Mall Center

by **Александра Джеймс** Чет Юли 07, 2011 1:41 pm

От Adidas до Chanel, от Nike до Victoria's Secret, а да не говорим за кафетата и закусвалните из етажите... Всичко бе тук. Можете да намерите магазин за почти всяка марка дрехи, обувки, парфюми, гримове, спортни стоки, електроника или каквото друго ви интересува. Тук бе раят за жени, мъже и деца...Но главно за жените.

by **Джеси Паркър** Съб Юли 09, 2011 10:44 am

Ето един обикновен ден на Джеси, която мислеше да прескочи до мола за малко дрешки. Никога не пазаруваше сама. Предпочиташе да е с някой приятелка, но не предпочиташе пред тях момчетата. Ако бе извела някое, с което да отидат заедно да пазаруват дрешки той постоянно се оплакваше, че му било скучно или му омръзнало да чака да си избере. Това се бе случвало един единствен път когато тя излезе с братовчед си, за да му покаже града. Беше си казала, че това ще и е първия и последен път при който излиза с момче на пазар.
Джесика стана сутринта и весела както всеки ден в добро настроение след сън оправи апартмента и започна да се чуди какво да прави.Ето че идеята за мола и влезе в мислите и реши да покани със себе си някоя приятелка. Сети се за Карина, момичето с което се познаваха от скоро. За нея беше приятно момиче, с което доста бързо се сприяделиха. Джес звънна на Кари, която също си мислеше да излиза някъде. Покани я със седе си и след като тя прие поканата се разбраха да се чакат пред мола на близките пейки. Тя се приготви като облече къси панталонки и една копринена тениска . Взе кредитните си карти и тръгна към мола пеша, защото искаше през това време да подиша въздух, който не бе от най-чистия но пък не и се ходеше с кола, а и бе тръгнала рано от часа който трябваше да са там. След около десет минутки тя беше вече на пейките оглеждайки за Карина и зяпайки хората които влизаха и излизаха от огромния мол.

by **Карина Деймос** Съб Юли 09, 2011 1:04 pm

Още един скучен ден, още една отчаяна душа! Последните седмици бяха един обладан от скука омагьосан кръг. Сделките, които Карина сключваше вече не бяха толкова интересни, не караха огънят във вените ѝ да забушува, нито пък я караше да се чувства сякаш току що са ѝ били еминефринова инжекция. Хората искаха едно и също и Деймос се чувстваше все едно прави сделка с един и същи човек всеки път.
Както винаги събуди се в чужда легло, а до нея стоеше едно чаровно момче с русолява коса, което спеше мирно и кротко. Чаршафът покриваше единия му крак и слабините му, а слънчевите лъчи, прочеждащи се през ефтините щори галеше лицето и голите му гърди. Тя се усмихна и се огледа, за да разбере къде точно се намира. Надигна се от леглото и наклони главата си първо наляво, после надясно, а прешлените на врата ѝ изпукаха глухо. Опита се да си спомни какво бе правила снощи, но не можеше, което беше рядкост за нея. И все пак стаята ѝ подсказваше, че е било доста забавно, чак на Дея ѝ стана жал, че не помни дори името на хубавеца, който тихо спеше до нея. Токчетата ѝ се намираха на прага на вратата на малката спалня, а копринената ѝ минирокличка бе захвърлена най-небрежно на прашния под. Стаичката бе малка и във въздуха все още се носеше парфюмът ѝ, както и одеколона на непознатия.
Карина сви рамене след последния напън на мозъка си да разбере какво е станало, изправи се до леглото и отметна пердето, за да види къде тоно се намира.
- О, супер. - прошепна тя, като осъзна, че младежът до нея живееше точно на площада.
Карина събра дрехите си, разпиляни тук и там из малкия апартамент на непознатия и набързо се облече. След това отиде до кухненския бокс и осъзна, че и там е имало екшън, съдейки по състоянието на масата и кухненския плот. Изглежда знаейки как ще завърши всичо на сутринта, Карина бе оставила една бутилка Шардоне от 1952 година до мивката, заедно с една чаша за вино. Наля си малко от пенливото питие и жадно пресуши чашата. Едва-едва се върна в стаята и целуна момчето по бузата, след това излезе от апартамента и се насочи към онази дупка, в която живееше.
По пътя получи обаждане от Джеси Паркър, едно от малкото мили хора, които бе срещала, които нямаха нуждата от спасяване, сделки и прочие. Харесваше ѝ да общува с хора, които си нямаха на представа, че Карина бе демон. Харесваше ѝ да си мисли, че наистина се смесва с тълпата.
Уговориха се да се срещтнат в мола след един час. 'Достатъчно време да се преоблека' помисли си Дея и погледна омачканата си рокля. На часа, когато стъпи в онзи проклет склад, тя се телепортира във стаята си и се преоблече. След това се отправи към мола пеша, наслаждавайки се на не чак толкова ранния сутрешен въздух.
- Е Джеси, как си днес! - изненада я тя иззад гърба ѝ и прегърна сърдечно. Бихте казали, че това изобщо не е в стила на Карина Деймос, но сред различните хора тя се държеше различно. - Какво искаш да правим?

by **Джеси Паркър** Съб Юли 09, 2011 1:26 pm

Джеси и две минути не успя да стои на онова гадно слънце, което и блестеше в очите, но горката сама си бе виновна че не взе очилата си. Стана от пейката и започна да обикаля докато след малко не се почувства странно, че се върти в кръг и се спря. Няколко момчета от среща я зяпаха или по-точно долната част ня тялото и които бяха хубаво открити, за ради къдите панталонки. Изгледа ги като се пооправи и им намигна. Ужасно много ибчаше да се закача с момчетата и още повече тези, които изглеждаха добре, но тя не би си легнала с тях. Огледа едно от момчетата, което изглеждаше най-стройно и възпитано. Беше с руса коса и сини очи. "Точно такъв си търся"- каза си на ум като се замисли дали да не иде при тях. Кръстосда ръце и забеляза че момчето също я гледа. Беше готова да тръгне към тях. Преди да направи и първата крачка се чу гласът и на Карина. Джеси се усмихна като я погледна и след това пак върна поглед на там където беше момчето, но този път той го нямаше приятелите му бяха там като зяпаха двете доста добре облечени красавици.
- Здравей!- усмихна се и я прегърна като след това се отдели от нея и я огледа от главата до петите. Изглеждаше както винаги чудесно. Джес се усмихна като вдигна палеца си пред нея и и показа знака за супер си. Тя така си го беше нарекла, но приятелите и знаеха че това е нейната малка измишльотинка. Така де това означаваше "okey" а тя го определяше в тази ситуация, че Кари изглежда перфектно с тази салдка ролкичка и очилата, за които Джес и завиди защото тя нямаше в този слънчев ден, но нали все пак нямаше да пазаруват навън , а в огромния мол който бе пред тях.
- Дрешки дрешки дрешки!- каза малко лигаво като малко бебе, което е чакало от много време майка му да му купи играчката която си е харесало. Кари само поклати глава в знак на съгласие и двете влязоха в мола.

by **Карина Деймос** Съб Юли 09, 2011 10:46 pm

Ще се запитате как Карина Деймос, най-силният демон в Ада, може да се мотае с такъв човек. Буквално. По принцип Деймос не харесваше хората, затова се мотаеше със същества, които все още могат да си спомнят Наполеон, но нали към всяко правило има и изключение. Джеси толкова напомняше на Карина, че нямаше повече накъде. Напомняше ѝ на онзи период от съществуването ѝ, когато тя бе най-близо до това да се определи като човек. По това време тя обръщаше глава, когато видеше насилие и затваряше очи всеки път, когато видеше мъртво тяло. В този нейн период тя не правеше сделки, не общуваше с никой от Долния етаж, нито пък си позлволяваше да говори с едновремешните ѝ безсмъртни приятели. Беше толкова човек, колкото бе ѝ Джеси. Единствената разлика бе, че във вените на Карина течеше чист огън, по-горещ от слънцето, по-опасен от горски пожар. Но тя бе пренебрегнала този факт и се бе изгубила в рутината на човешкия живот. Десет години тя живя така. Влюбена.
Да, любовта причиняваше точно това на Карина Деймос. Правеше я толкова слаба, толкова жалка, че тя просто се предаваше на обикновения живот и на първичната заблуда, че това ще е нещо като райско изживяване, когато всъщност правилата и реалността те застигаха и те поваляха на земята, раздавайки ритници. Но след като този период премина, а Карина вече бе изпитала всички "позитивни" неща от човешкия живот, тя разбра, че в него няма нищо очарователно. Просто сиво ежедневие.
А Джеси беше влюбена. Можеше да се види от километри. Беше влюбена в живота, който Карина така презираше. Паркър обичаше точно това - рутината. Знаеше как въздейства на мъжете наоколо и затова винаги се обличаше предизвикателно. Знаеше точно къде ще отиде всеки ден, в колко часа къде ще се намира, кого ще срещне и какво ще си кажат. Карина намираше това за толкова досадно, но самата пъргавост на Джеси, самото вълнение от нещата, които животът ѝ бе донесъл на сребърни подноси и незаслуженото възхищение към Карина, впечатлиха Деймос толкова много, че тя чак намери това обикновено момиче очарователно.
- О, дрехи! - възкликна тя, като намигна на онези момчета, които до преди малко ги оглеждаха, след това влязоха в мола и огледаха витрините на всички магазини. - Но, първо!
Карина хвана Паркър под ръка и отидоха до малкия щанд за студен чай. Пробута десет евро на русокосата продавачка, казвайки ѝ да задържи рестото, а тя от своя страна, удовлетворена от огрмния бакшиш, си обслужи с огромна слънчева усмивка и след една минута двете с Джеси носеха в ръцете си две пластмасови чаши със студен чай.
- Та, накъде, Паркър?

by **Джеси Паркър** Нед Юли 10, 2011 12:38 pm

Kaрина и Джеси оглеждаха внимателно магазините покрай които минаваха. Погледа на Паркър се спря на една елегантна рокля, която искаше поне да пробва. Започна да оглежда. Беше красив и нежен цвят, който почти щеше да се слее с кожата на момичето, което зяпаше късата рокличка вървейки нанякъде държейки под рка г-ца Деймос. Джес запомни магазина намествайки си името му в мозъка си и тръгна напред с приятелката си, която беше се запътила заедно с Джес за студен чай. Миналото лято като се събираха с приятелите си само и единствено това пиха с вкус на лимон. Джесика обужаваше този вкус. Карина плати подавайки и една чашка със лимонов чай оставяйки щедър багшиш на младата девойка, която ги обслужи усмихната и благодарна за това което и остави Деймос.
Джес взе в ръка чашата си и се огледа за магазина, който се казваше "Miss Kapriz" Не успя да извади тази рокля от главата си сякаш се влюби в нея.
Джесика обужава този тип прекарване на деня, но винаги си казваше, че все пак трябва и да имаш възможност за да напазаруваш доста добре и доста качествени неща, които както тази рокля и харесаха и си се представяше облечена с нея. Тя имаше огромно самочувствие и си каза в мислите, че ще изглежда прекрсно с нея. Засмя се и отпи малко от чая като трябваше да отговори на въпроса на Карина.
- Хайде госпожице Деймос идвай с мен!- каза и се усмихна дърпайки я след себе си запътвайки се към онзи магазин, който бе на около петдесет метра от тях. Джесика в далечината забеляза още една рокля, която щеше да седи на Карина перфектно. Спря за момента и огледа момичето пред себе си, което според Джес не обичаше много да се разхожда по магазините, но можеше и да грешеше. Представи си я със тази черна и елегантна рокля и се усмихна като се обърна и продължи да върви към магазина.
- Има изненада!- каза весела като вървеше и след малко се озоваха пред магазина. Джесика погледна към надписа на магазина и се усмихна като беше сигурна, че това е магазина. Видя и двете рокли, които бяха точно една до друга. Хванати под ръце Паркър и Деймос влязоха във магазина, който беше пълен със красиви и елегантни дрешки.

by **Карина Деймос** Нед Юли 10, 2011 9:29 pm

Три думи. Черна. Малка. Рокля. Карина влезе в магазина, стискайки кредитната карта между пръстите си, с настроението да изхарчи цялото ѝ съдържание, без изключения. Денят ѝ, макар и малко мистериозно, бе започнал достатъчно добре, че да ощастливи Карина, която пък щеше да ощастливи някоя много късметлива продавачка в мола.
Деймос се пусна от Джеси и започна да се разхожда между многото рафтове, пълни с дрехи. А дрехите бяха ушити толкова фино, с такова старание, че Карина можеше да надуши самата коприна на черната рокля, можеше да усети невидимите следи от креда по кройката, можеше дори да помирише сапуна, който шивачката бе използвала преди да започне да шие това бъдещо притежание на Деймос. Тя машинално я взе, без да я оглежда или да опипва материята, а на устата ѝ се разтегли горделива усмивка, която я караше да изглежда толкова лоша, че бе невъзможно да извърнеш поглед от нея. Носеше закачалката сякаш тя беше някаква стъклена фигурка, която ще се счупи на милиони парчета само ако издишаш върху нея.
Влезе в съблекалнята и ловко се измъкна от леката тюлена бежова рокля, с която бе дошла. Сложи слънчевите си очила в голямата чанта, която носеше и бързо-бързо се намести в черното творение. Понеже стените на пробната бяха направени от прости дървени плоскости, на които бяха окачени огледала, всичко се чуваше перфектно от другата страна на така наречената стена. Карина разпозна въодушевените, радостни възклицания на Джеси и се провикна високо, така че всеки намиращ се в магазина можеше да чуе мекия ѝ и все пак леко дрезгав глас:
- Как е, Паркър? - когато вместо отговор получи само поредното възклицание, тя се подхилкна, удари с юмрук стената на пробната на приятелката ѝ и през смях каза: - Внимавай да не се влюбиш в себе си като се оглеждаш.
Точно като по филмите и двете излязоха по едно и също време и по инерция се обърнаха една към друга. Карина намигна на Паркър, а в отговор получи радостен вик и няколко плясвания на ръцете.
- Спокойно, спокойно. Ще я купя и без твоите психоатаки! - поспря я Карина и се върна в пробната.
Там Дея се преоблече за по малко от минута и тя отново се насочи към касите, носейки закачалката заедно с роклята с такава гордост, че всеки можеше да усети увереността, която струеше от нея. Стовари роклята, заедно с няколко гривни и един чифт обици, които беше взела на идване, и веднага след като касиерката маркира стоките, Карина прокара платинената си карта през посттерминала и събра всичко в една голяма чанта. Изчака настрани, за да може Паркър да свърши по-бъзро и когато двете излязоха от магазина, те се спряха на средата на коридора, обградени от множество примамливи витрини, объркани накъде да продължат.
- А сега? Къде сега?

by **Джеси Паркър** Нед Юли 10, 2011 9:58 pm

Джес и Дея пробваха онези елегантни роклички, които им привлече окото още с влизането в мола. Джесика горделиво и сръчно я облече и се огледа в огледалото н което беше поставено на стената на малката побна. След одобрението и на Кари и двете отново облякоха дрехите с оито бяха дошли и бяха решени да си ги вземат. Оглеждайки на път за касата, Джес се спря на едно потниче и взе него без да го пробва, защото на пръв поглед си каза, че ще и е точно. Изкара чисто новата си карта, която не бе единствена у нея и се запъти към касата след Карина като забеляза гривните, от които си взе. Бяха хубавки затова и Джес да не остане назад и тя се хвана няколко и остави усмихнатата продавачка да маркира нещата и. След малко подаде картата си и внимателно сложи покупките и в една чанта, която беше с надпис на магазина. Това ще и напомня за спомена с Деймос. Засмя се тихо на устните си и заедно след като си взе картата излязоха щастливи и с горделиви усмивки от магазина. Спряха на средата на коридора и огледаха всички магазини покрай тях. За аксесоари, бельо, декорации за къщите, перуки и какво ли не. Може би там можеше всичко да се открие.
Отново един магазин за дрехи, но този път спортни хвана окото на Джес, която забеляза една много сладурска и цветна тениска на "piece" знакът за мир и заедно с нея и една хип-хоп шапчица. Джесика се усмихна и на това откритие като хвана отново под ръка Деймос и се запъти натам гледайки тениската.
Влязоха в магазина, а Джес помоли продавачката да смъкни от манекена тениската. Естествено това не накара продавачката да не я смъкне, защото все пак щеше да получи заслужените пари.
Внимателно и подадоха тениската, а тя я погледна и си каза че няма нужда да я пробва. Искаше мнението и на Дея, защото все пак тя беше с нея.
- Харесва ли ти?- каза и я обърна към нея оставяйки я в ръцете и. Отиде до щандът с гривните и си взе няколко цветни. Петнадесет за нея бяха няколко, но щяха да седят добре със блузката, която беше лилава, а надписът, във всякакви възможни цветове. Отиде до нея и хвана и тениската и гривните в ръце като започна да гледа и другите неща. Спря се на обиците и и харесаха едни лилавки. Избираше нещо като комплекте. Все едно си направи костюм или си приготви дрехите за училище. Взе едни сини дънки и застана пред Карина която зяпаше Джес доста странно.
- Ето така! Всичко си отива!- каза и постави дрехите пред себе си така че тя да има възможност да огледа всичко.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Mall Center

Mall Center

Re: Mall Center

Re: Mall Center

Re: Mall Center

Re: Mall Center

Re: Mall Center

Re: Mall Center

Re: Mall Center

Re: Mall Center