Залцбург,Австрия 2009г.

В деня ,в който напуснах дома хванах влака за Залцбург.Оттук щях да започна малкото си разследване ,но един глас ми прошепваше,че това ,което правя е безмислено и да открия кой е запалил този пожар е като да търся игла в купа сено.Живеех в малък град може да е бил всеки.Защо въобще бях тръгнала?....Всички тези мисли ме съпътстваха по време на пътуването ми.Пристигайки на гарата грабнах малкият си куфар с колелца и си закупих карта на града.Изглежда,че наблизо имаше кафене.Идеално.Тъкмо щях да поседна и да разгледам картата.Щях да реша къде ще отида...Още с вратата няколко погледи се вторачиха в мен и куфара ми.Усмихнах им се мило и седнах на една маса до прозореца.Поръчах си кафе и за моя изненада поръчката ми беше донесена за нула време.Отпих от кафето и разгънах картата на Залцбург.Започнах с откриването на мястото ,където бях сега ...

Бях решил да избягам от миналото и реших да отида в Залцбург,Австрия.Градчето беше хубаво,но честно като не познаваш никого е голяма скука.Влезнах в кафенето в което идвах всеки ден.Огледах го.Не се беше променило,но имаше нещо различно.Нови лица.Нищо необичайно.Масата ми беше заета от едно момиче.Седнах на съседната и си поръчах кафе.Дойде веднага-както винаги.
-Хъм извинете ,но това е моята маса.-това беше моя начин да кажа "здравейте".Усмихнах се като идиот на момичето и отпих от топлата напитка.

Надигнах глава от картата и погледнах в посоката ,откъдето идваше гласът.Неговата маса?
- Вашата маса? - погледнах го учудено. - Явно сте един от редовните посетители на заведението ,че чак и маса си имате.
Отпих от от кафето си без да откъсвам поглед от непознатия.Беше ми се усмихнах сякаш в ръката си държах захарен памук.Леко се усмихнах да не изглеждам прекалено студена и необщителна.

-Да.Редовен клиент съм.-обесних и отпих от кафето си.Момичето гледаше карта на града.Явно беше нова.
-Аз съм Дейлън.-не подадох ръка тъйкато нейните ръце бяха заети с кафето и картата.Доизпих кафето си и си поръчах още едно.Обичах кофеина.Вредни навици.Запалих една цигара.
-Искате ли?-попитах жената.Не знаех дали пуши,а ако не пушише щях да изгася моята цигара.Когато и аз не пушех много мразе някой да пуши около мен.

- Аз съм София - представих се ,но също като него не подадох ръка.Той запли цигара и ме попита дали искам.
- Не благодаря - отказах. - Не пуша.Нямам добро мнение за цигарите - което си беше така.Гледаше с укор баща си ,когато запалеше цигара.Погледна Дилън,който седеше на съседната маса със следващо кафе в ръка.
- Защо не седнеш тук - посочих мястото срещу мен. - Предполагам не ти е удобно да се провикваш от съседната маса-леко се усмихнах.

Изгасих цигарата си и се преместих на моята...нейната маса.
-Благодаря ви София.Хъм какво хубаво име.-отпих от кафето си.Тя може би вече беше прозряла,че не съм обикновен човек,но дори и да не е така аз бях прозрял,че тя не е обикновена.Беше зооморф.До колкото улавях миризмата и.
-Ти си необикновено момиче София.-изрекох и отпих отново от топлата напитка която беше почнала да изстива.Предизвикателна усмивка пробяга по лицето ми и леко оглоих зъбите си,но не чак толкова да се забележи,че съм вампир.

Усминах му се.
- Говори ми на ти - за щастие той загаси цигарата си още преди да седна на мястото срещу мен.Комплимента и предизвикателната усмивка ме накараха да се замисля какво е имал предвид.Погледнах изкрящо беите му зъби и нещо не накара да се усъмня.
- Благодаря ти.И ти изглеждаш необикновен - леко мръднах вежда и му се усмихнах.