Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Нед Юни 05, 2011 7:00 pm
Statistics
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Септември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

Calendar Calendar

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Скритата горска къща

Предишната тема Следващата тема Go down

Скритата горска къща

Писане by Доминик Уинтър on Съб Юли 16, 2011 3:31 pm


Къщата бе възможно най- отдалечена от града, скрита от очите на всички жители на Виена, готови да прекрачат границата с безкрайното си любопитство. Постройката бе стара, изглеждаща съвсем паянтова с порутени стени, по които бе плъзнал отровен бръшлян. Нямаше врата, нямаше прозорци нито покрив. Поляната около къщата бе обрасла с бурени и висок жив плет, криещ я до някъде, непозволяващ на никой да пристъпи по- близо.

~~~~~~~
Доминик премина и последното дърво с обозначителен знак, видим единствено за демонични очи, желаещи да се укрият или да укрият. Издълбания пентаграм сякаш го приветстваше разпространявайки се навсякъде по кората на вековното дърво, карайки го да изглежда колкото загадъчно красиво, толкова и плашещо за посетителите. Демона го подмина някак вяло и заслиза по стръмния склон към поляната в подножието на няколко хълма, сдобила се с висока колкото човешко същество трева и бурени. Тази гледка сякаш накара Уинтър да се усмихне, ала причината бе много по- различна от вида на тъпите растения. Ани, малката Ани.
Затича се между тревата, подтикнат от неистовото желание да стигне по- бързо до порутената постройка отвът нея и миг по- късно се озова точно там, където желаеше. Пристъпи напред, вдигна дясната си ръка във въздуха, разкривайки част от една от загадъчните татуировки по тялото си. Нещо проблесна в далечината. Малко по малко стените и цялата картина пред очите на Доминик започна да се размива, превръщайки се в почти необитаема, но изключително подредена къща, обзаведена в ренесансов стил, което бе в пълен контраст с модерната техника по стаите и коридора, който изведнъж, от напълно невзрачен с изкъртени стени се превърна в помещение с под от тъмен мрамор и висок таван.
Идеалното прикритие за нещо наистина скъпо и съществено. Да, онази прекрасна Моргана, вещицата, която работеше от време на време за него бе изобретила скришното местенце за неговото скрито съкровище, с което се бе сдобил преди цели осем годинки и въпреки това точно Ани бе най- скъпото, което притежаваше в момента. За разлика от Алисия, при малката си красавица не бе допуснал грешката да я изгуби и това го правеше горд татко на една красива малка муза.
-Ани, моя прелестна Ани?- повика я Доминик, докато вървеше с бавна и отмерена крачка.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата горска къща

Писане by Ани on Съб Юли 16, 2011 3:49 pm

Тате ме водеше на някъде,където и аз не знаех.Скоро стигнахме до една обрасла с бурени и плетове полянка,а малко по встрани в далечината от нея се виждаше някаква постройка.Личеше си,че е доста стара.Аз седнах в тревата,като се загледах нагоре към широко синьо небе,макар и да имаше облаци,това не пречеше на слънцето да огрява почти цялата поляна.В тревата бяха порасли маргаритки,а аз ги откъснах,като си направих венец и го сложих на главата си.Да,обичах цветята и тук се чувствах свободна!Изведнъж чух как тате ме викаше.Бързо се промъкнах в голямата и висока трева,като се промъкнах зад тате и казах високо за да го уплаша:
- Буу..- Казах,а след това се засмях и погледнах към постройката в която се намирахме.Може би е било от онези богаташки къщи от миналия век или поне така бях слушала,че изглеждат.

П.П. Ами малко е малко поста,ама ;ДД
avatar
Ани

Posts : 12
Join date : 16.07.2011
Location : Виена

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата горска къща

Писане by Доминик Уинтър on Съб Юли 16, 2011 7:22 pm

Доминик се обърна и я пое в обятията си, вдигайки я във въздуха. Завъртя я около себе си и я притисна към тялото си. Ръцете му я придържаха съвсем леко и нежно, един от пръстите му отмести назад светлите кичури коса, за да позволи на демона да вижда красивото й, невинно лице, на което бе изписана толкова мила и сладка усмивка, че трудно можеше да й се устои и, както се предполагаше, накара и неговата да се появи на лицето му, което последно време се случваше все по- рядко в последните дни, които бе избрал да прекара с Алисия, оставяйки малката Ани за мъничко самичка на някое от скришните местенца, разбира се не самичка. Хич не му се нравеше идеята да бъде отглеждана от детегледачки и всякакви жени, които определено не й бяха майки и не можеха да заместят родителското присъствие, както и едва ли биха се справили с отдаването на достатъчно любов в ежедневието на малкото му съкровище.
Демона изпитваше искрено притеснение да я представи пред Виена, просто не искаше да я дели с всички онези същества, кои лоши, кои добри, а някои бяха толкова неподходящо обкрежение за Ани. Не искаше тя да среща големия лош свят, който да разбие представата й за добро и зло и да събере двете неща в съзнанието й, правейки ги просто неразличими едно от друго. Макар да не знаеше колко лош всъщност бе татко... все пак, Доминик се занимаваше с крайно нелегална работа, която можеше да му коства живота, ако някой разбереше и го издадеше на виенските власти. Може би от това най- много го беше страх, че неговата мъничка Ани щеше да разбере, че той не е добрият тате, а всъщност е лошият Доминик Уинтър, съсипващ чужди животи без позволение.
Изтръгна се от мислите си и отправи последен поглед към старата сграда. Харесваше я, защото някак магично се превръщаше в годна за живеене и често криеше Ани тук, където никой не можеше да я открие, а тя можеше да израстне чиста и невинна, не познаваща престъпните намерения на останалите същества. Въздъхна и извърна лице към Ани.
- Вече няма да живеем тук, съкровище. Не зная дали Виена ще ти хареса, тя е голяма и малко лоша, обаче...- демона сви рамене в знак, че просто не знае.
off: нищо де ;D

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата горска къща

Писане by Ани on Съб Юли 16, 2011 7:44 pm

Тате ме вдигна,като ме пое в обятията си.Да,обожавах да ме прегръща..Чувствах се защитената!Не спирах да се смея,като гледах само в него.Усетих пръстите му,който се прокраднаха по лицето ми и отместиха няколко кичура коса назад,а аз отново се засмях.Бях се сгушила в него.Усещах туптенето на сърцето му,което правеше туп - туп - туп.Беше толкова успокояващо!Можех направо да се унеса в сън.След това погледнах към къщата.Да,тук бях прекарала повечето си дни,години..обичах това място!Тихо и спокойно,където можех да тичам на воля,без никой да ме спира.В съзнанието ми нахлуха онези мисли за домът.Знаех,че всичко се случваше заради мен и се обвинявах за това..Твърде много хора умряха..Е всеки ден идваше различна бавачка да ме гледа,защото ги подлудявах.Обичах да им се крия или да не правя това,което ми кажат.С тате погледнахме към къщата,а след това той ме погледнах и каза,че вече нямало да живеем тук.Не знаел дали Виена щяла да ми хареса,тя била голяма и малко опасна,обаче..Имах чувството,че сърцето ми ще изскочи.Много исках да видя Виена от близо,но тате не ми позволяваше,защото ми беше разказвал,че там бродят ужасни същества.Усмихнах му се мило,като подскочих от радост и казах:
- Най - после ще я видя от близо!Сигурна съм,че е много красива! - Казах радостно,като не спирах да подскачам и да се радвам,а през това време държах ръката му.
avatar
Ани

Posts : 12
Join date : 16.07.2011
Location : Виена

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата горска къща

Писане by Доминик Уинтър on Нед Юли 17, 2011 7:37 am

Доминик не бе съвсем убеден, че цялата ситуация беше за радост. Определено му харесваше да гледа Ани толкова засмяна и радостна, но като знаеше, че сигурно щеше да остане разочарована в някаква степен от света му се струваше крайно нечестно този останал свят да съществува. Може би трябваше да се замисли върху идеята да организира атентат срещу целия свят. Всъщност... на това не му ли се викаше поробване? О, какво значение щеше да има, когато определено щеше да е доволен, че дъщеря му не живее сред онези гани копелета, към които спадаше и самият той, за жалост. Знаеше, че все някога нещата щяха да излязат на яве и щеше да трябва да й обяснява какво работеше и как го работеше. Да не говорим, че Ана, която доста гадничко му бе ръчила дъщеричката му и беше изчезнала, не се занимаваше с по- спокойна и добричка работа. Да бъдеш наемен убиец в последно време е доста печеливша работа, обаче Доминик винаги бе предпочитал неговата любима да бъде при него, не застрашена от каквото и да е. Може би ограниченията, които бе поставял на красивата Ана я накараха да си тръгне от него и да му остави Ани.
Обърна се окончателно, оставяйки скривалището зад гърба си, може би дори завинаги. Поведе Ани наобратно през тревата, вдигайки я на ръце, за да не се изгуби из високите, зелени стръкове бурени, които драскаха кожата на ръцете на Доминик и тук-там закачаха дрехите му, опитвайки се да ги повредят.
-Виена е красива, но... там е много опасно и лошо място сред всичките тези същества. Е, сигурно и татко е от лошите, нали е демон, но ще се погрижа да не ти се случи абсолютно нищо лошо.- обеща Доминик, целувайки я по бузата закачливо и по бащински.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата горска къща

Писане by Ани on Нед Юли 17, 2011 2:55 pm

По реакцията на тате си личеше,че не беше особено щастлив от факта,че ще ме заведе в градът.Гледах го любопитно,а той беше се загледал в постройката.За какво ли си мислеше?По физиономията на лицето му личеше,че се тревожи за нещо.Сгуших се в него,като не спирах да го гледам.Изведнъж той се обърна към мен,като застана с гръб към постройката.Поведе ме напред,а аз не спирах да гледам назад.Да,в тази къща бях прекарала детството си и щеше да ми липсва!Тате ме вдигна на ръце,като ме поведе напред през високата зелена и буйна,която се закачаше по дрехите му.Изведнъж той каза,че Виена била красива,но там било много опасно и лошо място сред всичките тези същества.После каза,че и той бил от лошите,нали бил демон,но ще се погрижа да не ти се случи абсолютно нищо лошо,а след това ме целуна по бузата.Сгуших се в него,като го обгърнах с ръце вратът му и му прошепнах:
- Сигурна съм,че не си лош,тате!Ти си най - добрия баща на светът! - Казах радостно,като го галех по главата.
avatar
Ани

Posts : 12
Join date : 16.07.2011
Location : Виена

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата горска къща

Писане by Доминик Уинтър on Нед Юли 17, 2011 7:49 pm

- Хайде тогава, добрият тате ще те заведе в по- голяма и хубава къща.- засмя се Доминик.
Ръцете му я притиснаха още по- близо към него, а на лицето му се бе появила красива усмивка, от онези, които се появяваха, когато беше безкрайно щастлив, а в момента се чувстваше точно така- крайно и необяснимо щастлив, че имаше поне едно същество, не изпитващо омраза към него. Поне едно едничко, което истински го обичаше и едва ли би го обвинило, че не е бил до него. О, да, другата му дъщеря определено би могла да му каже подобно нещо, но ако трябваше да е напълно искрен, Доминик се радваше повече на факта, че Ани, неговата мъничка невинна Ани бе толкова близо до него, а той се бе справил поне в някаква степен с това да я гледа близо 8 години, макар и не сам.
- Мм, сигурен съм, че не е като тази тук, но се надявам, че ще я харесаш мила моя, а аз обещавам, че ще намалим бавачките и ще си стоя повече при теб- засмя се щастлив Доминик, вървейки с подра крачка към колата си, намираща се в близост до края на гората, а края беше близо... само още няколко метра и щеше да въведе Ани точно там, където не му се искаше... щеше да я заведе при това, от което се бе постарал да я опази.
От онзи лош свят.

off: ей сега ще направя къщата ((:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скритата горска къща

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите