Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Statistics
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

Calendar Calendar

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Диего.

Предишната тема Следващата тема Go down

Диего.

Писане by Диего on Пон Авг 08, 2011 6:56 am


/Taylor Kitsch/

Диего стоеше върху покрива на една разпадаща се сграда в западналата част на Бруклин. Бе израстал в тази част от Америка и не успя да превъзмогне раздялата, затова остана там. Нищо не го задържаше на това място, освен миналото. Той живееше в миналото. Затваряше си очите за настоящето и създаваше един различен свят единствено за себе си. Никой не би помислил, че е луд. Той дори не бе луд, просто отричаше реалността. Не бе готов да се сбогува с всичко и затова дълго поддържаше тази илюзия. На лунната светлина изпъкваше красотата, но кой вампир не бе красив. Имаше дълга и гъста коса, тъмна на цвят и леко начупена. Очите му бяха също тъмни. Някакъв особен кестенов цвят криещ в себе си черни отенъци и сиви линии. Кожата винаги бе била бледа. Бледа като мляко и изпъкваща на тази бледа светлина, придавайки му още по-загадъчен и нощен вид. В сегашната си стой приличаше на ловец. Той винаги бе ловец. Независимо дали следеше поредния човек, който щеше да намери смъртта си в неговите ръце или просто бе предпазлив. Имаше леко издължено лице, което в този момент не бе забелязваше и плътни устни, които изпъкваха на бледа му кожа със своята бледа, но розова багра. Бе висок. Доста висок и с добра стуктура. За подобна наличие не можеше да се съди в този момент, но самата стойка на ловец подсказваше, че не е хилав, въпреки че силата му бе много по-голяма от предполагаемата. Погледът му бе привлечен от две минаващи жени. Прекалено оскъдно облечени, за да се връщат от офиса към семействата си. Безшумно се спусна зад тях и хвана едната. Заби зъби в пулсираща й плът. Усещаше топлината на кръвтаоще преди дори да я е вкусил, а мирисът й единствено го дразнеше. Другата жена дори не успя да повика за помощ, докато зъбите му се забиха и в нейната гореща плът. Страхът я изпълваше, но от виковете, които се зародиха в нея излязоха единствено два предсмъртни стона. Дори по характер Диего бе различен от останалите вампири. Той ловуваше нощно време. В период от дни. В началото бе така, след това можеше да издържи и седмица, после две-три, докато накрая вече можеше да ловува по един път на месец. Ловуваше предимно сред измета от обществото. От хората, които не липсваха на никой. Такива хора редовно загиваха и никой не казваше нищо, просто прибираха труповете, а някой дори не откриваха. Така Диего пазеше своята тайна. Потънал в тъмнината на улицата той вдигна двете тела и тръгна към близката река. Тя също навяваше спомени от миналото и го караше да се завърне в своя свят. Зарови бездиханните тела на дъното на ръка и намери нов подкрив. Този път на стара фабрика за сладки. Кой знае от кога тази сграда не бе в състояние да изпълнява задълженията си... Но това не бе факт, който го интересуваше. Мислите му отново бяха далеч от реалността. Жаждата вече не го раздираше. Не усещаше онази пареща болка, която гореше в гърлото му. Усещаше единствено приятния вкус на кръв и лекия канелен аромат, който се прокрадваше в дъха му. Не знаеше дали другите вампири имаха подобен дъх, но вече се бе убедил, че това не бе в следствие на кръвта. Диего бе странен. Спокоен и уравновесен. За разлика от другите вампири той бе готова да отстъпи жертвата на някой друг, но не да се впусне в бой. Имаше добре изградено чувство за самосъхранение и винаги му се доверяваше. Дори след промяната си продължаваше да се държи като човек. Смееше се, разговаряше съвсем свободно, посещаваше всички онези места, които хората посещаваха и водеше един обикновен живот. Понякога харесваше да остава насаме с мислите си както в този момент. Замисли се от колко ли години бе вампир... Не бяха години. Може би една-две, но не повече. Спомените му още бяха пресни. Човешките спомени. Спомняше си малката къща, в която живееха. Малка къща в покрайнините. Малка бедняшка къща с вечните семейни проблеми. По това времем Диего бе мотивиран да учи. Учеше, защото смяташе някой ден да се измъкне от калта и да накара всички да знаят името му. Имаше мечтите да стане известен художик или адвокат. Намираше нещо чаровано дори в медицината. Не бе сигурен накъде ще тръгне, но знаеше, че няма да се откаже. Избягваше лошите компания и никога не се закачаше с компания на своя съсед, който се смяташе за краля на квартала. Всички трябваха да избират между това да бъдат с него или да загинат. За съжеление Диего нямаше как да избяга от подобния характер на баща си. Той бе най-лошият родител. Вечно бе пиян и бе склонен към насилие. Редовната жертва на неговата агресия бе майка му, която толкова се стараеше да има едно нормално семейство. Една вечер майка му просто не издържа и издъхна след поредния побой. Баща му излезе и повече не се върна, а на следващата сутрин откриха трупа му в реката, където сега бяха заровени телата на жените. Диего го мразеше, но в същото време и го обичаше, защото сега откриваше колко крехка психика имаха хората. Неговите родители просто не бяха издържали на психическото напрежение в ежедневието. Така Диего остана сирак, грижейки се за по-малкия си брат, но не за дълго. За разлика от него, брат му бе буен по характер и редовно се забъркваше с неподходящите компании, докато накрая не намери смъртта си от ръката на момчето, от което Диего вечно му повтаряше да страни. От техния съсед, който си отмъщаваше по подобен начин за всяка шега с неговото име. За първи път в живота си Диего бе изпитал някаква необяснима ярост и бе решил да отмъсти за брат си, но сгреши в преценките. Бе сам срещу пет момчета с неговата височина и сила. Тогава бе на 20 години и нямаше намерение да привършва живота си, въпреки че не виждаше за какво може да живее. Точно тогава пред него се появи млад мъж. Малко по-възрастен от него. Сигурно бе на 25-26 години. Също толкова красив, колко бе той сега и изключителн силен. Прогони враговете на Диего и ги накара да се страхуват от него, след което се обърна към самия него.
„Желаеш ли нов живот, хлапе?”
Това бяха последните думи, които Диего чу през човешкия си живот, след което усети как тялото му се парализира, докато парещата болка не навлезе в тялото му, а после отекна и остана единствено в гърлото му, където и до ден днешен се появяваше. Новото му име бе Диего. Просто Диего. Така го нарече мъжът, когато го представи на още група вампири. Диего не се задържа дълго сред тях. Една вечер, когато ловуваха просто избяга. Нямаше представа какво да стори с живота си, но знаеше, че не желае да прекара голяма част от него затворен в едно мазе с шепа вампири, които се избиваха взаимно.

*Всичко е описано, просто в като РП или като част от спомените на героя.
avatar
Диего

Posts : 7
Join date : 08.08.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Диего.

Писане by Freaky on Пон Авг 08, 2011 7:13 am

Одобрен, добре дошъл!

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .



avatar
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите