Максимилиан Уинтър

Име: Максимилиан Уинтър

Години: 549
Вид: Dreamwalker (помощник на богът на съня)
Първична способност: Създаване на илюзии
Дарба: Четене на мисли, хипноза
Външен вид: Макс преставлява прототипа на всеки човек за типичния английски джентълмен – перфектни обноски ( запазени само за наистина официални случай), изрядно облекло ( не винаги) и всичко това доукрасено от щипчица дендизъм ( плюс малко снобизъм). На външен вид, както се предполага, Максимилиан не се отличава особено от човешките същества ( няма заострени уши, брадавици или страховити резци) – просто русокос, свелолик младеж на около двадесет и пет, с проницателен зелен поглед и интелигентно изражение.
Характер: Рядкостта на вида му кара Макс да се сдобие с голяма доза самочувствие ( което почти винаги е подплътено) и съществувайки, знае, че в себе си таи потенциал, който е на изчезване и се отнася към него с подобаващо внимание и сериозност. Извън това обаче, той е истински бохем, който обича да опитва от всяко едно екзотично блюдо, което животът може да му поднесе. Ексцентрик е от време на време, но в умерени количества. Въпреки високомерното си държание и студената си същност, той е добър събеседник. Сред любимите му дейности са ездата, четенето и играта на поло.
История: Хенрих Норбъри Лазар се появава на света по божествената прищявка на богът на съня в едно отдавна забравено, зимно, средновековно утро в един от неприветливите каменни домове в Съсекс, в навечерието на кръворпролитна битка. Момчето е син на беден пътуващ търговец и болната му от анемия съпруга, които нямат възможност да се грижат за него. Ето защо, Хенрих е изпратен като чирак в двореца на дукът на Съсекс, където да бъде отгледан за войник. Но плановете, както всички знаем, не винаги успяват да изпълнят крайната си цел и няколкомесечното бебе попада в ръцете на Анри, приближен на дукът, овдовял и бездетен французин, който взима Хенрих под своя упека и решава да го направи монах. Уви, съдбата има по-велики планове за момчето и още не навършило пет години, то бива отвлечено от няколко демона, които го отвеждат право при неговия създател – богът на съня, който по това време се укрива в Лондон, обладал тялото на придворен слуга. Хенрих бързо привиква към лукса на дворцовите условия и обиква книгите и те стават неговото главно забавление до навършването на петнадесетата му година. Вече получил завидно добро образование в кралския лицей, Хенрих най-сетне бива богопомазан от бога на съня, който го посвещава и го дарява с дарбите му. Другият подарък, който получава е заточение, което се оказва наистина безценно за животът на бъдещия млад аристократ. Попаднал в средите на парижката боржуазия, с придобитите знания, бързия ум и прекрасна осанка, Хенрих не след дълго се озовава сред един от най-известните хора във френския елит. Именно там той се запознава с Ансел Дюроа – млад, но влиятелен граф, който въпреки всичко се оказва прекалено негоден за държавни и каквито и да било други административни дела, защото е твърде увлечен по историята. Хенрих бързо става един от най-близките хора на Дюроа, а в последствие и негов фаворит. Докато младия граф обикаля светът, отдаден на историческата наука, Хенрих поема властта в графството и става пълноправен владетел на малката, но плодородна френска провицнция.
Ансел е доволен от развитието на нещата до толкова, че той го нарича „Максимилиан”, по името на известните по онова време императори. Хенрих, решил да скъса окончателно с миналото си приема това име, а фамилията, която добавя към нея е приумица на един от неговите верни приятели, който винаги сравнявал характерът му с „непредсказуемостта на зимата”.
След смъртта на Дюроа, Максимилиан предава властта в ръцете на един от своите лични фаворити, а самият той предприема странство по света, отдавайки се на своето любимо увлечение – книгите. След стогодишно странство, Макс се връща в родна Англия, където става помощник в Академията на науките. Паралелно с работата си, той е студент по психология, една твъре новаторска наука, която няма много поддръжници в научните среди. След около десет години, прекарани сред книги, изследвания и дисертации, Максимилиан става първият професор по психология на Острова.
Той продължава да се занимава с това и до сега.
Години по-късно, уморен от студения и неприветлив климат на Великобритания, Макс решава да предприеме ново околосветско пътешествие, като този път се установява във Виена.