Киното

В последно време бях в много добро настроение. Всичко се нареждаше идеално не се налагаше да си мърдам пръста. Явно беше истина че съм родена с късмет.
До нас се бе настанил един симпатяга, и реших да му помогна с багажа. Няколко кашона- нищо работа. Свършихме всичко, подредихме някой неща, и всичко беше окей! Реших да си тръгна, но на него му хрумна да се прави на джентълмен, и ме покани на "среща". Нямах други планове затова приех.
Облякох едни протрити сиви дънки и метнах една туника. Сложих тънка очна линия и черен молив, гарнирах с лек малинов гланц и изрядна прическа. Нахлузих сандалите на висок ток, точно когато Завиер звънна на вратата. Пъхнах всички необходими боклуци в една чанта и излязохме.
Не бързахме за никъде, нямахме запазени билети. Времето беше хладно, и подухваше лек ветрец. Стигнахме бързо и се наредихме на опашката за билети. Разглеждах заглавията на филмите, когато мярнах нещо познато. Потупах Завиер по рамото за да му привлека вниманието:
- Какво ще кажеш за "Гордост и Предразсъдъци"?- той кимна и взехме места по средата на салона.
Взехме пуканки и кола, и седнахме един до друг на горните редове.

Заехме местата си и филма започна. Бях го гледала милиони пъти, затова не гледах особено старателно. Все същия сюжет, все същите актьори. Поне можеше да се случи нещо интересно на края на филма.
Усетих жажда, и отпих голяма глътка от колата си. Все още изпитвах жажда. Още една глътка. Не. Още една. Още една, поредната -НЕ. Жаждата не се утоляваше, а чашата се бе изпразнила.
Трябваше да се сетя че това бе никотиновия глад, който прегаряше гърлото ми. В кината нямаше антракт, за което съжалявах. Искрено ми се искаше да отиде да дръпна поне един фас, и след това да захвърля угарката настрани. Филма още не бе на половината, а аз не знаех колко можех да издържа още без цигара.
Продължавах да седя на мястото си, опитвайки да мисля за нещо друго, каквото и да било. Нищо не помагаше. Накрая се предадох. Обърнах се към Завиер.
- Ще ме извиниш ли, имам отчаяна нужда от никотин?

- Ще дойда с теб. - Завиер не правеше само от чисто кавалерство, но и защото той също имаше смъртоносно желание да запали цигара преди да е умрял от нуждата за никотин...или някакво друго вещество, завършващо на -ин, което не беше толкова слабо.
Двамата с Фрийки се измъкнаха от киносалона безшумно и незабелязано и излязоха през задния вход на киното, който водеше до тясна и тъмна задънена уличка, където човек преспокойно можеше да бъде убит и никой нямаше да разбере.
Завиер извади от джоба на дънките си една сребърна запалка, с гравиран в на нея някакъв символ, приличен на герб, а след това измъкна и кутията с цигари.
- Как жена като теб притежава такова странно име? - попита той с интерес, докато поднасяше към нея кутията. Телата им бяха толкова близо, че той имаше чувството, че нейната кръв пулсира в неговите отдавна мъртви вени.

Завиер ми предложи цигара, и аз бързо измъкнах една от кутията. Той подложи сребърна запалка с инициали, под цигарата ми и я запалва. Засмях се леко.
- На какво палиш? На кучка, на к*рва или на добра е*ачка....?
Поех дълбоко въздух и усетих как никотина утолява ужасната жажда... Колко приятно бе само. На вън не духаше, и успях да направя няколко кръгчета.. Цигарата беше хубава, трябваше да питам за марка по късно..
Той ми напомни за името.. Сама се чудех как съм, или са ми го избрали..
- Цялото ми име е Фрейда - усмихнах се аз. Сама не знам от къде тръгна Фрийки... но сама свикнах така.. фамилията нямах намерение да му я кажа, поне не още..
Докато се отърся от блуждаещите ми мисли, цигарата ми почти бе догоряла. Дръпнах за последно и хвърлих угарката в улицата, приличаща на излязла от филм на Спилбърг.
- Ще се връщаме ли изобщо вътре? - попитах тъй като той не изглеждаше особено впечатлен от филма, а аз вече го бях гледала.

Завиер я погледна с ококорени очи след нейния нецензурен въпрос, предполагайки, че това е някакъв местен жаргон, тъй като до сега не беше чувал подобна реплика. Реши, че ще я третира като риторично запитване и просто не отговори.
- Интересно. Е, не бях очаквал да се казваш Фрийки наистина. Просто ми беше много любопитно от къде си получила това прозвище. Но не мисля, че аз съм човекът, който трябва да съди имената на хората. Дори аз все още не знам как правилно се произнася моето собствено - Завиер? Ксавиер? Екзавиер? Както и да е. - след кратък размисъл, Завиер реши, че няма смисъл да влизат отново в киното, все пак и двамата изглеждаха достатъчно отегчени от филма, че да се измъчват още.
- Е, някакви предложения за продължение на вечерта?

Зачудих се къде може да има нещо интересно в делнична вечер, все още беше рано за да се прибираме.. Радвах се че имам готин съсед. Зави, или поне аз така го наричах, беше много симпатичен. Радвах се на факта че можеше да станем приятели. В последно време беше доста трудно да намериш някой, който да не иска само секс от теб...
Докато се осъзнавах, усетих как косъмчетата по ръцете ми са настръхнали. Нямаше да е зле да си взема якето.
Хванах Завиер под ръка, надявайки се той да няма нищо против, и тръгнах по улицата. Продължавах да мисля, но явно не ми се получаваше..
- Не знам..- отвърнах. В момента в който го изрекох ми светна крушката!
Бившата ми съквартирантка ходеше на късни литературни сбирки в една кафе-книжарница наблизо. Имаше и хубаво кафе и хубави книги за четене.
- Хрумна ми нещо! - оповестих радостно аз. Срещнах любопитния му поглед. - Изненада е!
Нямах намерение да му казвам каква е, но се надявах да я хареса.