Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Statistics
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

Calendar Calendar

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Къщата на Амбър и Макс

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Макс Фрей on Чет Юли 21, 2011 6:53 pm

Влязох в къщата и тряснах вратата. Силно. Вече беше към 10 часа вечерта.
- Макс, ти ли си? - чу се гласът на Амбър от кухнята.
- Не спиш ли? - попитах.

Явно не спеше. Не исках да ме вижда. Кървав. Щеше да се стресне. Сигурно. Никога не ме виждала след като съм пил кръв или по време на това. И по-добре. Превръщам се в едно чудовище. Ноктите, кожата. А понякога и между ръцете ми се образуват ципи.

Какво се случи?Изтичах до бараката и започнаха да се образуват пламъци по гърба ми. Влязох навреме призовах кашони, молив и лист хартия. На листа написах ,,тръгвай си, ще дойда довечера." сложих го на единия прозорец и залостих с кашони всички прозорци. Застанах в един ъгъл и чаках. Просто чаках. След два часа се появиха някакви наркоманчета. Три четиринайсет годишни. Когато видяха кашоните, заключената врата започнаха да блъскат. Отворих им.
-Ко седиш тука уе, лапе? - озъби ми се единия. Другите се засмяха. После скочиха да ме бият. Кръв. Зъбите се появиха, захапах едното момче. Когато усетих топлата течност да задоволява стомаха ми се превърнах. В онова грозното. Другите тръгнаха да бягат, но вратата се заключи. Сама. Изпих кръвта на единия, и завъртях главата му. Да спра нервната система. Не исках да превръщам никой. Другите стояха и пищяха. Изпих и тях, разбира се, но ми дойде в повече. Сигурно 2-3 седмици нямаше да имам нужда от храна.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
    you are the cheese in my...


    macaroni.
avatar
Макс Фрей

Posts : 35
Join date : 12.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Амбър Стейлинг on Чет Юли 21, 2011 7:19 pm

След като тръгнахме към някаква барака, която естествено не знаех, че съществува, той беше първи. Когато стигнах бараката и видях бележката, нещо ми каза да не се подчиня и да опитам да вляза. Вдигнах ръка, за да докосна бравата, но после се отказах. Подчиних се, като тръгнах обратно по пътя, спирайки се понякога, за да погледна назад.
Така се озовах вкъщи. Махнах фотоапарата от врата си и го оставих на едно чекмедже, където държах филми - пълни и празни, други принаглежности за фотоапарати. Извадих всичко от джобовете си на бюрото и след това го избутах в друго шкафче, за да хо забравя.
Отворих големия гардероб. Пред очите ми се явиха всички мои дрехи - изгладени и подредени предварително по цветове и сезони. Това правех, когато ми беше скучно - подреждах.
Влязох в кухнята. Започнах да прехотвям вечеря, най - вероятно само за себе си. И все пак порцията беше голяма и оставих половината в хладилника.
Седнах в хола да гледам телевизия.
Часовникът тиктакаше и аз нервно гледах към него. Защо се притесняваш? Та, той е по-силен от мен. Изсумтях и си налях кафе.
Вратата се трясна. Макс се върна късно.
- Не, не спя. - Извиках след него в отговор.
Станах да ида да го видя, но преди да се появи пред мен, аз попитах:
- Добре си, нали?
avatar
Амбър Стейлинг

Posts : 52
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Макс Фрей on Чет Юли 21, 2011 7:33 pm

Тръгна към мен преди което ме попита дали съм добре.
- Да, да, добре съм. Няма да ти опявам за кръв към месец. - излъгах. Де да беше месец. Колко жалко. Почесах се по главата. - Ъъ, недей идва, моля те. - Трърде късно. Амбър се появи в коридора и нищо не каза. - Ох, не трябваше да виждаш това, определено. Да.
Съблякох блузата си, сложих я в коша за пране и отидох до банята. Моята бяна. Нямаше да цапам нейната, де. Измих лицето си, което стана малко трудно, обърнах се. Имаше белег. От слънцето.
- По дяволите! - изругах.
Игнорирах го, след което слязох. Амбър стоеше на дивана и щракаше из каналите. Отидох до нея помолих я да се дръпне в края и легнах. Свих краката си, за да не и' преча.
- Надявам се нямаш против, че лягам. - попитах. - Е, какво ти се гледа? Незнам за теб, но аз имам цялата нощ. И незнам какво ще правя през нея.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
    you are the cheese in my...


    macaroni.
avatar
Макс Фрей

Posts : 35
Join date : 12.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Амбър Стейлинг on Чет Юли 21, 2011 7:47 pm

Свикнах да слушам за кръв, въпреки че ми беше малко странно да чувам тази дума. В началото потръпвах, но сега ми беше почти безразлична.
Той отиде в банята си и аз се приближих до коша, където беше оставил блузата си. Миришеше на кръв, а това на мен не ми допадаше. Усмихнах се незабележимо и отворих капака.
Сбръчках нос, и я взех. Отправих се към моята баня, нямаше да чакам да излезе от неговата си. Хвърлих я в пералнята и я пуснах. Имах опит вече с тези петънца.
Върнах се в хола и се настаних на дивана.
Макс дойде при мен. Легна на дивана.
Хвърлих му поглед с усмивка.
- Не знам - отговорих.
Станах, като оставих на него управлението на телевизора и преминах бързо, за да не преча той да гледа.
Отидох в кухнята. Сипах си нова чаша кафе - топло, със силна миризма. Никога не съм обичала кафе, но сега много ми харесваше. Взех студеното мляко и долях, за да се напълни чашата.
- Предлагам кафее - провикнах се, за да ме чуе. - Искаш ли?
Заслушах се, за да чуя някакъв отговор.
avatar
Амбър Стейлинг

Posts : 52
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Макс Фрей on Чет Юли 21, 2011 7:57 pm

Амбър стана и отиде в кухнята. Обърнах се и видях, че си сипва кафе. Не бях опитвал. Поне докато бях вампир. Провикна се, предлагала.
- Мнооого малко, незнам какво е. - отвърнах.
- Добре. - каза Амбър.
След 2-3 минути дойде с две чаши кафе. Моята беше с доста малко, което беше добре. Опитах една глътка. Пихтия. Застояло. Мухлясало. И какво ли още не? Веднага се изплюх на пода и се затичах в банята да повърна.
Влязох, вдигнах капака на тоалетната, седнах на земята, започнах да кашлям. Цялото кафе излезе, но в устата ми още имаше гаден вкус. Взех ножчето от шкафчето и се порязах. Леко, но излезе кръв. Изпих я и гадния вкус се махна.
Слязох долу, идеше ми да потъна от срам.
- Извинявай много, много, много! Ще почистя веднага. - отидох и взех парцал, напълних кофата с много малко вода, сложих препарат и измих кафето.
- Май само проблеми ти създавам. - казах.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
    you are the cheese in my...


    macaroni.
avatar
Макс Фрей

Posts : 35
Join date : 12.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Амбър Стейлинг on Чет Юли 21, 2011 8:14 pm

Донесох му кафето. Мислех, че ще му хареса. Толкова време се учех да уцелвам точните пропорции на мляко към кафе. Толкова се стараех да е перфектно, като да е едно единствено на света. Да бъде моята измислена формула за уникално кафе. Кой може да предположи - аз и кафе? Колко странно, но факт.
Отпи и изплю всичко на пода. Направо ми идваше да да стана и да го удоша, но се сетих, че това никога не може да стане. Определено, най - много да се разгневи. Погледнах го престорено лошо, не можех да бъда ядосана.
Вдишах и издишах. Той се върна и почисти. Така отново се настаних дълбоко в меката облегалка на дивана. Изтегнах се надоло и се усмихнах спокойно.
- Така е по-добре - казах тихичко.
Пречил ми? Засмях се с глас. Чу се кикотенето ми със закачлив глас.
- Защо да ми пречиш? - Обърнах се към него. - Не, откъде ти хрумна?
Изгледах го и заговорих шеговито:
- Ако ще си по - спокоен да кажа Пречиш, ще го направя. Но... няма да го кажа.
Кимнах, за да потвърдя.
Той седна на дивана.
- Ти кажи, какво ти се прави?
Изсумтях, защото ми трябваше още кафе. Още не го бях изпила, а вече мислех за следващото. Направо ме е обвзело. Пристрастила съм се. въздъхнах тихо. Оставих чашата на страна и се наместих.
- Реши ли?
avatar
Амбър Стейлинг

Posts : 52
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Макс Фрей on Чет Юли 21, 2011 8:27 pm

Докато миех кафето се сетих за играта. Незнайно откъде. Топло и студено. С Аби я играехме. Прибрах парцала на терата. Изплакнах кофата и нея прибрах.
Седнах до Амбър, изглеждаше леко обидена. Сигурно се беше постарала.
- Извинявай много за кафето. Сигурно е било чудесно, но не можеш да ме разбереш...
Облегнах се, въздухнах. После попита какво ми се прави.
- О, незнам. Но стига пи толкова кафе, ефекта ще се окаже обратен. Ако изпиеш още една чаша ще се проснеш веднага и ще захъркаш. После трябва да те нося до спалнята.
Амбър се засмя.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
    you are the cheese in my...


    macaroni.
avatar
Макс Фрей

Posts : 35
Join date : 12.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Амбър Стейлинг on Пет Юли 22, 2011 4:53 pm

Изкикотих се. Прозвуча сърдечният ми глас в резултат на смеха от шегата.
Да, премах като шега. Не бях заклет любител на кафето. Бях открила тази си страст едва преди година. Всъщност, тя не беше като любов от пръв поглед. Съвсем случайна попаднах на познат, който ме почерпи кафе с мляко и така станах любител. В последствие се бе превърнало в нещо като наркотик, към който нямах нищо против, който аз обичах, и нямах нищо против, да приемам по една чаша хубаво кафе на ден.
Наведох се да взема средно високата кафяна чаша. С усмивка отпих още няколко глътки кафе и от кафето остана една глътка - последната.
Погледнах към Макс и вдигнах едната си вежда със самодоволна усмивка, после същото с другата вежда. Физиономията ми изразяваше малко негудование към думите му и добавих:
- Не съм съгласна - троснах глава. - Не се съмнявай в способностите ми!
Смъмрих го и се засмях.
Изпих последната останала глътката енергийно кафе. После се усмихнах самодоволно. В очите ми се долавяше намек на малко надменно изражение.
- Добре, - казах, като се поизправих. В главата ми се беше породила една идея да разнообразим скучната нощ. - Значи, да се обзаложим колко мога да издържа да пия кафе.
Станах и се завъртях на пръсти. После продължих, като не му дадох повод да каже каквото и да е.
- Аз ще пия, докато не припада от... - млъкнах. Придадох на засмяното и без това логавото си лице, доколкото можех, един извънредно сериозен и строг вид. После с престорен глас продължих - от, така да кажем, свръх доза...
Погледнах го предизвикателно, като очаквах да откаже или да се съгласих. Не издържах. Бяха минали няколко секунди тишина и казах:
- Какво мислиш? Ако успея да изпия още наг 3 чаши, ще ми купиш някоя изискана порцеланова чаша, както са пиели дамите от миналите векове, за кафе. А, ако ти победиш, т.е. аз не успея да изпия 3 чаше кафе,... е каквото кажеш!
Бях застанала в поза Ф, чакайки той да вземе думата сега.
avatar
Амбър Стейлинг

Posts : 52
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Макс Фрей on Пет Юли 22, 2011 5:09 pm

- Значи искаш да пукнеш за едната чаша? Уау, интересно. Дай по-добре да ти изпия кръвта, от колкото да пукваш от кафета. - казах на шега и се засмях. - Е, така да бъде. Пий, хайдее! Хем ще заспиш и ще ти направя смешни плитки през нощта. На сутринта ще ти сложа едно огледало. - пак се засмях. Амбър ме погледна сериозно, от поза Ф стана на поза |. После пак на Ф. - Така или иначе ще ти купя чаша. Но така е по интересно. - Тя отиде до кухнята. Отидох с нея. Наля мляко в една чаша, до половината. После сложи кафе. Готово. Започна да пие.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
    you are the cheese in my...


    macaroni.
avatar
Макс Фрей

Posts : 35
Join date : 12.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Амбър Стейлинг on Пет Юли 22, 2011 5:37 pm

Нямах представа какво щеше да последва от този глупав облог, на който се бях хванала. знаех само две неща:
Първо, или наистина ще взема да се строполя в безсъзнание или щях да успея да погълна всичкото това кафе и нямаше да спя цяла седмица, в резултат на което най - вероятно никога повече нямаше да пия кафе, защото само при мисълта за случилото се щях да се прбуждам веднага.
Второ, е за това все още се колебаех, така че го изключих от нещата, които знам.
Спрях се да направя сметка какви бяха пропорциите на млякото и кафето. После сипах изчисленото в яашата. Първата убийствена чаша.
Седях с гръб към Макс, докато приготвях кафето.
- И да искаш, - казах спокойно, докато разбърквах съдържанието на чашата, и продължих - моята кръв няма да ти се ослади толкова колкото мислиш. Сигурно има горчив вкус и е зелена.
Засмях се и смехът ми бе прекъснат от облизването на кафяната люжичка. Оставих я на малка чинийка и се обърнах.
Погледнах часовника. Единадесет и половина.
Останах видимо доволна.
- Имам врене да пия - обявих. Отпих първата глътка и заговорих пак бавно - Все пак ще ти е доста скучно само да гледаш как пия. Твой ред е да измислиш какво да правим, докато не пресуша и 3-тата чаша кафе с мляко.
avatar
Амбър Стейлинг

Posts : 52
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Макс Фрей on Пет Юли 22, 2011 6:24 pm

Явно и' се играеше. Е, добре. Каза, че кръвта и' била зелена.
- Ти да не си пияна? - засмях се. - душил съм кръвта ти докато спиш толкова пъти, че чак е тъмно червена когато си я представя. Та така. Айде, пий! - засмях се пак. Явно тя наистина искаше чашата.
- Имам врене да пия. е пак ще ти е доста скучно само да гледаш как пия. Твой ред е да измислиш какво да правим, докато не пресуша и 3-тата чаша кафе с мляко. - каза ми тя.
- Е, така да бъде. Пий, отивам в хола.
Отидох в хола и пуснах телевизора. Въртях из каналите нищо интересно. Дори попаднах и на порно канал. Колко са извратени някои. Да. Знам какво е. Онези тъпаци...
- На коя чаша си? - провикнах се.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
    you are the cheese in my...


    macaroni.
avatar
Макс Фрей

Posts : 35
Join date : 12.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Амбър Стейлинг on Съб Юли 23, 2011 6:26 pm

След като проведохме този кратичък разговор и той излизе от просторната кухня, изпих кафето на един дъх. Усетих как ми се зави свят за секунда. Затворих очи за момента. Ръката ми се озова на главата и с пръстите си зарових в косата си. Стиснах насъбралия се сноп коса в юмрука си. Изсумтях на себе си и се питах къде е сега родителският контрол, който да упражни контрол на глупавата ми, необмислена постъпка. Тряснах с длан челото си и се обърнах пак да си налея.
- На втората - отвърнах само.
Настаних се на един стол и искарах едно модно списание. Трябваше да убия скуката.
Знаех, че ще успея да изпия още най-малко една чаша кафе. Бях сигурна. Увереността ми се върна, след като се сетих за един момент, който беше доста напрегнат, в който бях изпила доста голямо количество кафе. Пък и не бях чула да е умирал някой от 3 чаши кафе. Може би просто защото не обичах такива новини и съответно ги отбягвах. Разбира се, това се стараех да правя и сега. Тъжните нивини трябваше да стряскат хората и ние да си взимаме уж поука, но аз просто не бях такъв човек. Про вида на такива новини от сорта на: Разплачете се, вижте колко е тъжно, не ми действаха, ако не се струваха на сърцето ми толкова тъжни, че тогава да благоволя да похарча няколко сълзи. И все пак след това си казвах - Та, какво можех да направя? Имаше ли смисъл да плача, след като не мога да го променя? Колкото и егоистично да изглежда, аз си бях такава.
Вдигнах глава към часовника, като проследих последните секунди на изминаващия ден. И така устните ми оформиха буквите на така добре позната фаза: Добро утро. Избудувахме си цялата вечер и посрещнахме новия ден.
Продължавах да пия спокойна, че тялото ми ще издържи дозата кофеин, която възнамерявах да приема. Нямаше да се откажа, докато не си постигна целта.
И така в продължение на 45 минути аз продължавах да пия и на по-големи глътки. Възнамеръвах скоро да си налея новата чаша кафе. Взех списанието и го върнах на мястото му.
- Пълня нова чаша - викнах от кухнята.
avatar
Амбър Стейлинг

Posts : 52
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Макс Фрей on Нед Юли 24, 2011 7:14 pm

Обърнах се и я гледах. Приличаше на някоя пияница. Засмях се. Продължаваше да пие и да чете. Отидох незабелязано зад нея. Пипнах я с пръст и тя се стресна. За малко да бутне кафето.
- Ааа! - изкрещя Амбър. - Макс, забога!
Аз продължавах да се кикотя като малко дете. Ха. Аз бях малко дете.
- Давай пии. Още една ии ... - показах една хиледарка - цял сервиз ще ти дам.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
    you are the cheese in my...


    macaroni.
avatar
Макс Фрей

Posts : 35
Join date : 12.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Амбър Стейлинг on Нед Юли 24, 2011 7:36 pm

Макс размаха хиледарката пред мен. Усмихнах се като крадец пред плячка. Посегнах да я взема, но разбира се не успях. какво се очакваше.
Усмивката ми стана ощв по - голяма, но вдигнах рамене и се върнах в първоначалната си поза.
- Аз сервизи не искам - осведомих го. - Стига ми една чаша.
Свих рамене като невинно дете, което просеше за своя подарък. Нещо естествено за мен, преди да получа подаръка си слагах маската на добро момиченце, за да може човекът да остане с впечатление, че е съднал някоя моя детинска мечта.
- На тази чаша ще се насладя - проговорих със задоволство. - Ще я пия бавно.
След това се изкикотих тихо. Но после предадох на лицето си сериозност.
- И между другото - чу се сериозниат ми глас, в който се долови нотка на фалшив говор. - Не се промъквай зад мен, може да се стресна толкова, че да се наложи да ме водиш в някоя болница.
Е, може би тук послъгах малко, но какво пък?
avatar
Амбър Стейлинг

Posts : 52
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Макс Фрей on Пон Юли 25, 2011 7:05 am

- Бавно? Ех... Недей сега давай изпий я като шот. Хем чашата ще дойде по-бързо. - измънках.
Дори и да не изпиеше кафето пак щях да и' купя чаша. Разбира се.
- Но защо? Не ти е нужна болница, ти си силна персона. - изкикотих се. - Отивам да си догледам ,,Без Дрехи" интересно е. След малко се съмва, затова давай по-бързо.Отидох до телевизора и продължих да гледам предаването. Пълна простотия. Продавачка на шапки и когато дърби огледалото за да се види клиента, блузата й пада. Хаха.
- Хайде де, Амбър! - креснах. Още пиеше кафето.
3 часа през нощта.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
    you are the cheese in my...


    macaroni.
avatar
Макс Фрей

Posts : 35
Join date : 12.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Амбър Стейлинг on Пон Юли 25, 2011 6:44 pm

Вече бях сигурна, че ще получа това, което искам, т.е. победих. Всяка малка победа за мен беше като малка капчица, която падаше в чаша, стараейки се да прелее някой ден.
Усмивката ми бе дразнещо победоносна. Най - вероятно хората се дразнеха от това. Но аз не обръщах никакво внимание от това и в погледа ми се долавяше победоносно игриво пламъче в очите.
Добре. Вдигнах чашата и изпих всичко останало от чашата. Погледнах, сякаш да се уверя, че съм изпила всичко и вътре няма нищо останало.
Станах. Тръгнах на пръсти към хола, където беше Макс. В главата ми се яви идеята да се появя зад него и да обърна чашата върху главата му в знак на празнота. Но после естествено се сетих, че това не може да стане по никой начин, и се отказах. Все пак идеята да обърна чашата си остана, за разлика от мястото.
Петите ми се допряха до земята. Ходилата ми стъпваха бавно и тихо към прага на стаята.
Скрих се от едната страна на арката на вратата и ръката ми с чашата се обърна. Свирнах с уста и знаех, че той беше забелязал това.
- Победих - изкикотих се.
Влязох и направих реверанс - дясната ми ръка направи полъкръгло движение отгоре- надолу, косата ми обсипа цялото ми лице и сякаш бях чудовище, а левият ми крак застана отзад леко свит. После се изправих и се настаних до него.
avatar
Амбър Стейлинг

Posts : 52
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Макс Фрей on Пон Юли 25, 2011 8:29 pm

Щеше да падне. Да. Супер якото щеше да е!
- Виждам. - засмях се все едно бях видял най-смешното нещо. - На, на, твои са. - метнах хиледарката. - Купи си чаша, хайде.
Станах от дивана и се прозях. Амбър ме погледна учудено.
- Та, още е три и половина. - казах. - Защо ли толкооооооова ми се спи. - пак се прозях. - А, не не. Няма. Няма!
Няма...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
    you are the cheese in my...


    macaroni.
avatar
Макс Фрей

Posts : 35
Join date : 12.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Амбър Стейлинг on Чет Юли 28, 2011 3:20 pm

Усмихнах се и взех парите. Напъхах ги в задния джоб на дънките си. Завъртях се на пръсти и се чу смехът ми. После с усмивка погледнах към Макс.
Изгледах го подозрително. Изненадах се, че му се спи.
- Не го очаквах от теб - кикотенето ми изпълни стаята, в която се чуваше единствено звуците на пуснатия телевизор. - Какво пък, спи като ти се спи!
Станах и се върнах в кухнята. Трябваше да подредя безпорядъка, който бях оставила след себе си. Мразех да подреждам разхвърляните неща, когато не съм ги разхвърляля аз, което често ме караха да правя. Но млякото и кафето, а също и списанието, което бях захвърлила настрана.
Прибрах всичко. Измих, каквото трябваше да се измие и се спрях за миг. Беше ми странно. Хем се чувствах изморена и ми се щеше да се върна в стаята си, хем не исках да заспивам.
Изсумтях. Не се различи дали това беше изблик на досада, или беше умора. Все пак се върнах в хола. Постоях минутка облегната на касата на вратата със скръстени ръце. След малко се врътнах и се върнах в стаята си.
Измъкнах парите от джоба си и ги оставих настрана. Седнах на леглото, но след малко се отпуснах назад, за да легна. И сега? Станах и взех лаптопа си и се върнах обратно на мястото си. След като го пуснах се зарових из някакви сайтове и останах така още доста време.
avatar
Амбър Стейлинг

Posts : 52
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Къщата на Амбър и Макс

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите