Hotel Marriott - Vienna

Когато започна да целува достойнството ми изстенах от удоволствие след това я вдигнах на ръце и я поставих на земята точно пред мен.Наклоних своя приятел към устата и и след това хванах главата и бавно започнах да я движа напред назад беше толкова възбуждащо.Толкова бях твърд,че чак ме боелше но не ми пукаше в момента.Целуанх я нежно и след това отново я върнах към същата работа.Проникнах в нея в два пръста и се разменихме в поза 69.

-Мхм и ти меподлудяваш така малката.-КАзах и я целунах а след това се излегнах на леглото.
-Изморих се.-Засмях се и след това я целунах страстно по устните и посел прокарах пръст по бедрата и.
Усмихнах се лукав и след това погледнах нагорекъм лампите.

-Мхм може утре пак да я повторим,и други ден и по други ден.И така всеки ден.
Засмях се и целунах главата и и после с ръка започнах да галя косата и.
-Прекрасна си...може да обмисим да се събереме.Какво ще кажеш?
Попитах и се засмях.

-Знаеш,че и аз те обичам и винаги е било.Нека се съберем вече сме големи и умни.
КАзах с мил глас и целунах бузата и.-Хайде мило ще бъде забавно!-Казах с сериозен глас.
-МОля те зареди детството..зареди нас...зареди всички.
Усмихнах се и след това хванах ръката и и я целунах.

Измърках като коте и след това я придърпах за една страстна целувка.
-Радвам се,че се съгласи..Вече си само и единствено моя.-НАблегнах на последната дума.
И след това отново я целунах като започнах да търкам носа си в нейния.
-Обичам те..и винаги съм те обичал.

-Ами малко,но не искам да те затруднявам любима.-Уплезих у се и я целунах.
-Може пък и аз да ти направя закуска.-Почти се беше съмнало а ние не бяхме спали.
-Хей малката може да поспиш...уморена си.
ЗАсмях се и станах и я целунах нежно.

Виена.
Какъв град пълен с история, а той я познаваше твърде добре,защото я бе видял със собствениете си очи.
Ето го пак тук в този град в този хотел,бе дошъл да вземе поредната душа,той се огледа наоколо и тръгна към асансьора,качи се в него и се качи на 9-ят етаж в един от апартаментите.
Застана пред една врата и мина през нея защото такива неща не бяха проблем за него вътре имаше един мъж който лежеше в локва кръв а до него някакъв мъж с малка на главата,той не видя Хенри защото той бе невидим за него приближи се до мъртвеца и го побутна леко.
Призрака му се изправи и се огледа в началото започна да се вайка,като всички хора,но накрая Хенри му обясни и му помогна да премине.
След това се озова веднага в лобито на хотела и се огледа наоколо и видя някого който не бе виждал много отдавна,ама наистина одавна.
Приближи се до нея
-Много време мина-каза той докато тя бе с гръб към него

Той я погледна изпод вежда
-Какво правя тук ли ми върша си работата както обикновено-отвърна кратко той и я погледна.
Тя бяха стари познати.
Той нямаше приятели а само добри познати,защото Смъртта не знае какво е това приятел.
Той бе тук още от преди сътворението на самата Вселена може би.
Двамата се бяха запознали кой знае къде и кога но бе доста отдавна пак по време на някое негово събиране на мъртви души и така се бяха запознали,малцина се осмеляват да се държат своенравно с него защото знаеха кой е той и се страхуваха от него,колкото и да бяха безсмъртни дори и техния край ще дойде един ден а от него зависеше кога.
Но Карина се държеше все едно не знаеше кой е той или в началото може би,той хареса че се държи с него сякаш е не е кой знае кой и така се запознаха,от време на време се засичаха някъде но за малко
-Ами ти Карина какво търсиш в този град-на свой ред попита той

-Ах,Франция-каза той
-Наполеон бе една от любимите ми задачи-продължи той
-Толкова дребен а какви големи поразии направи на света,но все пак дойде в моите ръце накрая-каза Смъртта и се засмя зловещо само както той може.
Смъртни и безсмъртни бяха доста интересни индивиди,за него,макар че той не се броеше нито към едните или другите.
Той бе енергия приела образ за пред другите,можеше да се каже че е едно от най силните създания във вселената,но това го знае всеки
-Първо не е бизнес,да се изясним,а призвание,работа удоволствие и други неща взети заедно-каза той и я погледна със поглед който всеки би умрял на мига независимо човек или не.
Не понасяше някой да си прави шеги с него или работата му.по принцип този който бе направил такъв коментар бе се гътнал на секундата,но реши да го подмине за сега все пак бяха стари познати.
-А какво точно правиш в града-попита я той без заобикалки