Изоставеното сечище

Разхождах се из тъмнината, като си мислех за мой си неща. Като например как да се справя със скуката. Тук беше приятно като за една богиня на Нощта, но като нямаш с кого да си побъбриш... става скучно. Спрях в една долина и се огледах беше мрачно и запустяло. Точно като за разходка на един върколак или вамипир... За моя жалост все по-малко вамипири не вярват в мен. Не че не вярват просто не ми обръщат внимание или приематме за даденост. Което си е доста гадно и натажъващо, но не им се сърдя нито ще ги карам да правят нещо за мен. Просто съм натажена....

Реших да се поразходя из Виена или по-точно в горите и околносите и.Често идвах на изоставеното сечище за да остана сам с мислите си,но понякога самотата ми прекаляваше.Още със навлизането ми по-навътре усетих,че тази вечер няма да съм сам.Налибзо имаше някой или нещо друго...нещо страно.Е както и да е...продължих да ходя без да обърщам внаимние на това нещо което беше някъде около мен.Не след дълго го видях.Жена която приличаше на ангел или по-скоро на богиня...Беше красива(поне в гъръб.Само това виждах за сега),стройна и салба.Като я погледнех сякаш излъчваше своя собствена светлина.Ченето ми еднва не удари земята.Разтърсих глава за да се съвзема от облезия ме тран.
-Здравейте.-поздравих аз жената която стоеше с гръб към мен.

Обънах се и видях един вампир. Май беше доста очуден. Питате се от къде разбрах че е вампир. Еми мога да ги разпозная. Наречете го силна интуиция.
- Здравей. И от сега моля говорими на ТИ. Ти си Делън нали? Делън Ноктис. Доста знам за теб ти си интересна личност.
Той май се очуди че знам как си казва. За това се усмихнах сърдечно.
- И от сега казвам не съм телепат.

Засмях се след думите на жената за телепатята.После разбрха коя е тя.
-Хей ама аз те познавам.-казах като малко момче.Направих елегантен поклон.
-Богиньо.-поздравих я с тази една единствена думичка.Това беше богинята на Ноща-Ериса Озера.А и знаеше доста за мен.
-И да аз съм.Само дето не съм Делън,а Дейлън.-поправих жената.Доста вампири не вярваха в богинята,но аз що годе вярвах в нея.

Усмихнах се извинително.
- Правилно съжалявам. Та какво те води тук Дейлън?
Наклоних главана дясно. До колкото ми подсказваше интуицията той искаше да остане сам. Като мен. Понякога човек ( или магично същество ) тябвада остане сам с мислите си. До колкото знаех е имал хубаво детство до осем годники. Тогава майка му е убита то ловци на вампири. Радвам се че успях да на кажа част от ловците. Винаги съм опитвала да пазя свойте деца. Въпреки че някой не почитат като преди.

-Бях решил да се поразходя богиньо.-обесних аз.Тя беше споменала нещо за говорене на Ти ама...не можех.Трябваше да говоря на Ви.
-А вас какво ви води тук?-знаем,че не беше очтиво да питам богинята подобно нещо,но бях любопитен.
-О и ако позволите да отбележа сте много хубава.-направих комплимент аз.Усмихнах се чаровно.Приближих се и поех ръката на моята богиня и я целунах.Усмихнах се и се поклоних отново.Не беше много в моя стил,но какво толкова.

Засмях се тихо, а той ме погледна с погле "Какво напривих? Нещо нередно!" . Пак остнаха с малката усмивка на лицето си.
- Съжалявам, но от одавна не са ми отдавали такава почит - усмивката ми промъкна за моменет, но бързо си я върнах. - Благодаря за комплимента и както казах моляте говори ми на "ТИ", но ако ти е по-удобно на "ВИ". Няма да те карам.
Не бях от онези богове и богини, които ако техните "деца" не ги почитат им правят лоши неща. Твърдо вярвах в свободната воля.

- Ако питаш мен бих те из... -замълчах като се усетих какво щях да кажа.Но какво?Тя беше секси.Еее да.Беше богиня нямаше как да не е секси,а и ние нейните "деца"-вампирите винаги бяхме секси...главно-хубава коса,изкрящо бели зъби,идеална кожа,идеално тяло,бързи,силни.Бяхме мечтата за обикновените хора.Доста мъже си пада по момичета които всъщност бяха вампирки.Същото и с момичета по момчета.
-Извинете!-извиних се аз.Да и сках да говоря на "Ти",но имах чуство,че ако почна да говоря с богинята на "Ти" големи нокти ще паднат от небето и ще ме грабат...или светът ще свърши.А туковиш и Годзила и Кин-Конг се появят...и то като Супер Мен.

Повдигнах вежди въпросително. Предположих какво ще каже. После той се извини майбеше засрамен.
- Иизвинението се приема.
Тук беше доста мрачно и неприатно за някой... еми някой не вампир например. Седнах на замята. Не се притеснявах да не се изцапам бях с черна дълга рокля с дълги ръкави. прилепнало по мен от кръста нагоре. С не много дълбоко деколте. И дълги ботуши черни нависок ток. Той ме гледаше някак... абе не точно притеснено, но нещо подобно.
- Не ми казвай че чакаш специална покана.
Пошегувах се аз.

Тя се пошегува с мен с израза "Не ми казвай че чакаш специална покана."
-Ъм..чесно ли.Точно това чакам.-казах истината,но се усмихнах.Все пак не всеки ден говорех с богиня.Седнах до нея на земята.
-Тук е горе доло хубаво нали?Сигорно си свикнала на...по-голямо удобство,но...тук не разполагаме много с това.-изрекох.Заозъртах се наоколо сякаш ръцете за които говорех всеки момент ще се появят от някъде.
-Бре!Говорех ти на "Ти" и нито се появиха големи нокти които да ме хванат.Нито Гондзила и Кин-Конг нито настъпи края на света.-казах учудено още оглеждайки се,а после се засмях.

Този път не се сдържах и се засмях доста по-силно. Това беше смешно. Годзила... Кинг-Конг... края на света...
- Съжалявам, - смотолевих през смях. После се усмихнах - но просто... това доста пресиле но не мислиш ли. Не съм толкова гадна. Не изглеждам като някоя злаи гадна кучка нали?
Нали не изглеждах така? Не исках да изглеждам така пред вампирите. Аз не ги карах да правят нищо специално. Е ритуалите са древни и датиращи още от зараждането на вампирите (някъде при зараждането на човечеството). Но и без това повечето вампири вече не ги правят или ги претупват.

Усмихнах се.
-Не.Твърде сте..си красива за да си гадна кучка.-това си беше комплимент,а и тези мои мисли за Кинг-Конг,края на свта и Годзила...твърде много филми гледам.
-Жалко е ,че повечето вампири вече не вярват в теб.Не знаят какво парче изпускат...-усетих се как се бях изразил и млъкнах.Не бях подбрал правилните думи.
-Не подбрах правило думите си...-засмях се вместо да се извиня.Не мисла,че Ериса щеше да ме накаже за това.Надявах се да не го направи.А ако ме накаже поне да е нещо свързано с нея,пулогола.

Поклатих глава. И се усмихнах. от доста време не съм говорилас вампир. Поне от половин година. В последновреме нямах времеда ими обърна внимание за жалост. Има доста спорове с някой богове отностно някой неща. Основното е за ловците на вампири. И като се сетих за тях. Обърнах са към Дейлън тъжно изражение.
- Така и не успях да изкажа съболезнованията за майка ти. Наистина съжалявам. Но успях да накажа поне някой от ловците... само някой за жалост.
И не исках да му примоням, но само изказах съболезнования. Нямаше да задълбавам темата.

- И да има и да няма ще бъдеш ли щастлива?- попита с хриптящ глас съществото, излизащо иззад дърветата.
Доминик все още беше с наметалото от бала по случай празника на Виена. Имаше известни проблеми със социалността и може би затова се бе оттеглил така бързо от самият град и бе потърсил убежище в изоставеното сечище в покрайнините. Нямаше желанието да говори с никого... имаше нуждата да остане сам и далеч от всички онези, от които бе одумван, често и презиран. Онези, които не познаваха и най- малка част от демона, а говореха толкова много по негов адрес, че не бе реално.
Пристъпи още няколко крачки, заставайки на пътя на русокосата без обаче да разкрива лицето си от качулката.

- Онази нощ?- попита недоумяващо Доминик исвали качулката си, разкривайки русата си коса и сините си очи, лицето, притежаващо прекалено красиви за представата за демон.
Изгледа момичето пред себе си още по- странно и неразбиращо и изведнъж започна да се пита кога се е надрусал толкова жестоко, че да не я помни... отговора беше елементарен и не съдържаше точна година или дата... Доминик прибягваше доста често последно време към силните наркотични вещества, предизвикващи пълна амнезия за онези моменти, в които действаха.
- Луда ли си?- попита я сякаш я питаше дали обича сладолед.

-Я, по- спокойно и ако обичащ спри да си измисляш!- съвсем спокойно говореше Доминик все още не разбиращ за какво говори.
Въобще не си спомняше да е бил някога в Париж камо ли да е срещал тази дама, която очевидно доста обичаше да обвинява нищо не знаещи мъже... нямаше да се учуди, ако му връчеше някое дете и да каже, че е негово, всички така правеха или поне последните две значими в живота му жени направиха така, но едната успя да изостави преди това да се случи.
- Никога не е късно да се пробваш с убийството.- засмя се демона,

Доминик я погледна по абсолютно същия начин и после се засмя. Наистина късметът бе прекрасен и извратен, но не само за него, а и за нея, може би не знаеше какво щеше да я очаква.
- Ти имаш късмет, че не си бременна, защото ако носеше демонско дете, щеше да те разкъса и убие още преди да си разбрала, че си бременна- отговори й през смях Доминик.- Но нека помоля отново, не ме занимавай с развинтеното си въображение момиче! Нямам намерение да слушам безпочвените ти обвинения