Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Октомври 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031    

Календар Календар

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Бостън, Северна Америка, 1983 година

Go down

Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Ана Уинтър on Съб Май 28, 2011 7:12 pm



"По дяволите, в какво се забърках?" - запита се Ана, затваряйки за миг очи...
Тук е времето да се отбележи, че за пръв път от хилядолетия, нещата не вървяха по нейния план, който беше да излезе до някой бар, да се напие и може би да преспи с някой... Сега обаче се намираше в задънена уличка в компанията на петима-шестима мъже, дрогирана с почти свръх-доза, с разкъсана блуза и не можеща да направи нищо. Бореше се с рокерите, които лъхаха на цигарен дим и евтин алкохол, и в очите на които се четеше ясно жаждата за секс и насилие. Единия от групата бе разкъсал дрехата й, докато останалите я държаха в желязната си и мазна хватка.
- Ела, мацко. Ще ти се хареса. - отвърна мъжът пред нея, притискайки я към стената. Ана бе затворила очи, опитвайки се да събере мозъка си, който се бе пръснал на парченца. Усети пръстите на натрапника да шарят по кожата й, след което стиснаха гърдите й. С усилие подтисна стона си на отвращение, но вместо това се отдаде на гнева си.
"Време е, Аня." - бяха последните думи на Ана, преди да изпадне в полу-безсъзнание, където само щеше да наблюдаваше през очите на второто си аз, докато то се оправя със ситуацията.
- На тебе ще ти хареса повече това. - отвърна в отговор Аня, след което избухна в пламъци. Огнените й криле се разтвориха, пробивайки дупка в стената. Горещата вълна накара останалите да се стреснат и да се одръпнат, а пияницата пред нея да изкрещи от болка и изненада.
- Що за изрод си ти?!
- Такъв, който няма да видиш втори път. - отвърна с най-сладкия си гласец, след което извади от кожените каишки, привързани за дясното й бедро малка метална пръчка.
- Артемис! - извика, след което метала се разгъна от 13 сантиметра до повече от метър и половина метална тояга, а след това превръщайки се в коса. Посече първите трима, но другите се плъзнаха във всички посоки. С няколко бързи движения ги настигна и уби и тях, оставяйки огромни кървави перила по стените на порутените сгради. Последния обаче се измъкваше умело. Щом го настигна, той извади пистолет и викайки го изпразни в нея. Водена от гнева си, нищо не можеше да я спре и много скоро пред краката й имаше просто купчина месо.
Внезапно огънят изгасна, а демонът припадна на студеният асфалт от влиянието на дрогата и многобройните не застрашаващи живота, но неприятни огнестрелни рани...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 22
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Доминик Уинтър on Съб Май 28, 2011 7:36 pm

Пристъпи бавно и тихо в мръсната улица...поредната такава, която се нареждаше в дълги списък, озаглавен- Безброй неща, които определено мразя от дъното на червата си. Така и беше. Мръсотията предизвикваше искрено отвращение в него и го караше да извръща глава, особено когато на пътя му се изпречеше някоя улична кофа, която прелива от боклук. Колко гадно...колко гадно, повтаряше си всеки път, когато това му се случеше и се радваше от душа, че няма съдба, която да го предразполага към ровене във въпросните гнусни кофи.
Е, нямаше начин, ако искаше да стигне до, иначе сравнително луксозния си, дом, трябваше да мине точно от тук. Засвирука си бодро в опит да разкара всичката погнуса от съзнанието си. Гледаше някъде нагоре към звездното небе. Тази нощ беше крайно красиво, но за жалост, се виждаха само няколко по- ярки звезди и луната заради дебелата пелена от промишлените изпарения на града. Това го подразни адски много и го накара да забърза крачка, защото се чувстваше ужасно потиснат, когато си помислеше какви извратеняци могат да бъдат човеците.
И тогава... БАМ! Спъна се в нещо меко и бая големичко, което му спечели позорно падане по лице върху асфалтираната улица. От устните му излезе звук на деволоство, когато дланите му се срещнаха болезнено със земята. Трябваха му няколко секунди, за да осъзнае, че почти бе легнал в нещо лепкаво и странно на мириз, доста различно от другите течности. Липсата на светлина му попречи да види цвета на лепкавата гадост, но когато лизна показалеца си, отвратената гримаса веднага разцъфтя на лицето му. Изправи се по възможно най- бързия начин, фокусирайки нещото, в което се бе спънал. Безжизненото мъжко тяло, брутално разрязано на две, ама в съвсем буквален смисъл, лежеше като купчина ненужни парцали. Очите му зашариха напред по улицата, докато стъпките му продължаваха натам. Още един...още едииин и нещо доста по- мъничко и крехко от тези ужасни човеци.
Наведе се напред. Окървавените му ръце се подпъхнаха под беззащитното, отпуснато телце на себеподобната му. Вдигна я внимателно на ръце кто бебе. Беше толкова лекичка, че можеше да я носи с една ръка. С другата отмести няколко кичура коса, застанали пред лицето й. Беше толкова красиво и изваяно сякаш през вековете. Понесе я плавно напред, внимавайки да не я събуди. Може би бе по- добре да я заведе в болница, но не! Доминик бе решил да я заведе в дома си... малко безрасъдно нали?

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Ана Уинтър on Съб Май 28, 2011 7:55 pm

Непрогледен мрак... тишина... невероятното чувство, сякаш се носиш хем във вода, хем във въздух. Ан се чувстваше добре там и честно казано не искаше да се връща от... не знаеше дори откъде. Знаеше със сигурност, че не искаше да е в Ада, камо ли в Рая. Тук бе приятно и "уютно", но сякаш нещо липсваше.
Внезапно нещо започна да сковава цялото тяло в болка, особено главата. Отвратителен пристъп на гадене я замая, докато започна да се върти, сякаш поета във вихрушка. Очните й ябълки започнаха да парят, а пронизителен писък пропукваше тъпанчетата й, както и стената от тъмнина. Чувствайки се близо до състоянието на парцал и с активността на този предмет, Блейк се събуди. Силна светлина я заслепи и отново не можеше да вижда нищо. Докато очите й с усилия свикваха, тя усети, че нещо наистина не е наред. Където й да се намираше, миришеше на чисто, но не беше болница, най-малко полицейски участък. Можеше да долови мириса на мъжки дезодорант, както й някакво присъствие, явно собственикът на мирисът. Също усещаше чужди емоции на погнуса от нещо... нещо неприятно и мръсно, но й едновременно заинтересованост, но имаше ясното усещане, че тези емоции не бяха за едно и също нещо. От цялото мислене главата й започна сякаш да вибрира, недоволна, че е подлагана на такова мъчение от страна на собственичката си.
Щом очите й привикнаха, видя, че се намира в наистина луксозен апартамент или къща. Следващото беше, че бе облечена в дънките си и блузата, които бяха попити в кръв... или по-скоро останките от някогашните й дрехи. Със свито сърце забеляза, че косата й липса.
"Артемис..." - тихо си помисли, след което в леко отворената й длан се появи малка пръчка, изцапана в полу-засъхналата гъста и червена течност, след което се опита да се изправи в седнало положение, което обаче й докара пристъп на гадене. Хващайки устата си с ръце, с огромно отвращение успя да преглътне киселото й гнусливо съдържание.
Не стигаше това й унижение, ами и усети, че е и наблюдавана...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 22
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Доминик Уинтър on Съб Май 28, 2011 8:55 pm

Доминик стоеше облегнат на касата на вратата, водеща към
банята. Току що бе излязал от там и косата му бе мокра, разрошена и определено
неприведена в приличен вид. Окървавените му дрехи бяха старателно и бързо
разкарани от тялото му, все още не изгорени, но имаше доста време да свърши и
тази работа, която се вършеше точно за няколко минутки, ако посегнеше на туба с
бензин и клечка кибрит. Което го наведе на мисълта, че не трябва да го прави,
защото послединя път остана без покрив над главата си.
Единственото облекло, което красеше тялото му, бяха протрити, избелели
дънки, които си личеше, че бе носил често. Краката му бяха мокри и оставяха
следи по плочките в банята и мекия, персийски килим в стаята му. По голите му
гърди и бицепси се стичаха малки капчици вода, стигайки до ръба на дънките му и
се попиваха в плата. Изглеждаше така небрежен, толкова сексапилен, но и някак нереален. Погледа му бе попаднал върху нежната й фигура, която се размърда.

- Добро утро?- въпросително започна Доминик с някаква странна усмивка на лицето си.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Ана Уинтър on Съб Май 28, 2011 9:06 pm

"Проклети наркотици!" - помисли си момичето, след което си пое шумно въздух през носа. Приятната миризма на кръв я лъхна, както и тази на сапун, на която нямаше достатъчно време да се наслади. Някакъв глас се разнесе, който се заби в ушите й като игли. В началото бяха просто неразбираеми звуци и й отне доста време да ги асимилира.
- Едва ли да имаш изцапан от ушите до петите разголен психично болен е знак за добро утро, но щом казваш. - отвърна на поздрава му, след което се изправи. Очите й още бяха с разширени зеници и светеха като светофари, но бързо изчезваше неприятното действие... изключвайки раните от к*ршумите, но те можеха да почакат. Сега имаше по-важни неща и едно от тях беше какво, по дяволите, правеше тук.
- Кой си ти и къде съм? - запита със внезапно променено каменно изражение. Заемайки що-годе стабилна позиция, ако изобщо можеше да се нарече такава, демона насочи оръжието си срещу него, разтваряйки черните си криле, подобни на прилеп. Те леко трепереха, показвайки обаче, че в никакъв случай не са неподготвени. Блейк бе усетила, че и той е демон, можеше да го надуши от километър, но реши че и стигаха толкова изненади за една нощ.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 22
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Доминик Уинтър on Нед Май 29, 2011 7:30 am

- Ти можеш да ме наръгаш, аз мога да те накарам да свършиш, нека не демонстрираме способностите си, съгласна?- попита Доминик с усмивка, която сякаш нямаше намерение да слезе от лицето му, подсказваща колко му е забавно цялото положение и как осъзнаваше, че всеки момент може да му се стъжни.
Беше изключително съобразително същество, когато стоеше срещу себеподобните си. Беше съвсем на ясно, че на каквато и възраст да бяха, по всяко време можеха да се окажат по- силни от него и да му видят сметчицата като нищо. Ако не Луцифер, то някое красиво същество като непознатата в стаята му, щеше да изпълни заканата на дявола. Не че щеше да е голяма загуба, ако на земята се разхождаха един демон по малко, но Доминик държеше изключително много на съществуването си, когато решеше, че му се живее.
Приближи се предпазливо към тъмнокосата, като все още държеше ръцете си вдигнати във въздуха. Показалеца на дясната му ръка пое дръзки действия и застана на острието на голямата коса. Отмести я малко настрани, достатъчно, за да му позволи да се приближи още повече до притежателката й. Миг по късно бе едва на няколко сантиметра и придържаше дългата дръжка на острото нещо, което му изглеждаше крайно неприветливо.
- Нека пропуснем частта с демонстрациите, защото съм убеден, че моето преживяване няма да е чак така сладострастно като това, което би изпитала ти.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Ана Уинтър on Нед Май 29, 2011 5:48 pm

Ана го наблюдаваше, стоейки стегнато. Почваше да се изяснява пред очите й всичко заставаше по местата си, без да се разтроява.
- Дръзки думи за някой в твоето положение. - отвърна с усмивка, докато не откъсваше очи от неговите, но едновременно с това следейки действията му. Можеше й да беше с глава, че й повече по-ниска от него и със сериозен излишък на мускулна маса, но можеше да се бие. Независимо от тези факти, стигаше й досегашното ступване. Отмествайки поглед към оръжието си, което леко потрепваше в дланта й, тя се поотпусна. Крилете й оклюмаха като листа на дървета в юлски ден.
- Въпреки това ти си домакинът. - след което косата се превърна в малка метална пръчка и сякаш заспивайки, спря да пулсира между пръстите й и я пусна на земята. След това отново вдигна поглед и чак сега осъзна колко близо беше мъжът срещу нея. Толкова, че можеше да усети сладкия му дъх по кожата си.
Демона се усмихна, като очите й като гъба попиха от този спазъм на мускулите й.
- Искам да ползвам банята. - каза, сякаш потвърждаваше, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Мина покрай него и влезе в помещението, от което все още излизаше топла пара, примесена с мириса на мъжки сапун. По дяволите, само как искаше да се изкъпе. Е, поне можеше да се почисти.
Щом се погледна в огледалото, едва не изпищя от гледката. Лицето й бе изцапано с кал и кръв, по шията й имаше синини, сякаш на седмици, които продължаваха да избледняват. Дрехите й... поправка, останалите парцали се полушваха отчаяно, разкривайки черното й бельо. Първоначалния шок бе изместен от някакво целеустремение и порив на смях. Чудесно, беше сама и се смееше, а после не била луда! За няколко минути, все още хилейки се, което можеше и да бъде от почти премахналата се от организма й дрога, успя да поизчисти лицето и ръцете си, а след това премахвайки единия останал к*ршум от хълбока си, където раната започна бързо да зараства.


Последната промяна е направена от Ана Блейк на Чет Юни 09, 2011 8:33 pm; мнението е било променяно общо 1 път

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 22
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Доминик Уинтър on Пон Май 30, 2011 5:52 am

Доминик отново се облегна на касата на вратата с лице към нея. По изражението му си личеше колко объркан е от реакцията й. Не разбираше какво бе толкова смешно и забавно. Трябваше да й признае, че дори така бе изключително сексапилна. Разкъсаните й дрехи и полепналата по нея, засъхнала кръв, придаваха някакъв особен сексапил и чар на външния й вид. Косата й бе разрошена, а Доминик чак сега забеляза синините по врата й, които го накараха да се стъписа. Така и не я бе питал какво бе станало в онази гадна улица и защо бе в този вид, всъщност за кръвта се досети, особено когато изникна онова остро нещо, което без проблем можеше да го разчлени. Но синините и нараняванията по тялото й не бяха обясними, освен ако не се бе оставила да я ударят, преди да направи каквото и да е било, но просто жестоко го съмняваше.
Не му пукаше, че може би искаше някакво осамотение, влезе в банята и застана зад нея, вгледан в огледалото. Отмести сплъстената й, но иначе приятна на допир, коса и прокара нежно пръстите си по синините, които изглеждаха избледнели и преливащи в други цветове, може би те не бяха от сега, а от отдавна, но Доминик бе длъжен да попита, все пак.Загледа се в отражението й, докато продължаваше да прокарва пръстите си по кожата й, което най- вероятно я караше да настръхва.
- Тези от къде са?- попита отвеяно Доминик, но истински заинтересуван от отговора.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Ана Уинтър on Чет Юни 09, 2011 8:51 pm

Е, с наистина огромни усилия успя да спре избликналия като пот пристъп на смях, което й отне около две минути. Все пак нямаше пълно щастие, затова една игрива усмивка украсяваше лицето й. Тази гримаса леко се пренастрои на друга вълна, когато в помещението влезе полу-голият домакин... като не можеше да не отбележи, че беше наистина секси - висок, слаб, строен, изтъкан от мускули, но вървейки със завидна грация... По дяволите, та тя да не го одобряваше за школа по балет или модно списание. С някакво смътно нежелание Блейк спря да разхожда очите си по демона, вместо това се вгледа в очите му... в които едва не се препъна и не потъна.
"Брей!" - каза си на ум, докато изучаваше сините му очи, в които имаше чувството, че може да се потопи и да си плува на воля като делфин. В това време явно необезпокояван от присъствието и действията на момичето, той се приближи до нея... наистина приближавайки се , скъсявайки максимално разстоянието между тях. Без никакви усилия Ан можеше да подуши мириса му на сапун, както и на мускус, типичен за мъжете. Топлината му лъхаше като от камина...
Внезапно пръстите му се пресегнаха към косата й, което я накараха първоначално да ококори изплашено очи, сърцето й да пропусне един удар и да затаи дъх. След това се отпусна единствено следейки тези красиви, бледи и дълги пръсти, спускайки се по кожата на врата й, като премахна пречкащите се тъмни кичури. Кожата му бе мека и въпреки, че съвсем леко, като перце я докосваше, той сякаш оставяше нажежени следи по кожата й. Не я болеше, бе излязла от шока си, но кожата на врата й леко настръхна, както и местата, които бяха маркирани от ръцете му. Двамата се вгледаха, след което й зададе въпрос. Преди да помисли и да затвори устата си, демона изстреля отговора си като залп от упор:
- Не са стари. Нещата, които преди не бяха купчина накълцано месо ми го причинаха, съвсем близо до улицата, където ме намери, има един бар наблизо... - каза едва чуто последните думи с металическа нотка в гласа си, присвивайки очите си, които потъмняха, а устните й се свиха. Мъжът само я гледаше, не показвайки никаква реакция. Момичето го гледаше предизвикателно, постепенно смекчавайки изражението си, очаквайки с някакво нетърпение какво щеше да направи фигурата зад нея...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 22
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Доминик Уинтър on Пет Юни 10, 2011 5:45 am

- А ти си отишла в онази дупка, която доста същества наричат бар, а може би всички сме наясно, че не е най- доброто място за сами жени.- говореше й тихо и галантно Доминик, докато пръстите му продължаваха да се разхождат нежно по кожата й.
Имаше чувството, че докосва коприна. Бе толкова прекрасно и сладко чувство, което в момента не би заменил с каквото и да е друго. Щеше му се да си я докосва така още дълго време, но знаеше, че сигурно скоро ще го напусне и ще го остави, все пак, не му бе длъжна по никакъв параграф и той не я задържаше на сила в дома си. Може би щеше да го направи, ако му скимнеше, че иначе би бил прекалено самотен. Нямаше да е първата, която щеше да се води отвлечена от него или пък похитена. Дори можеха да го обвинят за синините й, но в момента му пукаше точно толкова, колкото му припука преди известно време за купчините месо.
Спусна устните си към нежното й вратле. Дъхът му изпревари докосването им, предвещавайки го. Докосваше я съвсем леко, карайки я да настръхва, а дори устните му не я бяха докоснали. Тези реакции на тялото й някак си му харесваха и го караха да иска да види до къде би стигнал и до къде би му позволила да стигне. Миг по- късно устните му целунаха една от синините не особено леко, сякаш демона искаше тя да усети неговата сила, просто ей така, без обаче да й нанася наранявания и да й причинява много болка.
- Не трябва да ходиш сама по такива места.- прошепна Доминик в ухото й и засмука меката му възглавничка.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Ана Уинтър on Нед Юни 12, 2011 5:54 pm

Постъпката му не беше неочаквана,... но въпреки това Ан си пое дъх, леко притваряйки очи. Дъхът му галеше първоначално бялата й кожа, сякаш перце се разхождаше по нея. Щом устните му последваха примера на топлия въздух, излизащ приятно измежду устните му, Блейк леко изпъчи гърди, издувайки разкъсаното си горнище. Не от болка, не - като се има предвид през годините какво е търпяла. Това беше нещо приятно, влудяващо. Изведнъж думите му от преди малко изникнаха в съзнанието й: "Ти можеш да ме наръгаш, аз мога да те накарам да свършиш, нека не демонстрираме способностите си, съгласна?... Нека пропуснем частта с демонстрациите, защото съм убеден, че моето преживяване няма да е чак така сладострастно като това, което би изпитала ти." Както бързо се появиха, така й се стопиха, сякаш вълни изтриха думите, щом леко захапа й засмука ухото й, след кратките си думи. Момичето изви блажено шията си настрани.
- За да не срещам такива като тебе? - отвърна му, извивайки ръце и докосвайки с палци корема му. Както й очакваше бе твърд, изтъкан от мускули. Честно казано, с нежелание се отдръпна от него, след което се обърна. Очите й бяха на нивото на ключицата му, но това не й пречеше да го гледа дръзко в очите му.
- Да не сме случайно загрижени, a? - отвърна с тих шепот, изкривявайки устни в усмивка, след което постави длани на гърдите му. Изпод тънките си пръсти можеше да усети горещата му и вече изсъхнала кожа, както и сърцебиенето му, което беше леко ускорено. Демона се приближи до мъжа, притискайки се леко в него...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 22
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Доминик Уинтър on Сря Юни 15, 2011 5:04 am

Мускулестите му ръце се обвиха бавно около тялото й и изведнъж я стиснаха рязко, но до толкова, че да не я заболи много. Знаеше, че е способен да засегне някоя от раните й по този начин, но за Доминик нямаше по- незаменин звук от стенание, предизвикано от болка и удоволствие. Сякаш бе пристрастен към тези удоволствени звуци, които можеха да излязат между всички женски устни, ако бяха попаднали в неговата хватка. Имаше едно такова излъчване, наречено от самият него, сексуална дарба. Намираше я за изключително полезна във всякакви моменти. Не, че бе предполагал, че можеш да умориш същество от оргазми, но очевидно можеше и не веднъж бе пробвал... ах, старата лига!..
Ръката му се плъзна по гърба на Ана, а след това и по едното й бедро, качвайки крака й на кръста си. Повдигна и другия. Бутна всичко от тоалетката. Козметиката и всичко останало, което бе там издрънча на пода някак болезнено, но сякаш не привлякоха ничие внимание, което можеше да ги обезнадежди, че ще бъдат вдигнати скоро време. Положи Ана, облягайки гърба й на студеното огледало. Мина един дълъг момент, в който се взираше в очите й някак изпитателно. Ръцете му се плъзнаха нагоре по тялото й. Погалиха бедрата й съвсем вяло, после коремчето и се спряха на сутиена, който в следващия момент се оказа разкъсан без никакво затруднение. Устните му потърсиха нейните и зацелуваха страстно и жадно, сякаш отдавна не бяха целували толкова нежно същество. ИЗмести ласките си по скулата й към дясното й ухо. Захапа меката възглавничка и я засмука леко, върна се към скулата й, но вместо да продължи по устните й се спусна по врата.
Спря за малко и вдигна глава, колкото за да се наслади на гледката на почти голата Ана, която се оказа дои по- апетитна, отколкото той предполагаше. Усмихна се, някак доволен от ситуацията и каза:
- Ти ще ми кажеш дали трябва да се притеснявам.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Ана Уинтър on Сря Юни 15, 2011 5:59 pm

Щом кожата й се притисна към огледалото, тръпка премина по цялото й тяло, карайки я да настръхне. Въпреки всичко, това бе нищо, сравнение с реакцията й, при допира на ръцете му по кожата й. Всякакви мисли напуснаха ума й, освен една - желанието да го има, да го чувства с цялото си тяло. Отгатвайки намеренията й, мъжът грубо притисна устните си към нейните. Въпреки натиска, оказал върху тях, равняващ се на силната "прегръдка" от преди малко, Блейк можеше да усети колко меки бяха те. Почувствала ги, тя разтвори своите, притваряйки очи и обгръщайки врата му, приближавайки го към себе си. Там където влажният и хладен въздух не полепваше по кожата й, бе докосвана от мускулестите гърди на демона. Зърната й набъбнаха и усети онова приятно и сладко чувство между краката си. Ан прокара пръсти по корема му, стигайки да ръба на дънките, прокарвайки пръст по вътрешния им ръб.
- Ммм, тогава по-добре си купи наистина нещо силно. - отвърна, привела се напред, премествайки ръцете си във влажната му коса, която беше мека като коприна и с мирис, който я възбуждаше, обвивайки краката си около кръста му. Пламъчета заиграха в очите й, след което с въздишка отлепи устните си от ухото му и поглеждайки го в очите, на сантиметри от него - толкова близко, че дъхът му обливаше лицето й. Понечвайки да я целуне, тя се отдръпна с лек присмех. Не му позволявайки да вкуси устните й, тя започна да го целува по врата, спускайки се по трахеята му.
- Ще мога ли да разбера името ти. Все пак... искам да знам името ти, когато се изправим в съда по повод стреса, предизвикван от толкова притеснения. - стигна до ключицата му и го ръфна леко...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 22
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Доминик Уинтър on Сря Юли 06, 2011 5:57 am

- Аз пък си мислех, че може да го научиш направо в съда- засмя се Доминик гърлено.
Притисна се още повече в тялото й. Усещането за настръхналите й гърди го влудяваше. Сякаш нещо в самата демонка го подтикваше към все по- драстични действия, което не бе от най- добрите идеи, но пък Уинтър нямаше нищо против. Отдръпна се малко от Ана, само за да слезе с целувки към втвърдилите се зърна на нежните й гърди. Езика му нахално се спусна до едното, започвайки да прави кръгчета около него, но дяволито не го докосваше. Знаеше колко би я издразнило това, все пак... не бе първата, а едва ли бе и последната, жена, минаваща през вещите му ръце.
Доминик бе всеизвестен в демонските среди като ракрепостено момче, жадно за кръв и секс с възможно най- прекрасните жени...нали не смятате, че си ляга с всяка?? О, не, грешите, ако сте си помислили така. Доминик подбиаше прекалено много артньките си, но притежаваше и рекрасния късмет, идеалните да му се лепкат достатъчно често, за да не му се налага да изиа дълго време. Женкар като него не се свенеше да отказва съвсем директно ного от поканите, които получаваше и също така да приемаше още не изказаните предложения.
Премести устните си на другата й гърда. Захапа я от страни и асмука нежната кожа на Ана, достатъчно дълго, за да остане синина с особено ясен произход след него. Падаше си по тези дребни удоволствия и често си позволяваше да бележи приятеките си. Езика му мина по белязаното място, сякаш, за да го успокои. Отърка мъснишки слабините си в тези на Ана.
-Доминик Уинтър- леко задъхано й съобщи демона, докато целуваше корема й нежно и внимателно.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Ана Уинтър on Сря Юли 06, 2011 7:03 am

Стонове излизаха измежду устните на Ана, докато Доминик си играеше с нея.
- Доминик, а? - попита, щом чу името му, което бе доста звучно й и допадна. Винаги е смятала, че името от части разкрива личността... А ако красиво бе името му, но и някак опасно, то щеше да й е интересно да разбере какъв беше и демонът срещу нея.
Бързо тези мисли напуснаха умът й, щом той се спусна към коремът й. Устните му караха кожата й да настръхва и да се нажежава, а вътрешността и да пулсира и да го иска все повече. Ръцете й безпомощно минаха по мускулестите му рамене, а после и по гърдите, които се бяха напрегнали от леко неудобната поза. Пръстите му, впиващи се в кожата, я караха да извие доволно глава назад, облягайки я в стъклото, по което в горния край започнаха да избиват капчици пот. Блейк трябваше да се успокои, иначе щеше да превърне мястото в същински Ад, от който и идваше. Какво пък, а и в момента бе заета с нещо значително по приятно. Ана прокара език по устните си и както слабините й бяха притиснати към неговите, а краката й провесени от ръба, тя ги повдигна настрани, сядайки. Ръцете й се стрелнаха към челюстта му, хващайки брадичката му с два пръста. Искаше тези устни, искаше и още много.
- Ммм, няма ли друго... по-удобно място? Банята е завидно... впечатляваща, но... не съм... капризно същество. - каза, докато го целуваше, играейки си с езика му. Стори й се леееко нечестно, че тя бе почти гола, а той се извисяваше над нея все още облечен, затова прокара пръсти по дънките му, опитвайки се да ги разкопчее...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 22
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Доминик Уинтър on Чет Юли 07, 2011 7:33 am

Доминик пъхна ръце под дупето й. Притисна Ана към себе си и я вдигна като перце. Изглеждаше толкова малко и крехка в ръцете му, така красива, че някой би я помислил за кукла в ръцете на голям демон- бебе. О, макар Доминик отдавна да бе минал прага на възрастта на малките демони, все още се намираше за млад. Не искаше да си признае, че е по- стар и от динозаврите. Бе толкова докачлив на тема годинки, че нямаше на къде. С него трудно се говореше по този въпрос. И, запишете си бележка към "една жена никога не трябва да бъде питана за годините"- Уинтър определено също не бива да бъде питан за тях. Една от причините бе, че не може да брои до толкова, а другата бе, че не споделяше истинската им бройка.
Понесе Ана към стаята си като я задържа с една ръка, докато отваряше вратата на банята. Бутна крехкото тяло на демонката върху меките копринени завивки на леглото. Качи се при нея и я обкрачи. Надвеси се над Ана и впи устни в нейните, докато ръцете му се заразхождаха по бедрата й. Първо отвън, а после и от вътрешната им страна, стигайки до онова тайно местенце, което уж бе забранено. Пъхна пръсти под ръба на бикините й и погали нежната кожа. Бе толкова приятна на допир, че цялото му тяло се наелектризира само от това.
- Тук по- удобно ли ти е, прекрасна ми демонке?

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Ана Уинтър on Чет Юли 07, 2011 7:55 am

Ана се озова във въздуха, понесена бог знае къде. Не познаваше добре домакинът си, но нямаше да се учуди ако се озовеше в мазе, оборудвано с уреди за мъчение, хирургическа маса с каишки за крайниците й и окови към едната стена. Вече бе пребивавала доста в подобна стая, но въпреки това някаква тръпка премина през тялото й. Какво пък, беше си съдист и мазохист и нямаше да откаже мъчение, особено в компанията на същество като Доминик.
Докато мислите й пеха в тази посока, тя хвана лицето му в шепи и го целуваше - по устните, по скулата му, към ухото му, не можеща да му се насити. Някаква врата изскърца и навлязоха в по-затъмнено... направо стаята, в която навлизаше светлина само от коридора и от големия прозорец, който бе закрит с перде частично. Лунната светлина навлизаше в спалнята, както можа да разбере демона, след като бе занесена на леглото. Тя пое тежестта на мъжа, издишайки.
- Да кажем, че е много по-добре. - измърка в ухото му едвам, защото пръстите му, разхождащи се по вътрешността на бедрата й, стигайки бикините й и подминавайки ги, сякаш не съществуваха, я оставяха без дъх. Очите й бяха леко притворени, а шията извита назад от удоволствие. Тя си пое въздух, отърквайки голата си гръд в него, присви колената си и с тяхна помощ успя да се извърти и да застане над него.
- Да приютиш непознат демон от улицата, дали заслужава някакво поощрение? - попита го тихо, спускайки се по гърдите му, стигна до корема му, където рязко заби дългите си нокти. През цялото време го гледаше, с тъмните си като нощта очи, изглеждайки сякаш преценяваше наистина дали има достатъчно заслуги. - Ммм, като че ли не е достатъчно. - накрая отсъди, качвайки се отново на нивото на очите му, плъзгайки тялото си като змия. Хвана брадичката му с два пръста и го целуна, захапвайки долната му устна в кървава целувка...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 22
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Доминик Уинтър on Сря Юли 13, 2011 6:40 pm

Доминик я пъхна ръце под тялото й и го притисна към своето. Прокара езика си по врата й- от ключицата до ухото. Захапа меката му възглавничка, засмуквайки я лекичко, изръмжавайки доволно. Харесваше му неимоверно много да бъде притиснат до Ана, тя бе жената, която отдавна не бе срещал и чувстваше силни, собственически чувства към нея, колкото и странно да бе това. Искаше да е само само негова. Да я открадне от света, да я скрие някъде в дълбините на Пъкъла и да не я показва на никого. Чуждите очи да бъдат слепи за нея, гласът й да бъде глух за слуха на другите... искаше да му принадлежи по всякакъв начин, колкото и да бе нетипично.
Нетипично не за него, а за времената, в които живееха. По това време всички бяха загърбили подобни желания. Вече не бях в така далечния 19 век и на мъжете май не бе позволено да притежават жени, а самите жени бяха свободомислещи създания с пълно право на живот и глас. О, така различно бе от онова време, в което в момента щом поискаше жената пред себе си тя автоматично ставаше негова, но не бяха и 18 век... той не бе Ромео, тя не бе Жулиета. Богове, та Доминик даже нямаше представа дали тогава се е развила любовната трагедия на двама прекалено глупави, за да се отдадат на щастието си.
Спусна устните си до гърдите на Ана, които оприличаваше на две бели преспи сняг, изкушаващи го да топне муцунка в тях и да постои така дълго време. Зацелува ги, засмука едното й зърно жадно, сякаш бе пеленаче, търсещо майчината гръд, подръпна го леко, докато ръката му отново се бе спуснала и вече целенасочено се промъкваше в бикините й. Единият му пръст си проправи път между срамните й устни и загали клитора й с лек натиск.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Ана Уинтър on Чет Юли 14, 2011 1:25 pm

В първия миг, когато Ана усети пръста му между бедрата си, си пое рязко дъх, извивайки се леко изпод ръцете му, надигайки гърдите си. Пръстите й стиснаха не особено леко раменете му, забивайки грубо ноктите си от удоволствие. Цялата й сърцевина запулсира изпод движенията му, които бяха така прости и нежни, подготвяйки я за главното действие. Можеше да се закълне във всеки демон, че нищо подобно не бе изпитвала през целия си дълъг живот. За миг й стана интересно какво ли ще е чувството, когато го усети в себе си. Толкова го желаеше, както никой друг мъж, никое друго същество.
Защо? Защо буквално изгаряше по него. Защо всяка негова ласка, изтръгваше от гърлото й доволно мъркане или стон на удоволствие и възбуда. Не можеше да си го обясни, когато този въпрос внезапно се прокрадна, но бързо изчезна, сякаш отнесен от поток, защото мозъкът и бе решил, че в момента има нещо много по-важно, много по-сладко и прекрасно от това да си трови живота с въпроси. Ухото й бе атакувано от Доминик. Жегата от дъхът му я накараха цялата да потръпне, зърната й да набъбнат още повече, а влагата между краката й да бъде сравнявана като водата на езеро, на което стената се е срутила и цялата сила, държана през това време да се отприщи.
Още в началото на тяхната игра тя вече почти бе стигнала до оргазъм. Краката й обгърнаха кръста му и неговата, ръцете й се вплетоха в косата му, придърпвайки устните му към своите, изгаряща от глад да ги опита отново. Целувката заглуши вика й, щом най-прекрасното чувство се разля във нея. Очите й се подбелиха, а тялото й потръпна в конвулси, цялото потно, попило миризмата на демона върху нея.
Въпреки всичко това, имаше чувство, че това далеч не е всичко...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 22
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Доминик Уинтър on Нед Юли 17, 2011 10:34 am

Доминик се усмихна доволен от конвулсиите на тялото на Ана. Задоволството граничеше почти с прекалено, ала факта, че бе накарал прекрасната Ана да се разтрепери толкова бързо и то под действието единствено на ласките му, без да използва свръхспособността си, го караше да се радва на него. Просто беше неимоверно много доволен от ефекта си.
Зацелува устните й жадно, без да се отдръпва от демонката или да я остави да си поеме дъх. Пръстите му нахално навлязоха в нея изпращайки от онези сладострастни импулси, в които Доминик бе толкова осъвършенстван. Дарбата му я накара да стегне тялото си, разтърсена от втори оргазъм почти веднага след първия, начин да я подлуди без много усилия и да остави красивата Ана без дъх. Уинтър се освободи набързо от боксерките си и потърка члена си в срамните й устни, а след това изкара пръстите си от нея и проникна бавно, но изцяло и докрай. Прегърна Ана, притискайки я към тялото си. Започна да се движи бавно, но до край, сякаш за да я остави за малко на почивка. Все пак, не му се искаше да я изморява още сега, когато бяха май още в началото.
Заговори нежно и някак омайно на Ана. Гласът му галеше слуха й приятно, подлудявайки я още повече, сякаш бе мелодия, подтикваща тялото й към още повече удоволствие.
- Харесва ли ти, прекрасна моя?- зашепна, но достатъчно силно, че да го чува отчетливо, макар да му беше трудно да се съсредоточи в говоренето си.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Ана Уинтър on Нед Юли 17, 2011 11:54 am

Ана бе... изненадана от втория оргазъм. Толкова бързо стигна до него, сякаш пръстите му я водеха в правилната посока. По дяволите, та това си бе истината, най-прекрасната истина.
- Не знам... дали ми хареса... - едва изговори думите, не можеща да си поеме дъх от действията му, които просто не знаеха какво е "пауза". Щом влезе в нея, цялото й дар слово изчезна. Очите й се разшириха, а устните й просто застинаха отворени, дробовете й забравиха какво да правят. Само тялото й се наслаждаваше на момента, когато най-сетне го усети в себе си. Ръцете му, тъй масивни, я обвиха и тя просто се разтвори изпод ръцете му. Не можеше дори да си помисли, че това е нещо, което никой друг не бе правил с нея, тъй като мозъкът й се бе разпилял и се търкаляше на парченца по пода. Нажежената й кожа бе изгаряна от още по-такавата на Доминик, прилепнал плътно към нея като частици от пъзел. Движеше се бавно в нея и това я караше да подлудее от удоволствие. Тресеше се като от треска, обляна в пот. Очите й затърсиха нейните, а пресъхналите й устни бленуваха само да бъдат поети от онези меки и сладки като ягоди устни на демона. Леко се надигна, но застина, заради новия тласък на таза му извън нея. Сякаш някой изсмука въздуха й, но последвалото движение отново го възвърна в момичето. Пръстите й зашариха разтреперани по ръцете му, после по гърба му, а накрая приложиха натиск на главата му, за да я приближи към своята и съедини устите им, като вкара език в неговата.
- Да... разбирам ли,... че само аз... се забавлявам. - попита предизвикателно, след като си пое въздух на няколко пъти...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 22
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Доминик Уинтър on Пон Юли 18, 2011 11:54 am

Доминик започна да забързва движенията си, доставящи пълно удоволствие и на двамата. Чувстваше се превъзходно така близо до Ана, сляти в едно, наслаждаващи се на усещането. Може би още в този момент, Доминик знаеше, че иска тя да е негова и че ще бъде негова, макар да не се предполагаше колко точно негова можеше да стане. Щеше да е доволен дори на няколко открадната нощи с нея, малко време, в което да бъде запленен и да се отдаде на това чувство за заплененост, така сладко и страстно в момента.
Дори не намери правилните думи, с които да отговори на Ана, затова може би се отказа от какъвто и да е опит за отговор. Смяташе, че думите не са нужни, действията говореха сами по себе си за удоволствието и възбудата, които бушуваха в тялото на Доминик. Той, който доставяше удоволствие и винаги бе доминиращ в това отношение, доставяйки на партньорките си толкова удоволствие, колкото получаваше и самия Доминик, в момента имаше чувството, че получава повече, отколкото е дал и въпреки това не му пукаше особено много.
Зацелува врата на Ана, ръмжейки доволно, докато навлизаше и излизаше отново и отново от нея.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Ана Уинтър on Пон Юли 18, 2011 12:29 pm

Доминик се движеше върху нея и тя се стараеше да бъде в крачка с темпото му, но той сякаш отгатваше какво точно и как го иска. Той зарови глава във врата й и тя се изпъна под ръцете му, усетила жежкия му дъх по кожата си. Дишането й бе учестено, цялата гореше, а сърцето й заплашваше да изхвърчи от гърдите й да пробива всичко по пътя си, докато не обиколи три пъти земното кълбо. Все един тласък бе по-мощен и мощен от предишния, причинявайки й мимолетна болка, поради която се наслаждаваше още повече на тази прекрасна вечер. Пръстите й, с остри и черни нокти се впиха в гърба на демона, притискайки тялото му към своето, желаеща просто да потъне в обятията му завинаги. Не знаеше къде е и коя е, само това, че искаше единствено него. В нея започна да се надига отново онова чувство, докато Уинтър преминаваше с устни грубо по кожата й, отправяйки се към ухото й. Това бе още по-възбуждащо и тръпка премина по тялото й от галещия му дъх. Капки пот капнаха от лицето му по влажната й кожа, краката й го обгърнаха, като се отъркваха в неговите. Тялото му я притискаше убийствено към чаршафите като почти не можеше да си поеме въздух, но това не й пречеше.
Внезапно нещо изгърмя на вън. Разразяваше се буря и капки дъжд започнаха да барабанят по прозорците, заглушавани от виковете на Блейк...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 22
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Доминик Уинтър on Сря Авг 17, 2011 6:45 am

Доминик обви Ана с ръце, придърпвайки я максимално към себе си, за да усети цялото й тяло прилепнало по своето, имаше чувството, че няма по- прекрасно чувство от това да я държи в прегръдките си. Движенията му се забързваха, увеличавайки интензивността на тласъците... тялото му бе някак нетърпеливо да изпита онова сладострастно удоволствие... да усети тръонещата Ана в ръцете си и да не я пусне дори и да се опита да си тръгне... това нямаше да го позволи.
Дъждът навън ромолеше по прозорците шумно, обещаващ дълга и дъждовна нощ, след която цял Бостън щеше да се къпе в лъчите на слънцето... но до тогава сякаш имаше прекалено много време, а демонските им души бяха ненаситни една за друга, като че ли бе жизненоважно и от това зависеха животите им.
p.s.: извинявай, че съкратих секса и е кратичко, но съм загубила усета си за писане ;д

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
avatar
Доминик Уинтър

Posts : 264
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Ана Уинтър on Сря Авг 17, 2011 7:59 am

Въздухът бе убийствено горещ. Не, не само от действията на двамата демони в обширната спалня. Да владееш пирокинеза си имаше и своите недостатъци и щом Ана се разгорещеше... предполагам, няма нужда от обяснения. С наистина многото години успя да овладее този минус, но точно в момента имаше наистина сериозна опасност да избухне пожар със силата на свръх нова, а Блейк дори не го и осъзнаваше...
Как и ще може, при моментното й занимание, тъй сладко като никое друго. Нажежения й дъх се блъскаше в тялото му, връщайки се към запотеното й лице, устните й намираха ту неговите, ту кожата му, впивайки се в тях. Доминик я подхвана с груба сила и започна да се измества с нея към стената зад възглавниците, а стигайки до нея, изправяйки се с нея. Дланите му обходиха ръцете й и хванаха китките й, приковавайки ги към таблата на леглото. Ан изви глава назад и извика...
И то се случи отново. Прекрасната топлина се разля в нея, тялото й се заизви в конвулси, докато очите й се бяха подбелили, а хрипове придружаваха жалките й опити за дишане. Демонът върху нея направи още няколко тласъка и се изля в нея, спирайки всякакви опити от нейна страна да помръдне й милиметър. Мъжът намери устните й и сякаш това й бе достатъчно, за да се разтопи напълно.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 22
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Бостън, Северна Америка, 1983 година

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите