Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Statistics
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Декември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Calendar Calendar

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Дориан Рейд

Предишната тема Следващата тема Go down

Дориан Рейд

Писане by Дориан Рейд on Вто Юли 26, 2011 5:02 pm


Matthew Grdy Gubler

Двадесет и седем годишният Дориан стоеше пред огледалото и пробваше новия си костюм. Мразеше костюми. Мразеше всякакви помпозни снобски изпълнения, на които присъстваха съмнителни височайшества, претендиращи със съмнителни дрешки и обноски.
Ставаше му топло в този костюм, а и некомфортно дотолкова, че чак го обземаше гняв някакъв. Не се харесваше в костюм и изобщо не проумяваше прекрасния начин, по който му стоеше. Идеално му пасваше на височина и му придаваше малко маса, което не идваше в повече. Дориан не бе от онези здравеняци, ала и по-добре - той блестеше с много повече. Шоколадовите му очи се взираха в собствения образ, а изящните му ръце на пианист опитваха да приведат в ред непослушните коси, които сякаш никога не бяха на мнението на притежателя си.
Дориан стрелна поглед към интересната книга, която негова приятелка му бе подарила - така я предпочиташе пред онова ужасно събитие, което му предстоеше. Погледна часовника си - почти нямаше време за губене, а той така обичаше да се мотае. Почти никога за никъде не бързаше, бе толкова уравновесен и спокоен, че понякога чак дразнеше с това. Колкото и да обичаше приятелите си, съвсем не бе купонджия - сам се определяше като домошар. Любим човек, книга, музика, кафе и чист въздух ... така би могъл да живее с години. Вродената му любов към разплитане на загадки обаче сякаш не се вписваше с мечтата му за къща в планината, в която да се уедини. Колкото и да обичаше спокойствието, Дориан нямаше как да не признае, че не може без хора.
- Дориан, идваш ли ?
Един глас прекъсна мислите му, които пак го бяха отнесли в света му.
- Идвам, идвам ... - Промърмори той, сякаш на себе си. Майка му бе твърде настоятелна, а той - като всяко дете на аристократи, бе воден по разни ужасни снобски събития, в чиято среда просто не се вписваше. Но какво можеше да направи - твърде учтив бе и твърде далеч от бунтарския профил, че да тръгне нанякъде и да зареже всичко и всички. Не би могъл да го причини на майка си - твърде много я обичаше, а и тя бе човекът, стимулирал го да следва мечтите си през цялото време. От малък бе запленен по това - все разплиташе някакви случки и загадки, следеше хората и в един дневник си записваше какво вършат. А в голяма къща като неговата хора и случки лесно се намираха. Израснал бе във Виена - родителите му бяха австрийци, и двамата притежаващи синя кръв и достойно минало. Дориан бе най-малкото от трите деца, но далеч не най-глезеното. Свикнал бе да споделя и никога не претендираше с потеклото си. Бе на принципа, че майка му и баща му са някои, той все още е никой, а и не обичаше всичките тези излишни фасони на богатите, на моменти дори му идваха твърде много. Уви, не можеш да избягаш от корените си - Дориан учеше в най-тузарското училище във Виена, пълно с превзети хлапетии, витаещи някъде в небето. Колко ги мразеше само ! После се дипломира и дойде време за университета - нещото, което чакаше цял живот. Слава богу, при изпитите всичко бе анонимно, та той можеше да покаже собствените си умения - не връзките във висшето общество. Приеха го, разбира се, а той се насочи към криминалната психология ...




avatar
Дориан Рейд

Posts : 53
Join date : 26.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Дориан Рейд

Писане by Freaky on Вто Юли 26, 2011 5:06 pm

Одобрен добре дошъл! Можеш да пишеш по темите, ще те сложа в групата ти когато интернета ми е по-добър, и не съм от телефона ;дд

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .



avatar
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите