Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Декември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Календар Календар

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Дориан Рейд

Go down

Дориан Рейд

Писане by Дориан Рейд on Вто Юли 26, 2011 5:02 pm


Matthew Grdy Gubler

Двадесет и седем годишният Дориан стоеше пред огледалото и пробваше новия си костюм. Мразеше костюми. Мразеше всякакви помпозни снобски изпълнения, на които присъстваха съмнителни височайшества, претендиращи със съмнителни дрешки и обноски.
Ставаше му топло в този костюм, а и некомфортно дотолкова, че чак го обземаше гняв някакъв. Не се харесваше в костюм и изобщо не проумяваше прекрасния начин, по който му стоеше. Идеално му пасваше на височина и му придаваше малко маса, което не идваше в повече. Дориан не бе от онези здравеняци, ала и по-добре - той блестеше с много повече. Шоколадовите му очи се взираха в собствения образ, а изящните му ръце на пианист опитваха да приведат в ред непослушните коси, които сякаш никога не бяха на мнението на притежателя си.
Дориан стрелна поглед към интересната книга, която негова приятелка му бе подарила - така я предпочиташе пред онова ужасно събитие, което му предстоеше. Погледна часовника си - почти нямаше време за губене, а той така обичаше да се мотае. Почти никога за никъде не бързаше, бе толкова уравновесен и спокоен, че понякога чак дразнеше с това. Колкото и да обичаше приятелите си, съвсем не бе купонджия - сам се определяше като домошар. Любим човек, книга, музика, кафе и чист въздух ... така би могъл да живее с години. Вродената му любов към разплитане на загадки обаче сякаш не се вписваше с мечтата му за къща в планината, в която да се уедини. Колкото и да обичаше спокойствието, Дориан нямаше как да не признае, че не може без хора.
- Дориан, идваш ли ?
Един глас прекъсна мислите му, които пак го бяха отнесли в света му.
- Идвам, идвам ... - Промърмори той, сякаш на себе си. Майка му бе твърде настоятелна, а той - като всяко дете на аристократи, бе воден по разни ужасни снобски събития, в чиято среда просто не се вписваше. Но какво можеше да направи - твърде учтив бе и твърде далеч от бунтарския профил, че да тръгне нанякъде и да зареже всичко и всички. Не би могъл да го причини на майка си - твърде много я обичаше, а и тя бе човекът, стимулирал го да следва мечтите си през цялото време. От малък бе запленен по това - все разплиташе някакви случки и загадки, следеше хората и в един дневник си записваше какво вършат. А в голяма къща като неговата хора и случки лесно се намираха. Израснал бе във Виена - родителите му бяха австрийци, и двамата притежаващи синя кръв и достойно минало. Дориан бе най-малкото от трите деца, но далеч не най-глезеното. Свикнал бе да споделя и никога не претендираше с потеклото си. Бе на принципа, че майка му и баща му са някои, той все още е никой, а и не обичаше всичките тези излишни фасони на богатите, на моменти дори му идваха твърде много. Уви, не можеш да избягаш от корените си - Дориан учеше в най-тузарското училище във Виена, пълно с превзети хлапетии, витаещи някъде в небето. Колко ги мразеше само ! После се дипломира и дойде време за университета - нещото, което чакаше цял живот. Слава богу, при изпитите всичко бе анонимно, та той можеше да покаже собствените си умения - не връзките във висшето общество. Приеха го, разбира се, а той се насочи към криминалната психология ...




avatar
Дориан Рейд

Posts : 53
Join date : 26.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дориан Рейд

Писане by Freaky on Вто Юли 26, 2011 5:06 pm

Одобрен добре дошъл! Можеш да пишеш по темите, ще те сложа в групата ти когато интернета ми е по-добър, и не съм от телефона ;дд

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .



avatar
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 23

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите