Паркът до гората

by **Адриана Коул** Пет Юни 03, 2011 11:52 am

Адриана искаше малко чист въздух. Не че до гората въздух беше чист, но тя тръгна към паркът. Започна да се разхожда като ислеше за Али и онзи мъж, който не бе срещнала все още тук. Започна да върви по дългата алея пред нея като се взираше в дърветата. Сложи слушалките на упите си и гледаше екрана на телефона си, на който имаше снимка на Али. Реши малко да си почине като се запъти към една пейка, но докато стигне на нея седнаха едно момиче и едно момче, които очевидно бяха двойка. Огледа за дуга свободна пейка, но няма. Наоколо имаше само пенсионери. Погледна към един мъж, който седеше сам и се надяваше, че може за малко да седне при него и да се запознаят ако е възможно. Приближи се.
- Ъм здравей може ли да седна!- каза и му се усмихна.

by **Доминик Уест** Пет Юни 03, 2011 12:00 pm

Доминик гледаше небето и се усмихваше и се радваше на синьото небе.Около него имаше само стари хора които го дразнеха искаше да ги заличи от лицето на земята.Но нямаше да го направи.След около две минути до него се доближи някаква жена и го попита дали може да седне до него.
-Да разбира се.-Каза Доминик и се усмихна.След това се отдръпна малко за да може момичето да седне.

by **Адриана Коул** Пет Юни 03, 2011 12:04 pm

Ади се усмихна и кръстоса крака като внимателно седна до момчето и се дръпна в края на пейката. Започна да ровичка нещо из телефона си и отново се спря на снимката на дъщеря си и се усмихна. Прибра телефона си в джоба и погледна размечтания красавец.
- Аз съм Адриана!- представи се мило и подаде ръка към момчето като за пореден път се усмихна. Дано момчето да я поемеше, защото точно сега Ади се нуждаеше от приятели.
- Приятно ми е!- каза както винаги възпитано и любезно и се усмихна чаровно.

by **Доминик Уест** Пет Юни 03, 2011 12:09 pm

-Аз съм Доминик..и на мен ми е приятно.-Каза момчето и след това подаде ръката си и те се здрависаха.Усмихна се мило на момичето и след това пусна ръката и.
-От къде сте Адриана?-Попита Доминик и я погледна заинтересовано.Тя беше хубаво и на неговите години.Щеше да му е приятно да си поговорят двамата.Изведнъж задуха силен вятър който развя косите на красавица пред него.

by **Адриана Коул** Пет Юни 03, 2011 12:14 pm

След малко усмивката на лицето и изчезна. Та той се казваше Доминик. Защо точно така!- каза си Адриана и се замисли да усети рошавата си коса. Оправи я набързо и го погледна. Сети се и за него. трябваше скоро да се видят, но сега искаше да си поговори с адаша на бащата на Али.
- От Ню Йорк!- каза и отново върна усмивката на лицето си и кръстоса ръце пред гърдите си като усети вятъръ в косата и кожата си.
- мога ли да знам ти от къде?- каза възпитано и отново се усмихна.

by **Доминик Уест** Пет Юни 03, 2011 12:24 pm

-Мина толкова време,че вече не помня.-Каза Доминик и се засмя.Погледна я и и се усмихна.
-Вашата дъщеря е много сладка.-Усмихна се отнова на Адриана.
Вдиша веднъж за да усети въздуха в тялото си.В парка ухаеше приятно...
-Ще ми разкажете ли за себе си?-Попита я той.

by **Адриана Коул** Пет Юни 03, 2011 12:28 pm

Тя се учуди леко, но не го попита нищо повече за родното му място. Замисли се от къде знае дъщеря и. Направи странна физиономия като присфи очи и го загледа странно.
- От къде знаеш, че имам дъщеря/- попита и видя отворения телефон, на който имаше снимка на Али. Досети се и се усмихна на мъжът.
- Сетих се! Ами аз животът ми е една много дълга история! Донякъде неприятна и може и малко приятна!- каза и се замся.

by **Доминик Уест** Пет Юни 03, 2011 12:32 pm

-Може би ако споделите ще ви улекне.-Доминик докосна рамото и след това се усмихна на момичето.
-Наистина с дъщеря ви си приличате много.-ЗАсмя се и погледна небето.
ЗАпочна да си тананика една песен която отдавна беше забравил.
Не искаше момичето да го сметне за луд но като малък много обичаше да я пее заедно с Ариадне.

by **Адриана Коул** Пет Юни 03, 2011 12:35 pm

Тя погледна мъжът, но реши да не му споделя нищо или поне част от дългата история. Забеляза, че той започна да тананика някаква песничка и усети че точно тази песен тя пее на Али преди да заспи.
- Тази песничка!- каза мило и го погледна като се засмя.
- пея я на дъщеря си и никой никога не ми е казввал, че тя прилича на мен!- каза и отново се засмя като вдигна рамене и вежди.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Паркът до гората

Паркът до гората

Re: Паркът до гората

Re: Паркът до гората

Re: Паркът до гората

Re: Паркът до гората

Re: Паркът до гората

Re: Паркът до гората

Re: Паркът до гората

Re: Паркът до гората

Re: Паркът до гората