Purple Coffee

Обикалях безцелно из улиците на Виена и разглеждах наоколо. Не бях се срещала с познатите си от доста време и се чувствах така, сякаш съм единствената на този свят. Крачех бавно и мислех, както обикновено. Стигнах до някакво кафене и реших да го посетя. Настаних се и си поръчах кафе. Подпрях глава на ръката си и зачаках, докато ми донесат поръчката. Позволих си да огледам наоколо. Местенцето бе хубаво, нямаше много хора и бе спокойно, което бе най-важното - кой не обича спокойствоето?

След малко ми донесоха кафето. Отпих глътка от топлата течност и поставих внимателно чашата на масата пред мен. Скръстих крака и се загледах пред прозореца, който се намираше точно пред мен. "Колко е хубаво тук!" - помислих си и въздъхнах дълбоко. С периферното си зрение видях, че някой се приближава насам, но явно отиваше при някого другиго. Не можех да се сдържа да не погледна и го сторих. Обърнах се незаинтересовано. Беше високо стройно момче, с руса коса и зелени очи. След като задоволих любопитството си отново се обърнах и отпих глътка от кафето си.

Погледнах момчето учудено. Замислих се за миг и отвърнах:

- Да, да! Заповядай! - казах и посочих с ръка стола пред мен. Явно днес щеше да е малко по-различен ден. Нови запознанства - нови възможности! Русокосия изглеждаше свестен тип и щях да се радвам, ако с него се поопознаем. Отпих от кафето си и го погледнах, но не се задържах много така и сведох глава.

- Как се казваш? - запитах направо и леко се усмихнах.

"Хубаво име!" - помислих си и се представих без да чакам да ми зададе въпроса за името ми.

- Ейми Джонсънс! - изрекох. Отпих от кафето си и се загледах в него с лека усмивка. Мина се малко време и отместих за кратко поглед към прозореца, сякаш чаках някой да влезе всеки момент през вратата. Радвах се, че има с кой да разменя една-две думи. Не помня от колко време не се бях чувствала така, както се чувствам сега. Отново го погледнах и зачаках за някаква реакция от негова страна.

- На мен също! - казах и забелязах, че гледа към чашата ми с кафе. Отпи от своята и я остави встрани, което ме подсети, че моята не е на точното място. Поместих я леко вляво от мен и сложих ръце на масата. Не е особено културно, но така щях да му покажа, че ми изглежда интересна личност и че искам да го опозная.

- Тук ли живееш? - запитах и го погледнах заинтересовано. Надявах се да разбере намеренията ми и да не се оттегли от мен. Не бях особено добра в запознанствата, но се опитвах да направя добро първо впечатление за себе си.

Усмихнах се на свой ред.

- Познато. - отвърнах и го погледнах плахо. Може би го беше срам да задава въпроси и трябваше по някакъв начин да продължа дискусията ни. Извъртях замислено очи, след което го стрелнах с поглед. "Дали е човек?" - запитах се, но знаех, че това не е най-подходящия въпрос, който можех да задам.

- Какво правиш по това време навън? Не се ли страхуваш, че нещо може да ти се случи? - запитах и се сетих за миналото ми. Не съжалявам особено, че съм вампир... Съжалявам, че трябваше да оставя семейството си без дори да им кажа къде отивам и какво се е случило с мен онази вечер.

- Да, прав си. - отвърнах - Но все пак да се скиташ сам.. Никога не знаеш кой ти мисли доброто и кой злото, нали? - казах и се усмихнах. Отпих глътка от кафето си и поставих чашата настрана. Замислих се... "Дали съм му досадна?" - запитах се и го погледнах въпросително. Изглеждаше доста спокоен, което страшно много ме учуди. Ако беше човек, едва ли щеше да е такъв. "Възможно ли е и той да е вампир, като мен? Хм.. Няма невъзможни неща на този свят!" Отпих още веднъж и зачаках някаква реакция от негова страна.

Явно си имах работа с лошо момче. Е, не мога да умра отново, така че не се страхувах от него. Погледа му бе доста предизвикателен.

- Оо! - възкликнах аз - Явно си имам работа с лошо момче, а? - казах и реших да отвърна на предизвикателния му поглед. Лека усмивка се изписа на лицето ми. "Какви ли проблеми създава той?" - запитах се - "Не ми изглежда като бунтар малко или много, но външния вид понякога лъже и то доста"

- Зависи за какво става на въпрос. - казах и се усмихнах - Обикновено съм навита за лудорий. Все пак това правя през повечето време. - признах. Отпих поредната глътка от кафето си и се облегнах назад. Прехапах леко долната си устна и му хвърлих един пронизващ поглед. "Ако и той обича лудорийте ще съм много радостна, защото ще има с кой да ги правя." - помислих си и отново се подпрях на масата - "Е, ако ми позволи да го опозная, разбира се!"

- Бих се радвала да ти правя компания! - кимнах и допих последната глътка от кафето си. - И да, може да ме наричаш Ейми, Тран! - казах и се изправих бавно. Сложих ръце на кръста си.

- Имаш ли някаква идея за това къде ще отидем? - попитах на свой ред и зачаках отговор. Пъхнах ръцете си в задните джобове на доста прилепналите си дънки и го погледнах с мили очички. Навън беше тъмничко, но имаше доста хора и точно заради това тук ми харесваше толкова много. Когато и да излезеш винаги има някой, който да се скита.

- Разбира се, че не е безсмислено занимание. Обичам да се разхождам! - заявих и му намигнах. Той се изправи и плати сметката. "Колко мило от негова страна!" - помислих си - "Дори не ме познава и ми плаща сметката." Кимнах в знак на одобрение.

- След теб! - каза той и посочи вратата.
- Благодаря! - отвърнах и заедно излезнахме от кафенето.

Оправих се набързо и реших да тръгна по-рано. Не исках да закъснея и да го карам да ме чака. Ходех бързо и през целия път мислех какво да правя, ако той ми е вързал тенекия. Най-сетне стигнах до вратите на кафенето, в което по-рано се бяхме запознали. Въздъхнах дълбоко и влязох. Огледах се и го видях на една от масите. Приближих се бавно и плахо се настаних без покана на стола, намиращ се срещу него...