Wien
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Изоставеният цех - Page 6 EmptyНед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Изоставеният цех - Page 6 EmptyЧет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Изоставеният цех - Page 6 EmptyПон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Изоставеният цех - Page 6 EmptyНед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Изоставеният цех - Page 6 EmptyНед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Изоставеният цех - Page 6 EmptyВто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Изоставеният цех - Page 6 EmptyПон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Изоставеният цех - Page 6 EmptyСъб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Изоставеният цех - Page 6 EmptyСъб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Март 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Календар Календар

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates
Изоставеният цех - Page 6 Pageviews=1

Изоставеният цех

3 posters

Страница 6 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6

Go down

Изоставеният цех - Page 6 Empty Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс Съб Дек 10, 2011 3:20 pm

Черно наметало се спусна пред очите ми...Погълна ме.Завлече ме на някъде със себе си..на някъде към страната на сънищата...най-вероятно.Докато "пътувах" на там и гледах черното около себе си се замислих за всичко което бях казала.Изведнъж просто спрях да мисля...пред мен се появи образа на майка ми.Аз стоях пред нея,а баща ми малко по-назад.Тя ми четеше поредното конско.
- По дяволите Лиса!Ти някога ще спреш ли да вършиш глупости?Ти имаше кариера.Хубава кариер.Щеше да постигнеш много защото танцуваше добре,но не...ти тръгна с онзи вампирски певец и всичко се срина с теб...дори не го обичаш! - крещеше тя.Тялото ми стоеше пред нея и правише недоволни гримаси.
Приближих се и застанах между тях.Те явно не ме виждаха...майка ми продължаваше да вика,а моето аз само правише гримаси.
В онзи ден тя беше права - аз наистина Не го обичах.И за друго беше права...наистина имах кариера.Щях да съм още по-добра ако не бях провалила всичко.Но тя трябваше да ме извини.Аз бях непълнолетна и никак не ми харесваше когато видя някое заглавие "Непълнолетната танцьорка Лиса Евънс се напи"... другите седемнадесет годишни не виждат името си никъде когато се напият.Това просто не беше чесно!
- Ти въобще слушаш ли ме? - повиши тон майка ми.Нямаше какво да гледам.Това го бях виждала....както преди така и в съня ми тя ми удари шамар и аз оголих зъби насреща и.
Този ден напуснах и домът си....правех какви ли не неща и с доста от тях не се гордея,но всичко беше само за да живея.Бях проституирала,бях стрийптизйорка,но това беше са кратко...наистина кратко.И не мислех това да го сподемял с никой.Това си бяха мои малки тайни...всеки си имаше свойте малки тайни....
Черния мрак отново ме повлече и аз отново се озовах в черната дупка на съзнанието си...Къде ли щеше да ме отведе сега?

П.п:Само туй измислих...
Лиса Евънс
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Върнете се в началото Go down

Изоставеният цех - Page 6 Empty Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс Нед Дек 11, 2011 6:23 pm

...от името на Кай...
- Хей, сладък си, дете на луната. Искаш ли да отидем някъде на по-усамотено... - говорил тихо и сладко, доближил се до ухото на сексапилния върколак. Внезапно обаче в ръцете му се озова нещо топло, малко, дишащо... и космато.
- А? Какво правиш тук? - попита и не отне много време, за да разбере за случилото се. Каза няколко думи на момчето, което бе на около 23 и излезе от претъпкания си апартамент, изпълнен с басова музика, долноземци, преизпълнени с адреналин и различни питиета и отвари. Знаейки, къде живее Ник, Кай се опита да се магипортира,... но нищо не се получи.
- Проклети защити! - изпуфтя и се зае с временното им сваляне, които по някакви необясними причини за него бяха там.
"Сигурно е заради нея!" - мислеше си той в безизходицата, тъй като до апартамента му щеше да му отнеме много повече време...
... 30 минути по-късно...
Магьосникът щастливо избърсал потта от челото си и след миг бе там, където имаха нужда от него. Няколко мига му отнеха, докато асимилира ситуацията, след което си пое дъх. Ник изпадна в безсъзнание и го остави да си лежи там, заемайки се с детето на нощта. Отиде и подпъхна ръцете под тялото си, усещайки нещо топло и влажно...
"Кърви ли?" - мислеше, докато я носеше към леглото, пускайки светлините в спалнята.
- Та тя е бременна! - започна да си говори на глас, навивайки ръкавите си. Оранжево-червени пламъци заиграха по кожата й. "Пометнала е..." бе окончателното му присъда след прегледа й и се зае да изважда мъртвия плод... След това започна да приготвя отвара за остатъците от отровата, намираща се в организма й ,приготвяйки повече, сигурен, че имаше количество от нея и в Даркъс...
Оставяйки я да къкри, той се заел да отслабва токсина в телата им, след което им дал цялата.
- Ник... Ник, събуди се. - започнал грубо да го връща в съзнание. - Хайде, цялата кръв и всичките ти сили са възобновени, стига си лентяйствал!
... от името на Ник...
"Всичко се завъртя внезапно бързо във водовъртеж от цветове, от които само още повече му ставаше зле, докато накрая не цопна във вода. Започна постепенно да спира, докато накрая просто не застина в нея. Беше светло и топло, но кислорода започваше да му свършва. Започна бързо да драпа към повърхността и интересно, силите му не остлабваха, а нарастваха и все по-бързо наближаваше желаната цел... докато накрая не отвори очи.
В началото светлината го ослепи, но след това намаля.
-Кай?
- Да, тук съм и да знаеш, че съм ти много сърдит - измъкна ме от партито ми, докато бях в компанията на много по-приятна лич...
- Как е Лиса? - без да се церемони го прекъсна, надигайки се.
- Вампирката ли? Ами тя... - той погледна встрани, след което започна сериозно да говори. - Вие двамата бяхте пълни с отрова, поради което ти бе толкова слаб, а тя... тя загуби детето си... От тебе е, нали? - попита го, виждайки наново пребледнялото му лице.
- Мерси, Кай. - каза котаракът, намествайки се по-близо до жена си, взимайки я в прегръдки те си. - Ще ти се отплатя по-късно. Има ли още нещо или...?
- Не, няма. Организмите ви са напълно чисти, докато не забременее отново няма да изпитва неумолима жажда към кръвта ти... и да, знам от Стъки. За кръвта е нещо нормално, може да ползвате таблетки-кръв, но мисля, че няма да е нужно. Ти си силен и поради токсина си бил слаб, но иначе можеш да я изхранваш спокойно, така че няма нужда да се притеснява. За всеки случай обаче може да приготвяш от онази твоя отвара... и. двамата сте сладки... - последва кратка пауза, след тази "вдъхновяваща" реч. - И аз сега се махам. И разкарай проклетите щитове. Заради тях сега сладкото момче сигурно вече си е тръгнало - знаеш ли колко време ми отне по дяволите, скапан котарак!
- Ха, мерси, мършаляв пернатко. - отвърна му през смях. - По-късно пак ще те викна и ще ти платя двойно повече от обичайното, което взимаш. - Тройно! - изграчи сърдито, след което Кай отиде до прозореца... и изчезна, оставяйки го да чака Лиса да се събуди...
Ник Даркъс
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Изоставеният цех - Page 6 Empty Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс Нед Дек 11, 2011 6:49 pm

Прескачах от случка на случка или по-точно от сън на сън.Най-различни сцени от живота ми се появяваха,но имаше и такива които не се бяха случвали...Отново бях притеглена,но този път не от черен мрак,а от бяла светлина...
Отоврих очи.Намирах се в обятията на Ник.Чувствах се доста по-добре от преди малко - не,че знам колко време съм спала - ,но имах чувстовот,че част от мен я няма.Не помнех много,много какво е станало преди това...помнех само как бях пила от него и...после му бях наговорила глупости и това е.
- Ник...какво стана? - попитах и леко се надигнах.Огледах стаята сякаш така ще мога да си припомня какво се е случило,но нищо...
Размърдах се,но не се отдръпнах от Ник.Съжалявам за онова което му бях наговорила и исках да знае,че не съм го мислила...Не исках да се разделяме по простата причина,че го обичах.Обичах го така както никога не съм обичала.Така както никого другиго не съм обичала и така както никого другиго няма да обичам.Той си беше Ник.Моя Ник..моето коте.
Като стана дума за коте...къде е Стъки.
Не бях виждала косматкото от доста време и да си призная се притеснявах къде може да се е затрил.
- Как си? - попитах Ник като отново се размърдах и се сгуших в него като метнах още един поглед на стаята.Долових миризмата на котката някъде наоколо и се усмихнах леко.Не знам защо,но винаги когато упрем до животно и знам,че е добре...ми е по-добре.
Лиса Евънс
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Върнете се в началото Go down

Изоставеният цех - Page 6 Empty Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс Нед Дек 11, 2011 7:11 pm

Щом тя се събуди, той се усмихна, въпреки, че вътрешно беше страшно притеснен. Дланите му бяха потни, а главата му се въртеше леко, като се дължеше на прекаленото много информация и бързите обороти на които бе принуден отново да заработи.
- Аз съм идеално. Ами ти? - попита я внимателно, притискайки я още по-силно към себе си така, че да не може да избяга от него,... защото имаше чувството, че ще се случи точно това след броени минути. - Лис, преди да си казала нещо, нека аз да говоря, защото... Ами, след онази случка в гората, в нас е имало остатъци от отровата, която не съм могъл да махна и затова аз бях толкова слаб, а ти не бе съвсем на себе си. Това, че искаше толкова кръв е нормално, само че токсинът е засилвал желанието ти. И... Лис, заради отровата, ти... ти загуби детето. - последните думи ги произнесе с пресъхнало гърло. Той я погледна в очите, чакайки реакцията й. сърцето му започна да прескача бързо, ръцете му започнаха да треперят и напрежение го изпълни до най-малката клетка в цялото му тяло. така, както се молеше по-рано, така започна отново, само и само любимата му да не си тръгне...
... Наистина се е променил...
Ник Даркъс
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Изоставеният цех - Page 6 Empty Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс Нед Дек 11, 2011 7:34 pm

Думите му се забиха като кинжал в сърцето ми.Погледнах го в очите...
Не,не..не може да е истина...
Сълзи почнаха да се стичат по бузите ми,а аз сложих ръка пред устата си.Не можех и не исках да го повярвам.
Нашето дете...
Почнах да удрям Ник леко по гърдите и накрая го прегърнах,а от очите ми продължаваха да се стичат сълзи.Тези дни бях плакала повече от колкото за целите си седемнадесет години.
- Н-н-ник...м-м-моляте....к-к-кажи ми,че се..ш-ш-шегуваш... - изхлипах,а гласът ми трепереше.Част от мен я нямаше...нашето дете го нямаше.Нашето!
Отново го ударих по гърдите.Продължих да плача.Това ми дойде като гръм от ясно небе...Зареди онези идиоти.Зареди тях сега бях изгубила нашето дете.
Сгуших се в Ник,а сълците ми капеха по него.
- Н-н-нашето дете....н-н-няма го... - изхлипах едва,едва.Отново сложих ръка пред устата си и се свих на мястото си.
Чувствах се празня...исках си детето..нашето дете....
Лиса Евънс
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Върнете се в началото Go down

Изоставеният цех - Page 6 Empty Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс Нед Дек 11, 2011 9:56 pm

- Шшш, спокойно, спокойно. - сякаш подхващайки приспивна песен, той я притисни в обятията си, докато тя го удари два-три пъти, и започна да се полюшва наляво-надясно... наляво-надясно, докато внимателно се спускаше назад към завивките, лягайки върху тях. Не каза нищо повече, просто защото нямаше какво да се каже. Само стоеше там и се опитваше да й отнеме от болката, да не е сама... и като че ли успяваше. Защото там в него, където бе сърцето му, нещо се свиваше и гърчеше, нещо сякаш пробождано от ледени игли и галено от жежки пламъци се опитваше да живее... неговото сърце. Колкото и в началото да бе уплашен и абстрахиран от идеята за дете, той някак си бе започнал да свиква, казвайки си: "Защо не?". Сега... не изпитваше голяма болка, но все пак нещо в него го стягаше в гърдите. И то най-вече заради Лиса, защото беше съвсем очевидно, че това я съсипва. Знаеше, че не можеше и да си представи болката й, не знаеше какво е да носиш в себе си нещо толкова малко и живо, но съжаляваше... съжаляваше, че никога няма да види своя наследник... или наследница. И че сега Лис е тъжна.
Затова той запя една спокойна и приспивна песен, появила се в съзнанието му изведнъж... Това бе същата песен, която Стини му пееше, когато бе тъжен, притеснен или без всякаква на пръв поглед причина. Ник си спомни как винаги ставаше спокоен поне малко и се надяваше, че ще успее да постигне същия успех и с най-скъпото му същество.
Песента се разказваше за обесен мъж и неговата любима...
Ник Даркъс
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Изоставеният цех - Page 6 Empty Re: Изоставеният цех

Писане by Лиса Евънс Сря Дек 14, 2011 5:30 pm

Ник започна да пее някаква нежна песен,а аз се отпуснах в обятята му хлипайки.Това ми беше дошло кто гръм от ясно небе.Все още не можех да го повярвам.Не исках.
Сгуших се в него и изтрих сълзите си,но почти веднага потекоха нови.Тялото ми леко трепереше в прегръдката му.
Нашето дете...
Един Бог знаете какви мисли минават сега през главата на Ник,а на мен ми се искаше да разбера.Това поне малко щеше да ме отвлече от трагедията за бебето...Колкото и да исках обаче да мисля за друго не можех.Онова малко детенце което растеше в мен вече го нямаше...Как щях да преживея това?То...то..та то беше живо същество и...вече го няма и...беше нашето дете.Беше дете!Нашето!
Свих се и отново почнах да плача.Дори не бях усетила как бях спряла за миг.
Успокой се Лис!Живота продължава...Ник е до теб...
Колкото и да се опитвах да се успокоя не можех.Исках си бебто.Исакх го!

***
Размърдах се леко и отворих очи.Сигурно докато съм плакала съм заспала....Надигнах се леко и погледнах Ник.Усмихнах му се тъжно и го целунах нежно.Опитвах се да не мисля за случилото се...за всичко лошо което ни се случи.Трябваше да гледам само напред и да не мисля за миналото въпреки,че беше лесно само на думи,а не на практика.
- Ник... - името му излезна тихо оъ устата ми,но знаех,че ме е чул.Намесих се по-удобно в прегръдките му и погледнах нагоре.По-точно към Ник тъйкато той беше над мен в сегашната ми поза - Как си?
Ако той после ме попита същия въпрос какво можех да му кажа?Нямах си и на идея как съм...чувствах се странно.Дори за кратко време бях свикнала,че ще имаме бебе и,че в мен расте едно малко детенце и,че бяхме множествено число.
- Имаш ли тайни които не си споделял на никой? - попитах го.Попитах го това защото се сетих за един от сънищата и за мойте тайни...тайни които не бях споделяла с никого.
Лиса Евънс
Лиса Евънс

Posts : 111
Join date : 28.05.2011

Върнете се в началото Go down

Изоставеният цех - Page 6 Empty Re: Изоставеният цех

Писане by Ник Даркъс Чет Дек 15, 2011 7:08 pm

Ник пееше ли и пееше, притворил очи и вкопчвайки се в Лис, страхувайки се да не се разпадне като сутрешната мъгла под слънчевите лъчи и с цялото си сърце пееше, дори след като тя бе потънала в дълбок сън. Накрая уморен и той затвори очи, унасяйки се в безпаметен сън, който не продължи дълго. Вече слънчевите лъчи на поредния ден започнаха да изчезват. намести се по-удобно, така, че жена му да бъде с груб към него и главата й да бъде на ръката му, като през това време се замисли върху случилото се.
"Съжалявам, Лис." - изникна в съзнанието му, поглеждайки спокойното й, и все пак леко тъжно лице. Целуна я по челото и намести завивката още по-добре.
Минаха още няколко часа и тя започна да се размърдва в ръцете му. Ник също се бе унесъл, но тази новорегистрирана промяна го върна в съзнание... както и целувката й,... а да не забравяме и последвалите въпроси от нейна страна.
- Ммм, не искам да те лъжа, но не искам и да те трвожа. Истината - не умирам, но не съм и свръх щастлив... - замисли се малко и след това добави. - Иска ми се ти да си добре... А за тайните, не. Само на тебе и Стини се доверих... Той отнесе тайните в гроба и сега само ти знаеш всичко за мене. Не знаеш много за мене, но това, което не искам другите да знаят ти го знаеш, така че разгледано от една страна не крия нищо от тебе, от друга просто не съм споделил, защото не е ставало на въпрос... - продължаваше и продължаваше, опитвайки се или да я развесели, или да я приспи наново...
Ник Даркъс
Ник Даркъс

Posts : 103
Join date : 18.06.2011
Location : In the Hell xD ^^ ... with Ana Blake

http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Изоставеният цех - Page 6 Empty Re: Изоставеният цех

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 6 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите