Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Нед Юни 05, 2011 7:00 pm
Statistics
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Септември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

Calendar Calendar

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Алеята около гората

Предишната тема Следващата тема Go down

Алеята около гората

Писане by Настя on Сря Авг 31, 2011 4:35 pm

avatar
Настя

Posts : 39
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята около гората

Писане by Edvard Targaryen on Пон Ное 14, 2011 5:42 pm

Слънцето залязваше. Розовите отблясъци рисуваха своите последни щрихи на бързо смрачаващото се платно. Мъглата се спускаше бавно, пъплейки обгръщаше дървесните стволове, оставяйки след себе си неясни силуети. Посетителите бавно се отправиха към дома, подгонени от мрака и студа. Подхванати от вятъра, листата танцуваха бясно, поели своя бяг на свобода, отлитаха към светлините на града. Една самотна фигура стоеше подпряна на вековния дъбов ствол и се наслаждаваше на пустата алея, студения вятър и бързо сгъстяващия се мрак. Ако имаше нещо, което не му липсваше от дома, това бяха белите нощи. Той бе леко облечен – тениска, джинси и кожено яке. Обичаше да чувства студа по кожата си, нямаше търпение да падне сняг. В Норвегия вече сигурно беше побеляло. Дали ледената крепост все още се издигаше зад хълмовете в Трондхайм? Висока, величествена, неразрушима. Изведнъж цялото му съзнание се взриви, огънят обвиваше небесните кули... „Не! Не мисли повече за това. Не мисли за нищо.”
Той тръгна бързо сред дърветата. Стъпките му отекваха глухо, клонките пращяха под нервните му крачки. Въздушният вихър го замеряше с пясък и камъчета, карайки го да сведе поглед. Вече не чувстваше приятния гъдел на ледения полъх. Пот се стичаше по цялото му лице. Не чуваше нищо, не виждаше нищо. Спъна се в нещо и падна. Обви лице с ръцете си и остана там – на земята. Едвард Таргариен отново се бореше с миналото. Битка, която никога не печелеше.
avatar
Edvard Targaryen

Posts : 36
Join date : 07.08.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята около гората

Писане by Freaky on Вто Ное 15, 2011 7:49 am

Имах нужда от чист въздух и спокойствие. Бе тежък ден, а не ми се прибираше вкъщи. Започнах да се шляя наоколко, докато изведнъж се сетих за едно райско местенце, на което можех да отида и да се усамотя. За това място бях научила още преди години когато бях малка. Реших да се запътя към алеята около гората. Имаше още много да вървя, но аз това исках - да бъда сама със себе си и да размишлявам. Бях вече близо и алеята се виждаше в далечината. Забързах темпото, исках да видя това място. Когато стигнах и погледнах нагоре, забелязах че съм заобиколена от дървета. Беше красиво. Исках да остана в това райско кътче колкото се може повече. Настроението ми се повдигна. Разходих се малко, радвайки се на природата. По едно време погледнах часовника - вече беше късно, трябваше да се прибирам. В същия момент ми се стори че видях познато лице в далечината. Причина да не се прибера...


п.с. Джулс... Любов моя.... теб видях! И ти сега пишеш как почваме да си говорим като стари дружки и намираме Едвард!

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .



avatar
Freaky
One and only

Posts : 412
Join date : 25.05.2011
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята около гората

Писане by Джулиън Девънпорт on Вто Ное 15, 2011 6:03 pm

Подтиснат не бе правилният термин. Кисел се вписваше прекрасно в картинката и повече не му трябваше, това бе всичко от което можеше да има нужда в момента макар и от самата мисъл да му се сгорчаваше живота още повече. Какво бе виновно за това състояние? Богове, сам не знаеше а главоболието му бе толкова силно, че доброволно щеше да се лиши от всички мисли в името на изпълнение на желанието да си пробие дупка в черепа с бормашина. Понякога телепатията бе хубаво нещо. Във всички останали случаи, а те бяха коренно множество със собствени закони и култура, не беше приятно и страничните ефекти му пиеха здравето по-успешно от вампир-педофил в сиропиталище. Джулиън в момента изпитваше болка, която го караше да се чувства като олово и нито едно болкоуспокоително не можеше да помогне с подобно главоболие. То не бе нормално, не съвсем естествено и периодично го мъчеше още от малко дете. Дори не можеше да го нарече изцяло мигрена, защото нито един член на семейството му не бе страдал от подобно нещо и не успяваше да спази достатъчно достоверно изискването да е наследствено. Минус бе и това, че силите му си работеха както си искат веднъж щом го обхване "кризата". Понякога чуваше всичко с километрична точност, понякога... нищо и като цяло бе дразнещо. В момента нямаше желанието да провери дори в коя степен е, в коя крайност и краката му бяха отговорни за което, бяха го понесил далеч напред и метафорично и не метафорично в момента всяко едно общество не се намесваше в зрителното му поле. Гората предлагаше спокойствие и частична тишина, животинското царство не си падаше по сложната мисловност и не го закачаха на телепатично ниво. Временно.
Мъжът въздъхна мелодраматично забавяйки крачка а ръцете му пъхнати в джобовете на тренч коут-а се свиха в псевдо юмруци. Нямаше за къде да бърза, нали? Това бе разходка а не спринт- нещото, което се опитваше да постигне и дори успешно се бе задъхал. Под палтото му бе топло, но времето бе лъжливо и продухвателно. Нощ скоро щеше да се затвърди и температурите сигурно щяха да паднат, но вълнен шал обещаваше да го спаси частично. Джулиън се подсмихна припомняйки си подарък от кого е червеното плетено нещо, обзет от положителна енергия преди да се осъзнае, че а) това е глупаво и б) реално от години отрича съществуването на другата персона. В момента може би главоболието го изтощаваше и създаваше илюзии, те го заблуждаваха и прочее помия. Хидалго бе стар и отвратителен спомен, още преди години трябваше да изхвърли шала и да спре с носенията, грижите и ... глупавите усмивки от сантименталност в моментите в които забравя за Лошите Елементи. Телепатът може би престъпваше прекалено лекомислено собствените си принципи и накуцването, което покрай температурните нива напоследък се обаждаше по-остро и .. ох, богове, добре, 'далго му липсваше понякога. Голяма работа. Минало заминало.
Мъжът изрита ядосано някакво невинно камъче със здравият си крайник изпращайки го в близките храсти. Той бе погълнат изцяло от личните си мисловни драми(и главоболието) и несъзнателно бе изпуснал фигурата пред себе си. Грешката се бе поправила секунда по-късно но Джулс вече бе подскочил почти заешки застивайки в нелепа поза. Слава на боговете, това дебилно като реакция поведение бе в свои води защото не му отне време да разпознае с кого го бе събрала съдбата. Ъх, Фрийки?
- Богове, изкара ми ... всичко ми изкара. - мъжът се смръщи, все още леко стресиран и думите му докараха нови нива на болка някъде под черепната кутия. Чу се ох, ау и Джулс разтърка слепоочия в опит да разсее проклетото нещо и то да отшуми. - Извинявай, в момента всичко ме изнервя. -гласът му омекна извинително и той й метна страдалчески поглед. Тя трябваше да знае за личните му мъки с главоболията, вероятно й бе казал.

off: ЛЮБОВ.. май има надежда за мен, писах. О, ура, не съм пълен лешпер.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
If you ever get close to a human
And human behaviour
Be ready, be ready to get confused

There's definitely, definitely, definitely no logic
To human behaviour
But yet so, yet so irresistible
avatar
Джулиън Девънпорт

Posts : 528
Join date : 26.06.2011
Age : 23

Вижте профила на потребителя http://metropolis.bulgarianforum.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята около гората

Писане by Edvard Targaryen on Вто Ное 22, 2011 5:24 pm

Времето сякаш беше застинало. Ед лежеше проснат по гръб сред падналите листа, вперил празен поглед към стоманеносивото небе. Не виждаше, не мислеше, не чувстваше... сякаш не съществуваше. Споменът го бе оставил празен - бездушевна черупка на жалък самотник. Постепенно, много бавно усещанията започнаха да се завръщат в студеното тяло; блуждаещи, несвързани мисли преминаха през отпуснатата глава; погледът се концентрира, устните се накривиха... тежък стон се откъсна от дълбините на цялото му същество.
- По дяволите, трябва ми цигара.
Не, че щеше да му помогне по някакъв начин, но харесваше мисълта, че пушенето на няколко кутии на ден може да доведе до бавната му мъчителна смърт. Нали за такъв се смяташе - мъченик! Бедният кралски наследник, горкото сираче... "Кога най-после ще се свърши?" Отново въздъхна. Колкото и да си търсеше белята винаги се измъкваше. А после отново се самосъжаляваше и всичко отначало. Може би трябваше най-после да се върне у дома. У дома...
Чу се изпращяване на клонка, а след това последваха меки крачки и слаби гласове. Някой наближаваше мястото, на което се намираше. Имаше два варианта: да се разкара бързо, да навлезе в дълбините на гората или да се забърка отново в неприятности. Имаше нужда от един хуба бой, за да се отърси от цялата болка и злоба събрала се в душата му. Но имаше ли сили за това? Докато стоеше и размишляваше стъпките се приближиха...
avatar
Edvard Targaryen

Posts : 36
Join date : 07.08.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Алеята около гората

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите