Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребителиНай-новият потребител е Ема Хънт
Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Affiliates
Къщата на Виктория и Доминик!
Wien :: Виена. :: Жилища. :: Жилищата на героите
Страница 1 от 1 • Share •
Къщата на Виктория и Доминик!
by Виктория Еспино on Пет Май 27, 2011 10:27 am
Къщата:
Холът:
Спалнята и:
Банята й:
Спалнята на Доминик:
Банята му:
Вики пристигна в градът и още със влизането в него тя реши да види осигурената от баща си къща. След малко таксито я докара до адреса и тя започна да оглежда огомната къща, която баща и и беше купил. Беше сигурна, че не може да живее в така голяма къща сама за това още преди да дойде тук си търсеше по интернет съквартирант. Влезе в къщата и за отрицателно време подреди дрехите си в гардероба. Взе си един душ и седна пред телевизора по хавлия.
Холът:
Спалнята и:
Банята й:
Спалнята на Доминик:
Банята му:
Вики пристигна в градът и още със влизането в него тя реши да види осигурената от баща си къща. След малко таксито я докара до адреса и тя започна да оглежда огомната къща, която баща и и беше купил. Беше сигурна, че не може да живее в така голяма къща сама за това още преди да дойде тук си търсеше по интернет съквартирант. Влезе в къщата и за отрицателно време подреди дрехите си в гардероба. Взе си един душ и седна пред телевизора по хавлия.
Виктория Еспино- Posts : 10
Join date : 26.05.2011 
Re: Къщата на Виктория и Доминик!
by Доминик Уинтър on Съб Май 28, 2011 5:50 pm
Доминик влачше тежкия си куфар по улицата и преплиташе крака от време на време. Факта, че пропускаше всички хранения през повечето дни от седмицата му печелеше световъртежи и нестабилност... не включваме и подробността, че тялото му се разболяваше лесно, имунната му система бе толкова зле, че биха го обявили за мъртвец, ако отидеше на лекар. Бръкна в джоба си и от там извади поредното от онези вълшебни хапчета, които го държаха жив. Спомняше си онази прекрасна милейди, вещица, която го бе снабдила с четири дузини от тях. Това бе може би един от най- приятните моменти на съществуването му, в които бе свършил нещо достатъчно полезно за себе си.
Схруска го набързо и преглътна с мъка. Усети как през устата му преминаха няколко вкуса на храни, които не бе вкусвал и не можеше да разпознае. Пред погледа му се завъртя вихрушка от цветове и минута по- късно се чувстваше пълен с енергия за цяла седмица...поредната цяла седмица, в която нямаше да сложи залък в устата си.
Спря се пред голяма къща с южно разположение...луксозна и определено не можеше да си я позволи, но имаше намеренията да си намери работа и да свърши още нещо полезно. Новият му дом, неговия дом, надяваше се за по- дълго време, защото му бе омръзнало да се мести от град в град. Въздъхна и прокара поглед по сградата. Завървя бавно по алеята, докато не стигна вратата. Вдигна ръка и почука три пъти с чукалцето, надявайки се да бъде чут веднага. Остави куфара си на верандата и зачака, облегнат на касата на вратата.
Схруска го набързо и преглътна с мъка. Усети как през устата му преминаха няколко вкуса на храни, които не бе вкусвал и не можеше да разпознае. Пред погледа му се завъртя вихрушка от цветове и минута по- късно се чувстваше пълен с енергия за цяла седмица...поредната цяла седмица, в която нямаше да сложи залък в устата си.
Спря се пред голяма къща с южно разположение...луксозна и определено не можеше да си я позволи, но имаше намеренията да си намери работа и да свърши още нещо полезно. Новият му дом, неговия дом, надяваше се за по- дълго време, защото му бе омръзнало да се мести от град в град. Въздъхна и прокара поглед по сградата. Завървя бавно по алеята, докато не стигна вратата. Вдигна ръка и почука три пъти с чукалцето, надявайки се да бъде чут веднага. Остави куфара си на верандата и зачака, облегнат на касата на вратата.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Then we wished them all a happy birthday.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
We kissed them all goodnight.
Now he chases me in my black and red dress.
Доминик Уинтър- Posts : 264
Join date : 27.05.2011 -
Re: Къщата на Виктория и Доминик!
by Виктория Еспино on Нед Май 29, 2011 1:57 pm
Виктория прегледа всички канали и след неуспешно намиране на нещо интересно по телевизора се качи в стаята си. Погледна се в огледалото и бавно и нежно среса няколко пъти косата си като я изсуши. Облече приготвеното си бельо, което стоеше на леглото. Отвори току-що подредения гардероб и взе един потник и къси панталонки. Взе любимата си книга, която все още беше в куфара и отново слезе долу. Започна да си приготвя храна и след малко чу че някой почуква по вратата. Набързо взе вече приготвеното ядене и сложи малко в чинията си.
- Момент!- извика и избърса мръсните си ръце в една кърпа и изключи котлона. Изтича до вратата и отвори бавно като беше навела надолу и забеляза едни мъжки обувки. Вдигна главата си и погледна куфара който мъжът носеше.
- Ти трябва да си Доминик?- попита и му се усмихна като му направи място да влезе.
- Момент!- извика и избърса мръсните си ръце в една кърпа и изключи котлона. Изтича до вратата и отвори бавно като беше навела надолу и забеляза едни мъжки обувки. Вдигна главата си и погледна куфара който мъжът носеше.
- Ти трябва да си Доминик?- попита и му се усмихна като му направи място да влезе.
Виктория Еспино- Posts : 10
Join date : 26.05.2011 -
Wien :: Виена. :: Жилища. :: Жилищата на героите
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Изоставеният цех
» Анита Блейк
» Промяна на лик
» Спам Без Срам Vol. 2
» Алеята около гората
» ...другарче за РП
» Кейти Фоус
» Да броим до.... Vol.1.