Париж 2010

Доминик грубо я хвана за ръката и я накара да вдигне поглед към него. отвратително голямото количество алкохол и руфии, ах тези весели хапчета, които те карат да забравяш голяма част от денят си, а пък в комбинацията с малко по- силни наркотични вещества, те карат да вършиш и глупости. Макар демона да се чувстваше в пълно съзнание, за съжаление не беше. Беше крайно ядосан и нервен заради срещата си с Белфагор, за да има сили да се противопостави на демонската си същност, която избиваше така жестоко на моменти и го караше да изпробва надмощието си над някое малко и невинно същество.
- Ставай!- заповяда й Доминик Уинтър, когато визира външността й достатъчно добре, за да я вербува като таз вечерната си робиня.

- Аз съм демон, глупачке, при мен тези не минават.- изсъска Доминик.
Очите му пробляснаха заплашително и сякаш малки огънчета загоряха в тях, демонстрирайки демонския му произход, което не беше добре. Доминик винаги бе бил толкова спокойно и добро същество, което не обичаше да наранява, но проклетника Белфагор, който го бе укорил за това сякаш бе предизвикал жестокостта на демона. Той бе заплашително по- голям от тъмнокоската и в момента песента й не представляваше никаква пречка за разярения Доминик.
- Предлагам ти да тръгнеш доброволно, защото ти обещавам, че няма да те върна жива вкъщи, скъпа.- изсъска в ухото й Доминик, докато ръката му се спусна по кръста й до дупето. Стисна я здраво, предизвиквайки сексуално желание в нея. Ах, тази негова прекрасна способност.

Ръката му се уви около косата й. В следващия момент я дръпна рязко
назад, предизвиквайки болка в нея. Притисна я към дървото с тялото си и я
огледа хубавичко. По лицето му се разля напълно доволна усмивка. Беше красива, крехка и щеше да свърши работа на непреодолимата съдистичност, която трябваше да убие по някакъв начин, а единствения начин всъщност бе да си изкара ядовете на някого.
- Не ми бягай, глупачке, двамата ще си изкараме доста прекрасно стига да не се дърпаш.- изсмя се Доминик и в следващия момент ръката му се стрелна към корема й, свита в юмрук. Удари я, което накара тялото й да се превие на две. Беше сигурен, че я болеше, не за първи път нанасяше щети върху нечие тяло.- Но първо ще се научиш, че такова своенравно държание не подхожда на запознанството ти с демон.

Болката го заля внезапно, но по същия внезапен начин изчезна от тялото му и го остави спокойно и в същото време в някаква готовност да се хвърли върху тъмнокосата. Като нищо отново я настигна и я зашлеви, което я накара да падне на земята. Нямаше никакво намерение да прощава точно на тази си жертва. Трябваше да признае, че непокорното й държание го възбуждаше. Както я бе съборил на земята се надвеси над нея. Обкрачи я и седна върху й достатъчно, че да не й тежи, но и да не може да мърда по никакъв драстичен начин. Улови ръцете й и ги вдигна над главата. Целувките му бяха груби и необоздани, примесени с нескрита грубост, която дори не се опитваше да намали. Захапваше кожата й грубо, оставяйки кръв след това, дори синини.
- Изключително нелогично е да ми се молиш, мила, просто бъди послушна.- изръмжа Доминик, докато продължаваше да я приковава към тревата на една от поляните в парковете по край Айфеловата кула.

-О, после ще направиш и повече, скъпа- увери я демона.
Ударите й не можеха да се счетат за особено нараняващи, а и някак си го нахъсваха да продължава все така грубо. Разкъса роклята й и спусна устните си по стегнатото й коремче. Разкъса бельото й, а пръстите му се задвижиха нежно по клитора й с леки движения, които можеха да й доставят само удоволствия и да я накарат да спре да се дърпа толкова много. Но пък останалите му груби ласки не представляваха никакво удоволствие и донякъде убиваха първото приятно чувство, което я караше да се възбужда, макар и против волята си.

-О, била и девствена- измърмори под носа си Доминик, доволен от чутото.- Не ме интересува, сладка.
Два от пръстите му се плъзната малко надолу и проникнаха в нея. Задвижиха се бавно, разширявайки я. Само така й се струваше тясна, а вече нямаше търпение да отнеме девствеността й. Не му пукаше ни най- малко какво искаше тъмнокоската. Смяташе тази вечер да се изгаври с нея и тялото й без задръжки и без да се притеснява, че после могат да го подгонят властите. На всичкото отгоре беше сигурен, че ще излезе педофилия...но както и да е.
-Имаш право да си избереш.- заговори тихо Доминик.- Да бъда крайно нежен или груб.

-О, няма да ме мразиш толкова много защото ще те оставя жива.- засмя се Доминик искрено развеселен от реакциите и писъците й.
Подейства й с дарбата си и я накара да свърши моментално. Усети как тялото й се стяга и се отдава на мигновеното удоволствие, което определено не бе предизвикано само от ласките му. Разкопча панталона си, беше достатъчно възбуден. Ръката му се плъзна по едното й бедро и надигна крака й, карайки го да се увие около кръста му. Проникна в нея изведнъж и доста грубо, което бе предизвикало болка в тялото й, карайки го да потръпва. Започна да се движи бавно в нея, докато не се разшири достатъчно, а след това последва с по- бързи и не внимателни движения.

- Малко е късно да ме караш да се разкарам от теб.- изръмжа доволно Доминик, докато целуваше гърдите й.
Захапа едното й зърно и го подръпна, докато навлизаше грубо в нея и притискаше нежното й гръбче към кората на дървото, която дереше кожата й допълнително. Едната му ръка раздираше кожата на коремчето й, докато другата мачкаше гърдите й. Качи устните си към врата й и го захапа никак леко, което предизвика рана и малко кръв, но Доминик нямаше никакви претенции към нея, все пак, не беше вампир, за да му пука.

Още няколко тласъка му бяха нужни, за да свърши. Тялото му се стегна от възбудата, а той се разля право в нея, а това хич не го и притесни, въпреки че не искаше още деца. Все едно, нямаше да я види пак, двамата щяха да си останат единствено с това приятно и гадно преживяване. Остана за малко в нея, но след това излезе. Вдигна панталона си и го закопча. Отдръпна се за малко, за да погледне красивия, измъчен ефект от действията си.
Ръката му се спусна от врата към тила й, вплете пръсти в косата й и я дръпна рязко назад.
- Имай късмета да си отвориш устата, обещавам ти, че ти и семейството ти няма да живеете дълго.- просъска в ухото й Доминик.
В следващия момент коляното му се заби в корема й прекалено силно, сякаш потвърждавайки думите му. Миг след това той я пусна на земята. Намигна й и й помаха приятелски, отдалечавайки се на някъде.