Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън

» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс

» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс

» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky

» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen

» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen

» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky

» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky

» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Нед Юни 05, 2011 7:00 pm
Statistics
Имаме 149 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Ема Хънт

Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

Calendar Calendar

Победители от конкурси
Победителите от конкурса за модератори са : Макс Фрей (Глобален Модератор),Хелена Салвадор (Виена) и Ана Блейк (Всичко останало) ! Честито !
Affiliates

По пътищата...

Предишната тема Следващата тема Go down

По пътищата...

Писане by Isabella Parker ♥ on Нед Май 29, 2011 5:28 pm



*****
Излязахме от ресторанта и автоматично се запътих към Мустанга. Запалих двигателя и тръгнах към неопределена улица. Ромън ме последва, разбира се. Обиколих половината град и накрая спрях на една празна улица. След секунда през отворения прозорец видях колата му.
Усмихнах се доволно и го погледнах право в очите.
- Е, готов ли си? - попитах достатъчно силно, за да успее да ме чуе.

avatar
Isabella Parker ♥

Posts : 47
Join date : 29.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Ромън Пиърс on Нед Май 29, 2011 5:33 pm

Огледах колата й и казах:
-Мамка му.. това е Mustang 2011 DUB... а ти ми казваш 67.. играеш мръсничко, а? - след това тя чу звука на двигателя и гумите, който вдигнаха пушек. Погледнах я и след това загледах червения сфетовар. Кракът ми не се махаше от съединителя и газта... Щяхме да тръгнем на зеленото, но нямах търпение да изхвърча напред. Мигнах и загледах жълтото, което след секунда се смени на зелено. Отпуснах газта и потеглих.. По-скоро се отлепих от мястото, където оставих следите си. За много кратко време вдигнах обороти, след което смених на 2-ра. Придвижвах се и стигнах 60 мили за секунди.. Видях я в огледалото.. Щяхме да спрем на 1вата миля, но.. реших че ще е хубаво тя да победи.. Отдръпнах кракът си от газта преди "финиша" и мустанга и прелетя край чарджара ми. Усмихнах се с мисълта "хубаво е да падаш от такива жени.... тя си заслужи победата" след което спрях до нея. Слязох от колата и физиономията ми беше от вида на.. ;( и реших да видя каква ще е реакцията й..
avatar
Ромън Пиърс

Posts : 413
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Isabella Parker ♥ on Нед Май 29, 2011 5:46 pm

- Какво по... - изсъсках и слязох от колата.
Затръшнах вратата и след секунда бях точно пред него. Леле... обичах тези вампирски способности.
Продължавах с бърза и нервна крачка да се приближавам.
- Какво по дяволите правиш!? - бутнах раменете му с длани. - Какво!? Мислиш, че не мога да те бия ли!? - отметнах поглед встрани и се усмихнах презрително.
- Знаеш ли... Щеше да е хубаво, ако поне веднъж такива превзети идиоти като теб да оставят и жените да докажат какво могат, без да им се оставят. - обърнах се и закрачих обратно към колата.

avatar
Isabella Parker ♥

Posts : 47
Join date : 29.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Ромън Пиърс on Нед Май 29, 2011 5:52 pm

Усмихнах се и казах:
-Според мен си победи честно... Залужаваш тази победа.. Никоя друга жена, която съм срещнал до сега не може да кара така.. - след тези думи се облегнах на капака на Чарджъра и я загледах. Нямаше да я спирам.. да прави каквото иска.. Пъхнах си ръцете в джобовете и я загледах.. (стойката ми е нещо като на 1вия гиф)
avatar
Ромън Пиърс

Posts : 413
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Isabella Parker ♥ on Нед Май 29, 2011 6:02 pm

Засмях се презрително. Обърнах се и го погледнах.
- А ти дори не си даде шанса да ме видиш. - усмихнах му се фалшиво и отново се обърнах. Влязох в колата. Подпрях глава на ръката си и въздъхнах.
- Идиот.. - казах с равен тон и се засмях(този път искрено).
Обърнах глава към него.
- Идваш ли? Не мисля да си развалям вечерта. - кимнах към отсрещната седалка.
Добре де... В момента не мислех. Ами колата му? Едва ли щеше да я остави на пътя и да си я вземе утре. Камоли пък заради непозната.
И все пак... Ако нямаше да дойде, лесно можех да намеря друг. За жалост едва ли щеше да е бог и едва ли щеше да ми подари подобна нощ.

avatar
Isabella Parker ♥

Posts : 47
Join date : 29.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Ромън Пиърс on Нед Май 29, 2011 6:37 pm

Тръгнах към колата си. Отворих вратата и взех ключовете. Заключих я и я оставих. Приближих се до нейната, влязох на седаклата до нея и казах:
-Така де.. нека те видим как ще ме закараш.. - усмихнах се, погледнах я и допълних:
-Или пък подкараш?? - засмях се и казах:
-Така де.. къде отиваме?? Ти избираш.. все пак спечели - и сложих колана си с думите:
-Дано стигнем де - и я загледах перверзничко..
avatar
Ромън Пиърс

Posts : 413
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Ивайло Смирнов on Сря Юли 13, 2011 4:54 pm

Тъмната, прекалено скъпа кола, за да принадлежи на същество от работническата класа, профуча по шосето край града. Шофьорът й не се свенеше да натисне педала за газта и да вдигне скоростта много над позволената извън града, да не говорим за тази в него. Обаче, сякаш някакъв извратен късмет пазеше този нехранимайко от ченгета и катастрофи или беше изключително добър шофьор, та не го сполетяваха такива нещастия. Скоростта на скъпия, спортен автомобил не спадаше до последно и поддържаше не особено приличните 130 километра в час, издухвайки останалите участници в движението. Въпреки че Ивайло Смирнов подкрепяше тезата, че хубавата кола се кара бавно, за да я видят всички, обожаваше да чувства адреналина, който препускаше в кръвта му, когато увеличеше скоростта.
Намали чак, когато приближи желаното място, където го чакаше прелестната Алисия. Отдавна бе чакал момента, в който ще я срещне отново и ще я вземе за себе си. Иво отдавна сякаш си я бе заплюл, макар тогава тя да бе съвсем мъничка и да скачаше в скута му с разперени ръце, желаеща прегръдка. Сега знаеше, предчувстваше колко по- апетитна бе от тогава. Паркира пред автобусната спирка и слезе. Заоглежда се с голяма надежда в търсене на стройната й фигура.
avatar
Ивайло Смирнов

Posts : 33
Join date : 06.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Алисия on Сря Юли 13, 2011 5:13 pm

Ето че и Али дочака резултата в който стана какичка и вече беше разбрала всичко за баща си, който всъщност бе демон. Тя го наследи от него, но си живееше както обикновенните момичета. Просто като човек. Все още търсеше някаква сила, но изобщо не я биваше в това просто искаше да е обкновен човек. Ади излезе от хотела си и се чудеше дали когато се срещне с майка си тя дали щеше да я познае. Веднага се оттърва от тези мисли и тръгна към явтобусната спирка, където я чакаше Ивайло. Това беше едно много симпатично момче, което Али никога нямаше да забрави. Той отделяше много време за нея докато бе мъничка. Радостна че ще го види вървеше към спирката и след малко го забеляза. Усмихна се и започна да бяга към него.
- Здравей!- каза усмихната и го прегърна като забеляза и колата. Както винаги всичко му беше наред. Колата беше доста луксозна и може би от онези спортните.
avatar
Алисия

Posts : 109
Join date : 29.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Ивайло Смирнов on Сря Юли 13, 2011 5:31 pm

Разпери ръце срещу затичалата се красавица с дълги тъмни коси, смътно приличаща на малката русокоса Али, но въпреки това, имаща нейните черти, пък и, едва ли всяка жена би се затърчала така към непознат, мязаш изключително много на сводник. Обаче трябваше да отблежа, че Ивайло не се занимаваше с толкова незаконни дейности като трафика на хора. Той залагаше на малката си компания, издаваща фалшиви документи. Колко бяха фалшиви само Иво си знаеше. Всъщност бе от скоро в този бизнес и смееше да каже, че докарва почти до съвършенство документите, но разбира се, фалшивите неща не можеха да бъдат напълно истински, колкото и старателна да бе изработката.
Миг по- късно усети тъмнокосата, притисната в тялото си. Обви ръце около нея и я вдигна във въздуха. Сякаш от векове не я бе прегръщал по какъвто й да е начин, а Иво се чувстваше защитнически настроен към нея, намираше я като за малката си сестра, пък и баща й, Доминик Уинтър не бе хич безизвестен за Иво.
- Прекрасна Алисия.- засмя се щастлив Ивайло и я пусна на земята.- Колко голяма си станала.
Руския му акцент бе толкова явен, че понякога му се искаше да изтръгне езика си.
avatar
Ивайло Смирнов

Posts : 33
Join date : 06.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Алисия on Сря Юли 13, 2011 5:41 pm

Той я вдигна като я завъртя, а тя се замся. Усмихна му след като я пусна и се загледа в очите му. Това и беше навик, докато бе малка постоянно гледаше хората в очите с нейните милички, но сега бяха сини. Алисия сама се чудеше защо са такива и след малко откри отговора си и се сети, че баба и е със сини очи. Вече знаеше и отговора за ъншноста си който незнайно защо я мъчеше. Али чу забележимия му руски акцент, но на нея и харесваше. Звучеше и много приятно, дори за нея това да беше странно. Засмя се на мислите си и се завъртя като някоя малка принцеска пред него и след това се спря. Сега беше голяма и можеше да се занася с хората. Не беше онова малко момиченце, което не ръсеше комплименти но сега беше различно. Забеляза тениската му от която ясно си лечаха плочките и здравото му тяло и се усмихна. Докато бе малка явно изобщо не ги бе забелязвала.
- Ти си си същия, но не бях забелязала тялото ти!- каза и отново се засмя като му се оплези и след това отново се появи онази чаровна усмивка на лицето и.
avatar
Алисия

Posts : 109
Join date : 29.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Ивайло Смирнов on Сря Юли 13, 2011 5:57 pm

Ивайло се засмя и поклати глава някак невярващо. Изглеждаше толкова невинно красива и сексапилна в същото време. Сините й очи притежаваха онзи специфичен за тях блясък, изразяващ доброто й настроение, което неминуемо бе знак за доброто начало на вечерта. Тялото й бе облечено в леки дрехи, но Иво се заклеваше, че те само пречвха на истинската му обаятелност и красота да се излее пред очите на низшите човешки същества, които биха били напълно запленени от нежността и сексапила й.
-Недей да правиш такива комплименти на батко си, защото ще погъделичкаш егото му иии, не отговарям за последствията.- засмя се Иво, намеквайки за мръснишкия подсмисъл на думите си с намигване и шеговито облизване на устните му.
Отново плъзна погледа си по нея и бързо го върна към красивото й лице. Определено очакваше по- скоро руса коса, обаче не можеше да отрече, че тъмния цвят повече подхождаше на Алисия, допълвайки цялостната й визия.
avatar
Ивайло Смирнов

Posts : 33
Join date : 06.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Алисия on Сря Юли 13, 2011 6:07 pm

Али се засмя и преметна един кичур коса назад, който бе паднал пред лицето й и й пречеше. Усмихна се за пореден път и отново потън а в някакви мисли гледайки очите на Ивайло, който се държеше много добре с нея, а това искренно я радваше. Отново погледна към колата, в която искаше да се качи.
- Батко Иво ще ме повозили?- попита и отново се замся и се чудеше какво ще правят сега. Али трябваше да си намери жилище и можеше да попита приятеля си за някоя къщичката която може би щеше да вземе под наем.
- Ей знаеш ли къде мога да се нанеса?- попита нахално и го загледа въпросително и любопитно.
avatar
Алисия

Posts : 109
Join date : 29.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Ивайло Смирнов on Сря Юли 13, 2011 6:25 pm

-Аз си имам едно местенце, не е нищо особено, но определено му трябва женска ръка, която да го разкраси.- отговори Ивайло.
Хвана нежната й длан в своята огромна и я поведе към колата. Паркирането му бе под всякаква критика и сигурно би отнесъл не една глоба, обаче както споменах вече- Иво бе снабден с излишък от късмет, който му осигуряваше безпрепядствено безхаберие по пътищата. Приближи се до излъсканото си возило, придобито по също толкова нелегален път, по който продаваше документи на редовните си клиенти. Заобиколи колата и отвори вратата към пасажерската седалка, давайки път на Алисия да влезе. Изчака я и затвори леко вратата, мина отново от своята страна и влезе в колата. Настание се удобно на мястото си и завъртя ключа в стартера.
- Не знам дали би искала да живееш с вечния ерген.
avatar
Ивайло Смирнов

Posts : 33
Join date : 06.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Алисия on Сря Юли 13, 2011 6:35 pm

Aли влезе в колата и започна всичко да оглежда. Все едно се намираше някой луксозен хотел. Облегна се назад и сложи колана си като гледаше как той кара. Може би и тя трябваше вече да взема курсове за шофьор но шансовете бяха минимални да се справи, но все пак няма неъвзможни неща. Замисли се за това че могат заедно да живеят и щеше да приеме. Поне знаеше че ще бъде в безопастност с Ивайло.
- Да добре!- усмихна се и се вгледа в светлините които идваха от мястото на шофьора и по-точно от таблото. След малко Ивайло пусна касетофона и по-точно музика. Силно започна да се чува песента, а Али се учуди че той слуша това. Беше точно в нейн стил. Явно щяха да се разберат много добре двамата.
- Мога ли да знам къде отиваме?- попита и започна да си тананика песента която се чуваше.
avatar
Алисия

Posts : 109
Join date : 29.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Ивайло Смирнов on Чет Юли 14, 2011 6:50 am

- Искаш ли да видиш ергенската бърлога, която при съгласие от твоя страна също ще обитаваш?- попита я с нескрит интерес Ивайло и потегли с мръсна газ.
Гумите изсвистяха по шосето и колата потегли мигновено, изстрелвайки се напред. Телата на пътниците в нея сякаш се залепиха за седалките под действието на силната тяга, която се появи от раз. Миг по- късно, обаче всичко се нормализира, както и скоростта, с която шофирше Иво. За жалост светофарите не му позволяваха да демонстрира напълно възможностите на колата си пред Алисия.
Протегна ръка и хвана нейната отново, оставяйки я на коляното й. Извърна поглед съвсем за малко за да й се усмихне.
- После може да излезем и някъде на вечеря или да си поръчаме за вкъщи, какво ще кажеш Али?
avatar
Ивайло Смирнов

Posts : 33
Join date : 06.06.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Алисия on Чет Юли 14, 2011 6:58 am

Иво с бясна скорост потегли, а Али само се усимхваше като гледаше през прозореца, но от бързината не успя нищо да улови. Залепи се назад за седалката, а главата си изви нагоре като започна да гледа и лампичките по тавана. Всичко беше доста луксозно и може би скъпо. Как ли Иво си я бе позволил?- запита се тя, но след малко откри и този отговор. Все пак може би на изплащане.
След малко пуснаха друга песена, а Али отново започна да си тананика и кръстоса кръката си, който бяха голи, за реди късите панталнонки в горната част.
- Добре ще отидем в бъдещата ми и твоята де къщурка и може да си поръчаме пица!- каза и отвърна на усмиваката му и забеляза трпчинките които се появиха на лицето на Иво. Баща и имаше подобни и това я накара още повече да се радва.
avatar
Алисия

Posts : 109
Join date : 29.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: По пътищата...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите