Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Statistics
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

Calendar Calendar

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Изоставеният цех

Страница 4 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Пон Юли 04, 2011 5:34 pm

Ник се бе отпуснал назад, притискайки леко към себе си Лиса. Беше замаяна, но не едва ли щеше да умре от малко световъртеж.
- Да, дай ми само секунда, през която да накарам земята да застане кротко. - засмя се леко и затвори очи.
Представяше си следващите дни, през които Лиса щеше да е с него, щяха да правят умопомрачаващ секс, да се разхождат някъде... щеше да й става лошо заради детето,... то щеше да се роди.
"Какво ли ще стане после?" - запита се той. Представи си малко момченце, с вампирски зъбки и котешки очи, плезещо му се насреща, скачащо по раменете и налагайки го с юмручета. Честно казано, това го развесели. Някак приемаше бременността на приятелката си спокойно, като нещо естествено...
- Ник, Ник, събуди се. - леко го разтърсваше Лис по рамото. Неусетно бе магьосникът бе заспал, уморен и изтощен.
- Буден съм... Хайде да ставаме. - каза весело и закачливо, след което се изправи заедно с момичето. Колкото и пъти да я хващаше, тя винаги бе лекичка като перце и това му доставяше удоволствие. Двамата се облякоха... или поне Ник. Вампирката бе принудена да навлече остатъците си от дрехите.
- Така си доста сладка. - отвърна през смях, наблюдавайки божественото й тяло. - Сега ще те телепортирам у вас. - след което обви ръце около нея и... се телепортираха. - Ще те оставя да се приготвиш, а после ще те взема. - след което я целуна за последно, после продължаваше да я прегръща и накрая просто се стопи във въздуха...
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Нед Юли 10, 2011 9:00 pm

- Хайде да си тръгваме. - тихо прошепна в ухото й и се надигна от мястото си, оставяйки Лиса да лежи на покривката, завита с одеалото. Можеше с едно щракване на пръстите вече да се намират в леглото му и да спят, но искаше да се наслади на тази нощ. Затова събра дрехите й и докато бе в полу-заспало състояние й облече дрехите, положи я да седне с гръб към дървото и събра останалото в кошницата. Облече се и взе багажа в едната си ръка, а след това се наведе и прокара ръцете си под колената на годеницата си и зад гърба й, вдигайки я във въздуха. Започна да върви през гората, вървейки тихо, внимавайки да не я събуди.
"Толкова е красива, когато спи..." - помисли си той, взирайки се в лицето й, огрято от нежната лунна светлина. Изглеждаше толкова невинна, слаба, крехка и великолепна. Стигнал колата, магьосникът с усилия извади ключовете си от джоба и отключи колата, поставяйки Лис на мястото на шофьора, метна кошницата от зад и седна, слагайки момичето в скута си. Вампирката се намести, леко разсънила се, но скоро отново заспа...
След дълго шофиране, най-сетне до можа да стигне до цеха, където паркира колата в гаража и да занесе Еванс до спалнята му. Даркъс легна до нея и започна да я наблюдава. По едно време дойде котаракът му.
- Не можеш да кажеш, че не я харесваш. - каза му и го почеса между ушите, а след това се отпусна на възглавницата, притискайки в обятията си бъдещата си жена и заспа спокойно.
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Пон Юли 11, 2011 11:08 am

Усещах всичко което правеше Ник.Когато ме обличаше и когато ме занесе до колата,а после до цеха...усещах всичко,но стоях неподвижда.Бях много изморена.Той ме постави леко в леглото сякаш бях от стъкло и всеки момент мога да се счупя.Легна до мен,а аз се отдадох изцяло на съня.

***

Сутринта се сабудих и се размърдах в леглото.Обърнах се и видях Ник заспах до мен.Беше толкова красив докато спеше.Прокарах ръка по бузата му,а после нежно целунах устните му надявайки се да не разваля покоя му.В стаята влезна черен котарак който дойде до леглото.Предположих,че е котаракът за който Ник ми говорише.
-Здравей...-поздравих аз котето.Обичах животните,но...животните много не обичаха вампирите.Чудех се дали ако се опитам да го погаляме..ще се опита да ме нападне?Ник се размърда до мен и се надявах да не го сабудя.Аз горе доло се бях наспала,но за него не бях сигурна.Бяхме стояли до късно на вън,а и той се беше така да се каже бил с онези..огъня сигорно е изисквал доста енергия.Котарака ме изгледа с преценяващ поглед.Изглежда искаше да разбере дали съм добра за стопанина му и дали няма да го нараня.
-Няма да те наряня....-казах тихичко за да го уверя.Е не,че той много ме разбираше де...то това е все едно да си говоря сама.Гледах да не говоря много силно зареди Ник.Котаракът се приближи към мен и седна още гледайки ме преценяващо."Супер!Ще си играя на вълчи поглед с котка!"-казах си.
-Хъм как се казваше?Май беше Стъки?Нали?-продължих да си говоря със животинката.Той кимна с очи сякаш в знак на съгласие,а аз се усмихнах.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Пон Юли 11, 2011 6:04 pm

- Ник, събуди се... - шепнеше мъжки глас в ухото на магьосника.
- Стини, казах ти, че ако още веднъж ме събудиш по-рано от два часа следобед, то ще насъскам Стъки по тебе като предния път.
- Ник, не искаш ли да посрещнеш новата 1835 година с приятеля си. - каза жално и шеговито полу-голият, излегнал се по корем, подобно на Даркъс и играейки си с едното му ухо... всъщност истинското от чифт котешки уши, каквито всъщност имаше мага, както и опашка и остри котешки зъби, но чрез магия или магически прах ги караше да са само невидими... или да изчезнат от тялото му. Ник мръдна ухото си и отдели лице от възглавницата си, извръщайки се към Стини.
- Добре, добре, лежи си там и си мъркай, а аз отивам да на пазарувам. - отвърна намусено човекът и се изправи, обличайки се.
- Добре, все тая. - каза Ник с приглушен глас заради възглавницата пред устата му... Няколко минути по-късно Стъни бе блъснат от пиян шофьор, убит на място...
Ник се стресна и разтвори очи, леко потръпвайки. Намираше се в апартамента си в цеха, във Виена. Разбумтялото му се сърце започна да влиза в крачка с нормалния си ритъм, а клепкит ему отново се спуснаха, отпускайки се заедно с тялото на Даркъс. Той извъртя лице и видя Лиса, приседнала в леглото и Стъки, взиращи се един в друг. Лис нещо му шепнеше и това предизвика усмивка на лицето му.
- Спокойно, разбира те идеално. - тихо каза с глас, все още пресипнал от съня, взирайки се в изражението на вампирката. Той се пресегна и погали котарака между ушите, предизвиквайки доволно мъркане от създанието. По едно време магьосникът се смръщи. - Добре де, ще ти напълня купичката. Като гледам не си залинял, а се нуждаеш от диета... Аааау! Махай се, гадинка адова! - извика, опитвайки се да замахне с другата си ръка, но котката вече бе изчезнала като черна мълния. Ник погледна пръста си, по които личаха следи от зъби, през които се процеждаха капки кръв...
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Пон Юли 11, 2011 6:15 pm

Ник се сабуди,но май не беше санувал нищо добро.Аз продължих да си говоря с котката докато той не се намеси в разговора ни.Така и не разбрах какво стана,но от пръстите на Ник течеше кръв.Това накара зъбите ми да се заострят.Стиснах очи,а после захапах долната си устна.
-Дай на мен.-казах му и поех ръката му по която още се стичаше кръв.Можех да го излекувам,но не знаех дали той го иска.
-Какво става?А хъм..искаш ли да те излекувам?И като гледам не си спал много добре...какво санува?-попитах го като прокарах пръст по едно от одрасканите места и кръвта спря,но после потече от ново,а аз ококорих очи.
-По дяволите..не разбирам как така?-изрекох гледайки раната.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Пон Юли 11, 2011 7:49 pm

- Хмм, това е сигурно от отровата снощи, каза сънено и без особено да е заинтересован. Погледна пръста си и прокара език по раничките, облизвайки кръвта, след това се пресегна и взе една салфетка, изоставена на нощното шкафче. Превъртя се, въщайки се на мястото си при Лиса. Излегна се, изпъвайки ръцете си, а после и цялото си тяло, след което се отпусна върху завивките.
- Мммм, нещо, което се случи в миналото. - каза накратко, като с думите си искаше да каже, че не му се говори за това. Погледна пръста си или по-скоро салфетката, увита около него, по-която се просмукваха капките кръв, изпъкващи на бялата тъкан.
Изведнъж усмихвайки се той хвана Лиса и я придърпа до себе си.
- Как спа? - попита той, прегръщайки я, а след това я ръфна по ухото, с подозрително светнали очи.
Внезапно, както си лежеше там, срещу нея, усмихващ се, с лице, по което имаше няколко чертички светлина, заради спуснатите си щори, магьосникът затвори очи и щом ги отвори чифт големи и черни уши се показаха от косата му, както и комплект остри и бели зъби, остри като бръсначи.
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Сря Юли 13, 2011 2:05 pm

Ник ме попита как съм спала.Преди да кажа нещо от косата му се показаха черни котешки уши,а зъбите му бели и остри като бръснач.Ококорих очи.Чудех се дали ще ме одере ако го пипна.Е реших да не пробвам.Не мислех,че ще го направи,но за всеки случей.
- Ами горе доло добре. - усмихнах му се.Чудех се дали може да стане целия като котка....само,че по-голям.Огледах го от главата до петите с усмивка.Едното му ухо се мръдна,а аз се засмях.Легнах на леглото и погледнах тавана,но после бързо се надигнах.
- Обичам те коте. - изрекох и се изкисках,а Ник май измърка.Или на мен ми се причу не знам.Лека светлина навлизаше в стаята.Така го харесвам времето...или по-точно мястото.Харесваше ми да има малко светлина.Все пак не бях фен на слънцето.Погледнах ръката си където беше пръстена от Ник и усмивката ми стана още по-голяма.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Сря Юли 13, 2011 6:32 pm

Ник измърка доволено и се отпусна по корем. Изведнъж се показа една опашка, която започна лениво да се извива във въздуха.
- И то какво коте. - измърка и сграбчи годеницата си, извъртайки се по гръб, заедно със нея. Магьосникът я целуна, а след това... я ръфна по ухото.
- А колко аз те обичам. - каза той, лизвайки я по бузата, тръгвайки по скулата й, докосвайки я леко с език. Ръцете му с остри и извити нокти зашариха по тялото й, като минаха през раменете й, после по ръцете й, а на финала и на кръста. Даркъс я обкрачи с крака, приближавайки я още повече си към таза и... нищо. Просто стоеше там и си я гушкаше.
- Пръстенът наистина ти седи прекрасно... Сигурен съм, че ще бъдеш чудесна майка. - шепнеше тихо в ухото й, играейки си с кичур от косата й. - Ам... ти... каква искаш да е сватбата. Ще те разбера ако не искаш. - започна да говори, с нотка на притеснение, което не беше типично за него. Но от няколко дена насам много неща не бяха нетипични за него. Ушите му леко мърдаха, докато пръстите му си играеха с пръстена на ръката й. Светлина все повече и повече отслабваше, измествана от приятен и необичайно топъл и уютен мрак.
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Чет Юли 14, 2011 9:13 am

Сватбата...ох.Как не ми се мислише за това.Толкова мног оработа.Дрехи,храна,гости...,а и ако не е скоро ще съм булка с огоремн корем.Супер а?
-Можеш ли да се превръщаш изцяло в котка?Смисал...като домашна,но голяма като лъв?-попитах го.Избегнах въпроса му за сватбата,но и на него щях да отговоря.Докоснах опашката на Ник.Знаех,че котките не обичат да ги пипат по опашките,но бях любопитна.Той изръмжа недоволно,а аз го погалих по главата.Отнасях се с него сякаш е котка.
-За сватбата не знам.Смисал...искам я,но не знам каква да е.Не искам много хора,а и не познавам много...е смисал...познавам,но бог знае къде са.Не искам да е много натруфено...и не искам да е много бяло.Има ли булки в ченро?-попитах го и повдигнха вежда.Светлината в стаята намаляваше и скоро щяхме да сме обгърнати от мрак.Легнха на леглото и погалих отново Ник сякаш беше домашна котка.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Чет Юли 14, 2011 1:40 pm

- Гали се по косъма, а не срещу него. - каза сърдито Ник, намествайки брадичката си върху корема на Лис, като между тях бяха кръстосаните му лакти. с пръстите си играеше с голата й кожа. - И не, няма да се превръщам в цяла котка. Това е истинския ми вид - полу-човек, полу-котка, при това с откачени магически сили. Имам си опашка, уши, зъби и очи, всичко друго си е човешко. - Той отпусна главата си премрежи очи.
- Смятам, че ще си най-прекрасна в черно. Затова ти купих пръстена с черен камък. Бялото е за девици, а точно сега си доста далече от това определение...
Усетил, че една ръка приближава заплашително бързо, измъкна своята изпод главата си спря тази на Еванс. Сякаш не забелязвайки и с все още отпуснати клепки, не мръднали и на сантиметър отпреди няколко минути, колкото да се спуснат мигновено и пак да се върнат в старата си позиция, Даркъс продължи мисълта си. - Готик сватба, идеалното нещо. Само аз, ти, няколко заблудени жертви за кум, кума и свещеник... може и без кума и кумата, ще убедим старчето. Около нас погребална музика и няколко черепа да ни се хилят,... които после ще ги счупя от удоволствие... - нещо продължаваше да говори, но се чуваше далечно и приглушено. Клепачите му се бяха спуснали, леко потрепвайки за миг, като миглите му хвърляха дълги сенки върху бледата му кожа. Бе наклонил лице към Лис, задрямал неусетно. Беше се доста изморил от внезапното посещение-изненада на "приятелите" му, но не искаше да показва пред вампирката изтощението си, но неусетно се провали в прикритието си. Въпреки това сънят му бе спокоен, ненарушаван от никакви угризения, като спокойствие се бе изписало на чертите му, правейки го толкова невинен, крехък и налудничав...
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Чет Юли 14, 2011 4:10 pm

Щом той описа "идеалната" сватба се засмях.
-О да!Определено!Може също да бръкна в контакнта за по-хубава прическа...-засмях се отново и се изтегнах на леглото.Трябваше обаче наистина сериозно да помислим за сватбата.
-Съгласна съм за бялото,но...трябва да съм в бяло.-простенах.Чудех се кога ще е тази сватба.Да...можехме да сме си само ние,но щеше да е хубаво да поканим някой друг.А да не говорим,че никога не съм си мислела,че ще се женя...толкова скоро и,че ще имам съпруг.
-А и ако сватбата е в далечно бъдеще...ще трябва да си търся грамадна рокля.И ще съм...булка с огромен корем.-намусих се,но после се засмях.Поставих ръка на корема си...там където се намираше нашето дете.Замислих се за Ник.Той каза,че никога не е обичал...,но дали всъшност беше така?
-Никога ли не си обичал някого другиго?-излезна от устата ми преди да се усетя.Прехапах долната си устна и се загледах в "интересния" таван.Знаех отговора му...е или по-точно предполагах какъв ще е,но исках да узная...макар и да не се радвах,че съм му задала този въпрос.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Чет Юли 14, 2011 4:41 pm

Ник недоволно мръдна с уши и махна с опашка като камшик, но след това отново си изпадна в онова безметежно състояние, докато Лиса го галеше между ушите, леко извивайки се настрани.
- Нужно ли е да говорим за това? Сякаш да ти кажа: "Кажи ми имената и адресите на предишните ти!" Не е много приятно и интересно. - започна да дава отпор, но видял, че Лиса отново няма да отстъпи. "Боже, та кой ли е изкарал дълго с нея и нейния магарешки инат?" - съвсем сериозно се запита, после завъртя очи по навик,
- Имаше трима души... Първият беше една фея, но това бе още в наистина ранните ми години и не различавах любовта от "хайде, скачай в леглото ми за една вечер". Номер две беше обикновено момиче от Сицилия,... но се оказа, че ме използва. Е, после си й го върнах, като я накарах да се влюби в баща си и се самоуби в реката, защото той почина от "естествена" смърт. - наблегна на последните думи, усмихвайки се дяволито.
- Ами третия?
- Той... той беше никой. - извърна поглед в страни. - Добре де, добре, ще ти кажа, но после да не ме погнеш и да ме изриташ от дома ми като мръсно коте. - започна да й ръмжи, свил вежди. - Казваше се Стини. Запознахме се в Лондон през 1821. Той... наистина тогава го обичах. Бяхме заедно цели 13 години... - гласът му заглъхна от появилата се буца в гърлото му.
- Какво стана? - попита вампирката, тъй като Даркъс не бе казал причина за раздялата им, както при предните два случая.
- Беше Нова година следобед. Той ме събуди, искайки да прекараме денят и вечерта заедно, а не аз да спа. Аз му се скарах, а той смеейки се излезе да на пазарува, като го изпратих с думите "Добре, добре.", после отново легнах. Няколко минути по-късно чух оглушителен шум. Бе станала катастрофа пред нас... имаше няколко ранени и един убит. По-късно при мене дойдоха полицай, за да ми съобщят, че Стини бе починал. Можех да го върна обратно, но нямаше да бъде същото. А и бяхме говорили много пъти за смъртта и той категорично заявяваше, че когато трябва да умре ще умре. Исках поне това да уважа, след като последните ми думи бяха просто "Добре."... Повече не исках да стъпя в Англия. - приключи да говори, без особеното желание да продължи.
Все още му бе гадно за онзи младеж, но това вече бе минало. Буцата постепенно се стопи, докато Еванс все още го галеше, сякаш проникваше под косата му и премахваше буцата постепенно и внимателно...
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Чет Юли 14, 2011 5:04 pm

Той ми разказа изсотирята.Първата му любов...не му е била точно истинска.Втората му го е използвала и той я накарал да се влюби в баща си и тя накрая се самоубила.Потръпнах.Щом почна да разказва за третата се шокирах.Мъж?И са били тринадесет години заедно!И накрая е умрял в катастрофа.Продължих да го галя сякаш това ми даваше сила.Бях изгубила дар слово.От устата ми излезна само въздух.
-Аз съжалявам...не знаем...-казах тихичко,но знаех,че ме е чул.Захапах още по-силно долната си устна и даже потече кръв,но наистина се чустваш ужасно,че съм му припомнила това.Надигнах се в леглото и спрях да галя Ник.Придърпах крака към тялото си като сложих ръце на корема си.Задъвках долната си устна.Така поне предпазвах от устата ми да излезне още нещо.Не исках да го засегвам...идеше ми да се сритам от зад зареди това.Може би той още обичаше Стини.Нямах отговор на този въпрос,а и нямаше от къде да го намеря.В стаята навлезна отново котарака.Погледна ме и кимна с очи.Какво ли значеше това?Е случайно не говорех с животни...за жалост.Той се качи на леглото колкото се може по-даелч от Ник,но и на сравнително внимателно разстояние от мен.Очите ми срещнаха неговите...отново щях да си играя на вълчи поглед с котка.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Чет Юли 14, 2011 6:20 pm

- Всъщност, Стъки ми е подарък от Стини, "с", "т" и "и" са от него, а "ъ"-то и "к"-то са от фамилията ми... - прошепна тихо той, засмивайки се. Лиса го изгледа учудена, все още свила се далеч от него. Котаракът тихо измърка, но все още се сърдеше на стопанина си. Магьосникът не му обърна внимание, както обикновено.
- Хей, хей. Спокойно, не съм казал е не те обичам. Това се случи преди повече от 150 години. Вярно, че не ми е приятно, но той няма да се завърне,... а сега тук си ти. Сега за мен ти си важната, а не някакъв призрак от миналото ми. - Даркъс се качи до нея и я прегърна. - Не си знаела, не си виновна, най-малкото е, че не ти се сърдя. Успокой се. А и за нищо не бих заменил моето секси мамче с някого другиго. - каза през смях и я целуна.
Изведнъж се чу дълго измяукване и Стъки най-безцеремонно се покатери върху двамата и легна на корема на Еванс, който вече бе освободен от хватката й, още веднъж измяука високо и дълго, а после легна, решил да полегне.
- Ах, ти, неблагодарнико... - закани му се Ник, но котаракът просто махна с едното си ухо, сякаш прогонваше досадна муха. - Ще види той! - озъби му се и присви своите големи и черни като на прилеп уши.
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Пет Юли 15, 2011 6:12 pm

Той ми обесни от къде идва името на котарака му който беше легнха върхо корема ми.Усмихнах се и погалих котето междо ушите,а то почна да мърка.
-Няма да го биеш..-изрекох на Ник мило,а Стъки отоври очи и кимна доволно.Чудех се как ли въобще ме понася.Все пак аз бях изместила господаря му от сърцето на Ник.А може би не съм.
-Чакай малко..да не ми казваш,че тази котка..,че Стъки е на повече от сто и педесет години?По стар от мен?-погледнах Ник.Той беше споменал,че със Стини са били заедно преди сто и педесет години,но все пак...ако си обичал някого не е лесно да го забравиш.Реших да сменя темата като повдигна въпроса за годините на топката козина лежаща в скута ми.Стъки измяука,а после се настани още по-удобно.Усмихнах се тъжно.Той беше казал,че никога не би ме заменил,а думите които използва ме караха наистина да се смея,но не го направих."Моето секси мамче" .Задъвках долката си устна за да не се усмихна.Все пак не ми беше много до усмивки.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Съб Юли 16, 2011 6:36 am

- Дам, точно на 190 години... ако не греша в изчисленията. - отвърна шеговито. - Явно гадинката няма да решава скоро да умира. - допълни, но с доста по-мека нотка от преди. Даркъс посегна да го погали и под зоркия поглед на животинчето пръстите му изминаха разстоянието между него и малката му главичка. Няколко секунди ръката му минаваше плавно нагоре-надолу, но постепенно спря, защото вниманието на собственика се прикова към устните на Лиса. Долната отново бе измъчвана с опасността да бъде изядена ако скоро не се направеше нещо по-въпроса за противо-атака срещу зъбите на Еванс.
- Добре, вече ще се караме. Ако си гладна, ще те заведа до кухнята, но моля те, все пак искам и аз да целувам нещо. Не обичам наръфани устни. - започна да бръщолеви магьосникът, сбърчил неодобрително вежди.
За да имат по-голям ефект думите му, както се надяваше, той прибра ръцете си, скръсти ги пред себе си и седна пред момичето. За съжаление нужното въздействие не бе постигнато благодарение на огромните котешки уши и веещата се зад него опашка. Поне за компенсация очите и зъбите изглеждаха заплашително, но... едва ли един вампир би се впечатлил от зъби, след като си има комплект много по-хубави и опасни. Разбрал. че по този път битката ще е изгубена, магьосникът се отпусна, а опашката и ушите му клюмнаха.
- Ако има нещо, ми кажи, моля те. Не ми харесва да криеш нещо от мене... А и виж, чак ти се моля. Почти никой не е удостояван с тази чест.
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Съб Юли 16, 2011 7:24 am

Оказа се,че топката козина е по-стара от мен с...доста.Продължих да я галя замислено.
- Ако има нещо, ми кажи, моля те. Не ми харесва да криеш нещо от мене... А и виж, чак ти се моля. Почти никой не е удостояван с тази чест.-спрях да дъвча долната си устна от която вече бе почнало да се стича кръв.Дали имаше нещо?Да.Какво ли ставаше?Май ревнувах.Защо?Не знам.Естествено не можех да го кажа на Ник.Щеше да прозвочи егоистично."Ревнувам,че си обича лнякого другиго,а не само мен"-звучи...ужасно.Погледнах Ник който се беше отпуснал.Усмихнах му се чаровно.
-Аз...това което ще кажа сигорно ще прозвучи егоистично...,но хъм мисля,че...ам ...,че ревнувам,че си обичал някой друг...-думите излезнаха трудно от устата ми и аз забих поглед към стената.Не исках да срещам погледа на Ник който може да бъде-изненадан,учуден,ядосан.Стъки се изправи и се завъртя в скута му,а после отново легна.
-Удобно ли ти е?-попитах котето сякаш говорех на дете,а то измърка.Чудех се как не ме мрази.Беше ми мног острано.Мисля,че аз бих мразила някой който измеси мястото на господаря ми от сърцето на другия ми господар.И това ме връща на мисълта,че може би...той още обичаше Стини.
-На мама бонбончето...-казах му аз,а той ме близна по ръката.Усмихнах се и сигорно съм приличалал на дете радващо се на сняг.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Съб Юли 16, 2011 7:47 am

"Да ревнува." - бе първото, което направи като съответна реакция. Последвалата бе да погледна учудено към Лиса, която в началото бе свела поглед, а след това отклони вниманието си към котката, която подозрително се бе разлигавила. Това последното отстрана на Стъки бе капката в чашата.
- О-о. ревнуваме значи, а?! - каза, свил очи с леко задоволство и измърка. Легна отново по корем върху измачканите завивки, подпря главата си на лакти и пак започна да приказва. - Слънце, чуваш ли се какво говориш? Извинявай, но съм живял повече от хиляди пъти твоя живот, от колкото ти досега. А и да ти припомня ли главното нещо - Стини е мъртъв... Лиса Еванс, няма да говоря на стената! - вече леко ядосан хвана котката и я пусна на земята, учудващо внимателно. Животинката седна на пода, без да откъсва очи, не особено радостно, че са го премахнали като използвана носна кърпа. - Чуй ме внимателно. Да, обичах Стини! Да, изпитвам още чувства към него, но те се спират само до носталгия по загубен приятел. Харесва ми, че ме ревнуваш, но няма смисъл да ме ревнуваш от 190-годишна сянка. Той е мъртъв и няма да се завърне, колкото и да ми се е искало. Сега, в момента и за напред ще обичам само теб. - изреждаше мислите си с цялото си същество, искайки тя да му повярва. Въпреки това в очите й още се четеше недоверие. Даркъс я притисна изпод себе си към матрака и сграбчи ръката й, грубо нагласяйки я на шортите си отпред. - Не разбираш ли, че само като те гледам и искам да те усетя под себе си и да съм вътре в тебе. Чак ме боли да те гледам. - последното го изрече тихо, с умоляващ поглед, както го бе казал и по-рано.
По дяволите, наистина се бе променил. Никога нямаше да падне толкова ниско да увещава жена, и даже да я умолява,... а "хората" не се променяли... може би...
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Съб Юли 16, 2011 12:39 pm

Той хвана котката и я пусна на земята.След няколко думи които ме избута към матрака на леглото.Хвана ръката грубо и я "настани" при шортите си.Почуствах се неубодно,но не знам защо...
-Ник..-изрекох.
-Не разбираш ли, че само като те гледам и искам да те усетя под себе си и да съм вътре в тебе. Чак ме боли да те гледам. - изрече той тихо и ме гледаше умоляващо.Опитах да се измъкна от хватката му,но без успех.
-Ник пусни ме!-изрекох като малко уплашено дете.Погледнах го.Очите ми сещнаха неговите.Толкова чуства се четяха в очите му,че направо потръпнах.Останах да лежа прикована към леглото от тялото на Ник.Може и да бях вампир,но той беше по-силен.Прецених въжможните пътища за бягство...и те не бяха много,но просто не можех да стоя така...не ми беше удовбно.Примирих се с това,че ще остана така.Почнах да премислям думите му за Стини.Да може и да беше мъртъв и да е било преди 190 години,че дори и повече,но една голяма любов не се забравя толкова лесно.И мен ли ще забрави след 190 години....,а ако ме бяха убили снощи с кола?Днес нямаше да ме помни ли?Стъки изямука от пода,но не направи нищо.Остана да гледа сякаш беше на кино.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Съб Юли 16, 2011 1:22 pm

Ник просто я гледаше. В изражението й се четеше... страх, неодобрение - все неща, които не искаше да вижда и караха всичко да се свива в него. Не му убягна и погледа й, плъзгащ се наоколо, като изплашено животно, търсещо пътя за спасението си.
Мъжът въздъхна и леко се надигна, претърколи си и стъпи плавно на пода. Седна на ръба на леглото, и се сви, хващайки главата си с ръце. Постоя в тази поза за секунди, обмисляйки новата информация. Прокара пръстите си от косата към лицето си, след това изпусна насъбралият се и задържан въздух в дробовете си и се изправи.
- Когато решиш, че можеш да ме удостоиш с вниманието си, можеш да ме намериш в кухнята. - говореше ниско, равно, без никакви емоции, без да се обръща. С безшумни стъпки се отправи по коридорите и стигна до убежището си. Досега сдържаше всичко в себе си, но вече можеше да се отдаде на емоциите си. И какво по-добре от това да вземе бутилка с текила и чаша специално за това любимо питие.
"Добре де, веднъж да поискам нещо... вярно, не за първи път, но трябва ли вечно да се карам с тази жена?! Какво пак толкова сторих. Ама и тя какво си мисли - цяла вечност и няма да си намеря някого. Като не й харесвам да се маха. Да, точно така!" - трескаво работеше умът му, докато ядно стискаше бутилката и налива и наливаше от питието, след което на екс го изливаше в гърлото си, като секунди по-късно текилата започваше да гори стомаха му, но с каменно пренебрежение го изолираше.
"Какво си говоря! Няма да мога да издържа и 5 минути без нея." - осъзна подтиснат и отново скръсти ръце на масата и сложи главата си на тях и се вгледа в наполовина празната бутилка...
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Съб Юли 16, 2011 2:05 pm

Ник ме пусна,а след това изчезна в кухнята.Свих се на леглото и заплаках.Не знаех защо плача,но просто това ми помагаше.По-лесно от колкото да си срежа вените.Всъщнос еднакво лесни са,но при едното боли по-малко.Знаех го от личен опит.След няколко минути станах от леглото и отидох до банята.Поне бях запомнила къде е.Влезнах вътре и веднага ми се догади.Изпразних стомаха си в тоалетната.Така ли щеше да е през следващите девет месеца...пуснах водата,а после измиух устата си както и лицето.Очите ми бяха леко зачервени издавайки "тайната" ,че съм плакала.Малко хора ме бяха виждали да плача.Излезнах от банята и отидох в кухнята.Щом видях Ник потръпнах.Той се наливаше с алкохол.
-Ник..аз съжалявам.Нямах предвид това....-казах тихичко,а гласът ми се разтрепери.Не исках той да ми е сърдит.Не исках да го изгубя.Обичах го твръде много...предпочитах да умра ако не можех да съм с него.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Съб Юли 16, 2011 7:38 pm

- Я, принцесата се завърна. На какво дължа честа да бъда удостоен с вашето присъствие, Ваше Превъзходителство? - попита искрено любопитен, с язвителна нотка в гласа си магьосникът, като се изправи, без да си личи, че е пил. Очите му бяха тъмни и бездънни ями, в които не се четеше нищо. Надигна бутилката и отпи завидно количество. - Като гледам не сте във върховата си форма или греша? - продължи Даркъс, като протегна ръката си и грубо я докосна по лицето. Очите му блестяха широко отворени, а налудничава и широка усмивка,... която беше и доста заплашителна разцъфна на лицето му като сутрешното слънце. - Хей, хрумна ми нещо. Нека да седнем и да поиграем една игра. Всеки изрича нещо, което не би искал да каже и ще пием по чаша текила на екс. Нека аз да започна.
Ник не гледаше дали е седнала, а направо се пресегна и си напълни чашата, като разля малко по масата.
- Ц, ц, какво разхищение, но не това е от значение... Нека да започнем. Ммм, щом те видях, исках да те изчукам и после да те захвърля в някоя канавка мъртва. Когато разбрах, че си бременна, ми се искаше да не те бях срещала и да бе направила аборт. - той пиеше, като все повече му се замъгляваше ума. - Иска ми се онази свиня да не бе убила Стини, искаше ми се той да е тук... Иска ми се просто да забравя всичко, всичко случило се. Иска ми се да не те познавах и да не знам какво е да си побъркан по някой отново... Ще ми де са не бях таква егоистична свиня и да те наранявам... Ще ми се да не се бях раждал... - накрая се отпусна на масата заспал, ухилен, но с нещастен вид, като се бе погрижил да изпразни бутилката.
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Нед Юли 17, 2011 7:41 am

Ник се държеше много гадно,а думите му се забиваха в мен като нож.
-Каза,че няма друг начин човек да се измъкне от тук освен телепортиране.Телепортирай ме у нас.Искам да се махна от тук.Щом искаш да ме забравиш и да не ме беше срешал...е добре така да е.-казах тихо едва сдържайки сълзите си които обаче потекоха.Избърсах първите които се стекоха по бузите ми,но другите бликнаха с пълна сила.Махнах годежния пръстен и го метнах на масата пред Ник.Избягах към стаята на му.Не обичах някой да ме гледа как плача.Малко бяха хората които са ме виждали и не исках и Ник да ме вижда.Стъки се качи на леглото.
-Хей...-казах му тихо и тъжно като го погалих.Той ме погледна с големите си очи,а аз заплаках още повече.Галех го междо ушите,а той ме гледаше сякаш разбираше какво стана.Думите на Ник не излизаха от главата ми,а сърцете ме болеше.
-Обичам го толкова много.Не съм обичалал друг така преди,Стъки.Онази вечер в бара нямах намерение да се запознавам с него,а просто...да правя секс.Не знаех дори,че ще забременя.А аз не мога да направя аборт или нещо..защото бебето е вампир.И трябва като излезне на бал свят да го убият с кол.И тогава чак ще е мъртво.Колко смешно а?-придъпах кракак към тялото си.Огледах стаята...Не исках да оставам повече тук.Очите ми бяха зачервени от плач,а по бузите ми още се стичаха сълзи.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс on Нед Юли 17, 2011 9:09 am

Минаха няколко часа, в които той спеше непробудно, потопен в лепкава мъгла. Постепенно се появи тъпа болка в тила му, която започна да се засилва. Очите му започнаха да парят от вътрешната страна и накрая се събуди.
"Какво ли още се съм измайсторил върху картината?" - помисли си, от което главата му протестиращо запулсира. С неохота стана и отиде на мивката, като си сложи главата под крана със студена вода. Беше наистина благодарен, че бе измислена канализацията и не се налагаше да се топне в поилката за коне. Разтърка косата си и лицето си, сякаш се опитваше да премахне последствията от безразборното си фиаско, но нямаше никакъв ефект. Най-сетне реши, че е достатъчно добре и спря водата, но като продължиха да падат капки. Протегна се и взе една кърпа, подсуши се и се обърна към масата,... където забеляза нещо да проблясва. Нещо малко, сребърно, с черна точка.
"Пръстенът на Лиса." - проблясна като черна искра в съзнанието му. Протегна пръсти, но се спря. Нещо му казваше, че не иска да го докосне. Не искаше да бъде сигурен, че е там, а че е просто игра на светлината. След няколко мига, прекарани в игра на каменна неподвижност, Даркъс изпусна дъха си и се запъти към спалнята, олюлявайки се и с пребледняло лице. Очите му бяха уморени, клепачите безизразно плъзнати до средата на очите му, а цялостната му стойка показваше неговото примирени.
- Виждам, че сцената с истеричното мятане на предмети съм го пропуснал. Явно програмата вече трябва да свършва и завесите да бъдат спуснати, а/ - говореше тихо и кротко, като че ли някой спеше и не искаше да го събуди. Беше изправен до вратата, облегнат на касата. Искаше да влезе, но при първата му крачка Лиса потръпна, затова се върна назад.
- Ясно ми е, че нищо няма да се получи... Знам, че искаш да задържиш детето. Ще изпратя една стара позната, добра детегледачка е и няма да ти взима пари, само ще иска малко обяд. Ще изпращам пари за детето, а... а ако решиш да го убиеш, ще изпратя Ана - това и е нещо като специалност. - гласът му бе равен, овладян. Щитът около него бе издигнат и възстановен, но щеше ли да издържи или щеше да рухне пред краката й, умолявайки я? Не, не можеше така, защото знаеше, че няма да постигне нищо, а ще пропадне още повече в дълбоката бездна. Така бе най-добре - кротко и тихо да се разделят. Тогава защо? Защо нещо в него крещеше неистово да я заключи при себе си? Защо нещо в него караше да заседне огромна буца в гърлото му, да го кара да заплаче и просто да рухне на земята, без да иска да знае за нищо друго? Усещаше, че бе слаб, че ако рухне, последствията ще бъдат катастрофални, ако второто му "аз" пак се появи.
"Не!" - бе единствената мисъл която изникна като сигнална ракета.
- Аз... Лиса... дори да ти кажа "извинявай" или "съжалявам", знам, че няма да е достатъчно, а и дори не знам, защо си ми сърдита? Не мога да те убедя с думи, видях, но... все пак ще опитам. Лис, наистина, наистина те обичам, и не искам да си тръгваш, не искам да те изпускам. Старая се, старая се, но ми е трудно. Не знам какво да правя, не знам как да обичам. Опитвам да си припомня, но е трудно... - казал го, цялата сила, която се бе появила внезапно, отново така изчезна и блясъкът в очите му изчезна. - Когато си готова, ми се обади и ще те телепортирам. Ако решиш ще направя така, че да не ме помниш, сякаш не съществувам. - болката не бе добре прикрита, но се надяваше, че тя не я е усетила. След това излезе от стаята и за първи път, откакто бе тук, не почувства мястото като убежище.
avatar
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс on Нед Юли 17, 2011 9:58 am

Изслушах Ник едва подтискайки сълзите си.Той излезна от стаята и останах сама с котката.Чудех се какво да правя.Обичах го толкова много...,а да го изгубя за десет секунди...след всичко това...Станах от леглото и излезнах от стаята.Отидох в хола където беше Ник.
-Не искам да те збаравям.Твърде много те обичам.Не искам и да те напускам.Бебето няма как да се убие...дори с аборт.Трябва някой да го прободе с кол в сърцето щом се появи на бял свят за да умре,а аз няма да позволя това.Не искам да те изгубя...-говорех тихо,но знаех ,че той ме чува.
-Но ако ти не ме искаш тук...просто кажи и ще си тръгна.Ако не ме искаш в живота си няма да се пречкам.Ще си тръгна и повече няма да ме видиш...само ако искаш...-в думите ми имаше толкова много болка.Една сълза се търкулна по бузата ми.Стъки влезна в хола при нас и седна дочно до кракът ми.Аз гледах само Ник.
avatar
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният цех

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите