Ню Йорк, януари, 2006 година

Времето граничеше с онези моменти на кучешки студ в сибир, но някак по- меко. Снегът се сипеше безгрижно по улиците и покривите на къщите, създавайки работа на снегорините, които неуморно почистваха улиците и разпръскваха от онези странни вещества, които не позволяваха на леда да обхване асфалта. Коледа и Нова година бяха минали и дядо коледовците вече не красяха комините на жилищните кооперации нито улиците. Окрасата бе свалена и сградите бяха лишени от всякакъв цвят и настроение.
Доминик почука на светлата, дървена врата на големия апартамент, който трябваше да обитава заедно с Лиам. Това непостоянно същество бе забравило да му даде ключ и сега само можеше да се надява, че има някой в апартамента, който да му отвори. Облегна се на вратата леко и остави куфара си на пода в очакване. Ръката му този път се стрелна към звънеца и го натисна продължително и настоятелно. Чувстваше как се изнервя, а това не беше хич добре.

Доминик не очакваше да види малката Ади и този факт го остави изненадан, но и доста очарован от присъствието на малката сестричка на Лиам, който очевидно не смяташе да се появи нито на летището, нито в дома си. Както и да е, нямаше да откаже да постои с дребосъчката, докато стане време да излиза. Смяташе да по- лудува тази вечер без задръжки в някой бар наблизо или дискотека, хич не му пукаше къде ще отиде...имаше нужда от разпускане.
- Адриана, мила, къде е онзи вандал, брат ти?- попита Доминик слабо заинтересуван, докато прекрачваше прага.
Взе куфара си в една ръка, а другата преметна през раменете на Ади. Усмихна й се сладко и се наведе напред, дарявайки я с една съвсем невинна целувка, след която се изкикоти като стара клюкарка. Направи й знак да си мълчи за това малко изпълнение и я поведе навътре сякаш тя бе гостенката, а той си бе у дома.
- На Лиам няма да казваме, че съм те цункал.- засмя се отново демона.

- Сладурана.- заключи Доминик и я пусна.
Свали палтото си, наваляно от снега. Толкова го мразеше и така му лазеше по нервите, когато го навалеше и намокреше и без това рошавата му и неприведена в особено приличен вид, коса. Караше го да се смръщва и всеки път, в който разтърсеше глава, от нея падаха снежинките, а Уинтър мразеше да носи качулки, чадъри и каквото се сетите още.
- Дойдох с такси, Лиам така и не се появи, ако не го бях чакал, щях да съм тук час по- рано- намръщи се демона.- Но той обеща, че ще дойде...както и да е, имал е работа- ухили се до ушите Доминик.- А ти защо си самичка, бебче? Не трябва ли да си някъде навън с приятели?
Доминик се настани на едно от креслата и хвана Ади за ръката. Дръпна я, за да седна в скута му.

Доминик се засмя на отвеяния й отговор. Харесваше му как сладко се замисляше и отговаряше, а как се мръщеше, когато е ядосана. Последния път, когато се видяха беше глава по- ниска от сегашната си височина и сигурно още ходеше на училище. Въпреки че се виждаше доста по- часто с Лиам, Ади рядко им беше компания и това му се струваше някаква странна загуба, винаги беше толкова сладка, забавна и обикновено беше по на ти със забавленията.
- Тогава ще се забавляваш с мен, малка сладка Ади.- прошепна в ухото й Доминик.
Прокара езика си по врата й нежно, стигна отново до ухото и захапа меката възглавничка.

-Друг отговор и без това не приемам- изръмжа Доминик в ухото й и я вдигна на ръце.
Положи я на мекия килим на пода с разноцветни шарки и особено мекичък, така че Доминик го сметна за определено удобен пък и смяташе така да заплени малката сестричка на Лиам, че да не се сети дали й е неудобно или не е. Пръстите му се вплетоха в нейните и той притисна ръцете й към пода над главата й, така че да не може да мърда много. Хвана китките й с една ръка и спусна другата по тялото й, докато отъркваше слабини в нейните. Ръката му нежно погали врата й, мина през гърдите й някак по- вяло, отколкото трябваше, но щом стигна до ръба на блузата й, ръката му отново тръгна нагоре, но под нея. Стигна до сутиена й. Пусна ръцете й за малко и разкъса блузата, а след това го отмести на една страна, разкривайки прекрасните й гърди. Пръстите му ги погалиха едва- едва, карайки кожата й да настръхва. Защипа леко едното й зарно, колкото да я подразни и спусна устни по нежното й вратле.

Хвърли остатъците от, вече парцаливата, блуза на страни и се върна към гърдите й. Кожата й бе така възбуждащо мека и нежна, че потръпваше само докато я целуваше. Езика му се заигра с настръхналите й зърна палаво, дразнейки ги допълнително. едната му ръка се заразхожда по стегнатото й коремче, стигайки до ръба на стегнатите й дънки, разкопча ги и пъхна ръка под тях. Пръстите му загалиха клитора й през тънкия плат на бикините с кръгообразни движения, от време на време прилагаше лек натиск, а после спукаше още мъничко по- надолу пръсти, за да усети влажността й, пропита в плата.
- Харесва ли ти, малка Ади?- попита я съвсем тихо той.
остави устните й да се заиграват с неговите, докато продължаваше да я обсипва с ласки.

-Хмм и ще продължи да ти харесва- сякаш й обеща Доминик.
Ръцете му се пъхнаха под ръбовете на бельото й и го засваляха заедно с дънките. Свали ги до колената й, а после дръпна крачолите и я освободи напълно от дрехите й. Усещаше как панталона вече му стяга и се погрижи да го разкопчае. Погали вътрешната страна на бедрата й и я придърпа към себе си, намествайки се удобно между тях. Езика му нагло се шмугна между срамните й устни, достигайки до клитора й. Устните му приеха буквичката О и го засмукаха някак нежно.
Надигна таза й, за да си даде по- добро поле за изява. Загали нежно коремчето и кръста й, предизвиквайки настръхването на кожата й. През пръстите си сякаш пускаше ток, наелектризиращ я още повече и предизвикващ силното сексуално желание в нея, което можеше да я накара да се възбуди почти до оргазъм още сега, но на демона не му се щеше да я докарва съвсем до там със способностите си.

Доминик задълба в нея с език, движейки го игриво. Зъбите му закачаха нежното й местенце нарочно, карайки я да изпитва лека болка наред с удоволствието, което продължаваше да струи от пръстите му, които се постараха да шарят на всякъде по тялото й. Може би се изпусна малко повече със способностите си...усети как тялото й се стяга под влиянието на неудържим оргазъм. Дори не я остави да си почине. Отдели устните си от нежното й и възбудено местенце. Свали панталона и боксерките си и проникна в нея бавно и дълбоко. Движенията му бяха плавни и бавни в началото, но сякаш с всеки един силен тласък усилваше темпото.

Доминик забърза движенията си. Харесваше му как Адриана драскаше кожата му, караше го да се възбужда още повече. Спускаше устните си по врата й. Излезе за малко от нея, колкото да пъхне ръце под тялото й и да я накара да се обърне с гръб към него. Бутна я не особено нежно, карайки я да опре ръце на фотьойла, на който бяха седяли. Навлезе в нея грубо, предизвиквайки поредния порив на болка, но секунди след това го превърна в приятно усещане, което заливаше и двамата. Ръцете му се разхождаха по нейния гръб и ръцете й. На места самия той оставяше драскотини по плътта й, захапваше я, докато се движеше със силни тласъци в нея, доближавайки я до оргазъм за пореден път.
Докосваше я, целуваше, захапваше, усещаше как трепери под него, а стоновете й го караха единствено да се възбужда и да се старае още повече, не че точно на него му бе нужно старание. Така имаше достъп до цялото й тяло. Ръцете му си намериха мясо на гърдите й, което го караше да я обгръща нежно. Замачка ги, защипваше зърната й от време на време, за да я подразни сериозно, но после я оставяше също за толкова мъничко. Усещаше как не издържа вече. Навлезе в нея с един последен, силен тласък и се разля в тялото й, изръмжа доволно, докато предизвика и нейното удоволствие, довеждайки го до край.
Излезе от нея и я остави да си почине. Трябваха му само няколко минути, за да успее да се осъзнае напълно и да се облече. Просто вдигна дънките си и ги закопча. Наведе се и целуна Ади по главата, разроши косата й игриво с ръка и се засмя.
- Разбира се, Лиам не трябва да разбира за това, малка, сладка Ади.
Изправи се и се запъти към стаята предопределена за него. Не веднъж бе преспивал в този апартамен и го познаваше изключително добре. Трясна вратата след себе си и влезе в банята. Съблече дрехите си, пусна душа и се вмъкна под топлата струя вода.

pff: Съжалявам, че малко претупах на бързо нещата, но не се чувствам добре, а не ми се иска да те карам постоянно да чакаш :*

Доминик не се чувстваше виновен по никакъв параграф на каквото и да било. Имаше планове да остане в апартамента на Лиам поне няколко месеца, докато отмине студения сезон, бъде заместен от пролетта и се стигне до лятото. Тогава вече се налагаше да заминава, но имаше прекалено много време до тогава, така че щеше да си съжителства само с малката, невинна Ади и не толкова често прибиращия се Лиам, който очевидно си имаше по- приятни занимания от това да се занимава с тях двамата. Доминик нямаше нищо против. Не се чувстваше застрашен, че Адриана ще се изпусне нещо пред него. Беше сигурен, че са се разбрали напълно.
Всичко вървеше много добре, изключително добре, тихо и кротко месец и половина, докато не започнаха странните прояви от страна на Ади. Доминик не бе съвсем на ясно кога точно на харота им се гади и им прилошава...това постоянно ли беше?!! Да не би да беше като месечния цикъл- държеше ги определено време и не ги пускаше почти цяла седмица.
Демона мина за пореден път покрай нея с притеснено изражение. Беше се върнал от магазина и носеше торба пълна със сладкиши от мъфини, до огромен шоколад и кафе, което смяташе да направи и на което смяташе да се наслади в компанията на тъмнокоската, която го изкушаваше толкова много с външния си вид. Беше прекалено сексапилна, за да не й обръща внимание и често се улавяше да спира погледа си на някоя част от нея.
- Добре ли си, Ади?- попита я той наистина притеснен за състоянието й.
Хвърли торбата на масата в кухнята и придърпа момичето към себе си. Длините му се обвиха около лицето й и я накараха да го погледне в очите.

- Цяла седмица ли ядеш развалени храни?- учуди се Доминик.
Определено не й вярваше. Звучеше прекалео неубедителна, за да има нещо истинско в думите й. Изгледа я невярващо. Дръпна един стол и я накара да седне на него без да я пита иска или не. Положи ръка на рамото й и я натисна надолу, карайки я да се настани удобно. Бутна стола й малко напред, за да може да се чувства достатъчно комфортно. Надвеси се над нея и повдигна вежди изпитателно.
- Да не си пипнала някой вирус? Искаш ли да те заведем на лекар?! Все пак обещах на Лиам да те гледам добре.- припомни й обещанието си Доминик, което имаше намерението да спазва до последно.

- Госпожице Коул, седнете обратно веднага!- почти заповяда Доминик.- Не смятате ли, че ми дължите обяснение за състоянието си?
Беше с около глава и половина по- висок от нея и можеше пре спокойно да я погледне от високо и да има прекрасен изглед към цялото й тяло. Бе забелязал ръката й на корема и това съвсем го притесни. Кой знае какъв вирус бе пипнала и сега сто процента щеше да си стои вкъщи постоянно и да го кара да й прислугва, не че имаше нещо против това. Обожаваше и без това да се грижи за нея, но определено не искаше да я гледа болнава и не добре. Скръсти ръце пред гърдите си и отново я накара да седне, за да му обясни.
- НЯма да ми обещаваш, а ще ми кажеш, госпожице, защото ми казаха да се грижа за теб и мисля да го направя!

- Тогава хайде на лекар, Ади, за да разберем какво те е пипнало така злобно.- подкани я Доминик решително.- Моля те, Адриана, искам да се оправиш.
Физиономията му стана крайно умолително, надявайки се че така ще я накара да се предума и да тръгне с него към лекаря. Клекна и облегна глава на коленете й, загледан в очите й. Човек би си помислил, че скоро ще ревне, очите му се бяха навлажнили и в момента приличаше на ранено кученце. Биваше го в това изнудване, номерата му почти винаги минаваха и се надяваше този път да не е различно.