+18 Виена, 2009 година

Тялото й се разтресе от мощния оргазъм, който я заля само от тези удоволствия, които сякаш бяха просто обещание за още. Силния й стон огласи помещението, а усещането бе толкова силно, че я накара да забие нокти в килима и почти да легне върху Ромън. Накрая се предаде и отпусна тялото си върху неговото, неспособна да си поеме дъх и да отвори очи без да й се завие свят от удоволствие.
- Побъркваш ме- прошепна съвсем тихо Изабел, положила глава леко в скута му и отпусната напълно.
Имаше чувството, че всеки път преди да свърши я заливаше някаква прекалено мощна вълна удоволствие, просто необикновена, но ако я усещаше винаги толкова сладострастно- нямаше нищо против.

В момента, в който ягодката си намери място между устните й, Изабела отново получи оргазъм. Тялото й се стегна, а всичко пред погледа й премина в тъмни цветове, съзнанието й не издържа, но в последния момент успя да удържи и да не припадне. Ромън не спираше да се движи в нея и не я оставяше да си почине поне малко, което я доведе до нова доза неописуемо удоволствие, съпроводено с вик, който сякаш огласи целия етаж на хотела.
Обви ръце около раменете му и се притисна в него като се опита да се измъкне поне за мъничко от хватката му, но не успя и отново бе започнала да изкачва стълбичката към върховното удоволствие, което сякаш заливаше тялото й постоянно.

Изабел усети как тялото му се отпуска до нейното, а той за пореден път бе свършил в нея и това бе предизвикало поредния оргазъм, който сякаш бе дошъл много в повече на тялото й и го бе изтощил съвсем. Не мислеше, че може да получи толкова много удоволствие и да иска още, но просто възможностите не й позволяваха. Отпусна се напълно на килима и се сгуши в топлата му прегръдка..

Не успя да спи много, въпреки че бе уморена. Няколко часа след като бе затворила очи, отново ги бе отворила широко и се взираше в тавана, докато тялото й бе обгърнато от мускулестата ръка на Ромън, не искаше да го буди, затова бе останала в тази поза.

Остави го така, положил глава върху гърдите й и спящ дълбоко. Нямаше намерениет да става, пък и нямаше къде да отиде, така че можеше да си полежи още така. По едно време усети как се унася отново в сън и скоро затвори очи, но съня й бе някак неспокоен, беше прекалено превъзбудена от изживяното, за да заспи хубаво и да се отдаде на здрав сън.
По едно време не издържа и беше на косъм да събуди Ромън, но все още бе на ръба и не бе сигурна да го прави или да не го прави. Пръста й погали гърба му нежно, стигна до дупето му и се върна нагоре до врата му.

Изабел се стрестна и едва не подскочи, когато Ромън отвори очи и проговори. Не очакваше, че ще се събуди толкова лесно и в момента беше някак стресирана. Погледа го извинително и се поизправи до седнало положение.
- Поспах малко, но не мога повече.- лицето й изведнъж грейна, но после отново помръкна, когато се сети какво бе направила- Толкова много съжалявам, че те събудих.
Наведе се и разцелува лицето му нежно с малки, ефирни целувчици, сякаш бяха полъх на вятъра.

-Ммм- измърка недоволно Изабела и се намръщи съвсем.- Значи ще ме оставяш?!!
Вирна брадичка лекичко, но бързичко й мина. Не беше много сигурна, но се чувстваше някак гадно като знаеше, че ще я изоставят. Обичаше чуждата компания и страха да остане сама се връщаше бързо обратно, обгръщайки цялото й същество.
- Не съм се сетила, подскажи ми- разкикоти се Изи и разходи пръсчетата си по гърдите му, до брадичката. Изгледа го с любопитство, наистина не се бе сетила и искаше да знае, за да изпробва времето до десет по най- прекрасния начин. В един момент усети колко пристрастена се почувства към докосването на любовния бог.

Изи се смръщи ядосано и скръсти ръце пред гърдите си. Как я изнудваше самоо. Може би трябваше да го оставида поспи, но тя щеше да умре от скука пък и имаше нужда от ласките му. Ръцете й се отпуснаха до тялото. Възкачи бога и седна на гърдите му. Спусна се надолу, отърка обстойно слабини в неговите, докато целувките й се разхождаха по гръдния му кош, а на места, Изабел засмукваше кожата му или я захапваше.
-Хайдее, ставай, аз бях по- изтощена, пък виж колко бързо се наспах.. Поспаланкоо!!
Прошепваше му всичко нажно, закачливо, но и настоятелно, за да го отърве от доспиването. Как можеше да спи толкова? Всъщност, ненормално спалата би Изи, но в момента й се струваше, че той е спал повече от нормалното.

Из се поядоса мъничко, но това сякаш я нахъса още повече да го разбуди и като че знаеше точно как. Спусна се надолу, така че гърдите й да бъдат на нивото на члена му. Отърка ги в него и го лизна закачливо, но нейния поспаливко явно нямаше намерения да става.
Ръцете й си намериха място на гърдите й, обви члена му с тях и се задвижи, докато езика й се разхождаше по главичката. На лицето на жената се появи усмивка. Нейния бог наистина беше поспалив, но това трябваше да го поразбуди.
-Хайде, поспаланкооо!! Сигурно съм, че Сънчо не може такива неща.

- Поглези мее.- понацупи се Изабел и се изкачи нагоре по тялото му с целувки.- Какво беше това, което ми причини снощи?
Беше
доста любопитна към станалото и към онова наелектризиращо усещане,
което я заливаше всеки път преди оргазъм. Вплете пръсти в косата на
Ромън и зачака отговора му, докато целуваше меките му устни леко и някак
отвеяно, ефирно. Отъркваше тялото си в неговото бавно и така, че да
доставя и на себе си удоволствие. Члена му минаваше по срамните й устни и
ги дразнеше, сякаш им обещава още удоволствие.

- Тогава нека закусим някъде- прредложи Изабел, сякаш отказваща да пусне бога на любовта, но и някак доволна, че може да бъде просто около нея.- Някъде навън...
Тя го погледна въпросително и сви рамене, за да му подскаже, че няма претенции какво точно ще правят, стига да правят нещо и то да е извън хотелската стая. Изи не обичаше да стои затворена, винаги бе предпочитала да търчи някъде навън, съвсем фриволно.