+18 Виена, 2009 година

Изабел седна на паважа, пред нощното заведение, докато чакаше. Чакаше клиенти, а по- дяволите, днес явно не бе силна вечер и бе оставена съвсем на сухо. Вече се замисляше дали не е прекалено не привлекателна за мъжете, та затова не я търсеха. Едва ли, смяташе се за достатъчно красива и сексапилна, младичка и крехка, за да успее една неуспешна вечер да подрони егото й до такава степен.
Въздъхна и запали цигара, докато се взираше в далечината на шосето, чакайки някой все от някъде да дойде, не й се искаше да бъде наказана, защото просто не й се отваряше късмета тази вечер.

- Свободна съм.- отговори моментално Изабел.
По лицето й се разля неустоима усмивка на задоволство. Явно все пак имаше някакъв извратен късмет, който тази вечер я спасяваше от няколко неприятни синини. Изправи се, наложи й се да посмъкне роклята си, защото се бе вдигнала доста. Отвори вратата на колата и се настани на пасажерската седалка, което сякаш разкри факта, че е без бельо.
Седейки по колата му, клиента й сякаш бе доста заможен...прекалено заможен и това й хареса. Отдавна не се бе отдавала на такива господа.
- Ти решаваш какво ще правим тази вечер.- намигна му, докато кръстосваше крака и слагаше колана си.- Твоя съм.

- Зависи колко е доволен клиента ми.- отговори сдържано Изабела, но след малко се засмя ведро.- Какво ново можеш да ми покажеш? Не мислиш ли, че съм изпробвала всичко?
Погледна го въпросително. Имаше чувството, че той говори съвсем сериозно и това до някъде й харесваше. Адски мразеше онези мъже, които постоянно залагат на типичното. Беше адски дразнещо, Изабела бе просто ентусиастка да опитва нови и нови неща.
Загледа се в сините му очи, имаше чувството, че потъва в тях..

- Щях да съм съгласна и на същата сума на месец.- смая се Изабел и остана с отворена уста, но в същото време усещаше как възбудата бушува в тялото й неудържимо.
Обърна се изцяло към непознатия. Обкрачи го и се настани в скута му, спускайки ръцете си от раменете по гърдите му до ръба на панталона, който закачи с нокти и откопча колана му без затруднения, което демонстрираше опитността й. Измъкна го от дънките му и се подсмихна опирайки чело о неговото, загледана в очите му.
- За толкова пари ще продам и душата си. Не мога да ти откажа.

Усети как краката й се разтреперват от възбудата и леката влага между бедрата й. Прехапа долната си устна и се спусна надолу, падайки в краката му. Колата бе достатъчно голяма и удобно, за да направи това без да бъде съвсем притисната в облегалката на другата седалка. За сега беше съгласна с всяка еда от клаузите на този договор, поне от тези, които й бяха казани, не смяташе да се оплаква по никакъв начин.
Ръцете й се заеха сръчно да разкопчават панталона му. Погали члена му през плата на боксерките съвсем леко, с върха на пръстите си, а после го изкара от там. Атланта се поизправи и зацелува врата и гърдите на своя господар, слизайки все по- надолу. Езика й се заигра за малко около пъпчето му, а след това слезе още по надолу. Обсипа члена му с малки ефирни целувчици, преди да го поеме между устните си и да задвижи езика си около него.

Подсмихна се някак лукаво. Ноктите й се забиха в плътта на корема и гърдите му, докато тя забързваше движенията с устата си, правеше ги ту от въртеливи към простото обикновено движение нагоре и надолу. Зъбите й го закачаха от време на време, но не прекалено грубо, защото бе наясно колко чувствителна е тази мъжка част. Пенисът му навлизаше дълбоко в гърлото й, а ноктите й се разхождаха по кожата му, оставяйки червени следи.
Понадигна се лекичко и изкара члена му от устата си, заменяйки я с ръка.
-Харесва ли ти?- попита го тя, кикотейки се лекичко.
Отново го пое между устните си и прокара зъбите си леко по него.

Бялата течност се разля в устата й, а Изабел някак покорно я погълна, а това наелектризира тялото й допълнително и я накара да се подмокри още повече. Гледаше мъжа покорно, но и с някакъв блясък на предизвикателство в очите си. Имаше чувството, че наистина иска да се докаже пред някого и ето, че си бе намерила пред кого.
Изправи се и седна в скута му. Ръката й се спусна по тялото й бавно, стигайки до онова тайно местенце между бедрата й. Два от пръстите й навлязоха в нея сякаш само, за да усети колко е влажна, въпреки че усещаше. Облиза пръстите си лакомо и вдигна роклята до кръста си. Накара члена му да навлезе рязко в нея, което й донесе известна доза болка, но и удоволствие. Първоначално се задвижи бавно, оставяйки го да прониква до край в нея, усещайки големия му член в себе си. Забърза темпото си, обвзета от първично, животинско желание. От устата й бяха започнали да излизат стонове. Игривото й езиче си проправи път между устните му и се заиграха с неговото, докато тя се движеше диво и бързо като всъщото време някак съумяваше да направи така, че да прониква дълбоко в нея.

П.П.: Излизам за малко ^^

Сякаш ток удари тялото й и я накара да изскимти високо сякаш бе ранено животно. Случващото се я караше да трепери, но и да не иска да спира, въпреки че скоро бредчувстваше своя край. Възбудата растеше в тялото й. Всяко проникване сякаш караше стомаха й да се свие от приятното усещане, което й носеше члена на непознатия, обещал й така охолен живот, макар и в известна степен робски. Ако всеки път изпитваше подобни емоции не би отказала да бъде с него постоянно.
-Господине.- изпищя Изабел, когато усети поредния такъв прилив през тялото си, който накара погледа й да се замъгли.
Наведе се и прокара език по врата му, захапа го не особено нежно, което щеше да му донесе болка на ред с удоволствието. Едва си поемъше дъх, докато продължаваше да се движи все така диво и необуздано, вече започваше да се чуди дали тя не бе необязденото животно, а не той.

Оргазма бе залял тялото й и самото усещане я бе накарало съвсем да се разтрепери и да изгуби усещането за крайниците си. Само кимна в отговор. Не намираше гласа си и това в известна степен я правеше безпомощна. Протегна се и отвори вратата. Спусна крачета навън и стъпи на тях неуверено. Подпря се на вратата, когато усети слабост в крайниците си. Задържа се права и изчака Ромън също да излезе. Приглади роклята си, защото все още беше вдигната до кръста й и разкриваше липсата на бельо.
-Изабел Монтагю- представи се тя с треперещ глас.- Приятно ми е да се запознаем, господин Ромън.
Тръгна към високия луксозен хотел бавно, все още несигурно в равновесието си. В главата й се въртеше мисълта, че той не бе човек. Нима един обикновен мъж можеше да я докара до такъв оргазъм? Та тя не се бе наслаждавала на секса от дълго време.
-Избора на стаята има ли нещо общо с числото, на което завършва? - попита внезапно тя, сетила се за номера й...1169.

Докато се качиха до стаята й от умората й нямаше и следа. Имаше някакъв странен "навик" да се възстановява бързо, въпреки че още се чувстваше зашеметена от секс с Ромън. Самата мисъл за него сякаш събуждаше желанието за още в нея. Изабел прекрачи прага на апартамента и остана със зинала уста.
- Това всичко е за мен?!!- шашна се Бела, но затвори устата си.
Направи няколко несигурни крачки вътре и се завъртя на пръсти, за да огледа всичко. Двете стаи бяха снабдени с легло, диван, телевизор и още куп луксозни удоволствия, които не би могла да си позволи иначе. Запъти се към дивана и се просна върху него с разтворени крака и разперени ръце. Роклята се понадигна и разкри нежните й бедра. Въздъхна блажено. Извъртя се и качи и краката си на дивана сядайки на петички, обърната къб Ром.
-Ти си страхотен. А числото 69 ми се струва крайно прекрасно.

Изабела кимна покорно. В очите й се четеше някакво нетърпение. Спомни си колко й бе харесало преживяването в колата, а тогава целта даже не бе да задоволи и себе си. Изправи се от седналото си положение на дивана. Ръцете й се извиха назад към гърба й и дръпнаха ципа на роклята. Тя се свлече по тялото й нежно, разкривайки голотата й. Не носеше нито сутиен, нито бикини. Бе била облечена единствено с тънкия плат на дрехата и нищо повече.
Легна по гръб на мекия килим на пода, загледана в Ромън с любопитство. Сякаш бе забравила, че й каза да затвори очи, но Бела бързо се сети, защото знаеше, че изненадата й нямаше да започне без да го направи. Беше й трудно да отдели поглед от божественото му тяло, което я изкушаваше да се притисне в него. Изпитваше искрено любопитство към ягодите и леда, да не говорим за виното. Бавно затвори очи и всичко се скри от погледа й, оставяйки я да се осланя на останалите си сетива.
- Нима мъж като теб, който би могъл да има всяка, ще хвърли толкова пари по една проститутка?

Езика му дълбаеше в нея невъзпрепядстван от нищо и я караше да стене приятно, побивана от сладострастни тръпки. Прокара езика си по дължината на члена му и го засмука сладко, сякаш бе някоя близалка, която не би оставила за нищо на света, докато не вкуси най- вкусното от нея. Тази поза като че й беше леко непозната, все пак, от нея се искаше да доставя удоволствие, не да й доставят удоволствие...все пак, не й плащаха за това. Стона й я накара да извади пениса му от устата си и да затвори за мъничко очи, за да се наслади на усещането. Отметна косата си назад, за да не й пречи и тя падна от едната страна на лицето й, закривайки го като плътна завеса. Отново задвижи устните си по члена му, въртейки езика си около главичката му, докато се движеше нагоре и надолу.
- Ти си божествен.- измърка Изабела, подведена от страстта, която изпитваше в момента.

Едва успя да си поеме дъх, когато пръста му навлезе в дупето й. Леда я накара да извие гръд, което го спусна отново надолу към дупето й. Беше така студен и самата разлика между топлото и студеното караше тялото й да се побърква. Усещаше невероятна възбуда, която не й даваше възможност на координирани действия и движения камо ли на някакъв вид мислене. Отпусна се за малко върху тялото на Ромън, за да си поеме дъх, но вместо това от устата й се откъснаха няколко стона на невъздържание и удоволствие. Натисна таза си надолу, сякаш подканваше езика и пръстите му да се задвижат по надълбоко в нея.
Нежните й пръсти започнаха да се движат по члена му, но не особено скопосано. Съзнанието й бе замъгледно от възбудата и желанието си. Искаше го в себе си. Искаше да проникне.