Къщата на Лиса

Ник ме телепортира в нас след което се изпари във въздуха."Колко странно!"-помислих си и отидох в стаята си.Може и да нямах осемнайсет,но имах собствена къща и идвах доста течсто тук.Родителите ми обаче държаха да ходя при тях често..тъпа му работа.Отоврих гардероба и след това няколко шкафчета.Обялкох си свестно бельо,а отгоре нахлузих светли прилепнали дънки и черна тениска.Трябваше сега само да чакам Ник.Отскочих до кухнята и извадих една кутийка с течен шоколад и взех една лъжица.Настаних се в хола на дивана и включих телевизора.Прещраквах каналите докато ядаш течен шоколад.Вкусна му работа."Скоро ще имаме бебе"-изкочи мисълв главата ми.Какво ли е да гледаш бебе...гледала съм малката ми братовчетка ,но чак когато навърши 10 месеца,а не още от новородена..а сега моето ще трябва да го гледам..,а то ще е толкова малко.

Беше ми скучно и се загледах в някакъв филм.Не след дълго на вратата се почука.Отидох да отворя и видях Ник.Той си взе от шоколада,а аз се усмихнах.Малко ми беше страно,че не се появи както и изчезна,а чука на вратата,но както и да е.
-Мм да.Къде ще ходим?-реших да попитах като се оправих към кухнята за да оставя шоколада в хладилника.Отврих хладилника и пъхнах там кутийката.Пуснах водата на мивката и измих лъжичката и я оставих при другите.
-Аз съм напълно готова..надвяам се.-сетих се за телефона си който не си бях взела и лежеше на дивана.Отидох и го взех след което го напъхах в джоба на дънките си.Грабнах едно якенце за всеки случай въпреки,че на вампирите не ни беше студено,но все пак..щеше да е страно как всички мръзнат,а аз с къс ръкав ходя без да потръпвам.Надигнах се на пръсти и обвих ръце около вратът на Ник,а после ог целунах по бузата и краката ми отново срещнаха земята.

Намусих се.
-Да..само по-бузата това заслужаваш,но ако продължих да се шегуваш така нищо няма да получиш!Не бях аз виновна тогава!Ако толкова искаш с магия можеш някак да пренесеш детето в твоя корем да го носиш девет месеца и после да го родиш.-измрънках недоволно и стъпих на земята.Направих няколко крачки към вратата и се обърнах към Ник.
-Ще тръгваме ли?-казах леко намусена с раздразнение в гласът си.Не бях аз виновна,че ми се повдигна у тях.А пък и не съм забременяла нарочно...стана съвсем случайно и двамата не го очаквахме.Та аз бях на седемнадесет.И обичах алкохол и цигари,но сега..няма да мога да ги близвам цели девет месеца.После корема ми ще стане огромен и една ще се движа..
-Ще ме харесваш ли дори когато съм с огромен корем?-реших да попитам Ник.Мисълта да съм бременна малко ме плашише особено като включахме голя,голям корем който нямаше да изчезне като с магическа пръчка щом родя и ще трябва да правя какво ли не за да стана като преди..тоест сега.Повдигнха вежда и преместих тежеста от единия крак на другия.Прозях се и поставих ръка пред устата си.Не мислех,че ми се спи..все пак бях спала,но не знам колко през последните дни.Бях изгубила представа за времето в цеха.

Отстъпих още няколко крачки назад.Думите му ме уплашиха и нараниха.Самия той ме уплаши.Той почна да се извинява и аз пръстих напред.Отекна шум от силна плесница.Зашлевих Ник през лицето.
-То не е изрод!То е нашето бебе!И ако толкова не ни искаш с най-голямо удоволствие ще се метна от някъде.Има толкова мостове във Виена.-изсъсках му.Не можех обаче да повярвам,че това е моят глас.Собствения ми глас.Така ли щеше да е през следващите девет месеца и остатъка от живота ми..ако случайно го прекарам с Ник.Бих искала бебето да е с баща си.С истинския си баща,но Ник сам каза,че не е много сигурен дали го иска.
-Ако не искаш нео значи не искаш и мен!-изсъсках за пореден път.Може и да бях на седемнадесет,но то щеше да е моето дете и щях да го отгледам.Само се молех да не го отгледам сама.В мен се беше надигнал гнят заплашващ да излезне наяве и то в цялата си "прелест".Щом сега бях леко ядосана не исках да си представям ако целия насабрал се гняв изригне от мен какво ще стане.
-Ще ходиме ли някъде изобщо?-облегнха се на стената която беше зад мен и скръстих ръце пред гърдите си.Не ми беше приятно,че се карам с него,но той ме вбеси.Как може да нарече детето ни изрод..и да ми казва,че ако толкова не го искам да се метна от някъде...просто не можех да поярвам,че той изрече тези думи.

Той се свлече на пода.Искаше ми се да му се развикам,но да го гледам така..сърцето ми се късаше.Отидох и седнха преднего.Улових ръката му в своята.
-Всичко ще е наред.Всичко.Ти ще си добър баща.Ще видиш.Детето ще те обича,а и аз те обичам.-пресегнах се и го прегърнах като се приближих по-близо до него.
-Ник..ако не искаш бебето..ще направя аборт.-казах с мъка.Бях готова да го направя зареди него.Гласът ми се беше разтреперил което ме изненада.Притиснах се още по-плътно към него.Мисълта,че мога да изгубя това мъниче...не ми харесваше.Пуснах Ник,но вече бях толкова близо до него,че нямаше нужда да го прегръщам.Улових ръката му.
-Хайде..ако ще ходим някъде да ходим.-исках да сменя темата.Не ми беше много приятно да говори мза това.Още седях срещо него с крастосани крака.Приближих се и го целунах нежно,но страстно по устните.

Качихме се в колата и той караше на някъде,но не знаех на къде.С едната си ръка държеше еднатами ръка,а с другата държеше волана.Загледах се през прозореца.Подминавахме къщи,магазини,дървета и храсти.В колата беше доста удобно и аз се отпуснах на седалката колкото ми позволяваше коланът."Хубаво е гаджето ти да има книжка"-казах си след което от устата ми се отрони въздишка.Преместих поглед от страничното стъкло на предното.Видях луната.Беше доста хубава.Хвърляше сребристо сияние наоколо.Подминахме едно езеро.Луната се отрязаваше във водата му.Беше доста красиво.
-Ник...-изрекох и преместих поглед върхо него.Не знаех какво да го попитам.Някакъв обикновен въпрос.Трябваше да разбера още малко за него."Хайде Лиса.Давай!"-подканих се аз.
-Обичаш ли животните?Деца?-той беше казал,че на този свят до сега не е обичал никой друг освен себе си.Беше казал също,че и едва се рижи за себе си,а камоли за детето "вътре в мен".
-Не за храна!А и не точно обичаш..ами харесваш...-реших да се оточня.Не очаквах да яде животни,а комоли деца,но реших и това да оточня.Аз например преди се хранех в животни.Скимване на родителите ми,но просто не обичам да наранявам бедните душики.Предпочитах хората...те са тези които ни дължът кръвта си,а и вещерската беше доста вкусна.Облизах устните си докато чаках отговорът на Ник.