Сидни, 2004 година

Доминик отдавна имаше слабост към слънчевите места, които предлагаха идеални гледки на женски, почти голи тела, намазани със слънце защитен крем и мокри от морската вода. Нима някое същество, определено за мъжко, би могло да устои на тези сексапилни гледки, които предлагаха материал за всяко мъжко развинтено въображение.
Мускулестите му ръце се опряха на ръба на басейна и в следващия миг се надигна от раз. Тялото му излезе от водата, привличайки прекалено много погледи, за да се оплаче, че е останал незабелязан. По гърба му се мъдреха онези незнайни татуировки, които изглеждаха толкова изкушаващо красиви и предизвикваха някакво желание да ги докоснеш дори и да не ти изглеждаха толкова привлекателни. Разстилаха се по целия му гръб и свършваха на ръба на банския му, бяха тръгнали да се увиват около гръдния му кош, но нещо невидимо сякаш ги спираше и ги караше да стоят леко недовършено.
Демона зашляпа босичък около басейна на хотела. Повика една от служителките, които се разхождаха насам- натам, поръчвайки си нещо достатъчно силно, за да позамае главата му.

След като се бях прибрала по нощите (или по скоро в 4 сутринта ) след тежката вечер в поредния клуб нямах време да си отпочина. Прибрах се в хотелската стая, проснах се на кревата и съм заспала толкова дълбоко, че когато в 6 вечерта камериерката дойде да почисти стаята ме сабуди с ритници (метафора бе хора, не ме рита чак толкова много, сдобих се само с няколко дребни синки). След като едвам се надигнах от пода, се огледах в огледалото, и останових че имам тъмни кръгове под очите... В пристъп на паника почнах да търся къде съм забутала кутията с гримовете. Просто бе невъзможно да изляза в този вид навън. Слава Богу намерих ги затрупани под купа дрехи на пода. Сложих малко пудра и коректор, и нещатата си дойдоха на мястото. Облякох зашеметяващ бански от фотосесията на която бях преди няколко дена и за моя радост, другите сценични костюми също бяха при мен. Навлякох всичко, завързах парео на кръста си и отидох да хвърля последен поглед върху себе си. Изглеждах перфектно.
Излязох навън и за втори път извадих късмет. Асистента ми, ме чакаше на рецепцията. Пресякох фоаьето и се запътих към Ник. Той ме позна веднага и започна с конското:
- Госпожице, имахте проба на костюми преди 3 часа. Ужасно закъсняхте... - отсече той и свъси вежди.
- Знам, знам - безцеремонно отвърнах аз. - Моля ти се Ник, обади се на агента ми, и му кажи да пренесат всичко в хотела. Обади се на всички: на гримьорите, стилистите, режисьорите, на абсолютно ВСИЧКИ, чу ли?
Той кимна и започна да звъни напред-назад. Обиколи няколко пъти фоаьето и дойде при мен.
- Готово! Всички ще бъдат тук до час! - радостно оповести той!
-ОК. Фотосесията ще бъде около басейна. Вземи ми едно ягодово дайкири и ме чакай там, става ли?
- Разбира се.
Отправих се към басейна. Хората се плискаха или лежаха и хващаха тен. Облегнах се на един шезлонг, и зачаках Ник.