Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Statistics
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Декември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Calendar Calendar

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

Be good or be good at it!

Предишната тема Следващата тема Go down

Be good or be good at it!

Писане by Джейсън on Пон Юни 13, 2011 8:15 pm

Here are some of my not very good stuff, bud good at IT...

Ето едно есе което ми попадна наскоро из ръчичките.Дано ви хареса, имам още, така че ще ви тормозя редовно:D

Изкуството е красивата истина за живота!

Животът, който сме си направили и живеем, е едно сиво и тъжно място. То е онова нещо, което ни изморява, изтощава, стресира. То ни потиска и когато се приберем вкъщи, легнем на леглото и започнем да се самосъжаляваме, има само едно нещо, което ни отвлича от реалността и ни показва онази, красивата страна на нещата. Това нещо е изкуството. То ни показва света под различен ъгъл и ние виждаме колко цветен и разнообразен е той всъщност. Виждаме красивата му част.
Когато се загледаме в една картина на разцъфтяло дърво, например, ние виждаме колко е красиво и необикновено. Но когато видим това, същото дърво, то тогава дори не го забелязваме, освен ако не се блъснем в него. Няма начин да ни накарат да видим очевидното, но това не спира творците. Те се борят да ни покажат колко нелепо изглеждаме, когато се ядосваме на това дърво, че ни се е изпречило на пътя, когато то е там, за да му се радваме. И когато не можем да видим видимото, ние все пак се стремим към невидимото? ! Искаме да осъзнаем смисъла на дървото, мисията му. А тя е проста, то е там за нас, а ние дори не го поглеждаме. Подминаваме го, без да се спираме и мислим за смисъла му, а то стои точно до нас. Трябва само да отворим по-широко очи и да го погледнем. Не е толкова трудно, нали, да се насладим на красотата му?
Но не, ние не се интересуваме от това, казваме, че то е нещо повече от това, стремим се да го разгадаем, а то вече е пожълтяло. Листата му падат, а ние все още не му обръщаме внимание. А когато вече е покрито със сняг, го режем, за да се стоплим. А на другата пролет говорим колко е било красиво. Но защо го оценяваме, след като вече го нямаме? Защо не му се радваме, когато можем?
Накрая отново виждаме картината и се сещаме, че това дърво ни е познато, но не може да се сетим откъде. И пак го подминаваме, забравяме и ни остава само красивата картина, окачена на стената.
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Be good or be good at it!

Писане by Ана Уинтър on Пон Юни 13, 2011 9:09 pm

Това, което мога да кажа се побира в една думичка: Уау!... но все пак ще го раздухам. Това, което си го написал, е наистина много красиво поднесено, но най-важното - това е истината за нас. Мене, честно казано, наистина страшно ми хареса. Така погледнато и казано не може да не те накара да се замислиш. Наистина страхотна работа!!! :cheers:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
⭐Желирани мечета!!!⭐


[Gale, Sid and Randy are looking at Billy's body] Careful. This is the moment when the supposedly dead killer comes back to life, for one last scare. - Scream xD jumphehe




Madness is not a state of mind. It's a place...

Суперската игра ^^ ⭐.⭐
avatar
Ана Уинтър

Posts : 166
Join date : 26.05.2011
Age : 21
Location : In the Hell xD ^^

Вижте профила на потребителя http://rpg-vampire-knight.forumotion.net/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Be good or be good at it!

Писане by Джейсън on Чет Юни 16, 2011 10:03 pm

ето едно нещо за което ме вдъхнови злобата на една учителка която ми преподава.
Посветено е на нея и се надявам когато го завърша да му се радва колкото аз на израженито й...
Все още няма заглавие, но ето и част от текста

Чух стъпките огласящи коридора и очите ми се стиснаха с още по голяма сила, като се извъртях към стената. Пръстите ми стискаха завивката и от очите ми паднаха няколко сълзи. усещах че това бе баща ми, този правещ онзи оглушителен звук в коридора. После се чуваше плача на мама, пак я бе бил. Отново бе направила нещо „нередно“ и както обикновено следваше наказание от негова страна.
сълзите вече бяха засъхнали по лицето ми, когато цялото ми тяло изтръпна от звука на отварящата се врата на стаята ми и когато скришом погледнах към нея, видях голямата тъмна сянка на баща си да се спуска над леглото ми. ръцете ми стиснаха завивките и затворих очи чувайки как се приближава до леглото ми. Ароматът на всякакъв познат в близкия бар алкохол сега лъхаше от дрехите и кожата му. ръката му погали леко лицето ми, за да се увери, че не спя и когато отворих очи осъзнах каква грешка бях направила. Огромна грешка! ръката му мина под завивката и аз усетих как се изкачва нагоре по бедрото ми. След момент завивката хвръкна във въздуха и доволна усмивка се разля по лицето му. Устните му се доближиха до бузката ми и я целунаха, като усетих миризмата, че дори и вкуса на алкохола. преглътнах тежко и отново затворих очи. Стиснах ги силно и усетих как тялото му става от леглото, а звука от откопчаващия се цип на панталона му накара кожата ми да настръхне. тежестта от туловището му скоро бе пренесена върху крехкото ми телце и усетих силна болка. Пръстите ми се впиха в чаршафите и имах чувството, че всеки момент те ще се скъсат. Цялото легло се тресеше и главата ми се извърна настрани, за да не достига до мен дъхът на алкохол.
Няколко сълзи се стекоха по лицето ми и усетих че лигите му падат по лицето ми, докато стенеше и ругаеше. Не разбирах половината от думите му, но не се съмнявах, че би изпълнил заканите си.
Ръката му мина бавно по устните, чувах звука от триенето на плътта с наболата му брада и скоро стана от леглото оставяйки ме да лежа както ме бе намерил преди малко. завивката отново падна върху тялото ми, той й помогна и отново целуна лицето ми за лека нощ. Обикновено децата копнееха за тази целувка, но точно в момента ругаех всяко едно дете споменало ми някога през живота си, че я обожава. завъртях се на другата страна и отново затворих очи, мъчейки се да забравя станалото преди малко. Започвах да се унасям, когато вратата пак се отвори. Извъртях глава бавно в посока вратата и видях женската фигура ма мама. Усмихнах се сякаш нищо не се бе случило и очите ми изразяваха някаква скрита радост, която не подозирах че имам. Мама пристъпи плахо и седна на края на леглото. Светлината падаща върху лицето й от коридора ме накара да се изправя съвсем малко и скоро бях в седнало положение галейки кожата на лицето й.
Отново имаше синини, рани и все още тук там следа от кръв. стиснах зъби защото знаех, че той й го е причинил и я придърпах в прегръдките си. в този и всеки подобен момент си обещавах, че тя повече няма да страда, че аз повече няма да страдам и детето в нея няма да страда, но вече не бях сигурна толкова много в думите си. Погалих бавно корема й като все още я придържах към себе си. Усещах как сълзите й капят по нощницата ми и образуват влажни петна, но сега не това бе важното. Ръката й погали моята, правейки кръгови движения по корема й и нещо като „Всичко ще е наред!когато се роди бебето, той ще се промени.“ излезе от устата й. Нима наистина вярваше, че ще стане?Нима все още се надяваше той да се промени? Колкото й да исках да й вярвам, нямаше как да ме убеди. малкия не трябваше да плаща за ничии грешки и аз трябваше да се опитам да ги поправя. бавно станах от леглото и усетих как ръцете й карат тялото ми да се върне в леглото, но аз се дръпнах рязко и й се озъбих. Нямаше да ме спре. Бях решена да спра всичко това, да го спра сега!Веднъж и за винаги!Нямаше да позволя да живее повече така. Нито тя, нито аз, нито детето в утробата й. Не се нуждаехме от него и дори ако той не бе част от живота ни, щяхме да сме 10 пъти по-добре от сега. Някой трябваше да спре цялото това страдание...веднъж за винаги...! повече нямаше да й посяга, нито на еня, нито на мен. А най-малко на малкото все още неопорочено дете. Нямаше да позволя да се гаври с всички нас, трябваше да има граници...дори и за него!
avatar
Джейсън

Posts : 164
Join date : 02.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Be good or be good at it!

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите