Re: Близко до реката

by **Хайди** Пет Юни 10, 2011 5:26 pm

Усмихнах се дяволито.. Понякога можех да съм наистина лошо дете, а съдейки по неговата усмивка си падаше по екстремностите.. Скръстих ръчички и го погледнах предизвикателно
- Предизвиквам те да устоиш на дарбата ми без дори да помръднеш или да издадеш звук.. - казах кикотейки се.. Бях наясно, че може би не можех да му въздействам и въпреки това исках да опитам..
- Съгласен.. ?

by **Даре мо Най** Пет Юни 10, 2011 5:29 pm

Ухилих се и казах:
-Добре... ако ме накараш да трепна ще ти дам да правиш каквото си искаш с мен.. ако не... ще ти купя нещо, което пожелаеш - след тези думи се ухилих. Изправих се и се стегнах. Погледнах я сериозно и казах:
-Давай.. тествай ме..

by **Хайди** Пет Юни 10, 2011 5:35 pm

Кимнах лекичко раздвижвайки вратлето си.. Погледнах го сериозно и бавно отпуснах ръце плътно до тялото си.. Погледнах очите му, а усмивката ми се появи отново..
- Ще те заболи малко.. - казах миличко и миг по късно усещщах агонията в тялото му.. Беше въпрос на време да трепне ако изобщо усещаше нщо.. Щях да съм доволна ако успееше да помръдне или да издаде звук.. Не бях сигурна, че искам да го нараня и все пак щях да съм видимо доволна ако можех да му въздейства.. Кръстосах ръчички и търпеливо зачаках реакцията му..

by **Даре мо Най** Пет Юни 10, 2011 5:46 pm

В началото стоях спокойно, заради печата ми за защита от демони, но реших, че няма да е честно. Бавно го премахнах и след секунда усетих огромна болка в главата си. Паднах на коляно и казах:
-Мам... това боли.. - след това бавно повдигнах главата си и погледнах Хайди и казах:
-Леле.. това беше.. добро.. - бавно се изправих и казах:
-Искам да опитам отново - момичето ме погледна някак си очудено и секунда по-късно усетих болката. Стиснах зъби и юмруци. Забеляза се как тялото ми се стяга.. всеки един мускул от него и се опитах да издържа, но болката.. тя ме караше да се чувствам жив.. не знам дали бях луд но ми харесваше. Исках да я усещам.. Изпищях от болка.. по-скоро викнах със мъжки глас звукът "А" и издишах тежко. Погледнах я и казах:
-Е.. май спечели..

by **Хайди** Съб Юни 11, 2011 11:04 am

Той трепна, но не издаде нито звук.. Тялото му обаче се изви и бавно падна на земята на колене.. Веднага спрях.. Не исках да го нараня.. Странното бе, че Даре пожела да опита от отровата ми още веднъж.. Погледнах го объркано и въпреки това изпълних желанието му.. Този път обаче не издържа.. Викът се отскубна от устните му принуждавайки ме да спра..
- Да.. Спечелих - ухилих се.. Обичах да печеля.. Предполагам като всяко дете на моята възраст.. Никой не обичаше да губи..
- Сега е мой ред.. Избирам истина.. - ухилих се и леко докоснах челото му.. Изглеждаше добре и въпреки това..

by **Даре мо Най** Съб Юни 11, 2011 12:12 pm

Бавно клекнах пред нея и казах:
-Истина... добре.. - загледах я любопитно и попитах:
-Същество на твоята възраст.. влябвало ли се е някога.. имам вредвид.. влябвала ли си се или все още обичаш единствено своята майка? - и я загледах любопитно.

by **Хайди** Съб Юни 11, 2011 4:22 pm

Погледнах го леко объркано.. Не бях срещала външен човек освен него.. Обичах демоните, които ме отгледаха приблизително нормално.. Не познавах мама и беше трудно да кажа,че я обичам.. Не знаех дори кой е баща ми, а ми се искаше да разбера..
- Не,аз.. Аз не обичам никого.. Дори и мама.. - казах тихичко и бавно сведох глава надолу..
- Ами ти ? Влюбвал ли си се ?

by **Даре мо Най** Съб Юни 11, 2011 4:33 pm

Още когато зададе въпроса той забеляза мъката в очите й. Разбра, че трябва да направи нещо. Усмихна се и каза:
-Не - след тези думи ръцете му бавно се доближиха до раменете й и я хванаха нежно. Погледна я в очите и каза:
-Единствения човек, който съм обичал беше майка ми. Баща ми я уби... и сега съм сам.. - след тези думи се доближи до нея и тя усети как устните му я целунаха по челото. Той я погледна в очите и каза:
-Но сега няма защо да се притесняваш.. искам да оставя нещо добро тук и ще ти кажа, че те обичам... ще те обичам както ти поискаш и ще те пазя... искам да ме запомниш тук - пръстът му посочи едната гърда на момичето и той допълни:
-Точно тук.. в сърцето си - тя забеляза как очите му я гледаха. Той се усмихна и каза:
-А сега.. избирам предизвикателство - и след тези думи зачака да види какъв ще е отговора на момиченцето.

by **Хайди** Съб Юни 11, 2011 4:51 pm

Детето го слушаше внимателно.. Малките й очички изпълнени с любопитство и тъга се взираха в него многозначително.. Хайди определено искаше да поддържа приятелство с Даре дори след като достигне зрялост.. Харесваше го и вярваше, че може да му се довери.. Той щеше да я пази и обича, нещо, което никой не е правил за нея.. Устните й се изкривиха в лека усмивка, а ръчичките й се протегнаха към стройното тяло на мъжа.. Обвиха го нежно в една малка, но топла прегръдка..
- Благодаря.. - прошепна тя, а гласчето й изтъня съвсем.. Макар й още дете Хайди осъзнаваше, че не би трябвало да е тук с него, а при семейството си.. Отново се усмихна.. Устните й нежно докоснаха Даре по бузата..
- Предизвиквам те да ме удариш.. - съобщи момиченцето съвсем тихичко, едва доловимо за човешкото ухо.. Тя не се страхуваше от него.. Знаеше, че няма да я заболи кой знае колко, но беше любопитна.. Искаше да разбере колко голяма е силата му..

by **Даре мо Най** Съб Юни 11, 2011 5:07 pm

Той я погледна очудено и каза:
-Hell no! - загледа я много любопитно и каза:
-През живота си не съм удрял жена... а камо ли дете и то сладко момиченце като теб... М-м-м не... няма да го направя - след тези думи я погледна и допълни:
-Ако искаш да знаеш нещо просто ме попитай, но.. никога не експериментирай с мен.. моля те.. не искам да те удрям .. - след тези думи той доближи челото си до нейното, усмихна се и каза:
-По-добре да бъда затворен в ада и измъчван до безкрайност, от колкото да те ударя..

by **Хайди** Съб Юни 11, 2011 5:17 pm

Момиченцето смръщи вежди.. Не беше никак доволна от отговора му, но пък беше решена да се примири.. Осъзнаваше, че колкото и да се цупи при него няма да минат номерата й.. Именно затова го харесваше.. Влияеше се само и единствено от собственото си мнение..
- Истински джентълмен.. - каза тя развеселено, а звънкият й смях се разнесе из цялата околност.. Не разбираше защо е толкова трудно да удари детето, което му причини огромна агония, но приемаше решението му за правилно..
- Каква беше майка ти ? - попита любопитно заигравайки се с копче от ризата му..

by **Даре мо Най** Съб Юни 11, 2011 5:28 pm

Той я прегърна и й каза:
-Сега ще видиш спомените ми за нея - след тези думи тя усети как тялото му се променя. Превърна се във млада красива жена Която прегърна Хайди и я повдигна на ръце. Залюля я лекичко и започна да пее песничка. След това образът му започна да се променя. Даре стоеше, държеше Хайди на ръце и се опита да прикрие сълзите си, като зарови глава в тялото на момичето. Секунда след това я погледна със насълзени очи и каза:
-Тя беше всичко за мен.. - след тези думи се усмихна и допълни:
-А ти.. имаш ли някакъв спомен за нея?

by **Хайди** Съб Юни 11, 2011 5:38 pm

Хайди се озова в прегръдките на млада жена със сини очи.. Момиченцето я намираше за доста красива.. Не се стърпя и бавно докосна лицето й с любопитство.. Искаше да се обеди, че е реална и успя.. Тя започна да пее песен, която определено се хареса на Хайди.. Гласа й бе невероятен, момиченцето можеше да я слуша с дни без да й омръзне..
Изведнъж на мястото на жената се появи Даре.. Хайди видя болката в очите му и веднага съжали, че е попитала.. Нежно докосна окото му и внимателно изтри сълзата, която се канеше да падне..
- Извинявай.. - каза тя тихичко свеждайки поглед надолу.. Осъзнаваше каква грешка бе направила и разбираше, че болката на Даре беше по-голяма дори и от физическата..
- Аз не знам нищо за мама.. Дори и името й.. - обясни нежно и отново целуна бузката му..

by **Даре мо Най** Съб Юни 11, 2011 5:49 pm

Той се усмихна и каза:
-Виж.. няма защо да ми се извиняваш.. дори и да плача аз продължавам да се боря - след тези думи я погледна и каза:
-Аз избрах да се бия, защото единствения виновник е баща ми... така че.. може да ме питаш каквото поискаш.. един ден ще ме видиш широко усмихнат и това ще е, защото трупът на баща ми ще е на земята.... - загледа я в очите и допълни:
-А колкото до майка ти... не е виновна тя... тя се опитва да те пази и защитава, защото ако разберат какво си демоните ще тръгнат след теб.. - устните му се доближиха до ушети и той каза:
-Знаеш ли.. хората са най-силните същества.. - погледна я и я изправи, като ръката му нежно обгърна тялото й. Хвана я за дупето и изви пръстите си все едно е седнала на столче. Лицето му беше на милиметри от нейното и той каза:
-Няма по-силно нещо от чувствата.. радвам се че съм наследил това от майка си.. и искам да науча и теб.. няма смисъл да я мразиш.. всеки родител иска детето си.. просто... последно като я видях.. тя бягаше от армия демони.. помогнах и да избяга, но след това пуснаха едни много злобни копелета след нея.. избих няколко но.. другите не можах да ги намеря и не знам дали са я хванали.. ако е в ада.. то сигурно я измъчват, за да каже къде си.. ако не.. може и да са я убили, но.. надявам се да е добре.. защото ако са направи нещо на майка ти.. ще им стъжня демоничния живот и адът ще е място, където ще е рай.. сравнение с това, което мога да направя аз - след тези думи той се усмихна и каза:
-Така де... сега ми кажи какво ти се прави..

by **Хайди** Съб Юни 11, 2011 6:12 pm

Детето се взира в него дълго време.. Не искаше да знае за майка си.. Не я познаваше и й беше доста трудно дори да тъжи за нея.. Приемаше я просто като една непозната.. Това обаче не й пречеше да се притеснява като всяко малко момиченце.. Искаше да й помогне или поне да я види, но беше безсилна.. Малкото й телце се изви в ръцете на Даре, а очичките й се спогледаха с неговите..
- Не я познавам.. Няма защо да се притеснявам за нея.. Бях в Ада за малко, но никой не ме нарани.. - обясни момиченцето съвсем простичко опитвайки се да накара Даре да разбере, че не можеше да обича една непозната дори и да искаше..
- Надявам се да е жива, но това не ми влиза в работата.. Разбрах, че е в града затова дойдох тук. Да я потърся.. - изчурулика момиченцето.. Харесваше й да е около Даре.. Можеше да разбере всичко и се чувстваше защитена макар и да се намираше в голяма опасност..
- Обещай, че когато порасна ще бъдем приятели.. - подкани го тя..

by **Даре мо Най** Съб Юни 11, 2011 6:15 pm

Той се доближи до нея и каза:
-Не.. Обещавам, че когато порестнеш ще бъдем каквито поискаш.. - след тези думи той се усмихна и каза:
-А до тогава.. ще правим каквото поискаш - след тези думи се огледа и каза:
-Така де... обещах че ще правя каквото поискаш, а още не си си пожелала нищо.. - загледа я любопитно и каза:
-Кажи каква форма да приема или какво да направя.. мога да бъда всеки или всичко, мога да съм животинче, мога да съм дете като теб.. мога да съм на твоята възраст или някакво чудовище.. каквото пожелаеш..

by **Хайди** Съб Юни 11, 2011 6:22 pm

Хайди се усмихнах доволно и отново го изгледа многозначително.. В малката й гениална главичка се въртяха хиляди желания, но най-много и допадаше идеята да има приятел на своята възраст.. Усмивката се разля на лицето й и пъргаво се изправи от Даре..
- Искам да си дете, да расте заедно с мен.. Може дори да живеем заедно ако нямаш против да спиш под някое дърво.. - изкикоти се тихичко и го дръпна за ръката за да се изправи.. С нетърпение изчака да види какво момченце е бил новият й приятел...

by **Даре мо Най** Съб Юни 11, 2011 7:05 pm

Изведнъж Даре започна да се променя и да се смалява.. след секунда беше с няколко сантиметра по-висок от Хайди. Той се усмихна и каза:
-Здрасти - след това я погледна и тя забеляза, че очите му бяха друг цвят.. цветът на косата също.. Това беше заради душите, който е погълнал и силата, която е притежавал до тогава. Той се усмихна лъчезарно и допълни:
-Така как е? - тя забеляза, че дрегите му се промениха. Беше добре облече, но след като я загледа и попита:
-Ами.. сега какво ти се прави?

by **Хайди** Съб Юни 11, 2011 7:14 pm

Изведнъж Даре се промени.,. Тялото му се смали, а цвета на очите и косата драстично се измени.. Сякаш не беше той.. Хайди не обърна внимание на нито една от думите му.. Не можеше да откъсне очи от момченцето пред нея.. Беше толкова нереално.. Беше трудно да осъзнае как успя да се промени до толкова, че едва да го познае..
- Различен си.. - прошепна момичето объркано и бавно докосна лицето му само с връхчетата на пръстите си.. Изведнъж обаче изражението й помръкна.. Тя започваше да осъзнава, че едва ли Даре ще успее да издържи толкова дълго като момче..
- До кога ще си такъв ? - попита тя внезапно ужасена..

by **Даре мо Най** Съб Юни 11, 2011 7:20 pm

Той се засмя и каза:
-Еми.. как да ти кажа.. - доближи се до нея и й прошепна на уше:
-За винаги.. колкото искам.. колкото поискаш.. мога да задържа образите си за милиарди години.. дори.. не знам кой може да е моя образ.. - след тези думи той се засмя и попита:
-А сега.. - погледна я в очите и допълни;
-Какво ти се прави, след като сме равностоини?

by **Хайди** Съб Юни 11, 2011 7:36 pm

Усмивката отново се появи на малкото й бледо личице.. Едва успяваше да прикрие вълнението си.. Щяха да са заедно докато порасне.. След това беше трудно да се предполага какво ще стане..
- Това, това е страхотно.. - изписка радостно и се метна на врата му..
- Не знам, толкова много неща.. На теб какво ти се прави ?

by **Даре мо Най** Съб Юни 11, 2011 7:51 pm

Той я прегърна и каза:
-Еми... примерно.. можем да играем, но.. малко банално става.. можем да отидем някъде... не знам.. може да си вземем бански и да се къпем в реката... или ако ти се струва, че не сме порастнали може и без бански - след тези думи се засмя и допълни:
-А може и да отидем да хапнем някъде.. ти решаваш..

by **Хайди** Съб Юни 11, 2011 7:59 pm

Момичето се засмя звънко заедно с него.. Беше толкова по-различно да общува с малкия Даре отколкото с големия.. Хайди се замисли какво щеше да стане ако тя беше пораснала.. Всичко щеше да е толкова по-лесно за нея и очевидно за него..
- Нека се изкъпем.. - изкикоти се Хайди и бавно смъкна рокличката от тялото си.. Срамежливо се обърна с гръб и прикри гърдите си с ръчичка..
- Идваш ли ? - попита тихо и бавно извърна глава към него.. Усмихна се нежно и секунда по-късно скочи във водата..
- Водата е топла.. - отбеляза тя и леко размърда крачетата си, за да успее да се задържи на повърхността..

by **Даре мо Най** Съб Юни 11, 2011 8:03 pm

Секунда по-късно тя забеляза тяло, което прелетя край нея. Той се беше свил на къбло, а дрехите му бяха на сушата. Пльосна във водата, като бомбо и изплува до момичето. Усмихна се и каза:
-Наистина е топла - доближи се колкото може и попита:
-Ако искаш може да се състезаваме или да плуваме на някъде - от малък си беше доста спокоен и въобще не го бъркаше, че ако тя се оближи до него можеше да докосне някоя част от тялото му.. дори не се притесняваше, че се доближава до нея без никакви дрехи по себе си. Усмихна се и допълни;
–Победителя ще получи награда, каквато пожелае - и се усмихна.

by **Хайди** Съб Юни 11, 2011 8:12 pm

Секунда по късно погледа й засече бързо движение.. Видя малкото тяло на Даре да прелита свито на кълбо.. Още щом докосна водата тя се разпръсна и опръска Хайди, която отново се засмя.. Дори сега се чувстваше спокойно около него като се имаше на предвид, че беше малък и същевременно гол близо до нея..
- Добре, да се състезаваме.. - каза момичето, а очичките й светнаха от предизвикателството за състезание.. Огледа реката както и брегът.. Опитваше се да прецени къде може да е финалът им..
- Нека се състезаваме до счупеното дърво там.. - предложи тя и посочи плаващият дънер.. Не изчака отговора му, а се гмурна под водата опитвайки се да плува колкото се може по-бързо..

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30