Дроумор, Северна Ирландия, 1735 година

Среднощния бал в изоставения дворец край града бе във вихъра си. Нямаше нито един насядал по столовете, разположени в единия ъгъл на помещението, около, отрупани с всякакви вкусотийки, маси. От вещици до ангели и обратно, всички поклащаха тела под звуците на прекрасен валс, който сякаш изпълваше душите им приятно. Сякаш на никого не му бе нужно да сваля маската си, за да подскаже желанията на партньора си, които често граничеха с неприличното, но демона сякаш не бе привлечен от нито една дама тази вечер. Не бе намерил такава, която да стане достатъчно интересна на любопитството му.
Понесе се между тълпата, оставяйки приятната, но не така изящна както му се искаше, вещица на друг партньор. Стъпките му бяха танцови, но му липсваше другарче за танцуване. Едва се измъкна...всеки път имаше чувството, че ще се спъне в някоя дълга, бална рокля, но се разминаваше на косъм, воден от странен късмет на съдбата.
Стигна до вратата на балната зала. Бутна я, а тя изскърца болезнено и го пропусна по дългия коридор. По стените бяха наредени мраморни статуи на грифони, на които сякаш не им бе мястото тук, но нямаше дума по въпроса с обзавеждането. Обувките му издаваха тихи звуци от стъпките му по пода, известявайки отдалечаването му от залата. Музиката заглъхна, когато зави по коридора към стълбите за втория етаж. Смяташе стаята си за къде къде по- приятна от тази сбирщина препили с вино същества.

- О, богове! Изкарахте всичките ми ангели.- стресна се Доминик, извръщайки се напълно към дразнителя му.
Красивата й фигура с красиви извивки, които въпреки роклята, се отличаваха и изкушаваха много мъжки погледи, много умове, желаещи да я докоснат поне веднъж. Нека сложим в този списък и Доминик Уинтър, който от край време бе известен като изключително похотливо същество, чиято слабост бяха лимонените бонбончета, каращи го да изпада в прелестна меланхолия, от която излизаше доста трудничко и то евентуално, ако му се приискат още бонбони. Тъмните коси на непознатата изглеждаха копринено меки и също така приканващи, но очите й бяха направили най- много впечатление на демона. Имаха загадъчен цвят, погледа й бе игрив, но в същото време някак не особено радостен, което му подсказваше, че бе от съществата, които не се вълнуваха от случващото се на долия етаж.
- Защо не сте долу при останалите, госпожице?- попита я Доминик учудено.
Повечето женски индивиди бързаха да намерят другари за тази нощ, просто защото би се оказала прекалено скучна, ако няма чужди легла, които да топлят. Само че, това на Доминик бе доста капризно и не приемаше всички.

- Нима смятате, че мога да изтърпя още малко от компанията на онези ограничени, но въпреки това щастливи същества? Не бих издържал и секунда повече на тези до болка познати балове.- обясни доста подробно Доминик.
Не беше от съществата, които обичаха да премълчават каквото и да е, но пък педантичността не бе никак доро качество, което бе придобил относно разказването на историй. Трябваше да го изкорени, но не се опитваше, понякога бе полезно да запомня крайно безполезни детайли, които в последствие се оказваха доста важни и спасяваха жалкия му задник от смъртта, която му бе обещал Луцифер. За голямо негово щастие, обаче, Белфегор имаше големи симпатии към Доминик и не позволяваше на брат си да докосва така очевидно ценния за него демон.
Крайчетата на устните на Уинтър се извиха в лека усмивка, подсказващи колко доволен се чувстваше от сегашното си положение, но се принуди да прекъсне сладките си мисли. Знаеше колко неучтиво е да се държи така с една дама, особено когато тя сама бе потърсила компанията му.
- Мисленето Ви ми харесва, милейди, дали бих могъл да Ви отведа в някое от горните, значително по- приятни, помещения?- попита галантно Доминик и протегна ръка, покланяйки се леко напред.- Доставете ми това удоволствие!

Остана така доволен, че тя бе съгласна с предложението му, че би изтанцувал някой танц на задоволството, ако въобще съществуваше такъв, другия вариант бе да си го измисли, но нямаше толкова време за губене, пък даже да губи и нейното. Все пак, никога не бе късно да го зареже и да се откаже да му прави компания, а вече бе ясно, че това нямаше да му хареса и щеше да го накара да се чувства крайно отхвърлен... да се нацупи по един особено сладък начин, който го караше да прилича на малко дете, чиято майка е отказала да купи от желаните лакомства. Тази физономия от своя страна му печелеше доста облаги след това, включително и такива, които не си бе пожелал.
- Господин Уинтър.- допълни недовършеното й изречение Доминик.
Често обичаше да с нарича Доминик Зимния, но в случая това му се стори доста неподходящо и реши да си спести, както и на нея, тази странна сама по себе си шега, която му се струваше забавна, може би само на него.
Държеше ръката й високо, повел я по продължението на коридора. НЕ за първи път бе в сградата и познаваше по- голямата част от нея, както и гадните й навици като изчезващите врати или тези, на които би трябвало да се помолиш, за да се отворят. Спря се чак пред последната врата, която явно водеше до някое по- особено място. Бе изписана с красиви и доста нетипични за ирланската култура, руни, разказващи нечия история, непозната за Доминик, както и самия език. Нямаше дръжка, нито ключалка, което не помагаше в случая, но и не плашеше демона, че ще остане не влязъл вътре.

- Разбира се, че знам, милейди.- отговори Доминик.
По лицето му отново пробяга усмивка, но както първите пъти, не беше особено щастлива, бе прекалено умерена, сякаш намираше утеха в компанията си, но го мъчеше нещо...както обикновено, разбира се. Въздъхна и наклони глава към едното си рамо, взирайки се в руните на вратата, въпреки че не успяваше да разбере всички напълно, можеше да се опита да хване нещо от тук, от там. Не беше много сигурен как се отваря точно тази врата, но не беше късно да разбере в момента.
Пръста му мина по очертанията на две от по- сложните изображения. Чу се тихо щракване, известяващо отварянето на вратата, но уви, тя не се отвори, просто премести няколко от руните под различен ъгъл, сякаш съставяше нови думи, които обаче, Доминик не разбираше никак. Знаеше какво се крие зад проклетата врата, но миналия път бе прекалено пиян, за да разбере как точно се отваря. Отново прокара пръст по същите руни и те се обърнаха още малко с поредното щракване, което го издразни.
- Трябва ми само мааалко време- показа той с пръсти и се ухили до ушите.

- Аз, не съм убеден, че би свършило работа.- засмя се Доминик.
След още няколко безплодни опита, накрая като, че си спомни комбинацията и вратата окончателно изщрака и се отвори, пропускайки необикновените същества да влязат. На лицето на демона заигра доволна усмивка, подтикната от успеха му, макар и малко закъснял. Ръката му се обви около тънкия й нежен кръст и я дръпна навътре и в същото време някак към неговото тяло. Доминик обичаше близостта и често я демонстрираше без задни мисли, с които тя определено вървеше. Намираше тези прояви за доста невинни, макар да не бяха. Доста същества от обкръжението му не приемаха това, както той го приемаше и често ставаха недоразумения, а от тях най- много си патеше.
На пръв поглед в помещението нямаше кой знае какво. Все пак, такава солидна врата би крила нещо много специално, но не и точно в това помещение. Имаше вид на съвсем обикновена стая. Балдахиненото легло бе разположено по средата и бе достатъчно голямо за трима. Копринените завивки с цвят на череша бяха идеално изпънати и сякаш от векове никой не се бе докосвал до тях. Завесите на балдахина бяха спуснати и със същия цвят, но не бяха плътни, приличаха на воали, можещи да красят нечия рокля. Молко по на страни бяха разположени две меки кресла и малка стъклена масичка между тях, върху която си бе намерила място бутилка с кърваво червена течност, която най- вероятно бе вино, заедно с две високи чаши. Пода бе покрит с мек, персийаски килим отново в червени тонове.
- Хайде, влез.- подкани я Доминик, докато я придърпваше към себе си.

- Не изглеждате много убедителна, госпожице.- засмя се Доминик.
Настани се до нея, просто нямаше как да пропусне, все пак... него понякога доста жестоко го друсаха хормоните. Просна се на леглото в легнало положение и въздъхна. Загледа се в гърба на все още непознатата. Така и не се бе поинтересувал от името й, но той и без това намираше имената за изключително безполезни названия, които просто ги отличаваха един от друг. Протегна ръка и дръпна връзките на корсета й, може би не бе най- точното действие на момента, но предположи, че не би й пречило. Спусна пръстите си по връзките, които ги накара съвсем да се разхлабят и да отпуснат корсета от тялото й.
Доминик се поизправи и я придърпа към себе си. Бе се загледал съсредоточено в кожата на врата й. Прокара пръста си по нея съвсем леко, което я накара да настръхне мъничко. Демона изглеждаше прекалено запленен, което отново не бе най- доброто му състояние в момента.

- Нима съм единствения, който го желае?- погледна я учудено, но не му бе нужен отговор на този въпрос.
Ръката му си намери място на гърдите й и в следващия момент я бутна назад, доста по- грубо и внезапно, отколкото се очакваше. Леглото сякаш лекичко се разтресе, когато тялото й тупна върху него някак грациозно. Демона се усмихна доволно, когато я видя такава с разперени ръце. Задоволството му сякаш нарастна още повече, когато се качи отгоре й и я обкрачи. Наведе се напред и впи устни в нейните безсрамно, напъхвайки езика си между тях. Лизна игриво нейния и след това се заигра доста по обстойно. Ръката му хвана края на корсета й и го дръпна надолу, разкривайки гърдите й.
Отдръпна се и остана доволен от гледката на настръхналата й кожа, която сякаш го приканваше да я нацелува. Езика му се списна по нежното й вратле към гърдите й. Заигра се с настръхналите й зърна, засмукваше ги нежно и ги облизваше, докато ръцете му шареха навсякъде по тялото й, оставяйки й леки драскотини.

Докосванията му сякаш бяха примесени с някаква необяснима мощ, която щеше да я накара да иска да полуда демона. Все пак, проклетника имаше доста сладострастна способност и не пропускаше да я използва във всеки един момент. Беше доста успокояващо да знае, че може да я накара да свърши по всяко време без никакво усилие. Само като си представеше как нежното й тяло се стяга и извива под действието на удоволствие се възбуждаше допълнително.
Захапа игриво едното й зърно и спусна устните си надолу. Целуваше нежната й, копринена кожа, запътил се към пъпчето й. Напъха езика си в него и го целуна веднъж. Зъбите му драскаха коремчето й съвсем целенасочено, слизайки надолу. Стигна до долната част на роклята й. Облиза кожата й там, където бе ръба и пъхна ръцете си от долу. Засваля огромните поли и воали на роклята, които му пречеха изключително много.