Италия, две години по- рано

Днешната й издънка можеше да бъде милионната по ред в света на хората, ако не се бе досетила, че в крайна сметка... ако не участва, то тогава няма как да се издъни и решението на проблема й се появи мигновено- щеше просто да се скрие и да се крие, докато демоничните й събратя не си свършеха мръсната работа с унищожаването на еди- кой- си пречещ на татко Луцифер. На майка му в средната заплата на Луцифер. Брей, че претенции имаше това долно същество, което и представа си нямаше какви глупости всъщност нареждаше да бъдат извършени, само защото проклетото му, огромно его не е задоволено достатъчно. Да си върши сам идиотщините! Вентиш не му бе задължена по никакъв начин, така че щеше да я прости... ама тоя път ще се излежава някъде на слънчице и ще хваща тен.
На никой нямаше да каже, че вместо на някой плаж се бе озовала във възможно най- мръсната улица в Италия, обградена от високи, административни сгради, които не позволяваха на нито един слънчев лъч да пробие през тях. Ура! От слънчев плаж се озова на място, което, както и да го погледнеш, не може да бъде наречено слънчево или пък приятно. Обаче все пак, държеше останалите демони да си мислят, че е отишла там където иска, макар да не бе. Голям лук, че ще излъже! Демоните винаги лъжат и това като че не пречи на абсолютни никой, съмняваше се някой да я опрекне за подобно нещо.
Вървеше на пръсти, стараеща се да не цопне с новите си свръх модерни обувки в някоя от калните локви и да се изцапа цялата. Държеше белият й панталон и нарочно развлечената тъмна тениска с неразчитаем надпис да останат чисти поне още мъничко. Погледа й шареше на всякъде но не намираше нито един забележителен обект.

- Такъв късмет е, че Ви срещам!- възкликна Вентиш на италиански, проявявайки руския си акцент, който не можеше да си изкорени и от време на време това хич не й харесваше, но го преживяваше.
Приближи се съвсем до непознатия русокос, който определено бе привлякъл вниманието й със спокойната си и безгрижна походка. Определено обикновен човек не би се разхождал така в такава тъмна и неприветлива улица, чиято сянка, обаче бе спасение за много същества на нощта, включително и за Дермах, която не тачеше слънцето, ама хич! Предпочиташе над земята да тегне вечен мрак, въпреки че щеше да е доволна и на вечно дъждовно време със съвсем малко слънце от време на време, колкото да изпарява извалялата вода и да я връща обратно в облаците, а те отново да я пускат да вали върху земята. Колко прекрасно щеше да бъде тогава... обаче времето не искаше мнението на демонката и това си беше.
Едната й ръка се оказа на кръста й, а тя прехвърли тежестта на тялото си на левия крак, спирайки се пред него, препречила пътя на Андрей. Облеклото й бе по- скоро вечерно, отколкото за през деня. Може би блузата и панталона й, както и червеното червило по устните й би отивало повече на някоя дискотека, но определено не бе имала време да се преоблече. Трябваше да се изнесе възможно най- бързо от обкрежението на онази сбирщина подивяли демони, които единствено я посрамваха на публични места. Изгледа мъжа пред себе си преценяващо и накрая заключи, че определено й допадаше и можеше да се възползва.
- Изкушавам се да те помоля за покрив над главата си.- направи мила усмивка Вентиш и го погледна умилостивяващо.