Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Юни 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

Календар Календар

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Mozart Bar

Go down

Mozart Bar

Писане by Freaky on Пет Май 27, 2011 8:23 am

avatar
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Freaky on Пет Май 27, 2011 8:24 am

Минаваше 6 вечерта и се подготвях за ежедневния тур по баровете. Слънцето се бе скрило зад хоризонта и осветяваше целия град. Направих си обичайната закуска от препечена филийка пълнозърнест хляб, пържен бекон, една чаша сок и един портокал. След като се нахраних, оставих мръсните съдове на масата и наредих на икономката – Мария да почисти апартамента. Облякох подходящи дрехи за тоталното парти и пъхнах телефона си и още няколко неща в една малка чанта. Излязох от апартамента си и се отпраяви към паркинга, където бе паркирано любимото ми Maserati. Настаних се удобно на шофьорксата седалка, форсирах двигателя и се отправи към центъра. Карах сравнително бавно, имайки предвид трафика във Виена, и след около 15 минути паркирах на 1 пресечка от един бар. Излязох от колата и се тръгнах към дискотеката. Вятъра раздухваше кестенявата ми коса, а слънцето я караше да блести в различни нюанси на златисто. Влязох вътре, седнах бара и започнах да разглеждам с какво разполагат. Поръчах си един бърбан и запалих една цигара.
avatar
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Деймън Салватор on Пет Май 27, 2011 8:36 am

Бях в бара от много много време, седейки и пиейки моята любима напитка, моята любов.. а именно -бърбъна, който беше придружен от малки кубчета лед.
От сравнително малко време се размутавах във Виена и единствената причина да го правя бе, че тук има по-малък шанс да видя брат ми или по-лошото -годеницата, която ми изневери с него.
Докато си размишлявах най-спокойно до мен се настани красиво момиче с кестенява коса и хубава кожа. Усмивка се разля на лицето ми, именно това чаках.
-Нека да бъдат два. -Прибавих към поръчката на дамата, като осъзнах, че моята чаша вече беше празна.
Обърнах се към девойката и я огледах от глава до пети. Дано всички във Виена да са толкова хубави, ако се окажеше така, аз нямаше да си тръгна.
-Хубава вечер.. но не по-хубава от вас. -Започнах някакъв разговор.
avatar
Деймън Салватор

Posts : 7
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Freaky on Пет Май 27, 2011 9:01 am

Докато чаках поръчката да дойде, един симпатичен мъж прибави бърбан към поръчка ми...
- Хубава вечер..- отбеляза той, след това отпи голяма глътка от току-що пристигналия бърбан, седна на стола до мен и заби поглед в чашата си. - Но не по-хубава от вас!
Трябваше да призная че бе ласкател, и комплиментите ме зарадваха. Имаше маслинена кожа, и очи в формата на бадем. Косата му бе спуснато, и открояваше сладката му брадичка.
- Мерси -отвърнах аз, и лека червенина плъзна по бузите ми - Наздраве! -казах аз и мелодично чукнахме ръба чашите си. - За какво ще пием?

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .



avatar
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Деймън Салватор on Пет Май 27, 2011 9:17 am

-За красивите вечери и красивите госпожици, като Вас. -Усмихнах се, след което и двамата отпихме от чашите с бърбън. Огледах тялото на стоящате пред мен, определено си беше секси, но не трябваше да показвам, че мисля за нещо такова.
-Въпреки, че тук не виждам по-зашеметителна от вас. -Казах и наклоних главата си на една страна, пускайки онази усмивка, която всички обичаха, особено жените.
Отново отпих от питието си и погледнах бармана с намек, че може да иде другаде и да не се надява на шанс да се опита да прави.. всъщност това, което аз правех.
Все тая, между мен и него имаше огромна разлика.
avatar
Деймън Салватор

Posts : 7
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Хелена Салвадор on Нед Май 29, 2011 8:20 pm

Нямаше много какво да се прави в един град, а и Хелена не бе от най-дейните личности. Векове наред правеше все едно и също. През деня се сливаше с тълпата, но не напълно. Винаги се отличаваше. Вечерта обикаляше из улиците или си намираше компания за една вечеря в някой ресторант. Рядко, но не бе и неочаквано, посещаваше и бякой бар. Не, че не си падаше нощна птица, но предпочиташе да се лута като изгубена през повечето време, макар че в последно време това й се превръщаше в навик. И както изучаваше улиците на Виена, Хелена попадна пред вратите на един не толкова без известен бар. Съмняваше да срещне някоя интересна личност тук, но поне имаше с какво да запълни заспалата част от нощта. Улиците вече доста бяха изпустели и Лена веднага влезе. Не познаваше никой, но и как би разпознала някой сред толкова хора. За първи път през живота си нямаше желание да бъде забелязана и седна на една маса, вместо на самия бар, но отново бе достатъчно близо, за да си поръчва каквото пожелае, когато пожелае. Е, сега не поръча нищо, а просто огледа заобикалящите я хора и същества, докато погледа й не се спря върху едно момиче, стоящо пред масата, на която бе седнала. Едва ли бе от персонала, все пак не носеше някоя униформа подходяща за обслужващ персонал в заведение.
- Здравей. - поздрави със съвсем незаинтересван тон. Хелена отмести поглед от нея, но щом осъзна, че тя все още стои права пред масата я погледна и продължи. - Да, мястото е свободно, ако смяташ да попиташ това.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
avatar
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 23

Вижте профила на потребителя http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Jessica Jason on Нед Май 29, 2011 8:56 pm

Денят бе дълъг и изтощителен.. В града бе трудно да се намери някой с чиста кръв, който лесно да ти позволи да вкусиш от нея.. Наложи ми се да пия от банки.. Не ми допадаше особено, но понякога се налагаше.. Това обаче не стопи удоволствието ми да убия някой и друг бездомник по напълно мъчителен начин.. Можех да разбера страховете им само ако пожелаех..
Разхождайки се по улиците осъзнах, че съм твърде близо до един от любимите ми барове.. Робърт не бе единственият сексапилен барман който познавам.. Пооправих косата си на недобре изчистеното стъкло и влязох в заведението.. Всичко бе пълно.. Дансинга бе зает, но това не ме караше да се тревожа.. Можех да разкарам по-голямата част само, за да си направя денят малко по-спокоен..
Запътих се към барът .. Поздравих Питър с лека , но страстна целувка и мигновено поръчах мръсно мартини.. Сбогувах се с него и тръгнах да си търся маса.. Всичко бе пълно и това ме дразнеше.. Спрях пред една изрусена брюнетка.. Заинтригува ме именно с факта, че не е човек.. Беше демон.. От любимците ми.. Тя ме поздрави отегчено.. Позволи ми да седна въпреки, че смятах да го направя и без да го беше сторила..
- Джесика.. - представих се отхапвайки малка част от маслинката в мартинито..
avatar
Jessica Jason

Posts : 63
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Хелена Салвадор on Пон Май 30, 2011 6:02 am

- Хелена. - каза демонката и се загледа в ръба на масата. Не я интересуваше какво става около Джесика. Знаеше, че се държи надменно, но имаше и такива моменти, в които никой друг освен самата нея не я интересуваше. И сега какво? Просто щяха да споделят една маса и да се преструват, че пред другата не стои още някой? Е, Хелена можеше да направи това. Нея не я интересуваше какво би си казал другия за нея, но определено нямаше желание да опропастява предоставения й опит да завърже ново приятелство, ако такава дума бе позволена в нейния речник.
- Какво те води насам, Джесика? - попита Лена, връщайки поглед върху момичето и забеляза чашата й. Този разговор май щеше да се проточи, така че нямаше да е зле и тя да се запаси с нещо за пиене. От място Хел огледа всички напитки, с които разполагаше бара. Всъщност тя нямаше претенции относно това, което щеше да изпие, така че просто си поръча нещо по предложение на заведението. В този случай това се оказа джин с тоник.
- Знаеш ли, не съм те виждала в града, а като гледам си доста позната из нощните заведения. Дали случайно не сме се разминавали и преди? - Хелена зададе нов въпрос, щом се досети, че бармана и вампирката явно бяха в добри отношения, щом още с влизането й се поздравиха.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
avatar
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 23

Вижте профила на потребителя http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Jessica Jason on Сря Юни 01, 2011 5:41 pm

Спокойно кръстосах крака под масата без да обръщам внимание на непознатата, която се представи.. За демон имаше хубаво име, което определено ме заинтригува.. Бавно отпих от мартинито си позволявайки на течността да опари гърлото ми съвсем безобидно и приятно..
Ново приятелство нямаше да ми се отрази зле, но явно демонката предпочиташе да не говори.. Нямах особено голям интерес към нея, за да я заговоря.. Просто стоях и мълчаливо я оглеждах.. Всяка една част от лицето и тялото й.. След кратко мълчание тя проговори.. Замислих се над въпроса й.. Не бях сигурна защо съм тук.. Заради забавлението или заради скуката ?
- Предполагам от скука.. - обясних тихо и повдигнах рамене продължавайки да я оглеждам обстойно..
Леко разклатих крака си в ритъма на музиката.. Преметнах един кичур коса зад ухото си и бавно обърнах глава към Питър.. Обслужваше клиенти и въпреки това намери време да ми хвърли една от чаровните си усмивки..
- От скоро съм в града.. Може би няколко месеца.. Не мисля, че сме се разминавали, Хелена.. Щях да позная миризмата ти.. - подсмихнах се .. - Ами ти какво правиш тук ? С това ли се занимават демоните в днешно време ? - попитах закачливо..
avatar
Jessica Jason

Posts : 63
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Хелена Салвадор on Сря Юни 01, 2011 5:54 pm

- Не следвам ничии заповеди, ако това намекваш. - отговори Хелена. Не обичаше да следва правилата. Не обичаше да се замесва сред плановете на подземното царство. Сама бе избрала да остане на земята и да върши каквото реши. Често това беше и погрешен избор, защото не веднъж се забъркваше в каши и всички хукваха след нея, но никога не би приела да се раздели с тази свобода, за да се докаже пред своя "крал".
- Нима и на вампирите им влиза в работа да обикалят барове по това време? - попита тя и извъднъж се заинтригува от скромната персона на вампирката. - Очаквах в момента да си на лов или да си търсиш някоя жертва сред улиците.
Е, Хелена не бе добре запозната с вампирските занимания. Приемаше всички вампири като еднакви. Странни, самовлюбени във вечността си и кръвожадни. Последното определение не бе съвсем точно според представите й, но бе достатъчно описателно за този вид същества. Не веднъж бе срещала вампири и всички говореха единствено за сладостта да следиш как света се променя, сякаш само те имаха тази възможност, а другата им главната тема за разговор бе да се похвалят от успехите си сред жертвите, сякаш имаше значение дали храната им е била адвокат или служител в пощата. Но Джесика се различаваше от тях, защото въпреки леко надменното си държание, все още се въздържаше от започването на подобни теми...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
avatar
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 23

Вижте профила на потребителя http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Jessica Jason on Чет Юни 02, 2011 4:36 am

Засмях се тихо.. Определено беше доста буйна, а това ми допадаше при всички обстоятелства..
- Нищо не съм казала.. - подсмихнах се и бавно вдигнах ръце в знак на невинност..
Погледа ми се отклони от нея плъзгайки се по всеки един човек в бара.. Присвих леко очи заглеждайки се в слаба дама, която очевидно не можеше да танцува.. Погледа ми бавно се върна върху очите на демонката.. Дребна и фина за демон, но определено умееше да е облича със стил..
- Само с това ли можеш да ни свържеш ? - попитах саркастично свивайки устни.. - Колко жалко.. - измънках накрая..
Всички го правеха и не се учудвах от нея.. Кръв, секс и пак кръв.. Всички мислеха единствено и само за това чувайки думата вампир.. Не беше съвсем вярно.. Фактът, че имахме силни чувства или поне приблизително силни, доказваше, че не се интересувахме само от жаждата си..
- Освен това безсмислено е да ходя на лов след като ти си тук.. Кръвта ви е много по-сладка.. - засмях се сухо и отново отпих от мартинито, което съвсем скоро щеше да свърши..
avatar
Jessica Jason

Posts : 63
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Хелена Салвадор on Чет Юни 02, 2011 4:31 pm

О, значи смяташе, че може да я нападне без проблем. Хелена поклати отчаяно глава. Мислеше си, че е по-хитра от това, но явно отново грешеше.
- Добър отговор, но доста глупав... - въздъхна демонката и се загледа в чашата й. Най-малко я интересуваше мартинито, което се намираше там, същото бе и с нейната чаша, която също не успя да привлече вниманието й за дълго.
- Кажи ми честно, вие с какво свързвате демоните, щом е толкова учудена да откриеш, че пропилявам "ценното" си време сред хора в един обикновен човешки бар? - продължи след като отново погледна към Джесика и на лицето й се появи съвсем бледа усмивка. Лишена от чувство или смисъл, просто една съвсем бледа усмивка, пропита с лукавост. В последно време Хел приемаше всичко за толкова несериозно и безинтересно, че често и въпросите й ставаха отражение на завладялите я чувства. Не се интересуваше от отговорите, които щяха да намерят, не намираше смисъл в тяхното задаване, но все пак ги задаваше, за да поддържа разговор, който също не бе толкова важен за нея, но сподпомагаше сливането й с тълпата. От доста време не бе разнообразявала ежедневието й, но и нямаше с какво или къде, така че в последно време и миналите времена й залипсваха...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
avatar
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 23

Вижте профила на потребителя http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Jessica Jason on Съб Юни 04, 2011 7:31 pm

Направих замислена физиономия.. Можех да отговоря на въпроса й веднага.. За жалост обаче тя се мислеше за велика, дори непобедима.. Не беше точно така, но явно не го осъзнаваше..Прокарах ръка по правата си коса придавайки й лек обем .. Отпих последната сладостна глътка от питието си , а пронизителния ми поглед се спря на Хелена..
- Не съм почитател на демоните.. Харесвам единствено кръвта ви и древното ви отношение .. повечето от моя вид се страхуват от вас.. Мислят ви за непобедими, н от личен опит знам, че не сте.. - подсмихнах се и бавно вдигнах ръка, за да повикам някой, който ще успее да напълни чашата ми отново.. - Факт е, че времето ви наистина е ценно , за да го пропилявате по баровете.. Не се знае кога ще дойде краят.. - прошепнах дяволито и също толкова бавно отпуснах ръката си на масата.. Питър ми поднесе друго мартини.. Не очаквах да се размърда от бара, но явно се страхуваше от мен все повече и повече.
- Ами какво сме ние за вас , демоните.. ? - попитах на свой ред/.. Нямаше нужда да обяснявам , че изобщо не ме интересува.. Личеше си дори и по гласа ми.. Отегчен, тих и разсеян.. Сякаш мислех за съвсем друго..


ПП извинявай много за закъснението, но компютъра ми е на ремонт и нямам време да ходя всеки ден по интернет клубове..
avatar
Jessica Jason

Posts : 63
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Хелена Салвадор on Съб Юни 04, 2011 7:50 pm

- Какво сте за нас? Наистина интересен въпрос. - замисли се Хелена. Не очакваше подобен въпрос, но знаеше, че отговорът й ще се различава от този на повечето демони. Тя предпочиташе да се движи сама, да не спазва заповедите и да определя сама правилата и възприятията си.
- Лично според мен сте доста странни. Чувала съм, че много от вас стават самовлюбени, не зачитат никой и нищо и единствената им мисъл е кръв. Всъщност май последното важи за всички ви... - Хелена се засмя при последното си изречение. Да, точно така възприемаше вампирите. С такова впечатление беше останала за тях след малкото срещи с тях, които бе преживяла. Не беше съвсем сигурна, че Джесика бе като тях, но нямаше как да пропусне леко надменното й държание, която я навеждаше на мисълта, че може би права с предположението си, че е като тях.
- Предполагам, че би желала да ми покажеш, че това впечатление е погрешно. - продължи Дора, след като отпи от чашата си без да отделя поглед от вампирката. Рядко бе склонна на такава доброта. Понякога просто приемаше, че е права и си тръгваше, освен ако нещо друго не я задържаше. Също не бе очаквала, че би дала втори шанс на вампир, за да покаже истинската си същност, но ето че Джесика получи такъв, за да я убеди, че греши в преценката си за вампирите, а до колко този шанс щеше да бъде пропилян или спечелен зависеше само от момичето.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
avatar
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 23

Вижте профила на потребителя http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Jessica Jason on Съб Юни 04, 2011 8:05 pm

Засмях се видимо развеселена.. Не бях особено наранена от това, което каза.. Повечето бяха такива и това изобщо не бе мой проблем.. Не бях като тях или поне не точно.. Кръвта бе просто чисто предпочитание.. Начин на оцеляване.. Едва ли щях да се отдавам на това удоволствие ако не се налагаше.. Моята страст бе друга.. Бях обсебена от съвсем различно нещо..
- Не ме интересува какво мислиш.. Достатъчно е аз да знам каква съм.. Именно кучка.. - ухилих се и пъргаво затършувах из чантичката си..
Вътре беше лесно да намериш почти всичко нагънато или натъпкано по възможно най-дребния начин.. Обичах да нося колкото се можеше необходими вещи.. Едва ли щях да усетя ако сложила цял телевизор.. Откакто приех величественото си тяло не усещах нищо.. Предметите бяха леки като перце, а телата съвсем плавни, сякаш не съществуваха ..
- Какво да ти кажа, Хелена.. Аз съм човек, който не се интересува от чуждото мнение.. Не обичам да обсъждам хората, нито те да ме обсъждат.. Живея за мига и определено не съм обсебена от кръвта.. - обясних простичко поглеждайки я многозначително.. Щях да съм доста заинтригувана ако и тя ми представеше обща характеристика на характера си..
avatar
Jessica Jason

Posts : 63
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Хелена Салвадор on Съб Юни 04, 2011 8:27 pm

Джесика определено бе доста откровена в отговора си. Е, Хелена не откри голяма разлика между своята преценка и казаното от нея, но тя така и не се заслуша сериозно в отговора, където сигурно бе и грешката. Дали сега и от нея се очакваше да е толкова откровена? Хел нямаше никакво желание да говори за себе си, не обичаше да споделя каквото и да е било, но явно нямаше как да се измъкне освен ако не го направи.
- А аз съм единак. Свикнала съм сама да разрешавам всичко и като се замисля май само за себе си мисли. Не ме интересува никой друг, освен мен. - каза Дора. Е, това не бе толкова вярно, защото имаше моменти, в които се интересуваше и от останалите, но тези случаи бяха толкова редки, защото винаги целеше да извлече полза за себе си от тях. - Преди не бях такава. Преди се бях готова да жертвам всичко, но малко преди да загубя душата си осъзнах, че бих дала всичко, за да съм добре. Дори жертвах собственото си семейство.
Сега Хелена бе сигурна, че Джесика я мислеше за наистина себична и самовлюбена, което отново не бе реалността. Демонката винаги говореше така пред хората, винаги показваше лошата страна на характера си. Но вътрешно знаеше, че все още пази част от човешкия си характер. Но той бе безполезен сега. Ако покажеше слабост, направо подписваше смъртната си присъда, а Хелена си бе обещала, че щом е получила втори шас за живот, то за нищо на света не би го пропиляла и точно това правеше. Мислеше само за себе си и винаги намираше начин как да оцелее.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
avatar
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 23

Вижте профила на потребителя http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Jessica Jason on Съб Юни 04, 2011 8:45 pm

Изслушах я внимателно.. Не можех да отрека, че историята й ме заинтригува.. Не беше трудно да признае, че е също толкова себична колкото и мен.. Не беше лесно да предпочетеш другите пред себе си.. Преди и аз бях способна на тази функция, отдавна, когато бях човек, когато все още бях способна да обичам.. Това време обаче отмина.. Сега бях просто една безчувствена и отегчена от живота вампирка..
- Честно казано те разбирам.. Аз също жертвах семейството си и ако трябва да бъда честна не беше никак трудно.. - казах самодоволно, а дяволитата усмивка се възцари на лицето ми без намерението да се махне.. При спомена за безпомощния ми баща, който така усърдно се опитваше да се пребори за живота си , усмивката се разшири.. Беше факт, че именно той съсипа живота ми и не можех да съжалявам за смъртта му..
- Надявам се да нямаш против да ти задам един въпрос.. - погледнах я и дори не изчаках да даде знак, че е съгласна, а направо продължих без да увъртам особено - Кога продаде душата си и зао ? - попитах направо..
avatar
Jessica Jason

Posts : 63
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Хелена Салвадор on Нед Юни 05, 2011 11:00 am

Хелена никога не бе приемала избора си за погрешен. Знаеше, че не е и правилен, но в ситуацията, в която бе попаднала преди години нямаше изход. Нямаше едно решение на проблема, а всяко решение отчасти бе погрешно.
- Преди 2-3 века. - отговори съвсем спокойно. Дора можеше да говори за миналото си. Бе трагично, но нищо не я възспираше да говори за него. Не чувстваше съжеление или поне не явно. - Семейството ми имаше проблеми. Тогава потърси помощта на демон, за да им помогна, но както сигурно знаеш, те са доста лукави и въпреки че пожертвах брат си, поискаха и мен. Имах срок от 5 години, за да изживея живота си, но дори и тогава отказах да се дам. Тогава и останалите от семейството ми загинаха, а по-късно и самата аз. Нали знаеш, рано или късно миналото те намира.
Дори и след толкова откровения Хелена продължаваше да е спокойна. Хладнокръвното спокойствие все още сковаваше тялото й, недопускайки никоя емоция до повърхността. Всъщност Дора вече бе загърбила тази история. Имаше моменти, в които семейството й все още й липсваше и тя се сещаше за тях, но с времето болката от тяхната загуба ставаше все по-лека и по-лека, докато накрая бе толкова слаба, че Хелена я мислеше за отминала.
- А ти? Кога реши, че желаеш да се простиш в човешкия живот? Или не ти го реши, а някой друг и бе принудена просто да се примириш с този факт? - Хел нямаше как да прикрие любопитството си. Не очакваше същата откровеност. Просто очакваше един съвсем обикновен отговор.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
avatar
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 23

Вижте профила на потребителя http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Jessica Jason on Нед Юни 05, 2011 3:28 pm

Явно семейството й не е било по-добро от моето, което ме успокои.. Фактът, че тя е все още толкова млада ме успокои още повече.. Можех да я убия без проблем.. Странното бе, че нямах такова намерение.. Тя бе като мен или поне от части.. С нея можехме да станем нещо като приятелки, макар че в моя речник тази дума отсъстваше доста често..
- Млада си, но със силен характер.. Това ми харесва.. - усмихнах се.. Не че за нея имаше особено значение какво е мнението ми.. Не изглеждаше като да ме харесва или да изпитва някаква симпатия.. Беше отегчена почти колкото мен, но въпреки това поддържаше разговора..
Докато бавно отпивах поредната голяма и сладостна глътка от питието си се замислих над въпроса й.. Спомените бяха далечни, но помнех всеки детайл сякаш се бе случило вчера.. Перфектното му лице сякаш изваяно от скулптор, невероятния му аромат на парфюм невиждан досега.. Всичко бе запаметено до най-малката подробност..
- Аз пожелах или по-скоро той.. Хипнотизираме със сладките си приказки за вечен живот без болка.. Не беше трудно да се съглася, но тогава дори не осъзнавах какво изпускам.. Убих малката си сестричка, баща ми.. Всички , дори и приятеля ми.. - измърморих тихо.. Не обичах да говоря за това.. Роднините ми не ме интересуваха толкова, колкото той.. Едва ли щях да го забравя през целия си живот..
- Както и да е.. Обясни ми в какво по-точно се е забъркало семейството ти ? - попитах развълнувано, а в гласа ми се долавяше видимо и неконтролируемо любопитство..
avatar
Jessica Jason

Posts : 63
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Хелена Салвадор on Нед Юни 05, 2011 5:54 pm

В какво ли не. Винаги някой се забъркваше в нещо, но Хелена добре знаеше, за коя случка питаше Джесика. За онази, която я бе довела до пълна саможертва. Но как би могла да й разкрие всичко, след като бе сигурна, че животите им напълно се различаваха.
- Баща ми бе стъклар, а по онова време те бяха доста ценни. Никой с подобен занаят не биваше да споделя опита си с чужденците, които винаги питаха за тайната на майсторстово. Но ние имахме нужда от повече пари и така баща ми продаде опита си на един холандец. Или може би испанец... Щом владетеля на Венеция разбра, залови цялото семейство и единствено аз успях да остана свободна. - при последните си думи Хелена въздъхна, сякаш съжеляваше, че се бе измъкнала и отпи от джина. Не тъжеше по отнетото, но не обичаше да си припомня всичко, което бе сторила. Тогава бе толкова наивна и глупава, че все още й бе трудно да повярва колко се бе променила. Дали ако по онова време бе толкова силна по характер щеше да постъпи по същия начин или би изоставила пленените си роднини, подписвайки смъртната им присъда и би напуснала страната сама? Но тогава би пожелала и безсмъртие... В този миг осъзна, че можеше да се превърне в нещо като Джесика, а не го желаеше. Не желаеше да стане това, за което имаше толкова лошо мнение. Харесваше й това, което е, а щом цената за него бе такава, то Хел бе готова да я приеме.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
avatar
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 23

Вижте профила на потребителя http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Jessica Jason on Вто Юни 07, 2011 5:33 pm

Слушах я съвсем внимателно.. Всяка нейна дума навлизаше в главата ми бавно и обмислено.. Спомнях си времето в което стъкларите бяха значително важни.. За жалост сега на никой не му пукаше за тях.. Бяха просто работници подсигуряващи уюта на дома.. Нищо интригуващо.. За някои играчки, за други банки с кръв, а за мен незначителна паплач..
- Значи баща ти е виновен за всичко това.. ? - попитах заинтригувано оглеждайки ръцете си.. Не можех да отрека, че историята бе заинтригуваща и доста жестока.. Очевидно тогава Хелена е направила важната стъпка.. Саможертвата !! ..
За жалост историите ни нямаха нищо общо.. В случая аз бях убиецът, а те жертвите.. При нея бе различно, по-чувствено и може би много по-жестоко.. Аз убих, за да живея, а тя за да оцелее .. Разликата не беше кой знае колко голяма, но имаше нещо, което не разбирах.. Нямах намерение и да попитам, беше нещо незначително.. Не биваше да я занимавам с това точно сега, не биваше да занимавам и себе си..
- Предполагам не съжаляваш за постъпката си .. Зарязала си ги и това не е чак толкова лошо.. - измънках тихо с лека усмивка..
avatar
Jessica Jason

Posts : 63
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Хелена Салвадор on Чет Юни 09, 2011 6:37 pm

Не беше чак толкова лошо шега, но по онова време Хелена съжеляваше. Все още помнеше гнева, който я бе обзел, защото бе решила, че призоваването на демон е най-доброто решение на проблема й. Но си бе отмъстила. Нямаше представа защо не на самите демони, а на обикновени човешки същества, но си бе отмъстила и това бе по-важното.
- Всъщност приех всичко доста тежко. Отне ми доста време, за да свикна с мисълта, че всички липсват и че аз не съм същата. - въздъхна Дора, докато си спомняше всичко. Странно как спомените й ставаха все по-оскъдни, сякаш бе открила начин да ги подтисне навътре в себе си или те просто избледняваха и сигурно някой ден нямаше да има и следа от тях. Тогава Хелена сигурно щеше да стане още по-безчувствена и постепенно наистина щеше да се раздели с това, което бе преди. Дори и сега, когато бе коренно различна, спомените й напомняха за миналото, а щом те изчезнеха, всяка емоция близка до човешката се изпаряваше.
- А ти защо разруши своето семейство? - попита на свой ред Хелена. Нямаше как да прикрие любопитството си. Не очакваше нито отговор, нито дори коментар, но просто изрече въпроса си. Чудеше се дали по собствено желание ли го сторила или бе принудена да го стори, за да оцелее. Бе чувала подобни истории от вампири, но всичко говореха толкова наперено, сякаш това бе някакъв триумф, а Джесика бе по-сдържана в това отношение. Тя просто отговаряше със спокойствие, сякаш й бе безразлично, но в същия момент Дора усещаше, че каквото й да я бе накарало да го стори, тя не бе горда с това си действие и не го приемаше за някакъв успех.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
avatar
Хелена Салвадор

Posts : 558
Join date : 29.05.2011
Age : 23

Вижте профила на потребителя http://followthelight.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Ейдриън Джеймс on Чет Юли 07, 2011 1:29 pm

Поредната мисия. Поредната вечер под прикритие. Не им ли омръзна на тези наркодилъри да си правят сделките на такива неща. Трябваше да вися с часове и да чакам развитие и докато не видя самата стока нямах право да пристъпвам в действие.
Както и да е, това ми беше работата и бях обещал да си я върша стриктно, колкото и скучна да е.
Затова веднага след като се прибрах от службата се преоблякох, взех си пистолета, но го скрих под палтото си и се запътих към адреса, който ми бяха посочили със личната си кола. Влязох в самият клуб и огледах обстановката...
Както всяко друго кътче, където продаваха такива боклуци - мрачно, тъмно, съмнително... Нищо ново. Започвах да се чудя нарочно ли го правеха на толкова очевидни места. Къде можеш да намериш такъв боклук? В някой ъгъл...това си беше всъщност и тази дупка.
С бавна стъпка се придвижих към едно сепаре в дъното на клуба, оглеждайки всяка маса, на която имаше жива душа. Седнах на мекият кожен диван и след няколко минути дойде момиче, на не повече от 18, със извънредно къса поличка и мини тениска, покриваща само бюста й.
Макар тялото й да бе добре оформено си личаха почти заличени синини по краката й, които бяха покрити с тъмни 7/8ми чорапи и жартиери... Някои хора намираха това за секси... Аз го намирах за жалко. През тази година и половина, откакто бях на работа в полицията бях видял толкова случаи на изнасилване, трафик на момичета за проститутки или органи и такива извратени неща, че ако тръгна да описвам всичко в една книга щеше да стане по- голям ужас и от тези на Кинг.
Както и да е, сега бях на работа по друг случай, така че трябваше да пренебрегна това.
- Какво да бъде? - попита с тънкият си глас тя, усмихвайки се съблазнително.
- Двоен скоч. - отвърнах, поглеждайки я за кратко и отново се огледах. Тя кимна и тръгна към бара, а аз извадих кутията с цигарите. Да, знам, цигарите са лош навик и какво ли още не. Сестра ми опяваше доооста по тази тема, но все пак беше вече навик, а и не мислех да ги спирам.
Взех една и я запалих, вдишвайки от успокояващият дим. Облегнах се назад и отворих тефтера си, преглеждайки отново доказателствата.. Не, че имах нужда, просто не исках да се набивам на очи, оглеждайки постоянно клуба. След малко дойде и скоча ми. Платих веднага на момичето и отпих една глътка, забивайки поглед в тетрадката пред мен.
avatar
Ейдриън Джеймс

Posts : 11
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Risha Ellsworth on Чет Юли 07, 2011 2:56 pm

Туп, туп, туп...
Дум, дум, дум...
Туп, туп ,туп...
Дум, дум, дум...
Почукващият и леко дразнещ шум, идващ се от учестените ми стъпки се носеще в унисон с припряното думтене на сърцето ми. И с причина.
Вече бе минала седмица от последната ми среща с познатите на Макс, в които честно - нямах и грам доверие. Откакто бяха арестували Рич /смея да кажа най-добрият в бизнеса/ всичко се влошаваше със всеки изминал ден. Дори не бях убедена че това което получавам от новаците е с добро качество. Какви ги дрънкам? Сигурна бях че стоката им е боклук, но пък нямах друг избор.
Напоследък и разботата ми закърняваше. Имаше дни в които излизах и се прибирах без пукната пара. Което от една страна ме изпълваше с радост. Не правех нищо което не искам и имах оправдание пред Макс. От друга страна обаче, нямах никакви пари, което определено се оказа пречка.
За щастие няколкото флегматични жени на пенсионна възраст, можещи да се похвалят със заможни доходи, не бяха успели да усетят как ръката ми бързо и ловко се шмугва в чантата им и измъква дебелото портмоне, презаселено от зелените хартийки и няколко кредитни карти..
Въздъхнах отегчено и прекрачих прага на поредният клуб, послужил за сергия... Сега кого търсех? Някой си Браян... Макс ме уверяваше че той бил на много по-високо ниво от предходните. Макар да нямах вяра в това твърдение, ми стигаше за да се навия. Колкото и да не исках да призная нуждаех се товакоето ми предлагаха все по-често... И не зависеше от мен. Може би. Но пък нямах достатъчно воля за да спра, затова и бях решила че е безмислено да се напрягам.
Музиката моментално започна да дъни в ушите ми, а множеството светлини ме заслепиха. Очакваше се вече да съм свикнала, но пък... изненада! Не бях. Все още смятах че тъмните улици са много по-подходящи за процедурата места.
Погледът ми зашари из масите търсейки съмнителният тъмнокос дилър с катинарче/така го бе описала хъммм "колежката". Една от всичките/.
След минутка две лутане попандах на нечия протегната ръка. Секунда по-късно осъзнах че съм намерила каквото търся.
Лепнах една от онези специални ехидни усмивки, които пазех за гадове като този пред мен. Настаних се на стола срещу него, опитвайки се да надвикам музиката.
- Хайде по бързо да свършваме с това, нямам цялото време на света!
Браян повдигнан скептично вежди и пъхна ръка в джоба си.
Знаех какво значи. Почти светкавично извадих две от откраднатите банкноти по 100 долара, накланяйки се по-близо към дилъра.
- Мисля че толкова ще са достатъчно за няколко дози...
Палавата му усмивка показа колко е доволен.
Е, не можех да се надявам на повече...
avatar
Risha Ellsworth

Posts : 25
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Ейдриън Джеймс on Чет Юли 07, 2011 3:28 pm

Огледах се отново и видях едно момиче на бара с къса рокля и високи токчета, както и един пияница в другия край на клуба...както и още няколко такива. А, познайте? Точно така, и те бяха полицаи също като мен... Просто бяхме добри в прикритието. Да се върнем на момичето на бара...имаше един пистолет в чантичката си, и един закрепен от външната част на бедрото си... Не се лъжете, че жените са слабият пол... Тя и сестра ми са жив пример, че една жена може да те убие без да й мигне окото, или просто да те измъчва, докато се молиш за смърт. Лошото беше, че и двете го имаха вродено... Може би и затова бяха толкова добри приятелки. Понякога си мисля, че като се съберат разменят планове за мъчение, главно над мен.
Както и да е, всеки оглеждаше някакъв район. Смешното в ситуацията бе, че в клуба в момента имаше повече полицаи, от колкото цивилни.
Изведнъж нещо привлече вниманието ми. Някакво момиче, на не повече от 17-18 влезе в клуба и започна да се оглежда. Някой я дръпна и тя седна на масата. Изпих скоча си на екс и станах от масата, тръгвайки към изхода бавно, като се постарах да мина до тях и ето... "Любимите ми" неща бяха в ръката му, подавайки й ги, а тя му връчи две банкноти. Бинго! Свършено е с теб, копеле. Погледнах към Саманта, която стоеше на бара и й кимнах леко. Тя се усмихна дяволито и подаде знак на четирима да запушат предният и задният изход.
Върнах се до масата с ехидна усмивка и погледнах дилъра.
- Какво си зяпнал бе? - избълва насреща ми, а усмивката ми стана дяволита.
- Нищо, мисля си колко бързо можеш да станеш, да си вдигнеш ръцете зад врата и да легнеш на земята. - казах най- спокойно, изваждайки пистолета, а с него и значката. Той ме изгледа смразено и можех да видя как студените тръпки пропълзяваха по тялото му, докато осъзнаваше, че е спипан в крачка. Стана и се опита да избяга, но зад мен Саманта и Джо го хванаха още преди да е направил втората си крачка. Момичето, в което бе стоката в момента се изправи и се опита да се измъкне, но насочих пистолета към нея и дръпнах предпазителя.
- Полиция, не мърдай, ако все още не си разбрала. - обясних и тя спря да се движи. Прибрах пистолета и хванах ръцете й зад гърба й. Конфискувах наркотика и извадих белезниците, закопчавайки я. Обърнах се, поглеждайки към другите, които вече бяха окопчали всички от бандата му.
Не беше нужно да се вдига кой знае колко шум. Дори музиката не беше спряна напълно... Ето заради такива моменти обичах професията си. Тръгнахме към колите и аз вкарах момичето в моята, заключвайки вратите.
avatar
Ейдриън Джеймс

Posts : 11
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mozart Bar

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите