Wien
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Ледената пързалка EmptyНед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Ледената пързалка EmptyЧет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Ледената пързалка EmptyПон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Ледената пързалка EmptyНед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Ледената пързалка EmptyНед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Ледената пързалка EmptyВто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Ледената пързалка EmptyПон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Ледената пързалка EmptyСъб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Ледената пързалка EmptyСъб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Март 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Календар Календар

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates
Ледената пързалка Pageviews=1

Ледената пързалка

3 posters

Go down

Ледената пързалка Empty Ледената пързалка

Писане by Freaky Пон Юли 11, 2011 10:16 am

Ледената пързалка Vienna-ice-dream
Freaky
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Ледената пързалка Empty Re: Ледената пързалка

Писане by Кейтлийн Грейсън Сря Юли 20, 2011 6:35 pm

Стига да исках, се опитвах. Но ако не можех , падах.
Тези две изречения бяха някакси като пирмер за това, което току-що ми се случи, веднага след като лсожих чисто новите си бели кънки и стъпих на твърдия лед. Ледът приличаше на някакво студено огледало, което отразяваше нашите стремежи ,към нещото, което не можем.Например като ме. Аз исках да карам кънки както трябва, но никога нямаше да се науча. Идвеаше ми да наругая проклетите си кънки, но това нямаше да помогне с нищо , освен да си излея глева от това, което не можех. А именно спорта. В нищо не ме биваше, поне в тази област.
Опит втори. Тръгнах вече по уверено, но все така гледах в земята, като се опитвах да повторя спомена за болката, когато паднеш на дебелият слой ледено огледало. Беше нужну много малко време за да си го припомня, съответния спомен. Върнах се към едната стена и се задържах на нея.
Опит трети. Той беше много по-успешен. Успях да направя няколко.... да ги наречем крачки. Стигнах до другия край на ледената пързалка, размахвайки ръцете си около мен и опитвайки се да се предобя със страха от повторното падане.
Докоснах студената стена и се усмихнах по свой си начин, който означаваше, в такива моменти, че може би не беше толкова страшно и показваше, също в такива моменти, че може би щях да го направя още един път, в противен случай...щях да остана до стената и при най-добрия вариан, след като затворят обекта някой да дойде да ме прибере.
Засмях се сама на себе си и няколко деца се обърнаха да ме видят. Почудиха се дали не се смея на теб и затова се направиха на важни и ми показаха колко добри можеха да бъдат. Това малко ме изнерви. Как можеше по-малките от мен да могат да карат кънки, а аз не.
Останах си опряна о стената, загледана в моето студено огледало.
Кейтлийн Грейсън
Кейтлийн Грейсън

Posts : 41
Join date : 06.07.2011

Върнете се в началото Go down

Ледената пързалка Empty Re: Ледената пързалка

Писане by Андрей ди Лоренци Сря Юли 20, 2011 7:41 pm

Ах, ледената пързалка.
Андрей се бе навил да дойде тук с приятелите си, само защото след това те му бяха обещали бира в един бар на близо. Макар че... тези хора трудно можеха да се наричат приятели, но те бяха най-близките до това определение за Дрю. Никога не бе имал истински приятели. Той намираше за ненужно да имаш човек, който да ти върви в краката, докато стремглаво крачиш по пътя на успеха. Те бяха просто пречки, проблеми и драми, които ди Лоренци трябваше да влачи със себе си насам-натам и трудно изобщо се съгласяваше на нещо, каквото и да е. Приятелите му бяха глупави, вдетенени мачовци, които имаха нужда от одобрението на чуждите хора, за да се чувстват добре, никога не оставаха с една и съща приятелка за повече от месец и се държаха отвратително с всеки, който не им изнасяше. Донякъде тези глуповати хора, които той срещна в един ирландски пъб, приличаха страшно много на него, но невежеството и невниманието им толкова го отдалечаваха от тях, че понякога него го бе срам да ходи редом до тях.
Е, за една година във Виена той не бе научил езика, нямаше никакви други приятели освен гореспоменатите отрепки от Бристъл, нямаше приятелка, нито пък работа. Живееше от източените кредитни карти на този и онзи. Още от малък се бе научил да краде и да получава това, което иска. Сега той бе изпечен крадец, измамник, но с голямо познание за изкуството. Може би това бе слабостта му. Все пак всеки супергерой има слабост, нали? Ако Андрей ди Лоренци, издирвания от Интерпол измамник можеше да се нарече супергерой...
Да се върнем на настоящето. Той нахлузи един стари и надраскани кънки, които зае от касата. Бе седнал на една от скамейките и внимателно запомняше всяко движение на хората около него. За него пързалка беше едно огромно огледало, което само отразяваше провалите на хората да стигнат до другия край на леда. Изключително внимателно наблюдаваше една блондинка с мътен поглед и охлузени колене и лакти. По дънките и блузата ѝ се личаха мокрите петна от паданията, а погледът ѝ, замъглен от всичката болка, която в този момент пулсираше из тялото ѝ, в момента блуждаеше из тълпата сякаш беше удавник, който търси своята сламка.
Най-сетне бе готов с кънките. След три опита те вече бяха грижливо и здраво стегнати около глезените му, след това смъкна дънките си над тях и бавно завървя към леда. Когато кракът му се плъзна по повърхността, той се дръпна назад, обзет от паника да не би да се изложи. След това обаче се опомни и се сети как като малък играеше хокей на лед със съседското момче. Изправи тялото си, стегна краката си и приклекна, свивайки колене. За мог всичко беше страхотно. Той се носеше като по вода, когато изведнъж се сепна и изгуби управление над крайниците си. Пред него се изпречи същата тази блондинка, която наблюдаваше, но откакто беше стъпал на леда, я бе забравил. Неспособен да се спре или да се хване за влажната хлъзгава стена той стовари цялата си телесна маса върху това момиче, което се осъзна точно до него в най-неподходящото време. В първия момент той просто изсумтя и се опита да се прекаури, за да не натиска още повече момичето под него. Изтощен от сблъсъка и от огромната скука, той най-безстрашно се просна на леда и отпусна тялото си. Усещаше как момичето до него не мърдаше, затова внимателно се изправи и вдигна пострадалата, която дишаше очестено и неравномерно. Хвана я като бебе и съвсем бавно, вървейки до стената, я пренесе до една от скамейките. Около него се чуваха охкания и ахвания, но той бе така съсредоточен в лицето на непознатата, че изобщо не им обърна внимание.
- Добре ли си? - попита той безучастно, когато тя най-сетне дойде на себе си и впери вече съвсем мътните си сини очи в него. - Извинявай.
Андрей ди Лоренци
Андрей ди Лоренци

Posts : 6
Join date : 19.07.2011

Върнете се в началото Go down

Ледената пързалка Empty Re: Ледената пързалка

Писане by Кейтлийн Грейсън Чет Юли 21, 2011 6:46 am

Tова определено не беше моят неуспешен четвърти опит, а неуспешният опит за придвижване на някой , който също като мен се опитваше да запази самообладание мад огледалото. Това беше той .
Отново усетих странно парещата болка, макар ледът естествено да беше толкова студен, че го усещах в костите си. Очите ми бавно се затвориха след сблъсъка, сякаш мислей,ки, че ще помогне с нещо, като да предотврати ставащото.
Той падна върху мен, но осъзнал, че може да ме нарани с натиска си, се претъркули на другата страна, в непосредствена близост до мен. Не успях да отворя очите си, но усещах мразовития дъх на огледалото. Чувах някой друг разтревожен вик около мен, без да знам кой е. Не усещах мускулите си, с които смятах да стана.
Чувах как кънките драскат по моето съвършенно огледало, направено от болката на падането и малко лед. Звуците отекваха в главата ми, която пулсираше от болката на стоварването на земята.
Усетих нечии ръце по тялото си. След това тези ръце ме вдигнаха и косеата ми падна надолу. Аз продължавах да изпитвам немощие да отворя своите очи, които така силно желаеха да видят чии са тези ръце,м които успяха да ме вдигнат.
Усетих , че той ме беше изнесъл извън ледената пързалка, на която едва ли щях да стъпя отново. Предложиха му помощ, но той без да обръща внимание отказа. Поне така ми се стори. Той седна на скаменйката и положи и мен, след което аз усетих, че сега може би беше моментът, в който можех да отворя очите си и ,така да се каже, моят нападател и спасител да рзбере, че нищо ми няма, освен още едно натъртване, което ще ми подсказва, че ледът не е за мен.
Очите ми бавно, някак лениво се отвориха и пред мен се появи картинката.
Момчето се беше загледало в мен. Притеснението му не личеше, надявах се да го няма, защото не обичах някой да ме съжалява, особено за подобно нещо.
Чух , че ме попита дали съм добре. Направих усилието да кимна. Успешно. Той се извини.
Станах и седнах на скамейката, като леко се ободрих от мисълта, че все още ледът не ме бе убил, но може би и това време щеше да дойде, все някого. Това огледало ме мразеше в дън душата си, за бога!
-Да, аз...Съжалявам... - казх накрая аз. Гласът ми беше дрезгав, но чувствах, че в следващото изречение, казано от мне, щеше да стане по-нормален, какъвто си беше.
Кейтлийн Грейсън
Кейтлийн Грейсън

Posts : 41
Join date : 06.07.2011

Върнете се в началото Go down

Ледената пързалка Empty Re: Ледената пързалка

Писане by Андрей ди Лоренци Пон Юли 25, 2011 7:56 pm

- Няма нужда. - спря я ди Лоренци и я остави сама да се опомни и се отпусна до нея на скамейката. - Аз съм този, който си мислеше, че след петнайсет години, все още мога да карам кънки както едно време, докато играех хокей.
Нямаше човек, който да не харесваше хокея повече от Андрей. Определено бе голям фен и като малък това бе единствения отдушник на едно осемгодишно момче, отритвано и изолирано от родителите и семейството си. Там изкарваше всичките си емоции наяве без да бъде наказан или ударен от баща си. Там можеше да се блъска и да псува, колкото иска, колкото и невероятно да звучаха всяка една от тези ругатни, казани от един второкласник. Това бе единственото време и място, където той се чувстваше сред свои, работа, която по принцип се полагаше на семейството, но разбира се те бяха прекалено заети да угаждат на всяка от парижките привички и капризи на Сюзън. Беше му омръзнало да чува думите 'Защо не вземеш пример от кака си?', идващи от устата на майка му, баща му, дори от прислужницата им - зла жена, която чисто и просто не харесваше Андрей, също като всеки останал човек в онази проклета къща.
Проблемното му детство бе и една от причините да започне да извършва престъпления, просто за да компенсира енергията, която отиваше за ненужното обичане на семейство, което не отвръщаше на чувствата му. Скоро това се превърна от хоби в работа и сега някои от най-търсените откраднати произведения на изкуството лежаха прилежно прибрани в едн склад под наем в покрайнините на... А, няма да е хубаво да издадем Андрей, нали? Интерпол беше навсякъде.
Отнесен от тези съвсем не на място мисли, той дори забрави да се представи на момичето, чиято вечер той очевидно съсипа с глупавите си опити да си припомни закърнелите си способности на леда. Дори не бе чул нейното име, а може би просто тя не го бе казала. Отнесен, отнесен, отнесен.
- Андрей, между другото.
Андрей ди Лоренци
Андрей ди Лоренци

Posts : 6
Join date : 19.07.2011

Върнете се в началото Go down

Ледената пързалка Empty Re: Ледената пързалка

Писане by Кейтлийн Грейсън Вто Юли 26, 2011 6:00 am

Той ме спря, преди да повторя тази дума два пъти.А може би и три пъти.
Спомена, че е играл хокей, от което следваше, че е можел да кара кънки, а сега тази възможност, да се върне способността му, беше убягнала. Нито на лед, нито она трева бях играла хокей. Макар че като се замислех това си изглеждаше интересно. Е, не бях много по спорта, а може би и карането на кънки върху лед се очертаваше като спорт.
Усетих как мускулите му бяха стегнати, но след малко се отпусна, за разлика от мен. В момента мозакът ми измисляше странни команди, понеже си мислеше, че иаше някаква вероятност отново да падна. На земята не падах. Това беше когато бях малка.
Небето над над се стъмни още повече, но вероятно заради надвисналите купести облаци, малките звезди, които даваха някъде някаква надежда, не се появиха и не се виждаха, ако вече бяха на небето. Главата ми беше обърната на горе, така че извих врата си.
Упражнение от гимнстатика. Трети клас. Ох, любим спорт. Треньорът ме извиваше все едно бях някаква нагряна гума, която трябваше да се разтегне максимално. Бях изпитала огромна болка, но пък сега мога доста неща, които някои дори не биха посмяли да опитат да пробват. Само при гимнастиката е нямало случай и възможност да се счупя. Само за няколко месеца правих всичко както трябва, но така и не спечелих състезанието, след което треньорът ми се отказа въобще да преподава, ако можеше така да се каже. Ето, аз разбивам сърца, дори и със своите физически възможности. Не бях видяла истинската причина за неговото напускане, която всъщност бях аз, напълно и аболютно аз. Е, може би просто се бе отказал от клуба, а не въобще от тренирането.
Не бях забелязала, но докато си спомнях малкото личеице на третокласничката в мен, се бях загледала в момчето седнало от едната ми страна. Той беше някак замислен, спомняйки си нещо забравено, а може би не,, нещо, което предположих, ще запомни за доста дълго време и той не беше впечатлен от това.
Вечерта остана все така толпа и някак приятното време отми болката от главата ми, бавно, но ефективно.
Той се сепна, откъсвайки се от своите мисли, осъзнавайки, че им все още някого до него. След секунда каза , че се казвал Андрей. Секинда за осъзнаване. Секунда за мисъл . ,,Кажи си името, по дяволите!''.
-Кейтлийн.-казах името й аз, сякаш за да не нарушавам тази традиция и двамата, в някои случаи повечето , хора да си кажат името след другия. Спестих си да кажа, че не приемам много прякори, освен може би едното си съкращение на името ' Кейт', но и това не ми звучеше както трябва. - Значи си играл хокей - позаинтересовах се аз , изпитвайки необяснимо желание някой да ме разкаже нещо.
Кейтлийн Грейсън
Кейтлийн Грейсън

Posts : 41
Join date : 06.07.2011

Върнете се в началото Go down

Ледената пързалка Empty Re: Ледената пързалка

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите