Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребителиНай-новият потребител е Ема Хънт
Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Ню Йорк, 2010
2 posters
Ню Йорк, 2010
Това бе поредната лятна ваканция на Али и в това време естествено трябваше по принуда на майка си да го прекара в Ню Йорк при чичо си. Беше весела, че ще посети този град отново, но нещо винаги я човъркаше, че няма да си прекара перфектно. Не познаваше никой. Какво щеше да прави в този голям гра цяло лято без никакви приятели. След четири часов полет пристигна в огромния град, а на летището я чакаше чичо и с някакво момче. Беше младо, но очевидно се познаваха с Лиам. Излезе от самолета и отиде бързо да прегърне чичо си като направо му се хвърли. Казаха си няколко думи и заедно отидоха да вземат куфарите и.
-.. това е Макс! Не познавш никой, ти се разходи с него из града и след това се приберете заедно!- усмихнато каза чичо и и сложи куфарите в колата. Летището беше близо до къщата им, но тя нямаше ни най малка идея къде ще ходят сега. Беше осем часа вечрта какво можеха да видят. Просто се усмихна и поклати глава в знак на съгласие, а той потегли.
- Колко е загрижен само!- каза и се засмя като погледна момчето.- Алисия! Предполагам познаваш града?
-.. това е Макс! Не познавш никой, ти се разходи с него из града и след това се приберете заедно!- усмихнато каза чичо и и сложи куфарите в колата. Летището беше близо до къщата им, но тя нямаше ни най малка идея къде ще ходят сега. Беше осем часа вечрта какво можеха да видят. Просто се усмихна и поклати глава в знак на съгласие, а той потегли.
- Колко е загрижен само!- каза и се засмя като погледна момчето.- Алисия! Предполагам познаваш града?
Алисия- Posts : 109
Join date : 29.05.2011
Re: Ню Йорк, 2010
Скръъц. Чу се кубчето на Рубик.
Бях се събудил, а Лиам, явно, го нямаше. Добре. Стоях във ваната. Гол. След 3 секунди метнах кубчето. Входната врата се трясна. После почука на моята врата.
- Влез.- изкрещях.
- Здравей. Ъъ, ти гладен ли си?
Какво сега щеше да иска? Да ме пипа?
- Да.
- Ето. - отвърна и подхвърли тубата.
- Къде е уловката?
- Племенницата ми идва на гости... Надявам се, че нямаш нищо против. Прости ми, че сега ти казвам.
- МОЛЯ?! ИДВА ЧОВЕК, А ТИ МИ КАЗВАШ ЧАК СЕГА? КЪДЕ ЩЕ СПИ? ОТГОВОРИ МИ!
- Мислех тук...
- Мислел си? И после да разбере, а? Какво друго си мисли, че можеш да ме пипаш? Не си познал! Чуваш ли?
- Да, аз... Извинявай.
- Вземи пари. И и' наеми хотелска стая. Ако искаш бъди при нея. Но си искам кръвта.
- Добре... Просто ми се обади, щом ти трябва.
Добре се справяше. Носеше я навреме без да се оплаква. Откъде ли я взима? Не можех да му откажа. Всъщност можех.
- Ако искаш... Ела с мен да я посрещнеш. След като се нахраниш, де. Ако не ти се стои тук.. - предложи ми.
- Добре... Сега се махай.
Излезе, усмихна се и затвори вратата. Чух го как отваряше кашона с парите.
- Взимам три хиляди! - провикна се.
- Президентски апартамент ли ще и взимаш? Върни хиляда.
Не, че ми свидеше, но... Все пак.
Изпих кръвта. Измих се.
- Донеси ми дънките и синята тениска! - креснах.
Лиам веднага се появи с дрехите. Почукна. Отворих и ги взех, скрих се зад вратата. Въпреки, че самия той си мечтаеше да не се крия. Облякох се и излязох.
- Красив си. - каза ми.
- Майната ти. - отвърнах.
Отидохме до лещитето с колата му. След около 30 минути чакане индивида се появи.
- Как се казва? - шушнах му.
- Алисия.
Алисия го прегърна, той взе куфара и' и ми каза да я разведа из града. Чак пък такова доверие ли ми имаше? Като нищо можех да я заведя в някоя горичка да я изям. Момичето ми се представи.
- Аз съм Макс. И може да се каже, че познавам града. - усмихнах се леко. След това излязохме от летището, хванахме такси и отидохме към центъра.
Бях се събудил, а Лиам, явно, го нямаше. Добре. Стоях във ваната. Гол. След 3 секунди метнах кубчето. Входната врата се трясна. После почука на моята врата.
- Влез.- изкрещях.
- Здравей. Ъъ, ти гладен ли си?
Какво сега щеше да иска? Да ме пипа?
- Да.
- Ето. - отвърна и подхвърли тубата.
- Къде е уловката?
- Племенницата ми идва на гости... Надявам се, че нямаш нищо против. Прости ми, че сега ти казвам.
- МОЛЯ?! ИДВА ЧОВЕК, А ТИ МИ КАЗВАШ ЧАК СЕГА? КЪДЕ ЩЕ СПИ? ОТГОВОРИ МИ!
- Мислех тук...
- Мислел си? И после да разбере, а? Какво друго си мисли, че можеш да ме пипаш? Не си познал! Чуваш ли?
- Да, аз... Извинявай.
- Вземи пари. И и' наеми хотелска стая. Ако искаш бъди при нея. Но си искам кръвта.
- Добре... Просто ми се обади, щом ти трябва.
Добре се справяше. Носеше я навреме без да се оплаква. Откъде ли я взима? Не можех да му откажа. Всъщност можех.
- Ако искаш... Ела с мен да я посрещнеш. След като се нахраниш, де. Ако не ти се стои тук.. - предложи ми.
- Добре... Сега се махай.
Излезе, усмихна се и затвори вратата. Чух го как отваряше кашона с парите.
- Взимам три хиляди! - провикна се.
- Президентски апартамент ли ще и взимаш? Върни хиляда.
Не, че ми свидеше, но... Все пак.
Изпих кръвта. Измих се.
- Донеси ми дънките и синята тениска! - креснах.
Лиам веднага се появи с дрехите. Почукна. Отворих и ги взех, скрих се зад вратата. Въпреки, че самия той си мечтаеше да не се крия. Облякох се и излязох.
- Красив си. - каза ми.
- Майната ти. - отвърнах.
Отидохме до лещитето с колата му. След около 30 минути чакане индивида се появи.
- Как се казва? - шушнах му.
- Алисия.
Алисия го прегърна, той взе куфара и' и ми каза да я разведа из града. Чак пък такова доверие ли ми имаше? Като нищо можех да я заведя в някоя горичка да я изям. Момичето ми се представи.
- Аз съм Макс. И може да се каже, че познавам града. - усмихнах се леко. След това излязохме от летището, хванахме такси и отидохме към центъра.
Макс Фрей- Posts : 35
Join date : 12.07.2011
Re: Ню Йорк, 2010
Koлата на чичо и с бясна скорост тръгна, а Али я гледаше докато се отдалечаваше. Беше и странно, че цяло лято ще бъде при него. Това не и бяха най-розовите мисли, но се надяваше да открие много хора. Беше забеляза някаква промяна в Лиам или по-точно той не бе в много добро настроение. Познаваше го отлично и точно сега нкой го беше ядосал. Може би?! Али искаше точно сега да е в онзи самолет, който преди малко тръгна отново към Виена и да се върне при всичките си познати. Изобщо не се надяваше че ще истърпи чичо си. Дори в моемнта не знаеше къде ще отседне цяло лято.
Момчето и се представи лично и заедно с помоща на едно такси и таксиметров шофьор тръгнаха към центъра на града. След около половин час и няколко задръствания се озоваха пред една огромна алея, до която се чуваше някаква жива музика. Явно някой известен певец пее, но не успя да разпознае нито песента още по-малко пък човека. Заедно с Макс слязоха от таксито, а Али плаати сметката и тръгнаха да вървят.
- Чичо ми не беше в отлично настроение. Какво му е?- попита и се засмя като вървеше до момчето което малко говореше от до сегашните представи на Алисия.
Момчето и се представи лично и заедно с помоща на едно такси и таксиметров шофьор тръгнаха към центъра на града. След около половин час и няколко задръствания се озоваха пред една огромна алея, до която се чуваше някаква жива музика. Явно някой известен певец пее, но не успя да разпознае нито песента още по-малко пък човека. Заедно с Макс слязоха от таксито, а Али плаати сметката и тръгнаха да вървят.
- Чичо ми не беше в отлично настроение. Какво му е?- попита и се засмя като вървеше до момчето което малко говореше от до сегашните представи на Алисия.
Алисия- Posts : 109
Join date : 29.05.2011
Re: Ню Йорк, 2010
Лиам се отдалечи. Дано да отиваше за стаята. Влязохме в такстито с Алисия. Тя отиде до края на лявата врата аз се лепнах до дясната.
- Карай до центъра. Голямата алея, до концерта. - казах на шофьора.
- Добре.
Колата тръгна, а аз зяпах през прозореца. Алисия мълчеше. Стигнахме до алеята, концерта се чуваше. Тя плати сметката, а аз си замълчах.
- Чичо ми не беше в отлично настроение. Какво му е? - попита ме момичето. Отметна кестенявата си коса. Седнах на една пейка и прокарах показалец от ръба.
- Не го знам. Сигурно му е станало нещо. Така, къде да те водя?
/извинявай, че е кратко ама нещо ми избяга музата./
- Карай до центъра. Голямата алея, до концерта. - казах на шофьора.
- Добре.
Колата тръгна, а аз зяпах през прозореца. Алисия мълчеше. Стигнахме до алеята, концерта се чуваше. Тя плати сметката, а аз си замълчах.
- Чичо ми не беше в отлично настроение. Какво му е? - попита ме момичето. Отметна кестенявата си коса. Седнах на една пейка и прокарах показалец от ръба.
- Не го знам. Сигурно му е станало нещо. Така, къде да те водя?
/извинявай, че е кратко ама нещо ми избяга музата./
Макс Фрей- Posts : 35
Join date : 12.07.2011
Re: Ню Йорк, 2010
Aли седна до момчето и се облегна назад като кръстоса кръката си и се загледа в небето, което беше шарено с онези светлини от концерта. Огледа местенцето и видя, че на тази алея бяха единствено те двамата и още някаква двойка. Може би всички се бяха струпали на онова събитите. Момчето изглеждаше по-малко от новодошлата в града, но си личеше че е остроумно момче. Али го погледна подозрително след отговора, и се зачуди къде живееше момчето. Реши да го попита и отново извърна сериозен поглед към момчето с една лека усмивка.
- Ей ти къде живееш и как се озова в този град освен, ако не си от тук?- попита и загледа местенцето и се засмя.
Погледна изтърканите дънки по които имаше дънки и започна да ги къса още повече като дърпаше конеца и ги разнизваше с цел да ги направи по големи или просто от скука. Започна да си тънаника идващата от площада песен и най-накрая се сети на кого е, но не бе огромна фенка на певеца. Очевидно знаеше точно тази песен и може би само нея на този мъжки глас.
- Ей ти къде живееш и как се озова в този град освен, ако не си от тук?- попита и загледа местенцето и се засмя.
Погледна изтърканите дънки по които имаше дънки и започна да ги къса още повече като дърпаше конеца и ги разнизваше с цел да ги направи по големи или просто от скука. Започна да си тънаника идващата от площада песен и най-накрая се сети на кого е, но не бе огромна фенка на певеца. Очевидно знаеше точно тази песен и може би само нея на този мъжки глас.
Алисия- Posts : 109
Join date : 29.05.2011
Re: Ню Йорк, 2010
Шарените светлини определено ме дразнеха. Много. Погледнах телефона си. 20:45. Е, добре. Някакви седяха на пейката срещу нас и се прегръщаха. Веднага се обърнах.
Майната ти, Аби!
- Ей ти къде живееш и как се озова в този град освен, ако не си от тук?- попита ме момичето.
- Оттук съм. Живея до чичо ти.
Лъжи. Нямах друг избор.
Момичето се усмихна леко, и толкоз. Обърнах се и погледнах пак светлините. Преди концертите ми бяха интересни. Сега не са нищо особено. От всичко съм се отказал.
Майната ти, Аби!
- Ей ти къде живееш и как се озова в този град освен, ако не си от тук?- попита ме момичето.
- Оттук съм. Живея до чичо ти.
Лъжи. Нямах друг избор.
Момичето се усмихна леко, и толкоз. Обърнах се и погледнах пак светлините. Преди концертите ми бяха интересни. Сега не са нищо особено. От всичко съм се отказал.
Макс Фрей- Posts : 35
Join date : 12.07.2011
Re: Ню Йорк, 2010
Отнов изслуша момчето, което очевидно послъгваше, но Али нишо не каза. Не искаше да си въвлича пробеми още първия ден за това просто се усмихна като усещаше дразнещите светлини по лицето и. Шареха гоиправеха по добър достъп на хоратада я виждат. Алиразтърси глава исе наведе с цел да избегне поредната жълта или розова светлина по лицето си, но не успя добре че тозипът беше по косата и. Отново погледна Макс. Умираше от скука защот не казва нищо.Загледа го отчайващо и се засмя.
- Искаш ли да отидем?- попита без желание поне да има какво да правят. Кръстоса кръката си , но не чак толкова елегнтно като дамите, а простро го подпря на коляното си взирайки се в цветните си кецове и сините врзанки.
- Искаш ли да отидем?- попита без желание поне да има какво да правят. Кръстоса кръката си , но не чак толкова елегнтно като дамите, а простро го подпря на коляното си взирайки се в цветните си кецове и сините врзанки.
Алисия- Posts : 109
Join date : 29.05.2011
Similar topics
» Театъра, Ню Йорк, 2010 година
» Ню Йорк, януари, 2006 година
» Есен, Германия; 2010 год.
» Италия,Рим - 2010 г
» Виена, 2010
» Ню Йорк, януари, 2006 година
» Есен, Германия; 2010 год.
» Италия,Рим - 2010 г
» Виена, 2010
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън
» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс
» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс
» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky
» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen
» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen
» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky
» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky
» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky