Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Нед Юни 05, 2011 7:00 pm
Statistics
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Септември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

Calendar Calendar

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Изоставеният цех

Страница 1 от 6 1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Изоставеният цех

Писане by Ана Уинтър on Нед Май 29, 2011 6:52 pm


Виена, Виена, но и тя бе като монета с две лица. В този мръсен и порутен квартал имаше доста фабрики и цехове, които бяха изоставени с десетилетия. В един от тях, който оглавяваше списъкът на гнусливи неща, беше жилището на Ана. На първия и втория етаж се събираха групи, наркомани, проститутки и всякакви същества. Там също и беше сборния пункт, където можеха да намерят демона и срещу добро заплащане да изпълнява поръчкови убийства. Под цеха имаше подземие и след преминаването на лабиринт от ниски, стари, мухлясали и влажни коридори, построени преди столетия, се стигаше до жилището на Блейк, както и до други помещения.

- това беше стаята на Ана. С течение на годините я беше обзавеждала и прекъсването от 16 години, през които не знаеше, че не е човек, не се бяха оказали пагубни за скривалището й. В помещението бяха поместени малка кухнята, трапезарията и спалния кът, които не бяха разграничени от стени а се преливаха една в друга. Имаше компютър, лаптоп, телевизор и още всевъзможни джаджи. През още една врата се отиваше банята.





Както под земята, така и в небесата цеха си имаше своите тайни. През тайна врата, през която не можеше да премине всеки, се излизаше в нова плетеница от коридори, значително чисти и нови, където нямаше да се срещне някой бездомен напит човек или локвичка с доскорошно... или не толкова съдържание на нечий стомах. Един от обитателите беше Карина Деймос.







А ето й я частта на Ник. Подобно на Карина и той не обичаше да живее под земята... И обичаше охолния живот, както и себе си (това обяснява огледалата)



... но въпреки това винаги си имаше кътче от цеха, което бе издържано в по-скромен стил, където обичаше да прекарва времето си, когато бе в "специално" състояние на духа...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
:star:Желирани мечета!!!:star:


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ :star:.:star:
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 21
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Вто Юни 21, 2011 6:40 pm

Тя му връхлетя и той с нищо не показа, че му е неприятно. За Бога, та той направо изгаряше от щастие да усеща кожата й, устните й, потъващи в неговите, ръцете й увити около врата му. Повдигайки и двамата, той откъсна устни от нейните, но придържайки я плътно до себе си, излязоха от "дупката". Вече на спокойствие той вдиша от цигарата и я целуна, давайки й да го вдиша. Иха, добре си бе свършил работата. Това чудо бе само успокоително, но действаше и като афродизиак. Затова не отиде до колата си, а направо телепортира и двамата пред вратата на жилището в цеха. Той повдигна Лиса, карайки я да обвие крака около кръста му и отключвайки вратата с щракване на пръстите, влязоха в тъмното помещение. Познавайки дома си като котешките си очи, криещи се под контактните лещи, се отправи към спалнята.
- Знаеш ли, че си страшно секси и ме караш да подлудявам по тебе? - попита я той, пускайки я да стъпи на земята, след като влезе и заключи вратата на спалнята. Притисна я грубо към стената, притискайки слабините си към корема й, така че да усети, че не се шегува.
- А аз съм наистина луд. - отвърна той между целувките, плъзгайки устни към ухото й, където жежкия му дъх галеше кожата й. Можеше да усети, как зърната й настръхнаха, заедно с кожата й, как се появи напрежение между краката й, и само как въздишаше. Тези звуци го караха почти да загуби съзнание и да забрави кой е, искайки час по-скоро да я вкуси и това д ане свършва никога...
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Вто Юни 21, 2011 6:53 pm

Усмихнах му се и го придърпах към себе си.Почнах да го целувам,а ръцете ми се плъзнаха към дънките му.С едно движение се озовах върхо него.Свалих дънките му след което и боксерките.Плъзнах се по тялото му и почнах да си играя с малкия му приятел като го третирах за близалка.След като "играта" ми свърши..или поне трябваше да се премина на втори етап устните ми срещанаха неговите..Ръцете ми зашариха по гърдите му.Ако поисках можех с нокат да срежа блузата му..,но дали го исках...прокарах пръст по гърдите му.Езика ми се плъзна по устните му,а после по брадичката му и спря на вратът му.Усещах сърцето му,кръвта му..може би след това..ще вкуся от тази така желана течност за моя вид.Още бях с дрехите си и се надявах скоро да ги свали...,а ако той не го направеше щях да го направя аз,но нещо ми говорише,че ще ме изпревари..
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Вто Юни 21, 2011 7:15 pm

"Да ме прибере Лилит, тази дъщеря на мрака е страхотна." - мислеше си той, докато стискаше чаршафите, когато тя си играеше с него. Знаеше точно кога да почне и да спре, малко преди кулминацията му и даваща му време да се поуспокои. Щом се приплъзна нагоре към него, той усети изгарящо горещите й бедра и как те бяха влажни. Това го възбуди още повече,но... вместо да влезе веднага в нея искаше да я вкуси, да й достави удоволствие, такова, каквото никога не е давал на друга. Имаше нещо в Лиса, което го караше да не бъде такова копеле... или поне от части. С няколко движения разкъса блузата й, при което красивият й сатенен сутиен се показа. Гърдите й изпълваха дланите му, дращейки със зърната кожата на ръцете му. Той разкопча презрамките й го смъкна от нея, след което засмука едното й зърно. С ръцете си се спусна по гладкия й и малък корем, а оттам към дънките й, които скоро бяха смъкнати от изящните й бедра. Мъжът спусна език между гърдите й, оставяйки влажна и нагорещена диря, а след това с целувки стигна до ръба на бельото й. Леко се ухили в тъмнината, след което разкъса останалата дрешка. Чувствената й и възбуждаща миризма достигна носът му, карайки го почти да свърши. Той зарови глава между краката й, като косата му докосваше като перце кожата й. С целувки се приплъзна от коремчето й до чувствителната й кожа. Нежно зацелува устни те й, след което прокара език по клитора й. След това бавно с език стигна близо там, където искаше да е сега и направи кръгче около мястото, след което вкара езика си на вътре. Влизаше и излизаше, влизаше и излизаше, вкусвайки я, имаща вкус на ягода. Можеше да усети как сърцевината й пулсираше...
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Сря Юни 22, 2011 9:34 am

Стенех от удоволствие и възбута.Харесваше ми това което Ник прави.Той изучаваше тялото ми с език.Той беше доста добър..знаеше какво прави.Не знам как при това нещо което прави...толкова добре още мога да мисля трезво.А дали мислех трезво?"О боже!Какво ли е да го прави с него човек...".Един въпрос само ме измъчваше-на колко години беше Ник..беше толкова добър в това ,че сигорно го е правил десетилетия..,а може би просто беше добър и без "тренировки" .
-О Никкк-изреох и извиках от удоволствие.Сърцето ми блъскаше лудо в гърдите сякаш не го бях правила преди..о бях и то много пъти,но това с Ник..беше различно...
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Чет Юни 23, 2011 5:31 pm

В началото "опит-грешка", а след това опитно доставяше удоволствие на Лиса, на най-чувствителните й и възбуждащи места. Тъмната стая се нагорещи, правейки мрака лепкав и тежък. Ник с удоволствие усещаше как изпод дланите му бедрата й се стягаха и разпускаха, как тялото й конвулсивно трепваше при всяко негово движение, от всеки негов полъх. Женствеността й пулсираше нагорещена, изгаряща и омайващо сладка. Сърцето му започна да блъска в гърдите ожесточено, заедно с нейния пулс. Можеше да усети, че скоро ще стигне предела си... както й стана. Внезапно сърцевината й се разтвори и разля, докато Лиса изкрещя от удоволствие, разтърсвана в силни конвулси, от които леглото проскърцваше недоволно. Цялата беше обляна в пот и бе страшно красива, но... нещо в него го накара да се зарадва... и да го направи пак. С другите просто спираше, след което ги изчукваше и изтриваше паметта за мястото, ако идваха пеша. Лиса... излъчваше нещо толкова прекрасно, което го караше да се променя, да иска тя да бъде доволна, заситена.
"По дяволите, какво ми става?!" - помисли си той, след като се бе отдръпнал и надвесил над нея със сериозно изражение. В този момент момичето отвори очи... и сякаш бе омагьосан. Тези красиви, топли и дълбоки очи го накараха да се усмихне, така както отдавна не се бе усмихвал.
- Искам те... - отвърна леко задъхани, облизвайки устни и изравнявайки нивото на очите си с нейните, приближавайки лицето си и целувайки я нежно по устните.
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Чет Юни 23, 2011 5:54 pm

- Искам те... -каза той и облиза устните си,а после ме целуна.Имаше нещо в него което караше сърцето ми да бие толкова лудо,че направо да изхвръкне от гърдите ми.
-И аз теб..-изрекох като пълна идиотка.Имаше толкова неща които можех да кажа,но не аз трябваше да кажа най-тъпото.Още не знаех на колко е той..този въпрос направо ме разяждаше от вътре.Размърдах се неспокойно.
-Ник..за хиляден път те питам..на колко си?-гласът ми беше тих.Притеснявах се...,но не от отговора който можех да получа,а,че съм задала въпроса си.Аз си бях на седемнайсет..все още.Не бях живяла десетилетя..трпърва щях да живеятолкова...след този въпрос се почуствах неловко.Отбих поглед от него.Почнах да гледам на всякъде другаде,но не и към него.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Чет Юни 23, 2011 6:57 pm

Този въпрос... не го стресна, от части го зарадва, а най-вече изненада.
- Защо, толкова ли стар изглеждам? - попита я и се понадигна, гледайки я с интерес. Погледът й го накара да прокара пръсти през един от кичурите й, който минаваше през лицето й и го отмести.
- Аз съм стар, колкото света. - отвърна й, като кривата му усмивка озари лицето му, което след миг помръкна, при спомен, нахлул в мислите му. Не искаше да мисли за това, не и сега, не и когато и да било.
Затова Ник се протегна и след секунди изкара малка табакерка с доста съмнителна течност. Изпи няколко глътки, които оказах въздействие веднага върху него, карайки да не мисли за нищо друго, освен за създанието срещу него.
- Какво значение има? Аз съм стар, ти си малка. - каза, притискайки с тялото си нейното, обхождаше вратът й с целувки, пое в едната си ръка едната й гърда, а с другата се спусна по корема й към съкровеното й място. Знаеше, че се държи като копеле и за пръв път изпитваше огорчение от себе си, но това не му попречи да продължи в същия дух. Захапа с наслада зърното й, което стана тъмночервено и още по-твърдо.
Знаеше, че се опитва да избяга от миналото си, и искаше това толкова силно, но...
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Чет Юни 23, 2011 7:06 pm

Малка!Малка?Избутха го от себе си ядосано.
-Малка?Тогаво защо си с мен старче?-изсъсках недоволно.Гневът в мен почна да надигна черната си глава.Бях ядосана,бях бясна.Станах от леглото.Стоях гола пред него,но щеше да му е по-хубаво ако не бях бясна.
-Мразя да ме наричат малка!-просъсках отново.Очите ми бяха станали червени и срещнаха неговите.Искаше ми се да му се нахвърля и да го захапя..и да го убия,но в същото време не го исках.Приближих се към него с бавна походка.Избутах го силно към стената и той се удари,о не беше толкова силно.Той беше силен..виждаше се,а и беше "стар колкото света" .
-Малка...и какво?Да не би да се възползвам от малки невини момиченца за една нощ?-извиках.В очите ми напариха сълзи.Мислех,че този мъж ще е различен,но уви не е.Обърнах се и тръгнах към нещата си.Ник ме гледаше смаяни.
-Май не очакваше такова малко момиче да е толкова бясно!-казах ядосано.И тогава гневът ми стихна.Както беше дошъл така и си отиде.Седнах на леглото и се заогледах из стаята..
-Ник..аз..съжалявам..-изрекох едва,едва.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Чет Юни 23, 2011 7:21 pm

Ник я гледаше, забавлявайки се.
"Не знаеш какво съм виждал за годините си." - помисли си той, когато му отпрати думите като залп от къртечница. Когато обаче я видя да рухва на леглото, той стана сериозен и лицето му омекна. Изправи се от стената и отиде до нея. Издърпа едната завивка и я загърна, а след това клекна пред нея.
- Казвайки "малка", исках да ти направя комплимент. Все едно казвам, че си сладка, секси, красива, неустоима. Обичам малки неща... - виждайки, че така не помага особено, след като Лиса пред него се сви още повече, той я сграбчи и седна с нея на леглото, поставяйки я на коленете си, хващайки я в хватката си.
- Ако това ще помогне, ти си първия... първото същество, което някога ме е карало да изпитвам нещо повече от нуждата да изчукам някоя, камо ли пък да го изричам на глас. - прошепна го в ухото й, след като тя най-сетне се успокои и спря да се опитва да се откопчи от него.
- Сигурно съм толкова друсан и пиян, но в момента се чувствам спокоен, щастлив, доволен... възбуден. Включително и последното не съм го изпитвал от хилядолетия. - тихо шепнеше, докато целуваше ухото й, спускайки се по гладката й шия, а оттам към ключицата й, леко измествайки я изпод себе си, премахвайки пречката между тяхм състояща се от парчето плат. Беше нежен, внимателен, почти настоятелен, готов само да вкусва цялата нощ, само ако поискаше...
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Пет Юни 24, 2011 9:44 am

Той ми шепнеше и ме целуваше.Махна чаршафа който ни делеше и ме измести под себе си.Опитах се да възприема думите му "Ако това ще помогне, ти си първия... първото същество, което някога ме е карало да изпитвам нещо повече от нуждата да изчукам някоя, камо ли пък да го изричам на глас ".Какво по дяволите имаше предвид с това?Да не би да ме обича?И преди никога да не е обичал?
-Ти,ти..данеби да казваш,че....ме обичаш?-попитах тихо.Едва успях да кажа думите.Беше някак си трудно..сякаш не искаха да излизат от устата ми.А дали въобще няма излезли или съм си въобразила?Отново се напрегнах...ако избухех пак като преди малко?Не,не..нямаше шанс..духът за днес достатачно ме мъчише..,а и не само мен...явно и него.Държах се ужасно...всеки на негово място би ме нарекъл чудовище или нещо от сорта..,но той..не го направи.Отнесе се добре с мен и почна да ме утешава.Беше толкова нежен..мил..
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Пет Юни 24, 2011 12:26 pm

- Мммм, не знам. Ти ми отговори. Какво според тебе изпитвам към тебе? - тихо мъркаше той, гледайки я с котешките си очи, които от възбуда се бяха разширили до толкоз, че очите му бяха просто зеница, обвита с тънък обръч ирис, който се сливаше в тази тъмна симфония. Ник леко прокарваше пръсти по сатенената й кожа по гърба, а след това на кръста й корема. Отначало зарови лицето си в косите й вдишвайки прекрасния мирис на шампоан, след това се спусна към ухото й ръфайки го.
- Любовта е нещо толкова... странно, не мислиш ли? - попита я той с шепот, карайки я да настръхне от горещината на въздуха издишван от дробовете му. След това с целувки проследи скулата й и цлеуна устните й дълго и продължително, отнемайки дъха й. След това бавно прокара език в устата й, а после го изкара. Влизаше и излизаше, влизаше и излизаше, леко засмуквайки езика й. Бе обвил ръце около тялото й и леко се бе изправил, придържайки я в ръцете си. Щом пое по нежната й и крежка шия, главата й се люшна леко назад, докато си поемаше все по хрипливо въздух. Обсипваше гръдта й с целувки, после прокара език, оставяйки блестяща следа между тях. Зърната й набъбнали, още повече потъмняха, щом започна да ги смуче и да си играе с тях с езика си, който образуваше кръгчета и като леко ги захапваше, като след всяко захапване, прилагаше все по-силен и рязък натиск, придържайки се обаче в рамките на "нежността". Като похотлив бог продължи към корема й, като с едната си длан го бе покрил целия и него зацелува. Тялото на Лиса постепенно се извиваше в дъга, но изведнъж потръпна, щом той я захапа и й остави смучка. Бе тъмно петно върху перфектната й кожа, но на Ник му харесваше произведението си. Сега бе ред главата му да се спре на едно място, продължаваща терапията с устните си, а дясната му длан плавно се отмести от корема й и се спусна към най-съкровенните й тайни, които допреди миг му се бяха разкрили. Средния му пръст обходи "устните" с връхчето на пръста си, след което започна да докосва клитора й. Отдолу вампирката бе влажна и това го възбуждаше още повече, което го принуди да се намести по удобно. Програмата продължи като пръстът му продължи надолу, извършвайки кръгчета около най-горещото й място, карайки я да трепери от удоволствие. Накрая с едно рязко движение навлезе в нея с показалеца и средния си пръст. До ушите му достигна силния й стон и това предизвика лукава, но щастлива усмивка на лицето му. Задържа тънките си дълги пръсти, усещайки колко стегната бе там долу, как мускулите й се свиваха и разпускаха. Бавно започна да ги изтегля, след което бавно влезе. Та постепенно забързваше темпото, като можеше да си представи какво щеше да е, когато настъпеше най-сладката част от вечерта...
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Пет Юни 24, 2011 12:44 pm

Не знаех какво изпитваш той към мен,но ряно или късно щях да разбера.
- Любовта е нещо толкова... странно, не мислиш ли?-попита ме Ник
-Ами не чак толкова..-измрънках.Той продължи да обсипва и изучава тялото му с език,устни и пръсти.Сяка негова целувка ми действаше като милувка.Сяко негово докосване като приятел електрошок.Той проникна в мен с пръст,а след това и с члена си.Засилваше с всеки тласък на тялото си,а аз виках,стенех и охках от болка и удоволствие.Грубост и нежност в едно.
-Много...си..добър..-изрекох едва,едва сред виковете и стоновете излизащи от устата ми.През краткия си живот не бях имала по-хубав момент.Това доказва колко съм живяла...,но въпроса който ми бе задал ме мъчише."Мммм, не знам. Ти ми отговори. Какво според тебе изпитвам към тебе?".Всичко ли трябваше да бъде толкова сложно..защо никога не можех да се съсредоточа върхо това което правя сега,а мисля за нещото станало преди минути..дали той ме обичаше..или дали ме харесваше..толкова въпроси,а никакви отговори.Тялото ми гореше,а той продължаваше и продължаваше.Стоновете излизаха от устата ми и сигорно се чуваха из целия цех,но не ми пукаше..той беше страхотен.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Пет Юни 24, 2011 1:21 pm

Ник не спираше, но и не му убягна от погледа изражението й, сякаш изпитваше болка, но... не му се струваше, че бе от секса, съдейки по виковете й. Имаше нещо друго и бе сигурен в това.
- Шшш, Лиса. - тихо прошепна, след което прокара ръка и я постави на очите й. От ръката му се появи синьо-зелено сияние и с магия се опита да настрои тялото й да се отпусне и да се отдаде на момента. Честно казано, се надяваше да е успял. И явно от части бе, защото лицето й се смекчи и други емоции се изписаха на прекрасните и страни, чело, устни. Той усещаше как тя постепенно потъва и се губи в приближаващия й оргазъм, както й самия той. Постепенно въздухът започна да не му достига, кожата му стана тясна, обляна цялата в гореща пот. Той зарови лице в шията й, а след това се подпря на дланите си, докато леглото скърцаше в техния такт. Тя се хвана за ръцете му, за да не се мърда. През полу-притворените си очи можеше да види божественото й лице, изкривено в прекрасна гримаса...
Внезапно приятна топлина започна да го залива като вълна, давейки се в нея. Чувството на изпразване го обзе, както и удоволствието от едновременното свършване на двамата.
Ник се отпусна върху нея, заравяйки лице в шията й косата й, откъдето измърка:
- Искаше да знаеш какво изпитвам към тебе... Не мога да го опиша. Увлечение - много повече, желанието за принадлежност - огромно, заедно с това аз да бъда този, който да ти угажда за всичко. Дали те обичам... макар, че се срещаме за пръв път, мога да го кажа... - замълча, поемайки си дъх, след като изстреля последното на един дъх. Дробовете му сякаш бяха забравили как се извършва тази дейност, защото се разнесоха хрипливи стонове.
- Обичам те, Лиса, колкото и налудничаво да е това. - отвърна й, след което я зацелува, обхванал лицето й в шепите си, изпълнен отново с енергия и с готовността да повтори всичко отначало. Искаше да я люби както трябва и го бе сторил, но искаше и нещо лудо да направи. Той извъртя изпод себе си момичето, поставяйки я на четири крака и с бурен замах влезе в нея отзад, осъзнавайки, че й причинява болка,но... любовта не беше ли най-сладката болка?!

avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Пет Юни 24, 2011 2:02 pm

Той ме обичаше.Сърцето ми блъскаше бясно в гърдите.Той ме извъртях под себе си като ме постави на четири крака и с бързо движение проникна в мен отново,но този път отзад.Изпитих болка,но не се издърпах,а се оставих в ръцете му.Ако беше някой друг щях да се отскубна и да му прекърша вратът,но не..няма да го направя с Ник.Той засилваше със всеки тласък на тялото си,а аз стоях като послушно кученце.Виках от болка и удоволствие,но не бях сигорна от кое повече.
-Ник..-изстенах,но не можех да казжа нищо друго.Исках да се измъкна,но и не исках..час от мен го искаше,но друга не.Може би защото това не се случваше толкова често колкото другото...
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Пет Юни 24, 2011 2:30 pm

Името му се изплъзна от устните й и сякаш това бе ключа, който бе нужен, за да свърши. Изпълния я цялата, изцапвайки бедрата й за пореден път. Дишаше тежко, ръцете му потреперваха, заедно с цялото му тяло от преживяното досега. Лиса се срути под него, а той с усилия се преобърна, борейки се за въздуха си. Щом се посъвзе, той легна настрани, придърпвайки момичето в прегръдката си, обвил ръце около нея и заедно с Еванс се обърна по гръб, така, че момичето да се отпусне върху него. Не искаше секс, не изпитваше такава нужда... просто изпитваше необходимост да я усеща, да е до него, да е в ръцете му. Усещаше я колко силна бе, но и колко крехка. Можеше просто да я захвърли като всяка друга, както му нашепваше един лукав глас. Даркъс се размърда,... но само колкото дя зарови лице в шията й, сякаш за да се скрие от всеки друга, оставяйки да го вижда само вампирката.
- Не искам да те лъжа. Пиян съм... и дрогиран. Сега говоря нещо, но не знам утре какво ще стане. Не знам дали това, което говоря, утре отново ще излезе от устните ми.... просто не знам. - говореше тихо... и някак колебливо. Изведнъж се превърна в малко дете пред нея. - Сега обаче знам, че искам ти да си тук, до мен... и не искам да те наранявам, както преди малко...
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Пет Юни 24, 2011 3:00 pm

Сега ме обичаше,но утре можеше и да не ме обича..отпуснах се върхо него сякаш не съм чула думите му,но те пулсираха в главата ми като я заплашваха да избухне...
-Ясно..-измрънках тихо.
-Важното е какво искаш сега...-изрекох,но не бях много сигорна в това..каза ми,че ме обича само защото беше пиян и надрусан?Това не ми харесва особено...
-Аз пък не съм нито пияна нито надрусана..и говоря трезво..обичам те..-заявих гордо,но не знаех дали да бъда грода от това или не.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Пет Юни 24, 2011 3:18 pm

Гласът й очарователно успяваше да прикрие това, което чувстваше, това, което я притесняваше... е, почти, щом Ник успяваше да долови мислите й като отворена книга. Той започна да се смее, от което му избиха сълзи на очите.
- Извинявай, Лис... - проговори на пресекулки, виждайки лицето й издаващо изненада и леко огорчение.
- Не исках да те нараня... е, може би... искам да кажа - хареса ми това, което каза и го оценявам. - след което я приближи към себе си и я издигна на нивото на очите си. Наблюдаваше тези две прозорчета към душата й, блестящи в мрака. Толкова красиви, като малки езерца, които заплашваха да прелеят. Ник се усмихна наистина, пресегна се й загърна двамата с намачканата завивка. След това прокара пръст по лицето й, изучавайки го. Бе така фино и нежно, с добре оформени черти.
- Толкова... прекрасна, а реши да се забъркаш с мене. - прошепна, спускайки ръката си към врата й. Вдигайки отново поглед към нея, забеляза изданическите сенки под очите й и устни, които сега бяха сухи.
- Аз се възползвах от тебе. Та, ти... дори не знам на колко си. Моля те, пий от кръвта ми, не мога да те гледам така. - изкриви лице в болна гримаса.
Не е за вярване, че това егоцентрично копеле има съвест.
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Пет Юни 24, 2011 4:53 pm

Думите му се забиха в мен като нож.Очите ми почервеняха.Да..не знае на колко съм.Аз бях малка той беше стар..Избутах го от себе си.Искаше да пия от него..щях да го направя.И щеше да боли!
-Да боли или не..мисля да боли!-казах ядосано.Частица от мен казваше да не го правя,но друга искаше да забия зъби във вратът му и да източа цялата му кръв..,но този мъж..дори и да е стар колкото света..ако ще и повече от него ми влезна под кожата само с един поглед.Бях го избутала и той беше легнал.Легнах върхо него и се засмях иронично.
-Колко смешно а?Аз те обичам ти ме използваш..направо великолепно..-целунах устните му,а после прокарах език до вратът му където забих безмилостно зъби.Можех да го направя такаче да не боли,но го направих да боли.Почнах да пия от него.Кръвта навлизаше в мен.Със всяка капка ставах по-силно,а той по-слаб....изпих доста над позволеното.Лицето му беше станало бледо.Отделих се и се засмях.Не облизах раната,а я оставих да кърви...
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Пет Юни 24, 2011 5:50 pm

"Хах, да умра толкова нелепо." - помисли си Ник, едва събирайки думите, след което те просто се разпаднаха така, както изчезва мъглата сутрин. Образите около него започнаха да се размиват,... освен този на Лиса.
"По дяволите, дори и така, остава си божествено красива... като ангел."
в началото болката бе изгаряща във врата му, но постепнно утихна, или просто той беше мазохист и не й обръщаше внимание. Тялото му отслабна до толкова, че почти нищо не усещаше, но успя да повдигне, макар и с усилия едната си ръка, докосвайки вампирката.
- Аз те използвах като играчка... исках да те използвам в началото... в бара, но ти накара нещо да се пречупи. Когато... реших да действам прибързано и те изчуках отзад... видях лицето ти. Можех ясно да видя болката ти... и това бе още една от причините да не искам да бъда това, в което се превърнах... - започна да говори, гледайки някъде пред себе си.
- Аз съм егоист... ужасно същество. Но в момента съм щастлив, че... - той изведнъж разтвори широко очи и започна да се дърпа.
- Моля те, не ме наранявай, моля те!... Не ме наранявай, татко. Не беше нарочно. Аз съм, Ник. - викаше Даркъс, с бяло като платно лице, махайки пред себе си. - Не ме гони татко, само ти си ми. - вече почти шепнеше, притиснал обляния си в студена пот гръб към стената, виждайки пред себе си миналото. Кръвта по врата му още повече изпъкваше при бледността му.
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Пет Юни 24, 2011 6:11 pm

Той говорише нещо,а после съвсем друго!
-Ник!-извиках,но той сякаш не ме чу.
-Ник,Ник!-зовях го по име,но нищо.Хванах тялото му и го разтърсих..от вратът му още течеше кръв.Облизах бързо раната което беше едва не възможно зареди позата ни.Бях му взема доста кръв.Докоснах тялото му и всичката кръв която бях взела от него се върна..така и не разбирах тази моя дарба.
-Ник..-промълвих тихо.Когато се развика преди малко..за баща си той ми заприлича на малко дете...не разбрах много то думите му,но баща му го е изгонил,а той е можел да разчита на него..това,това беше ужасно,а аз мислех ,че моя живот е скапан.Прегърнах Ник.
-Всичко е наред..всичко свърши.-повтарях като майка на детето си което е саувало кошмар.В момента не знаех кой е повече уплашен-той или аз.След малко мислех да си тръгвам..,но исках да знам,че е добре преди да се збогувам с него..след тази нощ и всичко което той тогава каза не знаех дали исках да го виждам повече,но думите му преди да се развика също бяха объркани..нищо не разбирах..какво ставаше.Главата ме болеше от толкова много неща..та аз си бях блондинка.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Пет Юни 24, 2011 8:07 pm

Изгорялата плевня, която бе като нова... ледения поглед на жената, която го бе родила, но нито веднъж не го нарече свой син... лъхащото отвращение от страна на баща му, стаявано през всичките тези години...
Внезапно нещо в него се надигна толкова силно, че мисълта, че ще избухне, не бе никак далечна. Целия пребледня още повече и се сви на две, повдигайки му се. Някак си успя да удържи стомаха си и след минута-две се отпусна.
Гаденето бе отстъпило място на реалността, която бе, че се намира в тъмната си спалня, заедно с... Лиса. Изнемощял, Даркъс се отпусна в нея.
- Извинявай, Лис. Не исках така да те изплаша... - заговори той с кух глас, със затворени очи. Първо се сви, след това внимателно я отмести от себе си и се изправи. Облече си дънките и каза:
- Аз отивам в кухнята... когато искаш да си вървиш, ела, ще те телепортирам. Няма друг начин за излизане. - и повече не продума, а отиде в кухнята и отвори вратата, взирайки се във вътрешността на машината, невиждащ нищо пред себе си.
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Съб Юни 25, 2011 12:26 pm

Той изчезна в кухнята,а аз не знаех какво да правя..не ми се искаше да го оставям така..Обялкох дрехите си.Седнах на леглото и постоях още малко в стаята.В мрака..бях придърпала крака към гърдите си и се бях отнесла на някъде,но мислите ми си бяха тук..странна работа.Станах от леглото и отидох в кухнята.
-Това да не е милия начин да ме изгониш?Защото няма да те оставя в това състояние!-казах сериозно и отидох до него.Не разбирах какво точно изпитваше той към мен..Хванах го за ръката..
-Ник..аз искам да знам какво изпитваш към мен..дали ме искаш само за секс..или за нещо повече..-измрънках тихо.Дори и да ме искаше за секс нямаше да се сърдя..е не много де..няма да е първия който ще иска само това.
-Ще те разбера ако е само за секс..-опитах се да звуча уверено,но думите излезнаха с мъка от устата ми.Погледнах го в очите.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Съб Юни 25, 2011 7:02 pm

Ник се бе подпрял на плота, със затворени очи, след което просто се свлече на студения под, опрял гръб в шкафа зад себе си. Всичко бе толкова объркано, без никаква логика, особено желанието проблемите да бъдат разрешени и наредени.
"Какво ми става? Какво ми направи тази жена?" - попита се, като успя веднага да си отговори.
"Май се влюбих в нея..." - мина му през ума, и само след секунда тя се появи. Той вдигна поглед и застина. Извисявайки се, поставяйки леко ръка на рамката, тя седеше там в цялата си прелест.
- Ако исках да те изгоня, досега да се намираш на улицата, помнейки, че си била изчукана от някой с маска. - ухили се той, като усмивката му не застигна очите му.
- Боже, колко ми се иска да беше само за секс... Не ме разбирай погрешно! - отвърна й, виждайки погледа й. - Просто щяхме да се разделим и толкова. А сега съм влюбен в теб и рано или късно ще те нараня... винаги унищожавам всичко, до което се докосна. - завърши той снишавайки глава, поглеждайки пода. Искаше му се да се напие, да забие някоя игла или да изпие хапчета... просто да забрави, но не можеше. Харесваше я, обожаваше я, обичаше я,... но не умееше да пази и само мисълта, че ще бъде наранена и огорчена го караше да се мрази...
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Нед Юни 26, 2011 8:50 am

Той беше влюбен в мен...и аз в него,но по думите му личеше ,че не иска да сме заедно или аз си въобразявах.
-Стига..моля те!-изрекох с треперещ глас което ме изненада.Отидох до нея.Той още седеше на пода.Седнах пред него.
-Стига!-повторих.Вдигнах ръка и го погазлих по бузата.След по-малко от минута бях плътно до него и долепих устни до неговите.Езикат ми навлизаше в устата му и срещаше неговия.Отдръпнах се.
-Не ми причинявай това..след всичко..просто не ме оставяй като някакъв боклук..-изрекох и отново го целунах.Имаше нещо в него..той,той караше сърцето ми да бие толкова бързо,че направо да изкочи от гърдите ми.Обвземаше мислите ми..влизаше под кожата ми само с един поглед..
-Аз,аз...те обичам!-изрекох леко несигорно,но го чутвах.Седняхме на пода долепени един до друг.Вплетох пръсти в неговите,а устните ми жадно тъсеха неговите.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 6 1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите