Домът на Луциана-Мария Грайнер

„Големите сапфирени очи бавно помръкваха, капка кръв се измъкна от малката дупчица на врата й и се спусна по верижката на медальона, тъмните очи на чудовището се затвориха с наслада...”

- По дяволите! – Ед се изправи рязко разбърквайки завивките. Дишаше учестено, потта пареше очите му. Цигара, трябваше му цигара. Огледа се наоколо. Дрехите му бяха разхвърляни из цялата стая. Намираше се в голямо кралско легло със сатенени чаршафи. Хиляди възглавници подпираха прималялото му тяло, все още потръпващо от сцената в съня му. Сън? По скоро проклятие! Къде се намираше? – По дяволите!

Стана, нахлузи панталоните си и бавно излезе от голямата стая. Къщата изглеждаше празна и... огромна? Опита се да си спомни събитията от предната вечер. Обикаляше улиците на Виена, търсейки с кого да се спречка. А какво по добро място от някоя кръчма, пълна с пияни копелета, търсещи си белята. Тя стоеше на бара - сладка русокоска, пиеща бира. Мястото определено не й прилягаше... Дали заради скъпите й дрехи или изящния маникюр. Е, вечерта не се оказа толкова неприятна, в крайна сметка. Изглежда това беше къщата й. Беше малко зает, за да обръща внимание на подробностите предишната вечер, особено като опасност не дебнеше. Освен може би дивата госпожица, впила нокти в гърба му. Извади цигара от джоба си и отвори най-близкия прозорец. Къща?
- Шибано имение! – въздъхна приглушено и запали цигарата си. – По дяволите.
Лъскава кола тъкмо паркираше пред голямата входна врата.