Лондон, Англия; август, 2008

Беше вторият или третият ден от фестивала, вече дори не помнех.Бях се записал за доброволец, харесваше ми да виждам всички онези лица, които не идваха просто да се напият, а защото наистина ценяха бирата...А бях зад щанд с някаква швейцарска бира, чието име дори не можех дс произнеса, но вкуса си го биваше.Определено ми допадаше да пълня чашите на непознати, които по някаква необяснима за мен причина понякога сядаха на високитре столове наредени пред мен и просто започваха да говорят.
Разбрах че Пол имал любовница и сега се страхувал да не е бременна от него, защото жена му щяла да го убие...дори се надявал да го изгони от вкъщи, защото иначе би било страшно.За момент дори ми стана жал за него...ама какво говоря по дяволите?Той бе просто клиент защо трябваше да се натоварвам с проблемите му?А й ми харесваше повече да слушам за радостни поводи като раждането на детето на онзи германец, чието име по някаква причина дори на чух.Или пък за дъщерята на Макс, която току що приела предложението за брак на приятеля си, щяли да имат красив живот...За момент се почувствах страхотно слушайки как бирата караше хората да споделят с напълно непознат...понякога също си наливах по някоя друга чашка за да им правя компания и да си призная в момента исках да поиграя билярд, който бе разположен точно срещу мен...
но сега не можех, тъй като видях как някакво момиче се приближава към мен, а аз бързо напълних една халба и я плъзнах по плота към нея.
-Една бира?Определено ще ти хареса...-казах аз усмихвайки се докато се опитвах да привлека вниманието й и май успях, защото седна пред мен и пое чашата в ръце.
-Аз съм Джейс, днес ще задоволявам и най смелите ти мечти...свързани с бира.-харесвах да забавям последната фраза, особено когато бях в настроение за някоя друга шега.Ставаше ми забавно, макар понякога да не бе много приятно дву-метров мъж да седне и ти да му намекваш някои неща, за които определено би съжалявал след това...И все пак, тя нито бе два метра, нито здрав мъжага, който би те накарал да се замислиш над постъпката си само с един поглед...

Усмихнах й се, като усетих че тя имаше някакво чувсто за хумор, което до някаква степен се покриваше с моето и май разбра шегата ми.Огледах се наоколо и когато видях че при мен бе само тя, приближих стола си и също си налях една халба.Не че бях като онези които до сега идваха...Нито бях такъв ценител, нито пък исках да се напия като последния който бе до мен.Сега се чудех каква ли е работата при момичето което току що ми се представи.
-И на мен ми е приятно Тес.-усмихнах се широко и без да отделям погглед от нея се заех да пресушавам халбата си.Замислих се над възможностите които съществуваха около особата й.Дали искаше да удави мъката или просто бе поредният ценител преследващ всеки фестивал където имаш уникалното разнообразие от видове бира...Та като се замисля тези имена бяха толков амного и толкова трудни за произнасяне, че не бях дори и чувал за повече от половината.
Погледнах я докато също отпиваше от чашата си и когато вече бях привлякал вниманието й, зяпайки я, малко странен начин, ако питате мен, ноо, та все едно, вече ме гледаше и сега мислех да разбуля загадката около причината да е тук и просто я попитах.
-Какво привлече тук красива дама като теб?нещо ме кара да мисля, че не е само бирата, а?-попитах аз и я загледах в очите, които сега ми изглеждаха огледални...

Първото което си помислих като я видях бе от вида на "Хъммм, секси...", а след момент допълних "..., секси вампир..."харесваше ми когато срещах същества и особено много харесвах да ги различавам от хората.Спомням си че прекарвах с часове с учителя си за да му казвам коя миризма на кое същество е и понякога така минаваха целите ми следобеди...Но това бе като дете, сега не бях много сигурен какво точно е, и се колебаех между демон и вампир, но по походката ми приличаше повече на вампир.А и тези очи...зъбките...хъм може би въобразявах, но май говореше на мен...да да, на мен беше...Питаше нещо от вида на..."защо се спря точно на мен от всички наоколо?"
Честно ли?Нямам представа...Може би съдба?Дам, шибаната кучка, наречена съдба сега ме подритна и се озовах на феста, случайно избрания вид бира се оказа този който тя харесва...
-Ами когато видя някоя красива дама, която съм сигурен че не е просто човек...ами какво да кажа, съществата ме привличат като магнит.-засмях се аз като спуснах погледа си по тялото й.Трябваше да знам с какво се забърквам все пак...

Ухилих се когато спомена за вампирите и също се наклоних към нея, като ръката ми се заигра с един кичур от косата й.
-Знаеш че същото важи и за върколаците...-прошрпнах дори по тихо и се изправих като поех халбата си и отпих от нея.
Хъм явно бях познал че е вампир...май все още ме биваше в това, а...?Усмихнах й се и се облегнах на стола си, но тъкмо когато си помислих че няма кой да ни притеснява, един мъж на средна възраст дойде и си поръча бира...От къде разбрах ли?Ами не, не говорех немски или каквото там ми каза, просто погледа му бе забит в чашата на Тес, а след момент се плъзна по бедрата й.какво друго би искал човек?определено бира!
подадох му я и погледа ми го накара да размисли и да свали крака си от стола, като се отправи нанякъде и аз се усмихнах доволен.
-Може би не бе най-добрата компания за разговор.-казах аз и й намигнах като допълних халбата с бира и се върнах на мястото си като я погледнах в очите и отново се усмихнах.
-...за разлика от мен...-допълних аз и отпих от бирата си.

Тя си играеше...харесваше ми че си играе...Е може би не ми бе приятно аз да бъда гуменото пате, но щом трябваше и щом й доставяше удоволствие за си играе с патето, тогава нека бъде така.
Усещай погледа й по тялото си и това ме мотивираше с поддържането на ролята на...патето...Може би не бе чак толкова зле, ако накрая получех това което исках.Може би трябваше да се оставя тя да ме сваля и да контролира положението, докато не ми бе удобно на мен...
Скоро се върнах с една халба пълна с бира и й я поднесох, а моята все още бе до половината.Сега не ми трябваше повече алкохол...исках да съм с чисто съзнание..хъм смешно, та аз рядко бях чист...Все едно, вече се бях настанил до нея и отново я гледах в очите, като периферното ми зрение оглеждаше тялото й.Не че не исках да разбере, напротив, не ми и пукаше, но...не исках да отделям очи от нейните.
-Кое точно му е елементарното?-попитах аз и отпих от чашата си...

П.П.Съжалявам че е чак сега...

Знаех че тя бе от момичетата които биха били с мен една или най-много две вечери с мен, но това не ми и пречеше.Дори ми харесваше, не си представях живота ми да се върти около едно момиче, пък дори и да не ставаше дума за момичета, ако вземем и глутницата...Не ми харесваше идеята да живея за друг освен за себе си...просто безсмислено...
-Знаеш ли, мисля че след малко ще привършвам...може би ще ходиш на някое интересно място, туку виж и аз си намеря нещо забавно.-казах аз като станах от стола и минах за якето си, като хвърлих един поглед на часовника.Не бе време да си тръгвам, но тъй като бях доброволец и не ми плащаха бях свободен и можех да си тръгна когато поисках пък особено ако с мен бе красива вампирка, която бе навита да тръгне с мен.Всъщност не бях много сигурен до колко бе "навита", но не исках да се разделяме тук...

Хъм тя искаше да си вземе душ?Може би бих й помогнал...с гърба...и отпред и...хъм май много се отнесох.Погледнах я и се усмихнах като облякох коженото си яке и я погледнах предизвикателно.
-Като се замисля...Може хотелът ти да ми е по път.Забавно навсякъде...може да те закарам, ако искаш...-предложих и аз и я поведох към превозното средство на което исках да я кача...
Един черен чопър със сребристи вълчи глави и кристална луна разположена на резервоара.Обожавах моторите и това бе един много ценен от мен чопър с високо кормило...Понякога ги избирах дори пред някоя секси мацка, а понякога просто го използвах за да я спечеля...както сега с Теса.
-Ето това е мотора ми, ако искаш ела, така няма да има нужда да ходиш, а и нали казах че искам да правя нещо забавно..с теб определено ще намеря нещо.-подхвърлих идеята, а след момент и каска, която се озова право в ръцете й...

Поех каската и я прибрах като възседнах мотора, а след момент и тя се качи.Ръцете й се заключиха на корема ми и след малко потеглихме.харесвах да карам мотора си защото така усещах онзи вятър в косите си както когато се превръщах и усещах онзи приятен бриз в козината си.Усмихнах се и се наклоних напред като усетих че и тялото й също минава напред допирайки се в моето, което ме накара да изтръпна, макар че сега не знаех точно защо.
-Ъм, май пропуснах да попитам кой е хотела ти...-казах аз, леко извъртайки глава така че да я погледна и забравих за момент за пътя, но след момент пак го погледнах защото хъм...ами просто трябваше...
Мотора профуча по пътя запътил се към един бар, който смятах да й покажа преди хотела.
очаквах отговора й, който не че щях да взема под внимание, но все пак бе полезен като информация.Усмихнах се когато наближихме бара и мотора спря отпред.Крака ми стъпи на земята и когато крепях мотора с бедра, се обърнах към нея гледайки я в очите, а на лицето ми бе излезнала една доволна усмивчица...

Усмихнах се предизвикателно в тон с погледа й и се дръпнах назад като слезнах от мотора и й подадох ръка за да слезне също.
-Щом настояваш...-засмях се леко и скоро крачехме към входа на бара, който честно да си кажа бях посетил само два пъти.Приятно местенце, пред входа бяха наредени още няколко мотора, които ми се сториха познати...Дали и тук нямаше някой заблуден върколак?Навярно да, вътре така вонеше на върколаци, че просто нямаше на къде повече.То вярно че в бара основната клиентела бяхме върколаци, но...сега си имахме гост...
-Тук мисля че няма да си намерим бира като предната, но все ще има някаква...-засмях се леко като си проправях път през тълпата от кълчещи се или просто стоящи на пътя и не помръдващи върколаци и тук там някой по смел вампир...Като се замисля дали бе толкова добра идея да водя вампирката в бар на върколаци...?
Нямаше да стане нищо, тя не бе тръгнала да хапе никой и мислех че ако храненето не е част от плановете й за вечерта ще успеем дори да се позабавляваме тук...

Тя си поръча уиски и реших че аз също може да пийна нещо по силно, но тъй като сега не ми се мислеше какво точно ми се пие реших да покажа на бармана че и аз искам същото.
Тес май се разсърди леко на факта че я замъкнах в този бар, но нямаше нужда да протестира, защото тук бе забавно...особено след като изпиеш няколко чашки...Да си призная бирата бе ужасна, но пък останалия алкохол бе адски силен..е имаше си и цена, беше доста скъп и повечето върколаци тук го караха на бира, но тъй като аз имах честта да ми уреждат сметките по баровете, не се притеснявах за парите.Все пак да си първороден син на водач на глутница си има и облаги, макар вече да се бях отказал от мястото си окончателно.И така бе по добре...и за мен и за всички.Брат ми бе доволен, аз бях доволен, а баща ми...той вече нямаше право на избор...
-Щеше ли да дойдеш ако ти кажех къде отивам?-попитах аз като поех чашата оставена от бармана и видях погледа който ми хвърли, а после към нея...май не бе много доволен, но сега това не бе мой проблем...

Дали ме познават?Дам, познаваха ме и то много добре...понякога имах чувството че всеки върколак си има табелка с името на глутницата ибяз значение колко те познаваха лично, ти бе прочетена книга.
Усмихнах се предизвикателно и изпих съдържанието на чашата си, като я подадох на бармана и станах от стола.
-Може да се каже.Не идвам често тук, но все пак е бар на върколаци, няма как да не се чувствам в свои води...-казах аз и се усмихнах широко, като се огледах и зърнах билярдната маса на няколко крачки от нас.Сега си спомних колко исках да поиграя когато бях зад щанда наливайки бира на непознати...Усмивката ми стана дори по широка и се обърнах към нея гледайки я с известна надежда.
-Хайде да играем, какво ще кажеш?-попитах нетърпеливо, сякаш бях дете на което са му подарили онази толкова желана от мен писта за колички и сега иска да я разопакова и да я пробва...Жалко,тогава детето получи само колело...Хъм пак се върнах в спомени, а това не ми харесваше сега...исках да играя и без да дочакам отговора й тръгнах към масата, където бяха наредени в триъгълната форма всичките цветни топки...

Направи ми впечатление, че май не харесваше много върколаците...но пък този който се блъсна в нея хич не бе невинен...Дори като се замисля не трябваше да я блъска тъй като нямаше никакви причини и може би трябваше да си поговоря с него, но сега не ми се разправяше с него, просто му хвърлих един предупредителен поглед и завъртях щеката, допирайки я до бялата топка.
Наведох се съвсем малко, допирайки корема си до масата й след момент бялата топка пое инерцията на щеката ми и се забоде в останалите топки, разпръсквайки ги навсякъде.
По лицето ми пробягна усмивка, щом забелязах че една топка влезе в десния джоб и след като огледах коя точно беше, разбрах че сега аз играех с малките...Заобиколих търсейки най подходящата топка и когато се приближих до нея, ръката ми мина по гърба й, сякаш се придържах докато се завъртах около нея.Накрая зърнах една топка, която ми се стори перфектната и след момент бялата топка полетя към нея.Чу се силен звук когато топките се удариха в масата и бялата се озова в дупката определена от мен за другата топка.усмихнах се недоволно и я загледах докато се смеех на ум на стратегията си, която явно не вървеше както очаквах.
-Сега си ти...Надявам се да знаеш какво правиш.-намигнах й аз и седнах на масата, закривайки дупката, която й осигуряваше лесна точка.Ухилих се самонадеяно и я загледах очаквайки реакцията й...

Хъм харесваше ми когато ми казваха "вълчо", не знам каква беше причината но ми се струваше забавно и някак..ами все едно ми приличаше, все пак бях върколак.усмихнах се доволно, дали защото не уцели или защото ми каза вълчо, но се захилих и нагласих щеката така че да ударя топката и се облегнах на масата и завъртях главата си към момичето което ме гледаше и се усмихнах наивно.
-Дали ще я вкарам?-попитах като погледа ми посочи една далечна топка, която бях почти сигурен че ми е вързана в кърпа...Хъм странно определение, вързана в кърпа, пък почти сигурен?Май не бях толкова добър, а?О, не в никакъв случай, аз бях бог...!Щях да я победя с вързани очи...но май трябваше да я оставя да играе тя, все пак гледката ми харесваше повече...както и на още няколко върколака.Да си призная не ми допадаше да я зяпат толкова много вълка, макар да не бяхме никакви.И все пак, един вид тя бе моя територия!О...територия казваш?Защо ли не я маркирах...?О не, какво по дяволите бях пил че сега мислех такива тъпотии?Дали не беше от уискито?Не, не беше толкова силно...Или от бирата?Вярно че бях изпил доста преди тя да дойде, но не мислех че е и от бирата...
Щеката удари силно топката и тя прелетя цялата маса докато не предаде инерцията си на друга, която уцели точния джоб.усмихнах се доволно и я загледах като обходих с поглед цялото й тяло.
-Сега е твой ред.-подканих я аз, напълно игнорирайки факта че току що вкарах топка.Исках да я видя в действие още сега, не ми пукаше че не бе тя на ход..