Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Август 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Календар Календар

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Viennese coffeehouse

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Viennese coffeehouse

Писане by Alex McNamara on Чет Май 26, 2011 6:52 am


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
avatar
Alex McNamara
.-.
.-.

Posts : 85
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Selena White on Чет Юни 02, 2011 4:30 pm

Тръгнах си от дискотеката..ставаше късно а исках да сепоразходя малко на саме.Тръгнах по уличките които след около час-час и поливина щяха да са напълно тъмни и нямаше да севижда нищо.Крачех безцелно докато не стигнах някакво кафене.Влязох вътре и си поръчах едно кафе.ЗАведението беше хубаво някак си старомодно усмихнах се при мисълта.
avatar
Selena White

Posts : 84
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Стефан Найт on Чет Юни 02, 2011 4:37 pm

Дните в този град ми бяха определено интересни. Постоянно си намирах някакво забавление,но пък най-накрая реших да проверя какво прави Сел.
По миризмата й се ориентирах че е в някакво кафене.
Влязох,седнах до нея и я целунах,а след това си поръчах едно кафе.
- Как си Сел? Как прекара тези дни? - попитах усмихнато.
avatar
Стефан Найт

Posts : 29
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Selena White on Чет Юни 02, 2011 4:48 pm

УСмихнах сещом учите ми видяха Стефан.Той дойдеи седна до мен усмихнах се мило и след това отговорих:
-Ами малко ми беше скучно...нямаше какво да правя...срещнах сес брат си.-Усмихнах сеи си откраднах една целувка.
-Ами ти мили мой?-Попитах и погалих бузата му.Отпих от кафето си и след това се усмихнах..Ъмм беше вкусно наистина вкусно.
avatar
Selena White

Posts : 84
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Стефан Найт on Чет Юни 02, 2011 4:58 pm

Моята поръчка също дойде,кафето наистина си струваше. Погледнах Сел и я целунах,а след това отново се усмихнах.
- Радвам се че си се видяла с брат си. А аз се разхождах насам натам. - започнах да й разказвам къде съм ходил,какво съм правил..
- Виена е доста хубав град.. - погледнах я. - Радвам с че се срещнахме тук.
avatar
Стефан Найт

Posts : 29
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Selena White on Чет Юни 02, 2011 5:05 pm

-И аз,но ако беше в ПАриж....щеше да е по-хубаво.-ЗАсмях се и отпих от кафето си още веднъж.
Изкашлях се и след това се усмихнах.Толкова беше сладък и беше само мой.
-Колко женски сърца рабри?-ЗАсмях се и го погледнах до някъде сериозно.
Кафето все още беше топло отпих отново и след това отново.Толкова беше вкусно,че ччак измърках.
avatar
Selena White

Posts : 84
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Стефан Найт on Чет Юни 02, 2011 5:10 pm

Усмихнах се и казах :
- Доста. - засмях се - Но хайде да не говорим сега за това.. - целунах бузата й.
Беше странно сладка.
Поръчах си още едно кафе,не бях спал от доста време,а не ми и трябваше сън.
- Ти,как си? Имаш ли нужда от нещо? - попитах зягледано.
avatar
Стефан Найт

Posts : 29
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Selena White on Чет Юни 02, 2011 5:25 pm

-Ами не...но от няколко дена не мога да спя..но спокойно това са мои проблеми.-Усмихнах се мило и погалих бузата му.И след това го целунах страстно.
-Ами ти как си?-Попитах и отново се изкашлях.
-Искаш ли да излезем някъде?-Попитах и се усмиханх мило и направих кучешка муцунка.
avatar
Selena White

Posts : 84
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Стефан Найт on Чет Юни 02, 2011 8:26 pm

Отпих от втората си чаша кафе. Навън се беше стъмнило още повече.
- Аз съм добре.. може да се каже. - усмихнах се и започнах с поглед да разглеждам мястото.
- Ако имаш проблеми,можеш да ми кажеш.. А може след малко да излезем някъде.. - засмях се и я гушнах.
Беше голяма сладурана.
avatar
Стефан Найт

Posts : 29
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Selena White on Чет Юни 02, 2011 8:29 pm

-Не Стефан наистина не е нищо просто лоши сънища.-Усмихнах се мило и до изпих своето кафе.
-Хайде да тръгваме.-Казах и се засмях след това му лепнах една целувка.
-Толкова си сладък Стефан.-прегърнах го и след това докоснах гърдите му.
avatar
Selena White

Posts : 84
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Кейтлийн Грейсън on Чет Юли 07, 2011 8:20 am

Едно от любимите ми , а може би и най-любимо нещо определено беше кафето. Нямах претенции относно него, обожавах всякакъв вид . Само не приемах мляко в кафето, защото така то става още по-рядко отколкото някой некадърен продавач го е направил. Разбира се срещала съм и чудесни хора, които правят кафето идеално. Точно затова те са 'чудесни'.
Влязох във кафенето и веднага усетих сладостния, така познат за мен, аромат .Потърсих си маса. Във времето когато дойдох нямаше много хора, което всъщност се дължеше на факта, че не беше час , в който се пиеше кафе. Аз нямах час.
Седнах на една от масите, коието бяха за по двама човека и се облегнах на стола. Вдигнах погледа си нагове и разгледах тавана, на който бяха окачени лампите.
Някакъв глас накара очите ми да погледнах напред.
Сервитьорът ме попита какво ще желая и даже ми предложи меню, но аз както винаги любезно отказах и си поръчах кафе.
Той си тръгна. Силно се надявах кафето да бдъе в по-голяма чаша от нормалното иначе щеше да трябва да си поръчвам повече от една от онези малки чашки, които стигат само за три глътки.
Кафето ми дойде и аз установих, че е в голяма чаша, както всъщност трябваше и да бъде.
avatar
Кейтлийн Грейсън

Posts : 41
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Оливия Девънпорт on Чет Юли 07, 2011 5:02 pm

Оливия си бе странна по природа. Винаги правеше нещо нелогично. Например веднъж бе търсила отворен магазин в осем вечерта, защото чак тогава се бе сетила за рождения ден на баща си, но това бе доста отдавнал. И все пак бе достъчно странно, за да бъде запомнено. Поне във Виена все още не бе правила подобни сцени. Тук бе по-резервирана, но все така правеше нещо в момент, когато обикновените хора едва ли щяха да се занимават с това, а все пак тя бе като тях. Странно, но съвсем обикновена, въпреки че и по тази тема можеше да се спори, защото всички нейни близки знаеха, че не чак толкова обиковена. Имаше толкова много неразкрити части от нея, че понякога дори самата Оливия не се разбираше, но това не й пречеше да си живее спокойно. Дори водеше едно съвсем безцелно съществуване. Все още не бе предала от фикс идеята да открие брат си, но понякога малко почивка не бе в излишък, а и нали късмета обикновено навестява тези, които не се занимават с неговото търсене. Така че Олив бе решила да провери достоверността и на тази народна приказка. Съвсем несъзнателно момичето влезе в едно кафене, което й бе напът и огледа масите. Имаше толкова много места, че й бе трудно да реши къде да седне, докато не забеляза едно момиче, седящо съвсем само на една двойна маса. Сигурно то търсеше малко спокойствие, но Лив търсеше точно обратното и тръгна към тази маса, като си поръча един горещ шоколад, докато минаваше покрай масата на персонала. Нямаше да откаже и едно кафе, но вече бе изпила две чаши, а не смяташе да прекалява с кофеина, въпреки че сигурно вече бе прекалила.

П.П.: Съжелявам за закъснението, но нещо интернета ми се губи цял ден. ):
avatar
Оливия Девънпорт

Posts : 9
Join date : 17.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Кейтлийн Грейсън on Чет Юли 07, 2011 5:52 pm

Наслаждавах се на ароматното си кафе, което беше придобило леко сладък вкус от малко прибавената захар. Беше прекалено горчиво за мен, а аз поринцип не го пиех със захар.
До моята маса застана едно момиче, което погледна към мен и ме попита дали може да седне и дали мястото е заето, макар че по всичко личеше , че не е заето. Усмихнах се приветливо, рядко срещано при мен, и отговорих положително. Момичето сведна и сякаш си беше поръчала предварително или аз не бях забелязала, пред нея беше поставена чаша, донесена от така любезния сервитьор, който имаше удоволствието да донесе моето кафе. Той се усмихна и си отиде. Огледах го за мин и след това извърнах погледа ми към момичето пред мен.
Подадох ръката си.
-Аз съм Кейтилин . Повечето, които познавам ме наричат с цялото ми име, но нямам мищо против и на Кейт - казах аз и тя пое ръката ми.
Не бях свикнала никой да ме нарича 'Кейт', но едва ли би било толкова лошо, колкото си мислех като малка. Кейт звучеше прекалено...формално или поне така ми звучеше. Няколко пъти ми се случваше да чуя '' Лин'. Изглеждаше и по-точно звучеше странно, но по свой начин забавно.Звучеше китайско-японски. За мен тези два езика бяха абсолютно и напълно еднакви. И двата човек не можеше да разбере.
avatar
Кейтлийн Грейсън

Posts : 41
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Оливия Девънпорт on Чет Юли 07, 2011 6:09 pm

Поне не я изгониха. Щом се здрависаха Оливия прибра ръката си към себе си и се загледа в чашата си. Обичаше тези големи чаши, в които сервираха горещия шоколад и от които се носеше този така познат сладникав аромат.
- Аз съм Оливия. - предстви се и Лив, въпреки че се очакваше да каже това преди да прибере ръката си, но нали точно това правеше Оливия. Винаги се отличаваше. Тя се замисли над името. Харесваше й. Звучеше някак аристократично, но и съвсем обикновено, а и момичето не показваше никакви признаци на аристократизъм. Беше мила, скромна и определено й се стори позитивна личност, а такива рядко се срещаха.
- Не е ли малко късно за кафе? - попита Олив след като нямаше идея как да започне разговора. На нея й се стори доста късно време за кафе, но сигурно бе така, защото тя вече бе изпила своето, а и реално нямаше представа колко точно бе часът, за да говори с точност. Какво пък? Тя не бе някой статист, който винаги се позовава на данните от дадената анкета, за да се замисля дълго над правилността на въпроса си, а и това бе начин да заговори момичето, а не да получи достоверен отговор. Сигурно в такъв случай и за нея щеше да е малко късно за горещ шоколад, но Оливия се съмняваше в тази вероятност, защото кафето и горещия шоколад бяха две от нещата, които можеше да пие цял ден без да й омръзнат. Накрая Лив се почувства неловко от зададения въпрос и побърза от отпие от горещата напитката, за да си намери привидно занимание.
avatar
Оливия Девънпорт

Posts : 9
Join date : 17.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Кейтлийн Грейсън on Чет Юли 07, 2011 6:35 pm

Вдигнах рамене и се усмихнах широко. Преди време често се смеех на една моя приятелка, която винаги беше широко усмихната. Това обикновено показваше колко си щастлив и висша позитивност. Реших, че може би това няма да навреди на никого, особено на мен и затова се оставих да видя какво ще стане.
-Никога не е късно за една прилично, даже идеално, голяма чаша кафе. Особено във Виена.
Във Виена особено много ми допадаше идеята, че беше свободен град като повечето , в които бях ходила. Обичах тази предимност. Барове на всеки ъгъл, алкохол в тях, всеки пушеше пред някое заведенеи и никой не гледаше другия. Е, поне така ми се стори първоначално. И като заговорих, на себе си, за алкохол и барове... От доста време не бях посещавала тези места, силно ароматизирани на спиртовите напитки, които повечето обожаваха.
-От тук ли си?-попитах просто от любопитсво, понеже аз не бях. Все още не бях разгледала града, а бих се радвала да го направя.
Отпих отново от чашата и установих, че кафето ми е на привършване, а не мислих да си взимам второ. Първо щеше да ми действа като дузина енергийни бонбони или нещо друго и второ беше ужасно горчиво, макар и сладко. Беше приятно като цяло, но щях да пробвам двойната доза някой друг ден, който щях да дойда тук. Това трябваше да стане. Аз обичах кафе.
Очите ми се отразиха в огледалото от дясната ми страна, закачено на стената. Извърнах погледа си оттам, отбелязвайки за самата себе си, че изглеждам добре дори и след няколко часа навън. Всичко при мен си беше на мястото.
avatar
Кейтлийн Грейсън

Posts : 41
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Оливия Девънпорт on Чет Юли 07, 2011 6:49 pm

- Не. - отговори Оливия на въпроса й съвсем просто. Нямаше намерение да разказва за всички онези градове, което бе посетила и в които бе живяла, защото наистина щеше да й се наложи да разказва много, а и Лив не обичаше да говори много за това. Първо, защото историята бе прекалено объркана, и второ, защото просто не обичаше да говори на подобна тема. Обичаше да си бъде странна, една чужденка, за която не се знаеше много, освен това, което се бе случило тук, а то никак не беше толкова известно, защото Оливия все още се опитваше да намери своето място във Виена.
- А ти? - върна въпроса, но по всичко личеше, че Кейт също не бе от Виена. Не бе ясно по какво точно Лив стигна до този извод, но едно бе сигурно - тя никога не грешеше в преценката си. Рядко се случваше да се подведе от нещо и да сгреши, но това не бе един от онези пъти. Тази си способност Оливия наричаше своето седмо чувство, след като на всички бе ясно, че всеки има шесто чувство. Щом момичето забеляза, че кафето на събеседничката й почти свършваше, Оливия се загледа в шоколада си и отново отпи от чашата. Понякога си мислеше, че тези чаши трябваше да са вълшебни. Като онези в приказките, които просто нямат край и можеш да пиеш каквото си пожелаеш и то колкото си пожелаеш.
- Откъде си? - попита Лив без да е дочакала отговор на предишния въпрос, а и щом вече бе сигурна, че Кейтлийн не бе от Виена, но нищо не я караше да очаква този отговор.
avatar
Оливия Девънпорт

Posts : 9
Join date : 17.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Кейтлийн Грейсън on Чет Юли 07, 2011 7:04 pm

Изненадах се , че Оливия не беше тукашна, защото ми приличаше на такава. Както и да е. Тя не каза нищо за миналото си, откъде е и къде е била. Може би просто като мен отхвърляше тази тема като вариант за разговор с някой друг, с който току-що се бе запознал или с който и да е. Аз бях абсолютно така. Не обичах миналото си. То си беше кошмар, особено детството ми. Кошнар - буквално. Една след друга безсънна нощ, все един и същи кошмар. Нормално нещо при мен , вече продължаващо около година и половина. Нещо, с което вече бях свикнала и го пиремах просто като даденост за моя непостоянен и съвсем разбир режим за спане.
Реших да кажа само от къде съм:
-Аз съм от Сидни, Австралия. Обичам този континент. Всичко е доста по-различно от другите места.-усмихнах се отново.
Хм...Какво бих могла да кажа за Сидни. Голям град. Опера. Паркове. Харесва ми този град. Жалкото бе, че бях живяла там само 10 години, от които единствено 5 години разбирах на кой свят съм, понеже не помнех нищо от пет години надолу. То си ми беше в кръвта - слаба памет. Можех да помня лица , но никога имена. Е, някои естествено запомнях, но примерно някои неща , важни или не , забравях.
Нека продължа за Сидни. Той си ми бе от любимите градове. Татко много го обичаше. Той си беше човек на музиката, заразлика от мен, притежаваща най-фалшивия глас в света, в който татко живееше. Той искаш еот мен да свиря на някакъв музикален инструмент, но аз така и не се научих.
Оставих вече празната чаша на масата. От кафето остана малко утайна, на коята мисля, че гадателките гледаха и гадаеха нещо за бъдещото. или беше за миналото? Не ме бива и в тази сфера.
Вдигнах поглед към Оливия.
-Аз ще вървя.-казах. Кафето ми беше свършило.- Може да се видим друг път.-усмихнах се очарователно. Оставих парите за кафето намасата и станах. Отново усмивка. Тръгнах да излизам.

avatar
Кейтлийн Грейсън

Posts : 41
Join date : 06.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Дориан Рейд on Съб Юли 30, 2011 11:42 am

- Живея във Виена откакто се помня. - Отвърна Дориан, усмихвайки се.
Двамата пресякоха улицата почти тичайки, тъй като дъждът се усили. Най-сетне спряха пред кафенето, Дориан затвори чадъра си, влезе и задържа вратата на новата си позната.
Според мнозинството етикетът е влизайки в заведение да отвориш вратата на дамата и тя да влезе първа, ала всъщност това далеч не е вярно. Етикетът повелява да влезеш първи, след което да задържиш вратата на дамата си. Защо ? Защото влезе ли тя първа, възможно е всички да се обърнат и да я зяпнат, поне така е било в миналото, сега традицията е останала. Влезеш ли ти първи обаче, хората ще се видят първо теб, а няма да вперят погледи в дамата, влизаща в заведението.
Та Дориан задържа вратата докато Лиса влезе, после се отправиха към една уютна масичка и преди сервитьорката да дойде, мъжът попита :
- Ами вие ? Тук ли сте отраснали ?
avatar
Дориан Рейд

Posts : 53
Join date : 26.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Лиса Брейди on Съб Юли 30, 2011 9:13 pm

Дориан , я попита :
- Ами вие ? Тук ли сте отраснали ?-с някак по-учтив тон, при каето Лиса се усмихна.
Тогава тя му отговори тихо:
-Не помня къде съм отрасла нито помня и родителите си .-гледаше към дървената масичка.
Когато обърна поглед към него той изглеждаше умислен,затова тя реши да смени темата.
-Ъмм какво ще поръчаш ? реши да е учтива Лис -Аз искам едно капучино.Продължи тя ,чакайки го да избере.
avatar
Лиса Брейди

Posts : 26
Join date : 27.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Дориан Рейд on Нед Юли 31, 2011 7:49 am

Отговорът й леко озадачи Дориан. Ако бе отрасла в дом или пък на улицата, тя едва ли би била това, което стоеше срещу него. Или може би бе осиновена, отгледана от други хора ... не, в такъв случай тях би считала за родители, не би споменала нещо такова пред непознат ако беше осиновена. Просто не изглеждаше като дете, излязло от дом за сираци ... Както и да е, това всъщност изобщо не бе негова работа.
Той се усмихна, след като Лиса съобщи поръчката си, не след дълго дойде и сервитьорът.
- Едно капучино, едно турско кафе, бутилка минерална вода и ... - Дориан се обърна към Лиса. - Искаш ли още нещо ?
avatar
Дориан Рейд

Posts : 53
Join date : 26.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Лиса Брейди on Нед Юли 31, 2011 12:43 pm

Лиса си обърна към сервитьора:
-Не ,това е засега.Усмихна му се лекичко и той си тръгна.Преди да се срещне с Дориан момичето си беше купила дънки и сива изрязана на врата блуза,затова реши преди да и дойде поръчката да отиде до тоалетната и да се оправи.
-Ще имш ли нещо против да отида да се пооправя малко?-каза Лиса осъзнавайки ,че той може бисе чувства неудобно от нея.Тя се взе пликовете и отиде.Отне и по-малко от 7-8 минути,но когато излезе бешемного по-добре.Всички я зяпнаха и тя се ухили .Седна на мястото си и го попита :
-На къде беше тръгнал днес ?
avatar
Лиса Брейди

Posts : 26
Join date : 27.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Дориан Рейд on Нед Юли 31, 2011 6:05 pm

- Не, разбира се. - Дориан се усмихна и проследи с поглед момичето докато отиваше към тоалетната. Вероятно бе подгизнала и едва ли се чувстваше комфортно.
Докато я чакаше, мъжът разгледа менюто, говори с колега, който му позвъни, след това Лиса се появи.
- Красива си. - Усмихна се Дориан. В думите му нямаше никакъв скрит замисъл - просто мислите му се проявиха гласно.
Лиса го попита накъде е бил тръгнал по-рано днес.
- Не знам дали бих си позволил да ти кажа - възможно е да ме сметнеш за безделник, който се чуди как да убие многото си свободно време.
Младият мъж се засмя. Разбира се, че отговорът вече бе ясен, това бе и целта му, но защо пак да не се пошегува малко !
- Ами ти ? Надявам се не съм провалил плановете ти ...
avatar
Дориан Рейд

Posts : 53
Join date : 26.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Лиса Брейди on Нед Юли 31, 2011 6:41 pm

Когато Дориан и каза ,че е красива Лиса реши ,че го казва от учтивост.Стана и по-удобно в дънки и то не подгизнали
-Исках да се разходя малко, да си почина.Попринцип обичам ,рзходките по тази улица вечер .Някак успокойтелно ми действа.Вникакъв случай не сипроменил никакви планове. -отговори тя на въпроса му.
Лиса не можеше да разбере ,защо не иска да и каже ,на къде е бил тръгнал,което отново я върна на мисълта за това ,че може би си има приятелка.Как може такъв привлекателен мъж да е сам така , реши да попита
-Ъмм нали си нямаш приятелка ?
avatar
Лиса Брейди

Posts : 26
Join date : 27.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Дориан Рейд on Нед Юли 31, 2011 8:36 pm

Дориан се засмя.
Прямостта на събеседницата си той намираше очарователна.
Поръчките вече бяха пристигнали, така че младият мъж отпи от кафето си. Силно, цветно и ароматно - както го обичаше.

- Не, нямам си приятелка. - Усмихна се.
- Е, Лиса, кое е любимото ти място в града ?
Въпросът му бе съвсем непринуден и подтикнат от желанието да опознае по-добре момичето, което току-що бе срещнал.
avatar
Дориан Рейд

Posts : 53
Join date : 26.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Лиса Брейди on Пон Авг 01, 2011 8:57 am

Лиса отново се засмя.
-В интерес на истината точно тази улица,на която се срещнахме ми е любима.Обичам малките закътани местенца.
-Ами на теб?Кое място ти е любимо.
Момичето не се сдържа и отлепи погледа си от дървената масичка и го погледна някак мило .
avatar
Лиса Брейди

Posts : 26
Join date : 27.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Viennese coffeehouse

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите