Къщата на дървото

by **Джейсън Томас Даркъс** Вто Юли 12, 2011 11:46 pm

След миг вече бяхме там, където от толкова много време искам да бъда. Качихме се двамата с Алекс и се загледахме в небето. Докато гледах звездите, я попитах;
-Знаеш ли какво правех тук като малък с нашите....? Обичах да се...гъделичкаме. - казах аз и смеейки се, започнах да я гъделичкам. Накрая спрях и й посочих недалеч една ярка звезда.
-Прекрасно е да гледаш звездите и нощното небе. - казах тихичко аз и се усмихнах на Алекс:
-Щастлива ли си, че си с мен? - попитах аз и се засмях.

by **Александра Стивънс** Сря Юли 13, 2011 12:01 am

-Естествено,че се радвам.-Усмихнах се и погледнах звездите.
Бяха толкова красиви можех да се хвана на бас,че ги знам всичките все пак толкова много съм ги гледала...че все едно теми баха единственитеприятели.
-Ще имам ли приятели?-Попитах го тихо и се засмях.
Това беше абсурдно как момиче като мен можеше да си намери приятели в такъв красив град.

by **Джейсън Томас Даркъс** Сря Юли 13, 2011 12:08 am

-Ако искаш, много бързо можеш да си намериш приятели. - казах аз и й се усмихнах топло. - Ти си великолепно момиченце и не се съмнявам, че ще се сприятелиш с някого. - казах аз и се усмихнах.
-Дори и да не остаряваш, все пак трябва да имаш рожден ден, Това, че си ангел, не означава, че не трябва да имаш нормален живот. - казах аз и се засмях. Прегърнах Алекс и й казах:
-Вярвам, че ще се справиш за напред и ще си намериш много, нови и добри приятели. - уверих момиченцето и се облегнах разсеяно назад.

by **Александра Стивънс** Сря Юли 13, 2011 12:13 am

-Благодаря Джейсън.-Казах и легнах на гърдитему беше толкова топъл.
-Много си красив тате.-Оплезих му се и се загледах в небето.
Засмях се и вплетох пръстите си.Усмивката не слизаше от лицето ми което ми харесваше.
От много време не се бях усмихвала.

П.П ако искаш свършвай РП-то защото нали знаеш,че аз заминавам и ако много ти се пише няма проблем.

by **Алеса Фиоре** Пет Юли 15, 2011 9:16 am

Алеса реши да посвети вечерта си на разходка в парка или гората. "Е, нека вятърът ме отвее нанякъде...", помисли си тя, колкото и глупаво да беше.
Беше прохладна нощ. Небето беше покрито със звезди.
Алеса вървеше напред-назад, оглеждайки луната и морето от блещукащи звезди, когато нещо високо се изпречи на пътя й. Първата й мисъл беше "О, великан!", но след това го огледа старателно, колкото можеше да види в мрака, и заключението й беше, че това е дърво с къща на него.
Като малка винаги е искала такава, но не е имало кой да й я осигури, за жалост. Беше доста зловеща къща, но все пак Алеса реши да се качи и да поразгледа.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Къщата на дървото

Къщата на дървото

Re: Къщата на дървото

Re: Къщата на дървото

Re: Къщата на дървото

Re: Къщата на дървото

Re: Къщата на дървото

Re: Къщата на дървото