна на Фрийки, която вече беше започнала да рицитира. Беше толкова премерена в изказа си, толкова внимателна в произношението си - перфектна.
След края на стихове Завиер се изправи на крака, за да й ръкопляска.
Xavier Deveraux
Xavier Deveraux

Posts : 35
Join date : 04.06.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Freaky Нед Юни 12, 2011 12:08 pm

Моята публика бе значително по малка, включваща само Зави, който ме станал на крака и ме аплодира. Все пак бе приятно.
Станах от стола и отидох при него. Прегърнах го. Не знаех защо, но исках да го направя. Обвих ръцете си около широките му рамене. Наклоних глава до ухото му и нежно зашептях в него.
- Мерси за подкрепата! Не беше нужно да го правиш, но все пак благодаря.
Някаква мелодия плъзна в главата ми и започнах да се движа под звуците й. Никой не я чуваше но аз се носех под ритмите й, пред погледите на всички. По лошото беше, че не бях пуснала още Завиер
Freaky
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Джулиън Девънпорт Нед Юни 26, 2011 5:20 pm

Сесия. Ах, божия благодат, когато си професор и ти е дошло до гуша от досадни млади хора, които са почти на твоите години и не те взимат на сериозно. Да, истина беше че и Джулиън не подпомагаше евентуалното си издигане в техните очи, след като неведнъж го бяха виждали... да, виждали, срещали, дори пипали на разни купони. Може би е трудно да се държиш човечно с някой и да му отдаваш нужният за толкова образован мъж авторитет, когато си го виждал да бие рекордите си по шотове текила(последните бяха двадесет и три и за малко не бе изгубил съзнание) и след това да крещи, че чаят всъщност е намек за секс и... така нататък. Някъде там го имаше и момента, в който бе търчал гол по моравите на университета.
До тук с уважението. Още първият път си го бе казал и бе сметнал за нужно да не повтаря грешката- слуховете щяха да зачезнат с времето. Лошото в случая бе, че разумът не вършеше никаква работа и от първия инцидент до днешни дни... можеше да се каже, че Джулиън се бе изложил над стотина пъти.
За последните четири месеца.
Да живеят сесиите! Един месец и нещо свобода и никакви учебни занимания. Студентите му го бяха поканили на някаква вила с тях, но Джулс учтиво бе отказал. Фактът, че леко се бе изчервил от смущение, че почти е казал "да" още го притесняваше. Беше време да порасне, да се държи като... мъж с положение, какъвто именно беше.
Глупости. Ако искаше да го постигне, сега нямаше да пие ирландско кафе и да обмисля посещение при свой приятели в провинцията. Е, с един влак можеше да настигне и студентите си и...
- Прелест. - леко вкиснат, Джулс сръбна още една глътка от подправеното с уиски черно кафе. В този хубав следобед то му действаше успокояващо на нервите и в същото време, подтикващо енергията му да се събере и концентрира до толкова, че да се излее в някаква точка в скоро време. На масата пред него бяха тупнати два от учебниците, чрез които преподаваше химия и чисто ново сборно издание с Бодлер.
Джулиън Девънпорт
Джулиън Девънпорт

Posts : 528
Join date : 26.06.2011
Age : 30

http://metropolis.bulgarianforum.net/forum

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Freaky Нед Юни 26, 2011 6:13 pm

Въпреки че не бях от най редовните студенти, все пак често посещавах кафето в близост до университета... Бях в сесия и всички колеги бяха налегнали учебниците, или други, като мен бяха запрашили към нечия вила.
Нещата в днешно време се меняха нечовешки бързо...
Бях прекарала целия си ден пред компютъра, до късния следобед. Когато погледнах през прозореца се виждаше, че слънцето тъкмо залязваше. Леко се усмихнах и станах от стола. След като се преоблякох реших да изляза да се поразтъпча, все пак имах малко свободно време, а аз го прекарвах затворена у нас.
Тръгнах безцелно на някъде, нямах настроение да обикалям магазини, но от време на време се спирах се спирах пред някоя витрина да разгледам дали има нещо ново, но всеки път оставах разочарована. Изведнъж телефона ми иззвъня, беше една приятелка, но аз и затворих и продължих да обикалям, докато стигнах до заведението, в което реших да поседна поне за кратко. Не беше в стила ми да излизам сама, затова предположих, че ще ми омръзне на втората минута, но все пак седнах. Нямаше много хора.
Почти на същата минута една от сервитьорките дойде при мен:
- Какво ще желаете-попита тя и се усмихна фалшиво.
- Капучино - отвърнах и кратко и спрях да и обръщам внимание, вадейки телефона си за да видя колко е часа.
Бях си взела част от учебниците с мен, и нямаше да е лоша идея, поне да ги разлистя. Извадих някаква тетрадка от чантата си, и започнах да си водя записки
Freaky
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Джулиън Девънпорт Нед Юни 26, 2011 6:54 pm

Десет минути по-късно Джулс съжаляваше, че не бе приел офертата на милите си студенти и не бе заминал с тях. В момента сигурно щеше да е позорно пиян, търчащ по гол задник на фона на хубава природа, но поне щеше да прави нещо. Току що бе приключил телефонен разговор, който го бе оставил без занимавка... приятелите му в провинцията също заминаваха и нямаше да се проведе желаната среща. А не бе виждал своят състудент Алтаир от толкова време! В студентските им години им се носеше славата на пълни алкохолици (от кога всичко се въртеше около алкохол? Може би остаряваше), които неясно как успяват да завършат като пълни отличници. Или поне Джулиън бе успял, което се бе оказало крачка преди професорството. Млад талант, млад ум, забележителни способности... схващате как стоят нещата. И в случая се бе справил абсолютно сам, тук никой не подозираше от колко богато семейство идва.
Но дори и парите не можеха в момента да му намерят занимание. Е, принципно можеха, но това щеше да е насилване, гадно шмекеруване и така нататък. Джулиън искаше забавлението просто да му тупне в скута, да се изкикоти и да му предложи панда. Или нещо такова.
- Още едно ирландско. - сервитьорката бе минала през масата му и младият мъж бе побързал да се обади и да си посочи чашата. Мислите му съвсем бегло докоснаха нейните, без да оставят следа от присъствието си... в момента жената преговаряше реплики, явно щеше да ходи на прослушване за някаква роля. Лека усмивка се разля на лицето му. Шекспир? Сън в лятна нощ. Една от комедийте, които харесваше, които ценеше, но все пак нареждаше на много ниско място. Много шум за нищо бе по-добър избор.
Очите на младият мъж се плъзнаха из помещението, оглеждайки посетителите. Ами да! Защо не се бе сетил малко по-рано? Щеше да се позабавлява надничайки в чуждите умове, използвайки своите дарби. Хо хо хо, какво ли щеше да му падне в ръчичките?
Мъжът се зачуди кой да си избере като първа "жертва".
Джулиън Девънпорт
Джулиън Девънпорт

Posts : 528
Join date : 26.06.2011
Age : 30

http://metropolis.bulgarianforum.net/forum

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Алисия Сря Юли 06, 2011 6:30 pm

Али беше на гости при баба си в Лос Анджелес няколко дена и ден преди майка и да я вземе дойде баща и- Доминик, когото тя не бе виждала от много време но го помнеше. Баба и просто я пусна като мислеше че това е мъжът на Ади, но това не бе така. Тя спокойна събра багажа и и сложи всичко в един сак като пусна Али. През пътя Али си пееше някакви песнички и разглеждаше книжки, които бяха в сака.
Али беше спокойна и на следващия ден Доминик реши да отидат в кафе-книжарницата. Хванати за ръка влзоха вътре.
Алисия
Алисия

Posts : 109
Join date : 29.05.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Доминик Уинтър Сря Юли 06, 2011 6:47 pm

Доминик нямаше много опит като баща, но се стараеше достатъчно, че да не се издъни тотално много. Все пак, взимаше Алисия при себе си веднъж на три годинки за по няколко часа. Все още си спомняше последния път, когато Адриана се излъга да пусне дъщеря си с него. Али бе съвсем малко бебе, но Доминик бе проявил идиотщината да я остави на грижите на собствената си робиня. О, какво можеше да се иска от него?? Та той бе млад, всъщност вече повече от тринайсет хилядолетия си е млад и все на един и същи акъл, така че няколко годинки отгоре не вършеха работа... за жалост.
Влезе в кафетерията, държейки Алисия за ръчичка. Вече бе по- пораснала и задаваше достатъчно въпроси за възрастта си, повечето на които трудно се намираше отговор.
- Какво ще иска моята малка дама?- попита я Доминик, когато стигнаха до барплота в заведението. Той я хвана нежно през кръста и я сложи да седне върху плота.
Доминик Уинтър
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Алисия Сря Юли 06, 2011 6:55 pm

Али седна внимателно на плота и се загледа в уредите за правене на кафе пред плота от другата страна. Стана и и интересно и започна бавно да ги разглежда. Знаеше че бе много малка, за да пие кафе, а и не и харесваше горчивия вкус. Реши да пие горещ шоколад и вече огледала всичко се обърна към баща си като го хвана за ръчичката и се доближи малко, за да му каже какво си е избрала.
- Може ли горещ шоколад?- каза въпросително и с бебешки глас на който обаче му се разбираше. Ади беше научила Али на много неща и едно от тях е да говори правилно колкото и бебешки да звучи от нейната уста. Погледна Доминик мило и въпросително като се усмихна.
Алисия
Алисия

Posts : 109
Join date : 29.05.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Доминик Уинтър Сря Юли 06, 2011 7:44 pm

Доминик се вгледа в светлите й очи и се усмихна, което разкри сладките му трапчинки и мъничките бръчици, които се появяваха около очите му, когато се ухилеше глупаво. В този момент изглеждаше изключително сладък и някак по детски невинен, но зад тази маска се криеше истински хищник, който бе винаги готов за лов... но не и днес. Днес бе напълно отдаден на Алисия, която бе писана като негова дъщеря. Предполагаше, че е така, поради простия факт, че бе надарена с прелестен, демонски и в същото време някак невинен чар, който сегурно от него бе наследила. О, Доминик, скромност май не познават твоите мисли.
- Тогава нека е горещ шоколад и ирландско кафе за татко- поръча Доминик на висок глас, докато наблюдаваше Алисия.- Баба Коул май не ме помни, щом те пусна толкова лесно с мен.
Доминик Уинтър
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Алисия Сря Юли 06, 2011 7:58 pm

Ади се усмихна сладко на Доминик след като забеляза усмивката на лицето му, която значеше че днес е на нейно разположение. В главата и се вартяха някакви люлки и играчки. Пред Али вече имаше един горещ шоколад. Взе лажичката и разбърка като сложи и едно от захарчетата.
- Ама ти си добър тати!- каза като го погледна след като се замисли защо баба и да не я пусне. Изобщо не знаеше дали се познават.
Алисия
Алисия

Posts : 109
Join date : 29.05.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Доминик Уинтър Сря Юли 06, 2011 8:17 pm

- Знаеш, че мама и семейството на мама не харесват тате- отговори й през смях Доминик и я взе на ръце, отново, отнасяйки я към най- близката маса, разположена до прозореца.
Чувстваше я толкова лекичка, всъщност почти не я усещаше в ръцете си, бе същинско перце, което можеше да разнася цял ден на ръце, въпреки че бе достатъчно голяма, за да ходи без проблеми с равновесието. Това не бе наследила от Доминик. Той бе спънат в краката и често падаше или пък се удряше някъде. Като цяло непохватността му бе в доста голям излишък.
Остави малката Али да седне на един стол и се настани срещу нея, остави чашата си с кафе на масата. От нея се носеше приятен дъх на уиски, който се хареса на демона.

Доминик Уинтър
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Алисия Чет Юли 07, 2011 6:07 am

Доминик пренесе малката към една близка маса до прозореца като д там бе взела огромната чаша с горещ шоколад и се взираше миришейки парата. Той я остави да седне а тя кротко се настани взирайки се в очите му. Все едно нещо откри, но не знаеше какво не са и бе казали за него. Майка и изобщо не бе говорила за него освен.
- Тате не си с мама?- каза като нямаше търпение да знае отговора на този въпрос , защото го бе задавала много пъти на Ади, но тя никога не бе отговаряла или отговора бе "Защото така."
Алисия
Алисия

Posts : 109
Join date : 29.05.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Доминик Уинтър Чет Юли 07, 2011 7:09 am

Доминик едва не се задави с кафето си, когато малката му дъщеря изстреля въпросителното си изречение. Тя можеше да забележи как татко едва не се уля и остави тромаво чашата в малката чинийка на масата. Определено му трябваше време да измисли достатъчно правдоподобен отговор, който не съдържа "майка ти беше деветнайсет годишна пикла и не ми се занимаваше с нея". Доминик продължаваше да изпитва не много добри чувства към Адриана.
Преглътна мъчително и въздъхна. Облегна се назад в стола си и се усмихна някак несигурно на Али.
- Ние с мама просто нямаше да сме щастливи заедно.- каза най- накрая Доминик Уинтър, крайно затруднен от въпроса на дъщеря си.
Доминик Уинтър
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Алисия Чет Юли 07, 2011 7:23 am

Али се усмихна след като той и отговори, но преди това леко се изненада че той така реагира на въпроса и. Оставаше много малко татенцето да се задави от въпроса и. Али наистина беше много любопитно детенце, но пък си имаше причина. Трябваше да знае защо вървят така нещата и след като разбра отговора беше доволна че знае причината те да не са заедно. Тя сложи ръчичките си на чашката и я хвана като усети топлината от горещия шоколад. Повдигна ашата и отпи малко като след това и останаха след по устните от шоколада. Взе една салфетка и на бързо ги избърса за да не излага баща си.
- Татя ами мама ще се жени ли за бати Ромън?- каза въпросително като помнеше мъжъ от преди два месеца, но нямаше представа дали той знае за какво говори тя.
Алисия
Алисия

Posts : 109
Join date : 29.05.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Доминик Уинтър Пон Юли 11, 2011 8:44 am

Доминик някак си се стъписа още повече. Нямаше абсолютно никаква представа, че Адриана ще се жени и това някак и му дойде доста в повече. Понамръщи се малко, но после си придаде вид сякаш не му пука. В интерес на истината, наистина не трябваше да му пука, но изпитваше едно такова собственическо отношение към Алисия и Адриана. Все пак, едната му бе дъщеря, а другата бе майка на детето му. Ччувството му за собственост трябваше да бъде заличено до край, а това може би щеше да стане с времето.
- Не знам, мила, но знаеш ли какво се чудех, искаш ли да поживееш известно време с татко?- попита Доминик, пускайки една от своите искрени и красиви усмивки..
Протегна ръка и я погали по бузата нежно.. Погледа му бе бащински и изпълнен с толкова любов, че никой не би могъл да познае Доминик в тази му добра светлина.
Доминик Уинтър
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Алисия Пон Юли 11, 2011 8:51 am

Алисия видя, че Доминик се учуди от въпроса и и се стъписа. Може би незнаеше нищо, но едва ли му пукаше за това. Али го погледна и се усмихна на предложението му като след това наду бузите си и се засмя. Явно започна да се лигави доста.
- Дам тате, но мама мисли, че ще идвам със самолета и сигурно ще ме чака там! Трябва да отидем при нея, за да ме види!- усмихна се като го прикани и леко и стана тъжно за майка си която не бе виждала от две седмици.
Усмихна се отново на баща си, който в момента беше доста загрижен за нея. Али загледа едно четиринадесет годишно момиче на отсрещната маса и си каза че иска да е толкова голяма и вече да не е бебе.
- Тате аз кога ще стана голяма?- каза и го погледна въпросително като преди това отпи от шоколада.
Алисия
Алисия

Posts : 109
Join date : 29.05.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Доминик Уинтър Пон Юли 11, 2011 9:15 am

-Съвсем скоро ще пораснеш толкова бързичко, че дори няма да усетиш кога ще стане това.- успокои я Доминик.- Нали знаеш, ние сме различни- пошепна й накрая Уинтър и се засмя ведро.
Не знаеше каква част от истината знае Алисия и колко щеше да му повярва, че е демон на първи поглед, но щеше да разбере съвсем скоро. Нямаше смисъл да крие от нея каква е, все пак... да криеш същността си от останалите и мого да бъде най- голямата глупост. Доминик няаше никаква представа как ще се равие Алисия. Все пак- не бе имал дете преди, но щеше да се справи, вярваше в себе си.
-Ще отидем мама да те види когато си пожелаеш, малка моя.- каза спокойно Доминик и отпи от кафето си, притваряйки очи от насладата от лекия аомат на кафето.
Доминик Уинтър
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Алисия Пон Юли 11, 2011 9:25 am

Aли се усмихна за пореден път. Сети се че майка и е казвала, че имала някакъв демонски ген в себе си, но наистина не разбираше всичко това. Може бе щеше да е демон, но и тя самата не схващаше думите на майка си.
Той спомена майка и, а тя се усмихна като си каза, че иска да прекара още известно време с нея.
- Тате а ти нямаш ли приятелка?- попита като се замисли за факта, че той не е длъжен да остане без сродна душа. Ето че Ади си беше намерила някой защо той да остава назад.
Алисия
Алисия

Posts : 109
Join date : 29.05.2011

Върнете се в началото Go down

Кафе-книжарницата  Empty Re: Кафе-книжарницата

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите