Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребителиНай-новият потребител е Ема Хънт
Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Affiliates
Hotel Marriott - Vienna
5 posters
Страница 2 от 2 • 
1, 2
Re: Hotel Marriott - Vienna
by Карина Деймос Пет Юни 03, 2011 7:35 pm
- Не знам, - отвърна Карина и кръстоса крака, приятно обтегнала се в мекото кресло - защо трябва да има причина?
Животът на Карина Деймос нямаше смисъл. Тя живееше за момента и ако искаше нещо, направо отиваше и си го вземаше. Решаваше да отиде до Китай - на следващия ден китайците заварваха една атрактивна млада дама да крещи нещо от Великата стене, дояждаше ли ѝ се пица, отскачаше до Рим. За нея да крои планове, които можеха да се объркат в момента, в който влизаха в сила, бе нещо безкрайно неприятно и ненужно. Затова можеше да се каже, че Карина Деймос не живееше по ничии правила, освен нейните собствени. Мразеше нещо да има смисъл, а още повече - някой друг да изисква обяснение за постъпките ѝ. И макар че винаги имаше някакъв скрит мотив зад всяко нейно действие, тя просто отговаряше с "не знам!" и се смееше нервно.
- А къде се губеше толкова дълго време, Хенри? - попита с престорено въодушевление тя. - Все си мислех, че ще те срещна из някоя тъмна уличка да прибираш духа на поредната моя жертва.
Тя се засмя гръмко и няколко човека се обърнаха, за да видят какво става. Тя ги дари с най-леденото изражение и сякаш чули безмълвната ѝ псувня, се обрърнаха смутено и продължиха да правят това, което бяха правили преди това.
Животът на Карина Деймос нямаше смисъл. Тя живееше за момента и ако искаше нещо, направо отиваше и си го вземаше. Решаваше да отиде до Китай - на следващия ден китайците заварваха една атрактивна млада дама да крещи нещо от Великата стене, дояждаше ли ѝ се пица, отскачаше до Рим. За нея да крои планове, които можеха да се объркат в момента, в който влизаха в сила, бе нещо безкрайно неприятно и ненужно. Затова можеше да се каже, че Карина Деймос не живееше по ничии правила, освен нейните собствени. Мразеше нещо да има смисъл, а още повече - някой друг да изисква обяснение за постъпките ѝ. И макар че винаги имаше някакъв скрит мотив зад всяко нейно действие, тя просто отговаряше с "не знам!" и се смееше нервно.
- А къде се губеше толкова дълго време, Хенри? - попита с престорено въодушевление тя. - Все си мислех, че ще те срещна из някоя тъмна уличка да прибираш духа на поредната моя жертва.
Тя се засмя гръмко и няколко човека се обърнаха, за да видят какво става. Тя ги дари с най-леденото изражение и сякаш чули безмълвната ѝ псувня, се обрърнаха смутено и продължиха да правят това, което бяха правили преди това.
Карина Деймос- Posts : 208
Join date : 29.05.2011 -
Re: Hotel Marriott - Vienna
by Хенри Фицрой Пон Юни 06, 2011 6:31 pm
За Хенри този въпрос бе толкова безсмислен,че не може и да бъде,къде се губи той
-Никъде не съм се губил-отвърна кратко той като се опита да даде ясна представа че въпроса е доста нелеп.
-Събирах души из Вселената каквото правя всеки миг от вечността-каза той най спокойно
После се огледа наоколо за да види хората дали има още някой от неговия списък,но май нямаше поне за момента,той никога не спи и винаги е на линия.
В града имаше и друго божество но Хенри не бе го удостоил с присъствието си.Все пак той бе Големият шеф на всички смъртти изобщо,но както и да е той погледна събеседничката си която изглеждаше ослепително и повечето млади мъже я изпиваха с очи.
Хенри не изпитваше такива потребности като тях.
Все пак той не бе тленно същество а Първична енергия,той само бе приел такъв образ за пред хоратата
-Явно може да се засичам е често в града-отвърна той и се усмихна злокобно
-Никъде не съм се губил-отвърна кратко той като се опита да даде ясна представа че въпроса е доста нелеп.
-Събирах души из Вселената каквото правя всеки миг от вечността-каза той най спокойно
После се огледа наоколо за да види хората дали има още някой от неговия списък,но май нямаше поне за момента,той никога не спи и винаги е на линия.
В града имаше и друго божество но Хенри не бе го удостоил с присъствието си.Все пак той бе Големият шеф на всички смъртти изобщо,но както и да е той погледна събеседничката си която изглеждаше ослепително и повечето млади мъже я изпиваха с очи.
Хенри не изпитваше такива потребности като тях.
Все пак той не бе тленно същество а Първична енергия,той само бе приел такъв образ за пред хоратата
-Явно може да се засичам е често в града-отвърна той и се усмихна злокобно
Хенри Фицрой- Posts : 39
Join date : 27.05.2011
Страница 2 от 2 • 1, 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Изоставеният цех
» Анита Блейк
» Промяна на лик
» Спам Без Срам Vol. 2
» Алеята около гората
» ...другарче за РП
» Кейти Фоус
» Да броим до.... Vol.1.